Георги Андреев
България или Мафията? (16)

Морален кодекс на българския гражданин

Моралът е социалното Качество, което отличава човека от животните. Без морал обществото изчезва и постепенно се атомизира. Сборът от културни и етични правила и мотивации съставлява ценностната система на всеки индивид, която притежава относителна устойчивост. Честата Конюнктурна смяна на възгледите показва липсата на възгледи; човек с подобно поведение не може да бъде гражданин на своето общество, и следователно не е етичен. Етичният гражданин на нашата епоха се подчинява на най-важните морални норми:

1. Фундамент трябва да бъде простата максима, съдържаща се в християнството и в други религии: „Не прави на другия това, което не искаш да правят на теб!“. Редица хрис-тиянски морални норми могат да бъдат закон за поведение както за религиозните хора, така и за атеистите.

2. Висшето образование и високият интелект не са гаранции за етичност. Етичният човек никога не е неутрален при решаването на Ключовите обществени въпроси. Обществото се нуждае не от пасивни наблюдатели, келепирджии, се-ирджии и пр., а от активни участници в обществените процеси. Моралният човек се чувства съпричастен и отговорен за цялото общество дори ако не влияе пряко върху деянията на властите, особено Когато родината е в опасност, както е сега. Истинският гражданин не е приспособенец, а формира действителността.

3. Етичният човек поставя обществените интереси над личните, Когато между тях възникне противоречие.

4. Моралният човек не проявява интересчийство, подлост, груб егоизъм и други отрицателни черти на първичната човешка природа както на битово равнище, така и в обществените отношения.

5. Той никога и при никакви обстоятелства не действа против обществото и против своята родина.

6. Етичният човек великодушно прощава грешките на другите, допуснати неволно, но никога не оставя ненаказани злонамерените действия; снизхождението пред престъпниците е неетично и е престъпление пред невинните.

7. Отнесено към днешна дата, след като политическата обстановка в страната е вече изяснена, не може да се смята за етичен човек, който членува в БСП, СДС или друга антинародна мафиотска организация.

8. Също към днешна дата в България не съществува честен начин за забогатяване. Поради това от морална гледна точка днес е неприлично да си богат.

9. Етичният човек се стреми към осъществяване на своя идеал, включително нравствения, и това е основна движеща сила за него.

10. При определени обстоятелства на всеки човек се налага да прави Компромиси. Етично допустими са Компромисите, при които човек ощетява само лично себе си. Недопустими са Компромисите, ощетяващи другиго.

САНКЦИИ ЗА НАРУШАВАНЕ НА МОРАЛНИТЕ НОРМИ

Престъпленията се наказват от съдебната власт, а не-престъпните нарушения — по административен път. Правата на човека и законите забраняват на неоторизирани лица да налагат наказания.

Обществените организации и лица могат само да осъждат (устно или писмено) неморалните постъпки. Най-силното средство, разрешено от закона, е бойкотът на провинилото се лице или организация. Той е възможен само ако преобладаващата част от хората осъждат извършеното неморално деяние. ~ Съдбоносен въпрос: какво да се прави? Какво е? На този етап българският народ катастрофално губи войната срещу владеещата го Мафия. Реално нито една партия не отстоява интересите му, никакъв профсъюз не защитава правата му, никой национален авторитет не го организира за отпор… Всъщност война няма — войната предполага две воюващи страни, а у нас никой не оказва съпротива на Мафията и тя провежда една без-Крайна наказателна операция срещу населението.

Държавните институции, партиите, политиците и медиите обсъждат пред публиката второстепенни проблеми, създадени предимно от самата Мафия, които представят за най-важни (НАТО, европейската общност [ЕО], шенгенския списък, престъпността, далаверите, Корупцията, инфлацията, обедняването…). Грижливо се избягват темите за търсене на отговорност на виновниците за разрухата и разпадането на обществото, за произхода на едрия и не чак толкова едрия капитал… А нали инфлацията, Корупцията, обедняването, престъпността и пр. Не са възникнали от само себе си, те са следствие на избягваните въпроси! Също така НАТО, ЕО, Шенген и др., макар и важни, не са основните фактори, определящи сегашното и бъдещото състояние на България! Основните й проблеми се решават вътре, в страната, а не извън нея.

Хората, които, в общи линии, виждат накъде отиваме, са изолирани един от друг и нямат достъпен начин да се свържат помежду си — почти всички медии са под Контрола на Мафията, обществени организации или липсват, или отново са под Контрол. Изолираността води до ориентиране на потенциалните съпротивителни сили встрани от най-важната потребност — освобождаване от мафиотското робство; периферни за обществото цели се обявяват за основни, а отпорът срещу Мафията — за периферна. Организирането, дори на регионална основа, е затруднено докрай и най-подходящите за борба единомишленици могат да не се срещнат никога. Това води до апатия у по-слабите духом („Нищо не може да се направи!“) и до отчаяние у по-енергичните.

След Втората световна война решаваща характеристика в отношенията между управници и управлявани в развитите страни е превръщането на прякото или Косвено насилие в спомагателен елемент на управленските технологии. На базата на напредъка на психологията (в изучаване на поведението на тълпата) основен елемент стават машшулативните технологии на управление. Главно звено в тях са медиите. Чрез тях и по всякакъв друг начин на управляваните се внушават морални ценности и поведение, удобни за управляващите елити. Това става чрез дезинформация, дозирана информация, подбор на темите за разискване с избягване на неудобните, чрез реклами, събуждане на примитивни инстинкти посредством нарочно създавани филми и музика, затъпяване на аудиторията чрез безкрайни сериали („сапунени опери“) без социално съдържание… Вече няма борба между идеи, а при необходимост се „включва“ подходящата манипулативна програма, която предизвиква у тълпата желаното поведение. Понеже народните маси все повече се превръщат в тълпа, а обществото — в стадо. Тези процеси се извършват и в България, при това по-форсирано — мафиотите бързат да се легализират като капиталисти.