Серия
Патрул във времето (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Delenda Est, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

4

Прекараха един неспокоен ден. През нощта в коридора затрептяха фенери и един тъмничар отключи вратата на тяхната килия. Изведоха ги без излишни приказки в задния двор на затвора, където вече ги очакваха две коли. Настаниха ги в първата и малката колона пое през града.

Улиците на Катувелаунан не се осветяваха нощем и може би затова бяха съвсем пусти. Потъналият в мрак град изглеждаше някак нереален. Еверард разгледа внимателно парния автомобил, в който се возеха. За гориво използваха ситен въглищен прах, колелетата бяха с гуми, обтекаемият корпус завършваше със заострен като таран нос, на който се мъдреше изящна фигурка на змия. Нищо впечатляващо. Очевидно в този свят техниката все още беше в младенческата си възраст, а в знанията липсваше каквато и да било система.

Минаха по един нескопосан метален мост и се озоваха на Лонг Айлънд, който и тук бе заселен от заможни хора. Не намалиха скоростта, въпреки че омаслените фенери хвърляха оскъдна светлина. На два пъти едва не се сблъскаха с други коли — нямаше никакви пътни знаци, а шофьорите, изглежда, презираха предпазливостта.

Държавното устройство, уличното движение, всичко това много напомняше на Франция, изключвайки, разбира се, онези редки периоди, когато е била под управлението на Хенрих Наварски или, да речем на Шарл дьо Гол. В света на Еверард, даже през двайсети век, Франция бе останала типично келтска страна. Никога досега не се бе отнасял сериозно към брътвежите за вродени расови различия, но трябваше да признае, че различните националности действително притежават свои характерни черти и навици, толкова древни, че са станали напълно неосъзнати. И, ако навремето са възтържествували келтите, то от германските племена са останали само разпокъсани групи… Та това е Ирландия от техния свят! Ето например въстанието на Верцинхеторикс, провалило се заради племенна вражда… Но какъв е този Литорн? Чакай! В неговия свят през ранното средновековие Литва е била могъща държава: дълго време е отблъсквала набезите на немците, поляците и руснаците и почти до края на петнайсети век не е приемала християнството. Ако не е било съперничеството с германците, Литва сигурно е щяла да се разшири далеч на изток…

Въпреки свойствената за келтските наследници политическа нестабилност, този свят се състоеше от малко на брой, но големи държави. А това говореше за по-древна култура. Ако в неговия свят западната цивилизация бе възникнала от пепелищата на Римската империя някъде през шести век след Новата ера, то тук келтите вероятно са го направили доста по-рано.

Еверард взе да си припомня историята и падането на Рим, но засега не споделяше разсъжденията си с никого.

Колите приближиха дълга, каменна стена и спряха пред украсена с орнаменти врата. Шофьорите размениха няколко думи с въоръжените пазачи, облечени в ливреи и с тънки стоманени нашийници, вероятно знак, че са роби. Вратата се разтвори и колите продължиха по алеята, покрай дръвчета и шадравани. В самия й край, почти на брега, се издигаше просторна къща.

Придружаващите подканиха с жестове патрулните да излязат и ги поведоха към къщата. Чуваше се шумът на прибоя, под мъждукащата светлина на газовите фенери се виждаха дървените стени на сградата, боядисани в ярки цветове и украсени с изрязани от дърво драконови глави. Луната тъкмо бе изгряла и на светлината й Еверард зърна товарен шлеп, който пътуваше съвсем близо до брега с щръкнал нагоре механичен комин.

От прозорците на къщата струеше жълта светлина. Робът портиер ги покани да влязат.

Отвътре стените бяха облицовани с фурнир, а подът бе застлан с дебели килими. Пресякоха вестибюла и се озоваха в мебелирана гостна. Тук висяха няколко картини в съвсем традиционен стил, а в огромната камина играеха пламъчета. Синит ап Сеорн и Дейрдре седяха в креслата. Веднага щом патрулните влязоха девойката остави книгата и се надигна да ги посрещне. Тя се усмихна и им предложи да седнат. Сеорн пушеше пура с мрачен вид. Пророни няколко оскъдни думи и охраната мигом напусна. Един прислужник донесе вино и чаши.

Еверард надигна без подкана своята (превъзходно бургундско!) и попита направо:

— Защо сме тук?

Дейрдре се усмихна ослепително.

— Този дом вероятно ще ви се стори по-приятен от затвора.

— Разбира се. Тук е красиво. Но първо искам да знам — ние свободни ли сме?

— Вие… — тя се поколеба, но в края на краищата надделя вродената й искреност. — Тук сте гости, но не ви е разрешено да си тръгвате. Надяваме се, че ще склоните да ни окажете известна помощ, за която ще бъдете щедро възнаградени.

— Помощ ли? Каква?

— Покажете на нашите занаятчии и друиди как да направят оръжие и вълшебна каляска като вашите.

Еверард въздъхна. Безполезно беше да им обяснява каквото и да било. Те не разполагаха дори с нужните сечива, с които да изработят инструментите, необходими за целта. Но как да го внушиш на хора, които вярват в магии?

— Тази къща на чичо ви ли е?

— Не, моя — отвърна девойката. — Родителите ми умряха миналата година. Те бяха от богат и много знатен род, чиято единствена наследница съм аз.

Ап Сеорн отново се намеси. Дейрдре млъкна и го изслуша разтревожено.

— Цял Катувелаунан знае за появата ви, а тук гъмжи от шпиони. Затова решихме да ви скрием.

Еверард настръхна при спомена за действията на вражеските агентури по време на Втората световна война в някои от по-дребните и неутрални държави, като Португалия, например. При заплахата от надвиснала война, тези тук ще са готови на всичко и няма особено да се церемонят с тях.

— За какъв конфликт говорехте?

— За контрола над Айсенийския океан, разбира се! В частност, над богатите острови, които ние наричаме Инис ир Лайонах. — Дейрдре се надигна грациозно и посочи на картата Хаваите. — Литорн и западните съюзници (към които спадаме и ние) са изтощени от продължителните войни. В наше време главните сили са Хай Бразил и Хиндураджан, които враждуват помежду си. В този конфликт са въвлечени и други, по-малки държави, защото не става въпрос толкова за надмощие, колкото за надпревара между две системи — монархията на Хиндураджан и теокрацията на слънцепоклонниците от Хай Бразил.

— А мога ли да попитам, каква е вашата религия?

Дейрдре вдигна учудено вежди. Въпросът, изглежда, нямаше нищо общо с темата.

— По-образованите хора предполагат, че съществува Великия Ваал, който е сътворил малките богове — произнесе накрая тя. — Естествено, ние пазим и ценим древните култове, а също така почитаме и уважаваме чуждите върховни божества: Перкунас и Чернобог от Литорн, Вотан Амон от Симберланд, Брахма, Бога Слънце… По-добре да не ги гневим.

— Разбирам.

Ап Сеорн предложи пури и кибрит. Ван Сараук дръпна от своята и измърмори недоволно:

— Дявол да го вземе, защо историята се е променила така? И какво от това, че знам толкова езици — не мога да разговарям на нито един от тях? — Лицето му се проясни. — Ще помоля Дейрдре да ме научи.

— Сам с нея? Никога! Чакай да ти разкажа какво научих — и той предаде накратко разговора.

— Хъммм — венерианецът разтърка брада. — Не е кой знае колко обнадеждаващо, нали? Но ако ни пуснат при катера, ще си плюем на петите. Защо да не се съгласим, на първо време?

— Те не са глупаци. Може и да вярват в магии, но не и в чистия алтруизъм.

— Странно как при подобна изостаналост са измислили двигателите с вътрешно горене.

— Това е лесно обяснимо. Именно по тази причина я попитах за религията. Келтите открай време са езичници. Юдейството, изглежда, е изчезнало, а будизмът не е оказал кой знае какво влияние. Както казва Уайтхед, средновековните представи за всемогъществото на Бог са изиграли важна роля в развитието на науката — именно от тях произлязла идеята за законосъобразността на природата. А Луис Мемфорд допълва Уайтхед с предположението, че механичният часовник най-вероятно е бил изобретен в манастир — за да се молиш навреме. — Еверард се усмихна криво. — Странно е да ги споменавам. Та тук никога не е имало Уайтхед и Мемфорд…

— Още повече…

— Почакай. — Еверард се обърна към Дейрдре. — Кога е бил открит Афалон?

— От белите? През 4827 година.

— М-м… откога започва летоброенето ви?

Дейрдре вече не се учудваше.

— От сътворението на света. Тоест от датата, която ни дават философите. Преди 5964 години.

Което съвпадаше със знаменитата дата на архиепископ Ашер — 4004 години преди Новата ера. Може би е съвпадение… но тази култура притежаваше определени семитски корени. Дори митът за сътворението на света в „Битието“ има вавилонски произход…

— А кога започнахте да използвате парата за вашите машини? — попита Еверард.

— Преди около хиляда години. Великият друид Бороим О’Фион…

— Ясно… — Еверард се обърна към Сараук. — Картината е горе-долу следната. Галите въобще не са били варвари. Те са възприели много от финикийските търговци, гръцките колонисти, а също така — в Приалпийска Галия, от етруските. Много енергично и предприемчиво племе, за разлика от флегматичните римляни, които никога не са се отличавали с особени интелектуални постижения. В нашия свят техническият прогрес е бил в застой до края на Средновековието, тоест, до окончателното разпадане на Римската империя. Но тук римляните слезли от сцената далеч по-рано. Евреите също, уверен съм в това. Мисля, че без балансиращото влияние на Рим, сирийците са надделели над макавеите — нещо, което едва не се е случило и в нашата история. Така юдейството е изчезнало в зародиш, вследствие на което християнството въобще не се появило. След разпадането на римската империя в Европа възтържествували галите. Започнали да пътешестват, строели все по-големи кораби и през девети век открили Америка. Не си давали зор с прогреса, та индианците скоро взели да ги настигат. Не само това, но туземците започнали да създават собствени държави и дори империи — такива като днешната Хай Бразил. През единайсети век келтите изобретили парната машина. Изглежда вече разполагали и с барут — благодарение на контактите си с Китай. Стигнали и до други открития, но все по емпиричен път, без никаква научна основа.

Ван Сараук кимна.

— Сигурно си прав. Но какво е станало с Рим?

— Не зная. Засега. Във всеки случай, нашата критична точка се намира някъде там.

Еверард отново заговори на Дейрдре.

— Може би ще се изненадате да научите, че мои сънародници са посещавали този свят преди 2500 години. Ето защо владея гръцки. Какво се е случило с вас след това — не знам. С удоволствие бих го научил от вас.

Лицето на девойката пламна от смущение.

— Ще се радвам да ви помогна, с каквото мога. А вие… ще ни помогнете ли?

— Не зная — отвърна неохотно Еверард. — Много бих искал, но не съм сигурен, че ще можем.

„Защото, в края на краищата, моята задача е да осъдя целия този свят на мигновена смърт.“