Джоана Брандън
Отново Саманта (5)

Пета глава

Неспокойните й мисли се превърнаха в кошмари и развалиха съня на Саманта. След неколкочасова борба със завивки, които непрекъснато я притесняваха, и с възглавници, които бяха ту твърде високи, ту твърде ниски, тя най-сетне се предаде и седна в леглото.

Бе очаквала да заспи веднага след успокояващата гореща вана. Но ето — вече бе три часът сутринта, а тя още не бе мигвала.

Изпълнена със съчувствие към страдащите от безсъние хора, отупа възглавниците и ги подпря на резбованата табла на леглото. После се облегна на тях, надявайки се да се отпусне и след няколко минути да заспи. Четвърт час по-късно все още се взираше в мрака с широко отворени очи, затова запали нощната лампа и се опита да почете.

Скоро обаче захвърли книгата с въздишка. Наведе се напред, обхвана краката си с ръце и отпусна брадичка на коленете.

Защо, за бога, се бе съгласила да прекара деня с Дрю? Та той даже не я бе попитал — просто бе сметнал за нормално, че тя няма да откаже. И, разбира се, точно така бе станало. На всичкото отгоре тя не бе и сигурна дали изобщо е искала да откаже!

— Страшна си! — направи гримаса тя.

Саманта се опита да потисне спомена за хубавите моменти, прекарани с Дрю — на плажа, на кино или в апартамента й, заслушани в тихата музика, или пък смеещи и закачащи се, докато приготвяха вечерята в мъничката й кухничка. Топло и приятно чувство я обхвана при тия спомени, сладки спомени, неизменна част от любовта между един мъж и една жена.

Но други, по-малко приятни нахлуха в паметта й, хвърляйки тъмна сянка върху лицето й.

Саманта примигна, защото зад клепачите й започнаха да парят сълзи, ядно отхвърли завивките и спусна крака на пода. Остана така за момент, вперила невиждащ поглед в леко загорялата кожа на краката си.

Това, което трябва да направи, реши най-сетне тя, бе да приеме каквото й поднесе времето занапред, като внимателно наблюдава всяко движение на Дрю.

След като изпи половин чаша топло мляко, тя се плъзна обратно в смачканите завивки и направи отчаяно усилие да изхвърли всички неприятни мисли от главата си.

Обаче пак не можа да заспи. Бе твърде неспокойна. Мислите й непрекъснато се връщаха към Дрю. Спомни си как бе стоял до нея, докато й обясняваше работата с компютъра. Почти усещаше брадичката му върху рамото си и съблазнителната миризма на афтършейва му.

Като потисна внезапно обзелото я тревожно чувство, тя отново отхвърли завивките и стана от леглото. Чувстваше, че трябва да направи нещо, в противен случай щеше да се пръсне.

Може би една кратка разходка щеше да й помогне. Пристъпвайки почти като автомат, тя отиде до гардероба. Няколко секунди по-късно, нахлузила избелели дънки, тъмножълто горнище на анцуг и маратонки, Саманта излезе от къщата. Навън бе доста хладно и тичайки бавно към парка, младата жена се запита дали да не се върне и да си вземе яке и други обувки, които да не пропускат вода. Острият ветрец проникваше през горнището на анцуга, а росата се просмука през маратонките, но тя продължи.

Паркът бе пуст. Само страдащи от безсъние като нея биха проявили лудостта да напуснат топлите постели и да хукнат в студа, помисли си тя и по устните й плъзна горчива усмивка.

Тупайки с крака из потъналата в роса трева, Саманта се опита да си припомни щастливите мигове, прекарани в парка с баща й, майка й и малкото й братче, когато те бяха живи. По-голяма с четири години от брат си Дани, тя му бе като майка и го наглеждаше да не налапа нещо от земята или да не се приближава твърде много до езерото.

Влагата, носеща се във въздуха, освежи лицето й и посребри косите й. Стана й студено, краката й бяха мокри и лепкави, но се почувства достатъчно спокойна, за да се върне вкъщи.

Едно време баща й беше казал, че жена, която хваща окото даже когато току-що е станала от сън, е наистина красива. Саманта зърна отражението си в овалното огледало, окачено на стената в антрето, и се усмихна. Изглеждаше като Рудолф^[1] с тоя блеснал от влагата нос и бузи с цвят на презрели праскови.

Би ли ме нарекъл хубава сега, запита се тя, спомняйки си как Майлс Джордън винаги бе казвал, че тя ще стане по-красива даже и от дребничката си и добре сложена майка.

Саманта отиде в банята, съблече се и си взе бърз душ.

По-късно, облечена само в бледожълти бикини и сутиен в същия цвят, застана пред огледалото в банята и започна да се гримира. Изведнъж отражението й потрепна, после избледня и на негово място изплува лицето на Дрю. Очите му я гледаха предизвикателно изпод дебелите черни вежди.

Майната ти, помисли си тя, като разтърси ядно глава и прогони успешно образа. Бе обсебил сънищата й — защо трябваше да й се навира и наяве.

Ядът й се пренесе върху косата и тя я заразресва с резки движения, докато започна да пука. После отпусна ръце и реши да я остави да пада свободно върху раменете й, но не защото Дрю я харесваше повече така — о, не! — а защото… просто така бе по-лесно.

Какво да си облека, запита се Саманта, влизайки в спалнята.

Двайсет минути по-късно все още се взираше смръщено в претъпкания с какви ли не дрехи гардероб и с отчаяние си мислеше, че нито една от тях, по един или друга причина, не става за случая.

Най-накрая се спря на едно костюмче, което отдавна не бе обличала. Бе ушито от мек деним^[2], един тон по-тъмен от синята копринена блуза, специално шита за него. Практично и същевременно шик, реши тя с усмивка и искрящи очи.

Дрю сигурно щеше да каже, че този костюм е по-подходящ за градинско парти, отколкото за разходка из забележителностите на щата Орегон.

— О, той сигурно вече се е променил — промърмори тя на себе си, спомняйки си шегите на Дрю относно строгия педантизъм, с който подбираше гардероба си.

От специална кутия, обшита отвътре с кадифе, извади една сребърна пеперудка и я закачи на широкия ревер на сакото си. Плъзвайки крака в чифт високи до глезена сини обувки, тя се огледа в голямото огледало.

Отиде в кухнята и си направи чаша кафе — бе твърде нервна, за да мисли за нещо към него. После си направи още едно и най-накрая разбра, че ако остане още малко затворена вкъщи, ще започне да си гризе ноктите. Беше станала твърде рано и винаги се изнервяше, когато се налагаше да стои и да чака.

Излезе навън и започна да се занимава с азалиите, които леля й, й бе дала да посади пред къщата. Отскубна няколко плевела, обра изсъхналите листа и ги пусна в найлонова торбичка за боклук. Бавно и методично разрови пръстта около корените. Когато най-накрая призна, че повече няма какво да прави, освен да полее цветята, изми ръцете си и взе лейката.

Тъкмо бе привършила и бе застанала встрани с лейката в ръце, наслаждавайки се на свършената работа, когато Дрю вкара колата — собствената си кола — в алеята. Саманта се усмихна. Лари никога нямаше да разбере колко близо е бил до скалпирането.

Дрю излезе и застина с ръка на отворената врата, загледан като омагьосан в косата й. Раздвижена леко от утринния ветрец, в косата й сякаш пламтяха слънчеви лъчи, хвърляйки златни отблясъци върху лицето й.

— Тази сутрин изглеждаш особено красива — подвикна й той, затваряйки вратата, преди да тръгне към нея.

Саманта се усмихна, зарадвана от дръзкия мъжки блясък в очите му.

— Така ли?

— Определено. И… не искам да те обидя, но изглеждаш малко като… домошарче.

Домошарче? Дали е искал или не, обидата бе изречена. Саманта изскърца със зъби, но успя да се овладее. Щеше да изглежда малко странно, ако бе направила нещо друго. Затова не обърна внимание на подхвърлената стръв и му се усмихна.

— И на такава, която може да понесе една целувка — продължи той с развеселен глас, но очите му си останаха приковани в устните й. — Сигурен съм.

Лицето му се наведе надолу и дъхът му леко погали кожата й. Устата му се полуотвори подканващо само на инч от нейната.

Саманта отново бе обхваната от противоречиви чувства. Изпитваше отчаяно желание смело да се хвърли напред и да вземе това, което й предлагат, но знаеше, че не бива да го насърчава.

Очите на Дрю внимателно обходиха лицето й, после той се усмихна и ръката му обхвана тила й. Устата мръдна още малко напред и срещна нейната в лека и нежна целувка. Сетне се отдръпна.

— Ще тръгваме ли? — попита я и Саманта не можа да реши дали е доволна, че целувката бе една, или раздразнена от това, че само я възбуди.

Наистина трябва да му е благодарна, че не се възползва от ситуацията. Както бе разстроена, едва ли би могла да окаже голяма съпротива, ако той бе решил да направи нещо повече от една обикновена целувка за „здравей“. Усмихна се и помоли за минутка, само да си вземе чантата и да заключи.

Няколко минути по-късно, в приятна и дружелюбна атмосфера, те вече излизаха от Ашланд. Саманта гледаше през прозореца плъзгащите се назад дървета покрай пътя и на сърцето й бе така леко и приятно, както отдавна не й се бе случвало.

Тя се обърна да огледа мъжа до себе си — харесваше силния профил, начина, по който косата му лягаше върху красиво оформената глава, изчистените черти на челюстта и гъстите, извити нагоре мигли.

Дрю също обърна внезапно глава и я видя, че го гледа.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — попита той с весело пламъче в очите.

Саманта широко се усмихна.

— Пейзажът наистина е чудесен — измъкна се тя с шега. По тялото й плъзна приятна тръпка, оцветявайки страните й в розово.

— Така е. А пък аз си мислех…

Е, е!

— За какво?

— Да те отвлека за уикенда.

Той свали дясната си ръка от волана и я сложи на коляното й.

— Какво? — Саманта вдигна поглед към лицето му, но вместо очакваното закачливо изражение, прочете на него твърда решителност. — Не можеш — настръхна тя, уплашена само от мисълта, че може да изпълни заканата си.

— О? — вдигна той вежди предизвикателно. Преглътна. Отвличането можеше да означава само едно нещо, а тя бе сигурна, че още не е готова да сподели леглото с него. Още не. Самата мисъл за това накара бузите й отново да порозовеят от смущение. Като сподави с мъка една ругатня, младата жена се извърна и се загледа навън. Трябваше да помисли какво да прави.

— Колко време ни е необходимо, за да стигнем до Кьор д’Ален? — попита той с делови тон.

— Много — тросна му се тя. — И ако искаш да знаеш, не съм тръгнала да си търся съпруг — добави бързо Саманта, рязко отхвърляйки ръката му от коляното си.

Без да се смущава, Дрю продължи, мислейки сякаш на глас:

— Разбира се, Вегас също е възможност. Можем да съчетаем полезното с приятното и да закараме един товар дотам. Можеш да караш камион, нали? — Усмихна се с хлапашко изражение на лицето.

— Разбира се. Лари ме… о-о, я си гледай работата, няма да стане!

Дрю се засмя, необезпокоен от хапливите думи.

— Точно така ще направим. Ще вземем един камион, ще минем през Вегас и ще се оженим.

— Ау, колко удобно! — озъби се тя, разтревожена не толкова от косвено отправеното предложение, а от реакцията си към него. — Моите съболезнования към нещастната младоженка!

Дрю замислено задъвка бузата си. Язвителните й забележки бяха стигнали твърде далеч. Но ако тя очакваше от него да поеме ръкавицата, чакаше я много неприятна изненада.

— О, не мисля, че тя ще е нещастната — осведоми я с нисък и чувствен глас. — Възнамерявам да бъда внимателен съпруг. Много, много, много любящ, ако се досещаш какво искам да кажа… — Едната му вежда бавно се повдигна.

Това вече на нищо не приличаше! Саманта с усилие потисна усмивката си.

— Няма да те заболи, ако се усмихнеш, Саманта.

— Отвратителен си! — промърмори тя, но по устните й пробяга нежна усмивка.

— Така е по-добре — изрече с усмивка Дрю.

От този момент нататък те заприличаха на всички млади двойки, излезли навън да се порадват на пейзажа и един на друг.

Застанали до колата на Дрю, чиято ръка бе небрежно преметната през раменете й, загледани към мъничкия парк, където бяха вечеряли, Саманта си даде сметка, че не й се иска денят да свършва.

Бяха вървели по брега на Роуг, извиващ и лъкатушещ през живописен пейзаж, който Саманта смътно си спомняше от детските години. Бяха купили вино и сирене от един малък магазин и после хапнаха и пийнаха под клоните на една стара ябълка. Изцяло се бяха насладили на природата. И един на друг.

Усети, че й се иска да задържи този ден, да затвори в бутилка магията, която Дрю бе сътворил за нея, да си я отнесе вкъщи и да си я скрие под възглавницата.

— Май е време да тръгваме — прошепна Дрю, притегли я към себе си и лекичко я целуна по главата.

— Аха — долетя като разочарована въздишка отговорът й.

— Аха — повтори като ехо той, изпълнен със същото разочарование. — Благодаря ти, любов моя. — Дрю я притисна към колата и нежно прокара устни по челото й. — За мен това бе най-приятният ден, който съм имал от години насам.

— За мен също.

— Да можеше всеки ден да е така! — въздъхна той.

— Ммм.

Като мислеше колко и се иска денят току-що да започва, вместо да свършва, Саманта се взря в мрачината, съжалявайки, че трябва да сложат точка на днешните преживявания.

— Би ли могла да прекараш няколко дни с мен, ако успея да уредя и на двамата малко отпуска? — попита Дрю, галейки нежно брадичката и с дългия си пръст.

Не! Косата й се завъртя около раменете от енергичното поклащане на главата. Не можеше да му каже истината, скрита зад безмълвния й отказ, затова опита друга тактика.

— Взела съм си всички отпуски за тази година, съжалявам.

Дрю стисна челюсти.

— А ако използвам служебното си положение и…

— И какво? — прекъсна го Саманта смръщено.

— … и успея да ти издействам тия два дни? Ще ги прекараш ли с мен? — Той дори не направи пауза.

Саманта наклони глава и погали бузата си в ръката му, опитвайки се да го отвлече и да открадне някоя и друга секунда за размисъл. Не бе още готова да прекара повече от няколко часа наведнъж с него. Вярно, днес бе прекарала чудесно. Нито веднъж не се бяха карали, никой от тях не бе прекъсвал другия под предлог, че го занимава с глупости. Не бе готова обаче да разбере какво ще стане, ако и двамата не полагат такива усилия.

— Саманта? — Дрю изви дългото си тяло и обхвана лицето й с длани. Очите му с тревога се взряха в нейните, като че ли се мъчеха да прочетат какво мисли. — Толкова си хубава — прошепна, нежно милвайки с палци високите й скули. — Искам те, Саманта! — Ръцете му се отпуснаха на раменете й и бавно привлече устните й към своите. Саманта затаи дъх. — Искам да си с мен сутрин, обед, вечер. Искам те завинаги!

В един очарователен миг Саманта се видя там, където той искаше, загледана в бавно потъмняващите му от желание очи. Усети ръката му на тила си, усети пръстите му, заровени в косата й, усети как сърцето й лудо заби.

Устните му докоснаха нейните отначало съвсем лекичко, после по-настойчиво и накрая почти отчаяно се впиха в устата й. Всичкото й желание за съпротива бе пометено от внезапно залялата я вълна на сладка отмала. Отпусна се в прегръдката му с въздишка.

— О, хубавото ми момиченце! — потрепери гласът му в усилието си да изрази обхваналото го чувство.

Той бавно наведе глава с леко разтворени устни.

Имаше един момент, в който й се стори, че все още би могла да се отдръпне, но не го направи. Искаше да усеща целувките му, бяха й нужни повече от въздуха, който дишаше. Вдигнала лице, тя нетърпеливо му предложи устните си.

Покрай тях профуча кола, пълна с тийнейджъри. Като ги видяха, те весело задюдюкаха и надуха клаксона.

— О, боже! — изпъшка Саманта и се измъкна от прегръдката на Дрю.

Той се засмя с леко треперлив смях.

— Хлапета!

Усмивката, пробягала по устните му, контрастираше с ядно присвитите очи.

— Какво казваше У. К. Фийлдс за децата? — попита Саманта със смях, опитвайки се да разсее смущението, което чувстваше от насмешката на хлапетата.

— Ами нещо за това, че ги харесвал печени или варени, но не и да ги вижда или чува.

Той се усмихна и усети как напрежението му малко поспадна. Не биваше да се чувства разочарован, задето ги прекъснаха. Днес бе понапреднал малко. Не много, но достатъчно. Би трябвало да бъде доволен и на това.

— Хайде да се прибираме.

Саманта кимна.

Когато вече отново бяха на път, Дрю се пресегна и взе ръката й. Саманта не се възпротиви, докато той не вдигна дланта й до устните си и с тях започна да гали всеки пръст поотделно.

— Начинаещите шофьори трябва да държат и двете си ръце на волана — отдръпна ръката си тя точно когато той започна да гали дланта й с топлия си влажен език.

Дрю се изкиска гърлено и плътният звук от смеха му накара кожата й да настръхне.

— Нямаш представа колко неща мога да върша и с една ръка — каза той и като посегна още веднъж към ръката й, прибави: — Искаш ли да почна с първия урок?

— Нищо, свързано с теб, не може вече да ме изненада! — отвърна тя и стисна ръцете си в скута.

— О? Толкова добре ли ме познаваш?

— Твърде добре.

Тя се размърда, опитвайки се да си намери удобна поза, после облегна глава на стъклото и затвори очи.

Дрю хвърли бегъл поглед към нея и се усмихна. Каква многолика гадинка, помисли си той с любов. В един момент съска и драска като котка, а в следващия доверчиво се гушка като малко момиченце. Въздъхна и насочи вниманието си към пътя.

— Събуди се, сънливката ми, пристигнахме — прошепна нежен глас, в странен контраст с грубите ръце, които я разтърсваха.

Но Саманта се противеше, не искаше да се събуди и изръмжа:

— Какво става?

Със затворени очи са отдръпна от рамото, служило й за възглавница по време на съня.

— Аз съм, любов моя.

Това бе нежният глас на Дрю, с лека присмехулна нотка.

— А? — прозя се тя, като бавно обърна глава по посока на гласа.

— Пристигнахме, казвам. И за нещастие май вали.

Сънените й очи бавно огледаха тъмния пейзаж навън. Къщата й приличаше на по-тъмно петно върху тъмни тапети. Нощното небе бе забулено от черни дъждовни облаци.

— Смяташ да прекараш нощта в колата ми или да влизаме? Една чаша кафе ще ми дойде добре.

О, не, помисли си тя. Обикновената учтивост я задължаваше да го покани, но инстинктът й нашепваше, че неговото и нейното разбиране за гостоприемството стоят на коренно противоположни позиции. Но какво друго да стори?

Влязоха и Саманта нервно започна да се прави на заета с кафето, като се щураше безмълвно из малката кухничка, страхувайки се да не каже нещо, което не трябва.

— Да ти помогна ли?

Саманта подскочи. Не го бе чула да става от стола и да идва към нея. Здраво хванала юздите на чувствата си, тя поклати глава и тактично отклони помощта му.

— Ще се оправя и сама.

— Ммм — каза той, ръцете му се плъзнаха по тънката й талия и я придърпаха към себе си. Носът му се зарови в косата й, избута настрани гъстите къдрици и устните му опариха гладката топла кожа на врата й.

Саманта се опита да се дръпне напред, посегна да вземе нещо от бар плота — каквото и да е, — само и само да го използва като извинение, за да се измъкне. Но успя да грабне само една консерва от риба тон.

— О, о! — измърмори укоризнено Дрю, мислейки, че тя се кани да я използва като оръжие.

Ръката му се стрелна напред, хвана нейната и без да спира, той продължи с милувките.

Какво да правя сега, безмълвно изплака Саманта, усещайки как тръпките на удоволствие се плъзват по цялото й тяло. Чувстваше се като гигантски оголен нерв. В отчаянието си помисли дали да не забие зъбите си в ръката, държаща нейната в мъртва хватка, но размисли и реши да опита по друг начин. Бавно разтвори пръсти и пусна консервата. Тя се удари в барплота, търкулна се и издрънча на пода. Възползвайки се от моментното раздвоение на вниманието от страна на Дрю, тя се изви настрани, измъкна се и се обърна към него.

— Защо, Саманта? — умолително изрече той и пристъпи към нея, но тя изплашено отскочи назад, отдръпвайки се от ръцете, протегнати към нея.

— Страх ме е — призна си тя.

Защо го бе пуснала в къщата си, след като знаеше, че точно така ще стане? И защо продължаваше да стои в обсега на ръцете му, когато всяка фибра в тялото й панически й крещеше да бяга?

— Не се страхувай, момиченцето ми.

Въпреки че ръцете му бяха нежни и внимателни, те действаха съвсем целенасочено и я привлякоха отново към него. Устните му докоснаха шията й, възпламенявайки и без това силно нарасналата чувствителност на кожата.

Тя се опита да провре ръцете си между тях, да го отблъсне, да го отклони, но не можа.

— Шшшт — сложи Дрю ръката си леко върху устните й, като видя, че тя се кани да каже нещо.

С широко отворени огромни очи Саманта се взря в загадъчното изражение на лицето му, като трескаво търсеше… какво? И тя не знаеше.

Гласът му й се стори тревожен.

— Довери ми се, сладка моя — помоли той. Ръката му се отпусна на рамото й, после бавно обгърна шията, галейки с палец основата й.

— С часове съм мислила за това, което се случи между нас, и въпреки че не мога да поема цялата отговорност за случилото се, трябва да призная, че не постъпих по най-добрия начин.

— Но това е вече свършило, Сами. Нека го погребем веднъж завинаги и да опитаме отново. Много рядко се случва да ти дадат втора възможност. Нека не я проиграваме!

Той отново я привлече към себе си, притисна цялото си тяло към нея, карайки я да усети нуждата му. Отново и отново устните му трескаво търсеха нейните, докато най-накрая Саманта се отпусна в ръцете му, податлива и очакваща.

Желание като изпепеляващ огън премина през цялото й тяло, ръцете и краката й омекнаха и Саманта се почувства като парцалена кукла без кости, умираща от желание да бъде прегръщана и обичана.

Дрю разбра това. Като я вдигна без усилие на ръце, той се обърна и закрачи бързо и уверено към спалнята й.

Леглото й бе точно такова, каквото го бе оставила сутринта — смачкани чаршафи и възглавници, безмълвни свидетели на неспокойно прекараната нощ.

— Старите навици трудно се забравят — закачливо се усмихна Дрю, насочил брадичка към неразборията в леглото.

— Ти знаеш най-добре старите ми навици — произнесе тя задъхано.

С дълбок гърлен смях той я отнесе до леглото, после двамата трескаво се разсъблякоха, захвърляйки дрехите, където им падне.

Саманта въздъхна, щом плътта му докосна нейната и кракът му обхвана бедрата й, сякаш се страхуваше да не би тя да скочи и да избяга.

Надигнат на лакът, Дрю се взираше в нея и ръката му леко обхвана чувствителната плът на нежно оформената й гръд. Присвила очи изпод тъмните си клепки, Саманта отвърна с любов на погледа му.

Светлините от уличните лампи обливаха голите им тела в сребристобял оттенък, проблясваха в златнорусите й коси и искряха в сивите очи, замечтано приковани към устните й.

— Толкова нежна…

Той се наведе да я целуне и пръстите му потънаха в косата й, започнаха да я решат, докато накрая тя се разпиля като ветрило по белия чаршаф.

Под въздействието на страстните милувки сърцето на Саманта заби до пръсване. От желание да го има чак я заболя, но от опит знаеше, че когато е с нея, той не бърза. Тя затаи дъх, после шумно го изпусна през устни, жадно търсещи неговите.

Възможно ли е начинът, по който той правеше любов с нея, да е дори по-приятен от едно време? Докато Дрю я галеше с ръце, с устни, с дъха си, по нея премина позната и в същото време нова тръпка. Тя отвръщаше, без да се смущава, без да се страхува, искаше само да му достави такова удоволствие, каквото той й доставяше.

С бавни, еротични движения ръцете й се плъзнаха по бронзовата сгорещена кожа на тялото му. Саманта вече не се страхуваше, че той ще я нарани. Всичко, което изпълваше съзнанието й в момента, бе нуждата да го има.

Едно докосване предизвикваше ответно докосване, целувката — ответна целувка и така, ласка след ласка, желанието прерасна в стихия от бушуващи пламъци, неумолимо понесли ги в огнения си вихър.

— Моля те! — изстена тя, неспособна да се сдържа повече. Искаше й се диво и невъздържано да даде воля на страстта си. Със сетни усилия се пребори с импулсивното желание.

— Моля те какво? — подкани я той задъхано.

— Моля те, люби ме! — примоли се тя и с треперещи пръсти, само с връхчетата им, погали силната линия на челюстта, брадичката, плъзна ги по носа, по леко изпъкналите скули, по гъстите тъмни вежди.

С тих стон той я привлече към себе си и нежно я притисна под тялото си, за да го слее с нейното.

— Дрю — произнесе задъхано, хванала главата му между дланите си, като галеше с пръсти горещата плът под тях; палците й описваха чувствени кръгове около ъгълчетата на устата му.

В нея започна да набира сила познато и несравнимо с нищо чувство, понесе я все по-високо и високо… още и още, докато на раменете й сякаш израснаха криле и тя се понесе в лазурната синева на небесата.

— Нека си вали — прошепна той в отговор на разнеслата се навън гръмотевица. Прозорците се осветиха от потрепващ блясък, последван веднага от друг гръм. — Любовта ти ще ме топли, момиченцето ми.

Саманта се чувстваше сънливо отпусната… и обичана.

— Винаги.

Той бавно и неохотно я освободи от тежестта си. Саманта моментално се почувства изоставена, но това чувство скоро се стопи, когато ръцете на Дрю нежно я обгърнаха и я притиснаха към него.