Бъртрис Смол
Адора (22)

Глава 21

Царят на българите бе умрял на преклонна възраст, оставяйки трима големи синове, които да се борят помежду си за управлението на държавата. На северозапад принц Лазар едва удържаше позициите си. На юг беше принц Вукашин. Между тях беше най-големият им брат — Иван — който смяташе, че всичко принадлежи на него.

От другата страна на Стара планина султанът чакаше да види кой от братята ще се обърне към него за помощ. Когато всички го направиха, той прецени внимателно положението на всеки поотделно и реши, че когато му дойде времето да избира, ще застане на страната на най-големия — принц Иван. Вукашин беше слаб генерал. Мурад го победи и бързо присъедини към империята си южната част от царството на покойния цар.

Принц Лазар в момента беше обсаден от армия унгарски кръстоносци, които с благословията на папата възнамеряваха да превземат държавата му. Двеста хиляди българи бяха принудени насила да сменят вероизповеданието си и да влязат в лоното на католическата църква. Султанът се намеси и беше приветстван от българите като спасител, който ще възстанови свободата на вероизповеданието им. И той го направи — при обичайните си условия. Българите бяха прекалено щастливи от това, че се отърваха от католиците, за да се тревожат, че синовете им са заплашени от кръвния данък и еничарството.

Цар Иван се отърва от съперниците си, но се изправи пред по-могъщ противник. Щеше да продължи да управлява, но при условията на султан Мурад. Следвайки примера на византийските императори, Иван стана васал на турците. Дъщеря му, Тамара, отиде в харема на султана.

Знаейки за верността на султана към Адора, Иван се поучи от опита на византийците. Зестрата на Тамара щеше да бъде платена в злато, но само след като съюзът дадеше плод. Възможността Тамара да бъде отново изместена от Теадора винаги съществуваше, но пък поне щеше да има дете, което да осигури позициите й.

Теадора се разгневи, когато узна, че Мурад се е съгласил с условията на българския цар, но се постара да прикрие недоволството си. Момичето притежаваше всички качества да й стане сериозна съперница. Тя не беше просто една обикновена девица от харема, а принцеса като нея самата.

Адора се огледа във венецианското огледало, което й подари Мурад, когато се родиха близнаците. Косата й все още беше лъскава и тъмна, със златисточервеникави оттенъци, очите й все още имаха цвят на аметист, светлата й кожа беше чиста и без бръчки. „Но все пак — въздъхна — беше на двайсет и девет, докато принцеса Тамара е само на петнайсет.“ Мили боже! Съперницата й беше на същата възраст като сина й — Халил!

Можеше единствено да се надява, че момичето няма да хареса на Мурад. Как иначе би могла да се състезава с младостта? Адора се съмняваше. Мурад беше в средата на четирийсетте, приближаваше опасна възраст. Дали все още щеше да я обича след нощите, прекарани в леглото на младото момиче? Няколко сълзи се търкулнаха по бузите й.

Мурад изведнъж застана зад нея, видя сълзите й и веднага разбра причината.

— Не, гълъбче — каза той и я обърна така, че да се гушне в него. Тя се опита да се отдръпне, опитвайки се да скрие мокрото си лице. — Адора — Звукът на дълбокия му глас я погали като милувка и тя потрепери. — Това е политическо споразумение. Цар Иван се надява да ме държи на разстояние, използвайки дъщеря си. Не можех да откажа момичето, след като ми го предложи.

— А защо не? — попита тя през сълзи — Имаш цял харем жени. Нима наистина имаш нужда от още една?

Той се засмя.

— Би било много неучтиво от моя страна да откажа дъщерята на царя!

— Тя красива ли е?

— Да — отвърна честно той. — Много е млада и приятна. Но не е мой тип, нито пък я обичам. Ти си моята единствена любов, Адора. Въпреки това ще удържа на думата си. Ще взема тази девица в леглото си и ще остане там, докато в утробата й покълне семето ми, а след това ще взема зестрата й. Имаме нужда от всичкото злато, което можем да вземем, Адора. На една империя й трябват пари. Ще ми бъде необходима и твоята помощ, гълъбче. Не се превръщай във враг на Тамара. Не е необходимо да си й приятелка, ако не го искаш, но бих искал да я наблюдаваш, защото нямам доверие на царя. Мисля, че изпраща дъщеря си, за да ме шпионира. И за да няма никакво съмнение за положението ти в живота ми, съм приготвил един декрет, който ще влезе в сила в деня, в който Тамара прекрачи прага ми. Той те издига в положението на първа кадъна. Вече съм направил синовете ти мои наследници.

Тя обви ръце около врата му и го целуна страстно.

— Благодаря ти, господарю! О, много ти благодаря! Толкова много те обичам, Мурад!

Той й се усмихна закачливо.

— И аз те обичам, гълъбче.

И наистина я обичаше. Беше завладян от нея. Тя беше неговата прекрасна принцеса и той не искаше друга жена, освен нея.

И все пак, той беше турчин и щеше да вземе Тамара Българска в леглото си. Въпреки че щеше да се върне при Адора, Тамара щеше да бъде едно приятно разнообразие. Спомни си отново деня, в който я видя за първи път. Беше влязъл в столицата на цар Иван — Велико Търново — начело на голяма войска. На българите им беше ясно за какво става дума.

По време на тази визита Иван му предложи дъщеря си. Мурад седеше с царя в една малка стая в двореца. Влезе едно момиче, последвано от възрастна жена. В първия момент Мурад не можа да види лицето й, защото главата й беше скромно сведена. Застанаха мълчаливо пред двамата мъже и тогава царят кимна. Старата жена протегна ръка и свали лилавото наметало от момичето. Тамара остана гола пред баща си и предполагаемия си нов господар.

— Няма никакви дефекти — каза дрезгаво царят.

Очите на Мурад се разшириха дотолкова, за да покаже, че е заинтригуван, но не каза нищо. Беше изненадан, че царят показва прелестите на дъщеря си по този начин. Очевидно много искаше да я изпрати в харема на Мурад.

— Вдигни поглед, момиче, за да може султанът да види лицето ти! — сопна се Иван.

Тамара вдигна глава и Мурад наистина остана възхитен. Лицето на момичето имаше овална форма, светъл тен и розови бузи. Очите й бяха обкръжени от тъмни мигли и имаха златистокафяв цвят. Но в тях нямаше никакво изражение. Сякаш момичето се бе отдалечило от всичко, което става около нея. Носът й беше малък и прав. Устните й бяха пълни и добре оформени.

Държеше главата си високо изправена и той проследи с поглед дългата й лебедова шия, стигна до малките кръгли гърди с розови зърна като цветни пъпки. Пъпът й беше кръгъл, талията — тънка, хълбоците — широки, краката — стройни и добре оформени. Без той да му каже, момичето бавно се обърна с гръб.

Старата матрона, която бе довела момичето, разпусна косата й и тя се спусна почти до пода. Сега Мурад наистина беше впечатлен. Косите на Тамара имаха цвят на слънцето през април, а султанът никога преди не беше виждал нещо подобно. Кичурите бяха гъсти и блестящи и падаха на вълни надолу. Неспособен да се сдържа, Мурад се изправи и отиде при момичето. Протегна ръка и погали гъстата грива. Беше прекрасна!

Проклятие! Царят беше една хитра стара лисица! Султанът определено нямаше да се влюби в момичето, но гореше от желание да я има. Чу се да казва:

— Момичето девствено ли е?

Царят кимна, усмихнат.

Подразнен от високомерното държане на Иван, Мурад каза грубо:

— Ще искам доказателство. Преди да легна с нея, личният ми лекар ще я прегледа. Само така мога да съм сигурен, че наистина е девствена. Никакви сълзи и викове няма да ме заблудят. Затова, Иван, бъди честен с мен. Ако ти или дъщеря ти ме лъжете, ще я дам на войниците си, когато свърша с нея.

Момичето пребледня и се олюля. Мурад я хвана, преди да падне, и не можа да се въздържи да не погали едната малка гърда. Тамара първо потрепери, после се изчерви от притеснение. Мурад разбра това, което искаше да узнае. Въпреки че пак щеше да накара лекаря да я прегледа, сега вече беше сигурен, че момичето е девствено.

И ето че дойде денят, в който Тамара щеше да влезе в харема на султан Мурад. Тъй като идваше като държанка, а не като съпруга, пристигането й не беше тържествено. Когато излезе от носилката, беше поздравена, но не от султана, както тя очакваше, а от една красива, богато облечена млада жена.

— Добре дошла в сарая, Тамара Българска. Аз съм Теадора Византийска, първата кадъна на султана.

— Очаквах султанът да ме посрещне — отвърна неучтиво Тамара.

— И точно така щеше да направи някой християнски принц или ако ти беше дошла като съпруга на султана. Уви, мюсюлманските султани имат различно поведение и ние, християнските принцеси, изпратени като държанки по политически причини, трябва да се научим да се съобразяваме с това. — Тя се засмя и прегърна момичето. — Ела, скъпа. Сигурна съм, че си уморена, гладна и дори малко изплашена. Ще имаш самостоятелен, красив, просторен апартамент в харема, но първо трябва да измиеш от себе си праха от пътуването, след това да се нахраниш и най-накрая да си починеш.

Тамара отблъсна приятелската ръка.

— Къде е господарят Мурад? Кога ще го видя? Настоявам да ми кажеш!

Теадора я хвана за ръката и почти я повлече към покоите си. Там я пусна, погледна я в очите и строго каза:

— Мисля, че вече е време да разбереш положението си, скъпа моя. Ти няма да бъдеш съпруга на султана, а просто една от многобройните му държанки. Султан Мурад няма съпруга, нито пък въобще някога ще има. Той има цял харем жени, които да задоволяват различните му прищевки. Но има само една кадъна. А кадъна, Тамара, е жена, която му е родила синове, които султанът е удостоил с честта си. Аз съм кадъната на господаря. Неговата единствена кадъна. Моите синове — Баязид, Осман и Орхан — са наследниците на Мурад. Бих искала да съм ти приятелка, защото щастието на господаря ми е мое първо задължение. И недей да се заблуждаваш, Тамара, в харема пред моята дума важи единствено тази на султана. Ще видиш господаря Мурад, само когато той го пожелае и нито миг по-рано. Ти не можеш да имаш никакви претенции. Само султанът има. А господарят сметна, че ще си уморена и заповяда тази нощ да си починеш.

Когато момичето се намръщи подразнено, търпението на Теадора окончателно се изчерпа.

— Казаха ми, че си девствена, но досега не съм срещала девица, която да е толкова нетърпелива да сподели леглото на господаря си — каза тя с жестока нотка в гласа.

Момичето се изчерви от притеснение.

— Не съм нетърпелива — прошепна тя. — Просто не съм очаквала да бъда посрещната по този начин. Тук винаги ли е така?

— Какво са ти казвали за харема?

Тамара отново се изчерви.

— Казаха ми, че каквото и да се случи, просто да си мисля, че това е за доброто на родината ми. Че селяните ще ме почитат като светица.

Адора едва успя да сподави смеха си. Момичето щеше да се почувства много обидено.

— Освен това, сигурна съм, че са ти говорили и за оргии. Страхувам се, че ще те разочаровам, Тамара. Султанът е мъж с много висок морал. Християнските благородници имат само една законна съпруга, една официална любовница и няколко тайни любовници, а освен това прилагат правото на суверена на всяко момиче, което може. Султанът е много по-честен. Той има харем с жени. Майките на децата му се уважават, защото мюсюлманите почитат майчинството. Момичетата, които не му харесват, се дават за съпруги на мъже, на които султанът иска да засвидетелства уважението си. По-възрастните се оттеглят. В християнския свят има ли нещо подобно?

— Ти мюсюлманка ли си, милейди? — попита страхливо момичето.

— Не, Тамара, аз съм вярна последователка на православната църква, също като теб. Отец Лука всеки ден прави служба в частния ми параклис. Можеш да се присъединиш, ако искаш. А сега — предлагам да се върнем към това, което възнамерявах да направим — баня, храна и добра почивка.

Теадора придружи сломеното момиче до харема, който се намираше в „Палата на перлените фонтаните“. Тамара се опита да бъде сдържана, но стаята, пълна с жени, беше едновременно прекрасна и изнервяща. Баща й беше й дал нареждания да спечели любовта на султана, за да започне той да й се доверява. А тя щеше да предава на баща си всичката информация, до която можеше да се добере. А сега, мислеше унило Тамара, как щеше да спечели доверието на султана, след като щеше да й е трудно дори да привлече вниманието му върху себе си?

И не само това: сведенията на баща й, отнасящи се за принцеса Теадора, също бяха погрешни. Цар Иван беше уверил дъщеря си, че византийската принцеса е просто една от многото жени в харема, че няма никаква власт и че не заема специално място в живота на султана. А тя беше много по-стара жена, всъщност направо беше възрастна. Нали преди това същата тази жена беше съпруга и на султан Орхан? Тамара вече съчиняваше наум силни думи за писмото, което щеше да изпрати на баща си. Хвърляйки един последен поглед на харема, тя осъзна, че не притежава нищо повече от другите жени тук, което да предложи на Мурад, с изключение, може би, на прекрасната си коса.

Адора настани момичето възможно най-удобно и след това я остави на робините й. Сега разбираше защо я бе харесал Мурад. Девойката наистина беше прекрасна — достатъчно прекрасна, за да го задържи, ако имаше ум в главата. Демонстрацията й на силен характер отпреди малко даваше повод на Адора да се тревожи. Не беше сигурна дали става въпрос за силна воля, или просто за инат. Надяваше се, че е последното.

В главния салон на харема жените се скупчиха на малки групички, разговаряйки. Тази нова принцеса беше много красива и се различаваше от Теадора така, както утрото се различава от вечерта. Дали пък нямаше да измести любимката на султана? Дали не трябваше да се сприятелят с Тамара и по този начин да спечелят благоволението й за времето, когато измести Теадора?

Една хубава млада италианка, която от време на време се радваше на благоволението на султана, се изсмя подигравателно:

— Големи глупачки сте — каза тя, — след като можете да си помислите, че това момиче може да измести Теадора. Повечето от вас никога не са били в леглото на султана. А аз съм била и мога да ви кажа със сигурност, че никога, никоя жена не може да измести принцеса Теадора от сърцето на господаря Мурад. Той е като лъв, който обича да се наслаждава на компанията на много лъвици, но е истински привързан само към една.

— Но той трябва да направи на тази Тамара дете, иначе няма да получи зестрата й — обади се друго момиче. — А когато един мъж има дете от някоя жена, той винаги става по-внимателен към нея.

— Внимателен, може би. Но да се влюби, не — отвърна италианката. — Бебето ще бъде само колкото принцеса Тамара да има с какво да се занимава. И нека се молим на аллах да роди момиче, тъй като принц Баязид и братята му са наследниците на нашия господар Мурад и принцеса Теадора няма да позволи никаква промяна на това положение. Ако сте толкова глупави, чудете се на чия страна да застанете. Но помислите хубаво, преди да изберете. А в качествата на принцеса Теадора поне можем да сме сигурни.

Жените от харема бяха необичайно тихи. Видяха отново Тамара чак на следващия ден, когато целият харем, предвождан от Теадора, извърши традиционния ритуал по изкъпването на булката. Тази нощ Тамара щеше да прекара в леглото на султана. След като видяха голата млада красота на Тамара, повечето от поддръжничките й не продължиха подкрепата си. Отегчените млади красавици от харема прекарваха по-голямата част от времето си, чудейки се как да съблазнят султана. А ето че тази принцеса, която нямаше да има по-високо положение от тях, щеше да влезе толкова бързо в леглото му. Ако не беше благосклонността на Адора, те щяха да се отнесат много грубо с новата си съперница.

Но Адора можеше да си позволи да бъде благосклонна. Тя отново беше бременна. Когато научи, че Мурад възнамерява да вземе българката в харема си, тя изостави всички предпазни средства. Тъй като знаеше, че Мурад ще продължи да спи с Тамара, докато тя забременее, Адора възнамеряваше да извести скоро за собственото си положение. Но въпреки всичко, все пак изпита известна ревност, докато придружаваше момичето към покоите на Мурад в „Палата на слънцето“.

Тамара беше толкова изплашена, че буквално трябваше да я натикат в стаята. Али Яхия излезе от сянката, свали обикновената й бяла копринена роба и излезе. Пред нея имаше огромно, покрито с кадифе легло. Тамара с неохота тръгна към него. Спомняйки си какво й бяха казали следобеда, тя целуна бродирания ръб на покривката и се покачи на леглото до султана.

Той я гледаше с присвити очи. Забавляваше се. Ханшът й беше добре заоблен. Той седеше по турски, слабините му бяха покрити от завивката. Гърдите му бяха голи и тя предположи, че така е и с останалата част от тялото му.

— Добър вечер, мъничка моя. Отпочина ли си добре от пътуването? — попита той вежливо.

— Да, господарю.

— И Адора те накара да се почувстваш удобно и добре дошла?

— Адора ли?

— Моята кадъна Теадора — отвърна той. — Винаги я наричам Адора.

— О, да.

Тамара изпита лека неприязън. Чувстваше се доста неудобно от това, че е гола. Изчерви се и султанът се засмя тихо.

Протегна ръка и издърпа фибите от косите й, които се спуснаха надолу и я покриха.

— Прекрасно — промълви той. — Наистина прекрасно. — Той надигна завивката и каза: — Ела тук да се стоплиш.

Тя се пъхна отдолу и видя, че той наистина е гол. Легна до него толкова далеч, колкото се осмеляваше. Той я придърпа към себе си. Тя се страхуваше прекалено много, за да се възпротиви.

— Знаеш ли какво ще направя с теб? — попита той.

— Да. Ще ме обладаеш, защото така се правят бебетата — отвърна тя.

— А знаеш ли какво означава това, Тамара? — Подозираше, че не знае. Тези християнки обикновено не бяха подготвени за мъжете. — Виждала ли си някога как се съвкупяват животните?

— Не, господарю. Отгледана съм в дворец, не във ферма. Такива непристойни неща не са за моите очи. Съпругите на братята ми, ми казаха, че въпреки че ще ти бъда само държанка, трябва да ти се подчинявам във всичко, все едно си ми истински съпруг. Казаха ми, че това, което правят мъжете и жените, за да имат бебе, се нарича „чукане“, но не знам какво точно означава, а и те не ми обясниха. Казаха, че съпругът ми ще го направи.

Той въздъхна.

— Чувала ли си за мъжествеността?

— Да.

— Това е добре! — Той взе ръката й и я сложи между краката си. — Докосни го, миличка. Погали го нежно. Това е мъжкият член. В момента е в покой и е мек, но когато желанието ми за теб нарасне, той също ще се увеличи. От него излиза семето ми.

Тя колебливо сключи пръстите си. Няколко минути стоя така, като просто го държеше. После страхът й понамаля и тя го погали. Топлото докосване го възбуди и той започна да се увеличава и втвърдява. Тя сподави един вик на изненада, пусна члена му и се дръпна назад.

Той се засмя доволно.

— Не се страхувай, малка девице, още не е дошло времето да се съединим. Урок номер две е за това, къде отива членът, за да посее семето ми. — Той докосна меката, чувствителна плът между краката й. Тя шумно си пое въздух и отново се опита да се отдръпне. Султанът обаче я хвана здраво с едната си ръка, докато с другата нежно проучи най-интимните й места. — Оттук ще вляза в теб — каза тихо той и отдръпна ръката си — Но още е твърде рано. Първо ще те целуна, Тамара, а след това ще проуча цялото ти прекрасно тяло.

Той я премести така, че да застане под него, и навеждайки се, откри пълните й, щедри устни. Разбра, че никога преди не е била целувана. Спомни си за устните на Адора и откраднатите им целувки в градината на църквата „Света Катерина“ преди толкова много време. Притисна по-силно устните си, принуждавайки я да разтвори своите, после вмъкна езика си в топлата кухина. За негова изненада езикът й се преплете с неговия, което само увеличи желанието му.

Ръцете му намериха малките й гърди и той ги стисна, наслаждавайки се на усещането. После сведе глава и покри малките полукълба с горещи целувки. Устните му смукаха дълго и нежно зърната й и Тамара изстена от нарастващото удоволствие.

Аллах, плътта на тази царска девица беше толкова сладка! Ръцете му се плъзнаха по мекото й, треперещо тяло. Помисли си, че сигурно така щеше да бъде и с Адора. Мурад покри нежната кожа с целувки и усети как пулсът й се ускорява. Тя потрепери и се заизвива.

Мурад се надигна и отново намери устните, покривайки ъгълчетата им с леки целувки, и остана доволен, когато тя хвана главата му с ръце и го целуна силно. Тя въздъхна и прошепна името му, когато той гризна леко ухото й.

— Тамара, моя малка девице, няма да те взема, докато не се почувстваш готова за това. Но ще трябва да ми кажеш — прошепна той в златните й коси.

— О, сега, господарю! Моля те сега!

Доволен от нетърпеливостта й, той раздели бедрата й с коляно и насочвайки члена си с ръка, намери чувствителното й място. Тамара се вцепени. Пулсиращото нещо между краката й направо я караше да полудява от копнеж. Нямаше ни най-малка представа какво точно иска и какво очаква, знаеше само, че е свързано с този мъж, който сега беше нейния господар.

Усети как влиза в нея и я изпълва цялата. И тогава нещо застана на пътя му. Разочарована, тя изстена:

— Това не е достатъчно! Не е достатъчно!

Мурад се засмя въпреки възбудата.

— Има още, нетърпелива, лакома красавице. Но първо ще има болка, Тамара, удоволствието ще дойде после. Но след това никога повече няма да има болка.

— О, да! — задъхваше се тя, притискайки се към него.

Той бавно се раздвижи в нея. И тогава изведнъж Тамара усети ужасна, непоносима болка, която сякаш попари вътрешностите й. Изплашена, тя извика и се опита да се отскубне от него, но той я държеше здраво, като влизаше все по-навътре и по-навътре. Постепенно болката започна да намалява, оставаше само удоволствието. Стана точно така, както й бе обещал. Тя вече не изпитваше страх и започна да се движи в ритъма му, докато достигна върха на удоволствието си. Доволен, че тя беше задоволена още при първия си любовен контакт, той продължи, за да достигне също своя край.

Тамара се носеше на някакви непознати досега вълни. Снахите й никога не й бяха казвали колко прекрасно е всъщност обладаването. Бяха се опитали да я изплашат! Тамара нежно прегърна мъжа върху себе си, галейки гърба му с неопитните си малки пръсти, движейки бедрата си в ритъма на неговите движения. О, небеса! Беше прекрасно! Прекрасно!

И тогава изведнъж я изпълни влага. Мъжът върху нея се отпусна, стенейки:

— Адора! Моя мила, сладка Адора!

Тамара се вцепени. Не можеше да е чула това. Не го чу! Но Мурад отново прошепна в косите й:

— Адора, моя Адора!

После се претърколи на една страна и заспа дълбоко.

Тамара остана да лежи, побесняла от гняв. Беше достатъчно лошо, че я принудиха да дойде в някакъв си харем, управляван от една изключително красива жена, която очевидно бе спечелила сърцето на султана. Тя сподави едно ридание. И тази жена присъстваше и в най-интимния й момент! Това беше непростимо! Той беше един безчувствен грубиян, а що се отнася до Теадора… Най-ужасното отмъщение, което Тамара можеше да измисли, нямаше да й бъде достатъчно.

Адора! Тамара усети как от гърлото й се надига жлъчка. Адора! Тя беше толкова красива, толкова сигурна в себе си, толкова сигурна в любовта на Мурад. За другите нямаше нищо. Византийката бе обсебила съзнанието на султана. Тамара изпитваше силна болка, защото също искаше да бъде обичана.

Султанът щеше да продължи да спи с нея, докато семето му не покълне в утробата й, а после щеше да се върне при обичаната си Адора, която очевидно никога не му излизаше от ума, дори когато беше с други жени. У българката се зараждаше черна омраза към Теадора. Нямаше представа как точно ще го направи, но беше сигурна, че един ден щеше да си отмъсти.