Георги Андреев
България или Мафията? (13)

Мафия, партии, политици, интелигенти

На теория около 200 политически партии у нас се борят за властта. Реален шанс да я спечелят имат от 2 до 6 от тях; а ако трябва да бъдем реалисти докрай, реален шанс има само БСП. В замяна на това останалите партии запълват цялото политическо пространство — всички възможни позиции, програми и виждания за бъдещето на България са „заети“ и една нова партия, за да намери място под слънцето, би трябвало да обяви за свое верую феминизма, Канибализма, детерминизма, непукизма, софизма или нещо друго, също така екстравагантно и неразбираемо.

Очевидно е, че реалистичните гледни точки за развитието на страната ни са много по-малко от 200 и предназначението на многото „партии“ е ДА ОБЪРКАТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ДА ГО РАЗДЕЛЯТ НА ЕЛЕКТОРАТИ — разединеният народ не може да даде отпор на Мафията, която го владее. Оттук следва, че „парцелирането“ на политическото пространство е поръчка на същата тази Мафия. Не всички партии са „поръчани“ — някой малки партии са творение на честолюбиви кариеристи, надценяващи възможностите си. Мафията обаче е създала условия за тяхното съществуване.

Главно чрез големите партии се извършва манипулирането на народа. Прилагайки максимата „Разделяй и владей!“, партиите насъскват една част от хората срещу друга чрез вестниците си, чрез митинги, чрез митингаджийски подстрекателски речи в парламента. Най-широко афиширана е Конфронтацията между БСП и СДС. Вследствие на форсираната еднопосочна и манипулативна пропаганда част от електоратите им, особено пенсионерите, са напълно зомбирани — при подаване на определен сигнал следва автоматична реакция на фанатична преданост към „нашите“ и примитивна омраза към „ненашите“. Зомбираните от двете страни, притиснати от ниските си доходи, мизерстват, но са непреклонни — „червените“ вече нямат идеи, но знаят, че трябва да ги защитават до смърт; „сините“ се Кълнат в синята идея, но досега никой не е успял да обясни какво представлява тя.

В същото време лидерите от името на партиите Водят симулативна борба помежду си, Като се заяждат с въпроси, от дребни по-дребни. Никой не смята да търси отговорност на Виновниците за националната катастрофа, нито да се интересува от произхода на богатствата на „едрите“ и не толкова едрите капиталисти или от отварянето на досиетата… — тези теми не се използват даже с пропагандна цел. Това е сигурна индикация, че партиите, привидно от различни позиции, СЛУЖАТ НА ЕДИН И СЪЩИ ГОСПОДАР — Мафията — и на нейната Кауза.

Подпомогната от преднамерено губещата позиция на СДС, БСП, в продължение на десетилетия водила народа към сияйните Върхове на комунизма, тихомълком се измъкна от отговорността за провала на илюзията и сега, необезпокоявана, „строи капитализъм“. БСП нямаше да успее без слугинска-та роля на СДС. Кресливият антикомунизъм на СДС позволи на управляващата комунистическа върхушка да разгроми собствената си партия и да я превърне в полувоенна организация от безидейни оцеляващи хора, следващи сляпо ВПС на БСП — без наличието на симулативен враг „редовите комунисти“ биха потърсили отговорност на върхушката. Общинските избори на 29 октомври 1995 г. За сетен път потвърждават, че големите партии действат съгласувано срещу народа: например за Кмет на София БСП издигна Кандидатурата на неизвестния на широката публика Венцеслав Йосифов, милионер, „Който не си знае парите“, непопулярен дори сред членовете на БСП; на „опозицията“ се дава възможност (статията е написана преди изборите — б.а.) Да избере свой Кмет, и това ще бъде демонстрация на цивилизована демократичност на политиче-ския елит — опозиционен Кмет работи успешно с правителството за благото на обществото. За свободата, която Мафията дава на своите партии, говорят и невероятно безпринципните Коалиции „по места“ между политически сили с несъвместими програми.

Кои са политиците, които провеждат антинародната политика на Мафията? Това са старите Кадри на БСП, Които все по-рядко се появяват на сцената, но Все по-често дърпат Конците на марионетките зад Кулисите. Това са предишни Ком-сомолски функционери като Красимир Премянов и Росен Кара Димов Това са млади „технократи“ Като Румен Гечев и Кирил Цочев, учили пазарна икономика в чужбина по времето, Когато в България се водеше бясна Кампания срещу идеологическата диверсия на империализма. Това са офицери от държавна сигурност като Валентин Моллов и Илия Павлов. И накрая, това са появили се отникъде новодемократи като Филип Димитров и Александър Йорданов. И много други. Всички те са из-люпени от една люпилня — реалния социализъм. Повечето от тях и преди имаха завидни социални позиции, недостатъчно престижни, според амбициозната им преценка. Сега най-старателните (в полза на Мафията) и най-пробивните могат да получат Жадуваните постове, титли, богатство и известност. При условие, че помогнат на НОМЕНКЛАТУРЧИЦИТЕ ДА СТАНАТ КАПИТАЛИСТИ. Направиха го и продължа-ват да го правят, унищожавайки своя народ. Необременени от морални задръжки, те са изметът на обществото, въпреки че повечето от тях са умни и образовани.

Онези, които не успяха да се вредят на политическата софра като депутати, министри и висши сановници, напират да се присламчат към по-малки софри и паразитират за смет-Ка на науката, Културата, национализма, патриотизма, етническите общности… А също в различни фондации, международни програми и форуми, асоциации, Клубове, центрове… И те са решени да се облажат от вакханалията на „демокрацията“.

За 6 години „демокрация“ и най-„простите“ разбраха в общи линии какво става в България. Не е възможно политиците и политиканите да не са разбрали в каква игра участват! И въпреки това участват! Измет.

В този Критичен за страната период интелигенцията не се вижда никаква. „Интелигентът“, Който се е вредил на богата софра, се опива от „демокрацията“ и възможностите, открили се пред него. Който не е успял, се спасява поединично, Както може, и не се гнуси да сътрудничи на съмнителни бизнесгрупи, банки, фондации, програми… Други плачат за спонсори. Самоцелното адаптиране и оцеляване на всяка цена стои над всичко. Сякаш никога не е имало Паисий, Берон, Ботев, Вазов… Никому не минава през ум, че ИСТИНСКИЯТ ИНТЕЛИГЕНТ НЕ СЕ ПРИСПОСОБЯВА, А СЕ ОПИТВА ДА ФОРМИРА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. И още: ИНТЕЛИГЕНТЪТ ЗАЩИТАВА И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНАТА КАУЗА САМО ЗАЩОТО Е ПРАВА. Освен това ИНТЕЛИГЕНТЪТ СЕ ЧУВСТВА ОТГОВОРЕН ЗА ЦЕЛИЯ НАРОД.

И отново се натрапва изводът, че високия интелект е само един от компонентите в характера на съвременния чо-век, при това не най-важният. Човешкото достойнство и твърдият незабавен отпор срещу антинародните действия на Мафията са по-важни. Иначе Казано, ЧОВЕК НЯМА МОРАЛНОТО ПРАВО ДА СЕ ПРАВИ НА УМЕН В МОМЕНТ, КОГАТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТВЪРД.

Все пак една малка част от хората на умствения труд мислят не само за себе си — те спасяват цялото човечество. Едни смятат, че това ще стане чрез религията, други — чрез духовно възраждане, трети — чрез синтез на различни култури, четвърти — чрез правилно организиране на контактите между хората, пети се надяват на помощ от Космоса… — всеки пламенно защитава своята натрапчива идея. Общото тук е, че всички идеи са встрани от насъщните проблеми на българско-то общество.

Обикновено натрапчивите идеи не са безпочвени, но те са адресирани към бъдещето. Обаче не може да има бъдеще без настояще. В момента, Когато Мафията, владееща България, унищожава народа чрез организирано разграбване на богатствата му, чрез инфлация, безработица, престъпност, социално развращаване и форсирани манипулации, неконформистката част от интелигенцията строи своите въздушни Кули с поглед към бъдещето. Когато Мафията организира режим на електрическия ток и водата, Кризи за олио, захар и брашно, организира фактически геноцид срещу народа, никой не противодейства на това. Тук възниква пропастта между мащабността на поставените идеи и цели и нищожните възможности за постигането им.

ВИСОКИТЕ ЦЕЛИ, засягащи цялото българско общество и дори цялата планета, СА ОСЪЩЕСТВИМИ САМО АКО ЗАВЛАДЕЯТ ОГРОМНИ МАСИ ОТ ХОРА. Оцеляващи хора, мислещи само за насъщния, не могат да бъдат овладени от такива идеи. Това въобще не е възможно, докато Мафията е господар на положението — със своите силови структури, икономически натиск и развращаваща пропаганда тя не би го позволила. Иначе Казано, ЗА ДА ИМАТ ИДЕИТЕ ШАНС, ПЪРВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА МАФИЯТА. Това е въпрос на рутинна социална борба. Неконформистките интелигенти смятат, че тъкмо тя не е тяхна работа, и отстъпват тази територия на политиците, партиите, синдикатите, едрия капитал… Т.е. На Мафията. Интелигентите желаят да „произвеждат“ оригинални идеи, да ги обсъждат на различни форуми, да ги публикуват в статии и книги… Това е необходимо, но докато Мафията е на власт и хората са притиснати от битовите проблеми на оцеляването, лансирането на прецизни модели за бъдещето отвлича населението от пряката му цел — освобождаването от мафиотското робство; то се използва от Мафията като отвличаща маневра и блокира малобройната борчески настроена прослойка от народа. Поначало предлагането на идеи и в България, и по света, е значително по-голямо от търсенето им. ПОВЕЧЕТО ИДЕИ НЕ СЕ ПОЛЗВАТ, НЕ ЗАЩОТО СА ЛОШИ, А ЗАЩОТО СА ПОДЛОЖЕНИ НА САБОТАЖ. Саботьори са силните на деня и у нас, и по света.

Кои лица и структури съставляват българската Мафия, която е поровила народа и го унищожаваща безпощадно? Това е предишната средна и висша номенклатура, преобразувана сега в капиталистическа Класа. Координираността на действията показва, че дейността й се ръководи от някакъв Център, създаден на основата на бившата държавна сигурност и висши функционери на ЦК на БКП. На този Център се подчиняват, пряко или Косвено, всички държавни институции, политическите партии, синдикатите, едрият капитал, охранителните и застрахователните фирми… — на практика всички. Те са част от Мафията, независимо дали знаят, или не. Неполитическите структури, които биха желали да се разграничат от Мафията, са икономически зависими от нея. Всеки трябва да си дава сметка, че търсейки спонсориране от банки или големи фирми, се обръща към Мафията — тези структури, възникнали на базата на ограбеното от народа, са основни нейни подразделения.

Когато се търси връзка между Мафията и партиите, политиците и други структури и лица, публиката обикновено очаква сензационни изобличителни документи. Такива често се появяват в медиите, но уличените в нечестиви дела никога не са потърпевши — публикуваните документи са малка част от голямата игра, и въз основа на тях не може да се издаде присъда. Основните документи за „прехода“, разграбването на страната и геноцида срещу народа са грижливо укрити. Дори ако тук бъдат цитирани неколкостотин числа, дати и имена, това не би Внесло повече яснота за читателя — той би се удавил в пороя от информация, без да достигне до окончателни изводи. Ето защо тук изводи за обществените процеси се правят на основата на резултатите от (тайно) извършените събития — резултатите са известни на всички, а такъв начин на анализ е по-нагледен и по-представителен.

БОРБАТА СРЕЩУ МАФИЯТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ САМО С ИДЕИ. НУЖНИ СА И ДЕЛА. Необходимо е да се започне с най-насъщното — отпор срещу икономическия, по-литическия, Културния и всякакъв друг геноцид срещу народа. Важното е да се реагира мигновено срещу разнообразните Конкретни посегателства на Мафията върху широките маси. Съпротивата, освен с декларации и публикащш, трябва да се води с позиви, плакати, демонстрации, бойкоти, а при необходимост и с гражданско неподчинение. На определен етап от борбата Ще се наложи изграждането на организации, наричани обикновено неформални.

Всеки, който се счита за интелигент, НЯМА МОРАЛНОТО ПРАВО ДА ОСТАВА БЕЗУЧАСТЕН Към окръжабащата го действителност в момент, Когато народът пъшка под мафиотското робство, обществото се разлага, а страната ни загива.