Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Човек минава с хляб на рамо.

За двойника си как ще пиша после?

 

Друг сяда, почва да се пощи, да се пощи.

С какъв кураж за психоанализа ще споря?

 

В гръдта ми трети е нахлул с тояга.

Какво на лекаря да разправям за Сократ?

 

Един сакат повел е за ръчица дете.

Андре Бретон ще го чета ли още?

 

Някой зъзне, кашля, храчи кръв.

И за какво да споменавам Де профундис?

 

Някой боклуци рови, търси кости и обелки.

Как може за безкрайното да се пише?

 

Един зидар от покрива преби се, вече не закусва.

Да обновяваш ли тогава хиперболи и тропи?

 

Бакалинът от всяко теглене краде по десет грама.

Да разсъждаваш ли тогава за четвъртото измерение?

 

Банкерът фалшифицира годишния баланс.

С какви очи в театъра да се разплачеш?

 

Един бездомник спи, нога подгънал под гърба си.

Да превъзнасяш ли тогава Пикасо?

 

Разплакан мъж на погребение отива.

Как да станеш после член на Академията?

 

Някой в кухнята си смазва карабина.

Как да си мислиш за отвъдното тогава?

 

Минава някой, нещо си брои на пръсти.

Как да говориш с не-азът, без да изкрещиш?

Край
Читателите на „Човек минава с хляб на рамо“ са прочели и: