Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hrUssI (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Иван Жеглов. Хитър Петър и син

Българска. Първо издание

Редактор: Иван Жеглов

Художник: Валентин Андонов

ISBN: 954-860-132-X

История

  1. — Добавяне

Хитър Петър

Едва ли има българин от 5 до 105 години, който да не се гордее с тоя наш фолклорен феномен. Познат е на всички като хитрец и лъжец, но винаги в полза на доброто. Затова народът го обича и вкарва в торбата му все нови и нови лъжи, сиреч приказки. Живял до дълбока старост, Хитър Петър сякаш и днес е сред нас и ни поучава как да постъпваме в трудни моменти.

Приказка за казана

Макар и работлив и умен, Хитър Петър бил много беден, защото всичко, каквото припечелвал с хитрините си, го давал на своите събратя по съдба. Вкъщи си нямал дори и едно менче, та стрина Петровица да огрее вода и поне веднъж да изпере дрехите както трябва. Затова един ден той се примолил на богатия си съсед:

— Захабиха ни се дрехите, комшо. Все със студена вода ги перем. Ха услужи ни с казана си…

— Да ти услужа, Петре, ама знай, че моят казан ражда казанчета.

hityr_petyr_i_sin_prikazka_za_kazana.png

От тия думи хитрият българин разбрал, че за всяко даване трябва да плаща на съседа си пари, колкото струва едно казанче. Рекъл да се откаже и стрина Петровица да си пере както досега, но ето, че се замислил: „Чакай, ще те науча аз тебе!“. Взел казана и се прибрал вкъщи.

Изпрала Петровица, ризи, гащи, набои, кърпи, но Петър не върнал веднага казана. Пък и съседът не го поискал, защото жена му скоро била прала. Едва след десетина дни Хитър Петър радостно се провикнал през плета:

— Комшо, знаеш ли, че нощес казанът роди казанче. Едно такова, мъничко, черничко, сякаш кожата му е одрало.

— Аз нали ти рекох. Само че, знай, то на мен се полага. Но хайде, какво да те правя. Вземи го, пък на мен си ми върни казана.

— Малкото още суче, чорбаджи. Позаякне ли, веднага ще ти върна казана, пък на него ще му давам мляко от козата.

Минали още две недели, когато Хитър Петър отново се провикнал през плета, но тоя път доста натъжен, едва ли не със сълзи на очи:

— Знаеш ли, комшо, че казанът и казанчето умряха. Скарлатина ли ги хвана, малария ли, ама умряха…

— Какви ги плещиш ти! Може ли казан да умре!

— Че защо не! Всяко нещо, което ражда, може и да умира. В един гроб съм ги заровил на селските гробища.

Тъй Хитър Петър надхитрил богатият си съсед и завинаги се сдобил с казан.