Джеймс Редфийлд
Десетото откровение (9)

ПРИПОМНЯНЕ НА БЪДЕЩЕТО

Застанахме на колене на билото на хълма и предпазливо разгледахме подножието на планинската верига. Не забелязах нищо необичайно в спускащия се здрач; нямаше движение, нямаше охрана. Бумтенето, което се чуваше през всичките четирийсет минути, докато вървяхме, сега напълно бе изчезнало.

— Сигурен ли си, че това е мястото? — попитах Къртис.

— Да — отвърна той. — Виждаш ли четирите големи скали на около петдесет стъпки нагоре по склона. Входът на бункера е точно под тях, скрит сред храсталаците. Вдясно се вижда проекционното устройство. Изглежда е задействано отново.

— Виждам го — каза Мая.

— А къде е охраната? — попитах Къртис. — Може би са напуснали мястото.

Наблюдавахме входа около час, изчаквайки да забележим следи от активност, тъй като не смеехме да се движим, нито да говорим преди да се мръкне. Ненадейно доловихме движение зад гърбовете си. Бяхме осветени от фенерчета и четирима въоръжени мъже се спуснаха и ни заставиха да вдигнем ръце и да се предадем. Претърсваха багажа ни десетина минути, щателно претърсиха и нас самите и ни заставиха да се спуснем надолу към входа на бункера.

Вратата на бункера се отвори и Фейман се провикна високо и ядосано:

— Тези ли търсехме? Къде ги намерихте?

Един от охраната обясни случилото се, докато Фейман поклащаше глава и ни наблюдаваше в светлината на фенерчетата. Сетне приближи към нас и попита:

— Какво правите тук?

— Трябва да попречим на това, което вие правите! — отвърна му Къртис.

Фейман се опитваше да си го спомни.

— Ти кой си?

Охраната насочи фенерчетата към лицето на Къртис.

— Къртис Фаръл… По дяволите — продума Фейман. — Ти си взривил преди устройството, нали?

— Чуй ме — каза Къртис — знаеш, че този генератор е много опасен за работа на тези честоти. Та ти можеш да унищожиш цялата долина!

— Винаги си бил паникьор, Фаръл. Затова те изхвърлихме от ДелТек. Твърде много усилия ми струва този проект, за да се откажа точно сега. Той ще заработи според плановете ми.

— Но защо поемаш такъв риск? Заеми се с по-малки единици. Защо се опитваш толкова много да увеличиш напрежението?

— Това не е твоя работа. Най-добре си затваряй устата. Къртис се приближи към него.

— Искаш да централизираш генерирането на енергия, за да го контролираш сам. Това е несправедливо! Фейман се усмихна.

— Една нова енергийна система ще трябва да може да се утвърди. Смяташ ли, че досегашният енергодобив може да се преустанови безболезнено? Когато изведнъж се окаже, че светът разполага с напълно безплатна енергия, това може да доведе до хиперинфлация и масова съпротива, която да ни отхвърли напълно.

— Знаеш, че не е вярно — отвърна Къртис. — Снижаването на енергийните разходи ще доведе до огромно увеличаване на ефективността на производството, създавайки повече стоки при по-ниски цени. Това ще компенсира загубите при закриването на другите енергодобивни производства. Няма да се стигне до никаква инфлация. Всичко това правиш заради самия себе си. Искаш да централизираш производството, за да упражняваш контрол върху него и ти да решаваш цените, независимо до какви поражения може да се стигне.

Той ядно изгледа Къртис.

— Колко си наивен. Мислиш ли, че заинтересованите страни от контрол върху цените на енергията ще допуснат такова внезапно масово включване в един безплатен източник? Разбира се, че не! Той трябва да бъде централизиран и компактен, за да работи изобщо. И аз ще съм го постигнал! За това съм призван.

— Не е вярно! — намесих се аз. — Призван си за друго, за да ни помогнеш.

Фейман се извърна, за да ме види по-добре.

— Млъкнете! Чувате ли! Всички да млъкнете! — той забеляза Чарлин. — Какво стана с онзи, с когото те изпратих? Чарлин отмести поглед, без да отвърне.

— Нямам време за всичко това! — развика се Фейман отново. — В момента най-добре е да се загрижите за собствените си кожи, а не за икономиката — той млъкна и ни изгледа, след което кимна на един от въоръжените мъже. — Задръжте ги тук, докато свършим. Нужен ни е само час. Ако се опитат да бягат, застреляйте ги.

Операторът даде кратка заповед на останалите трима и те ни заобиколиха в периметър от трийсет стъпки.

— Седнете — каза един от тях с чужд акцент.

Ние се спогледахме в мрака. Бяхме напълно изгубили енергията си. Нямаше и следа от духовните ни групи, откакто напуснахме пещерата.

— Как ще правим сега? — попитах Чарлин.

— Нищо не се е променило — прошепна тя. — Трябва отново да повишим нивото на енергията си.

Беше се спуснал пълен мрак, нарушаван само от фенерчетата на операторите, които се стрелкаха насам-натам. Едва различавах чертите на останалите, макар че бяхме седнали плътно един до друг.

— Трябва да се опитаме да избягаме — прошепна Къртис. — Мисля, че ще ни убият.

Внезапно ми се яви видение на Рождената визия на Фейман. Представих си го заедно с нас в мрака на гората. Знаех, че има още някакъв ориентир в сцената, но не можах да си спомня какъв.

— Не — казах аз. — Според мен трябва още веднъж да повторим опита си от пещерата тук.

В този момент се надигна отново бумтенето, но много по-хармонично, почти приятно за ухото. Земята под нас отново се разтърси.

— Трябва веднага да повишим енергията си! — прошепна Мая.

— Не съм сигурен, че мога при тези условия — отвърна Къртис.

— Налага се! — казах аз.

— Концентрирай се, както преди към всеки от нас поотделно! — добави Мая.

Опитах да се абстрахирам от противното ни обкръжение и да се върна към вътрешното си състояние на любов. Без да обръщам внимание на сенките и блясъка на фенерчетата, загледах се в лицата на приятелите си. Постарах се да доловя израза на висшето Аз на всеки един и сякаш наоколо стана по-светло. Постепенно започнах да различавам лицата и израженията им по-ясно, сякаш ги наблюдавах през инфрачервен окуляр.

— Какво трябва да визуализираме? — попита Къртис отчаяно.

— Трябва да си спомним отново своите Рождени визии — каза Мая. — Намеренията, с които сме дошли тук.

Внезапно земята силно се разтърси и тътенът от експеримента стана отново дисонантен и рязък.

— Трябва да визуализираме, че ги спираме! — каза Къртис.

Ние приближихме един до друг и си представихме как оказваме отпор на експеримента. Доловихме, че по някакъв начин ще можем да обединим силите си и да отблъснем негативните и деструктивни сили, които се стремяха да осъществят този експеримент. Аз дори си представих как Фейман претърпява провал, как съоръжението му избухва и изгаря, а хората се разбягват, обзети от ужас.

Тътенът се усили и отклони вниманието ми; експериментът продължаваше. На петдесет стъпки встрани един огромен бор се разцепи наполовина и с трясък се събори на земята. С пронизителен шум и облаци прах, между нас и охраната се отвори ров, пет стъпки широк. Пазачът отскочи назад ужасен и светлината на фенерчето му заигра в мрака на нощта.

— Експериментът се проваля! — извика Мая.

Още едно дърво се събори на земята вляво в момента, когато тя се пропука и зейна четири-пет метрова дупка, поваляйки ни на земята.

Мая погледна ужасено и скочи на крака.

— Трябва да се махна оттук! — викна тя и хукна на север. Пазачът откъм нея, който бе съборен на земята, пропълзя на колене, насочи фенерчето си подире й и вдигна пушка.

— Не! Почакай! — изкрещях аз.

Докато тичаше, Мая се обърна към пазача, който се в този момент се прицелваше право в нея и се готвеше да натисне спусъка. Цялата сцена като че ли започна да се развива като в забавен кадър и, докато пушката се изпразваше, по лицето й премина сянка на съзнанието, че ще умре. Ала точно когато куршумите щяха да се забият в гърба й, пред нея се появи едно бяло лъчение, което не им позволи да я докоснат. Тя се поколеба за миг, след което изчезна в мрака.

В същото време, възползвайки се от възможността, Чарлин се изправи вдясно от мен и побягна на североизток сред праха, напълно незабелязана от охраната.

Аз също побягнах, но пазачът, който бе стрелял срещу Мая, насочи оръжието си към мен. Къртис бързо се протегна и ме дръпна за крака, поваляйки ме на земята.

Бункерът пред нас се отвори, и феймън се спусна към командното табло и трескаво се залови да го настройва. Тътенът постепенно утихна и земните трусове се сведоха до леко потръпване.

— За бога! — извика Къртис насреща му. — Длъжен си веднага на преустановиш всичко това. Лицето на фейман бе цялото в прах.

— Няма такова нещо, което да не може правилно да се настрои — каза Фейман със зловещо спокойствие. Пазачите скочиха на крака, като се отупваха от праха и приближаваха към нас. Фейман забеляза, че Мая и Чарлин ги нямаше, но преди да може да каже нещо, отново се чу оглушителен трясък и земята под нас рязко се издигна няколко стъпки, събаряйки всички ни. Едно дърво се сгромоляса и пазачите побягнаха към бункера.

— Сега е моментът — каза Къртис. — Да бягаме! Аз не можех да се помръдна. Той ме изправи на крака.

— Трябва да се махаме оттук! — кресна той в ухото ми. Най-сетне успях да повдигна крака и ние хукнахме на североизток в посоката, където Мая бе избягала.

Земята се разтресе още няколко пъти под краката ни, след което трусовете и трясъците престанаха. Когато се бяхме отдалечили на няколко мили в тъмната гора, като пътят ни се осветяваше само от лъчите на луната, процеждащи се през листата на дърветата, ние спряхме и се сгушихме в малка елхова горичка.

— Смяташ ли, че са ни проследили? — попитах Къртис.

— Да — каза той. — Няма да допуснат някой от нас да се добере до града. Предполагам, че хората им са завардили пътищата.

Докато говореше, в съзнанието ми изникна ясно представата за Водопадите. Там още беше спокойно. Осъзнах, че падащата вода бе онзи елемент на видението ми на Фейман, който се опитвах да си спомня.

— Трябва да вървим на северозапад към водопадите — казах аз.

Къртис кимна и, колкото се може по-тихо, ние се отправихме в тази посока, пресякохме потока и се насочихме към каньона. Къртис периодично спираше и прикриваше следите. По време на една почивка, чухме тихо бумтене на коли от североизток. След още една миля пред нас се изправиха озарените от луната стени на каньона в далечината. Когато приближихме към скалния проход, Къртис ме преведе през ручея. Внезапно отскочи назад уплашен, защото беше зърнал някой зад дървото вляво. Човекът изохка и се олюля, изгубил равновесие, край самия 45ряг на ручея.

— Мая! — извиках аз, щом я разпознах.

Къртис се окопити, спусна се към нея и я издърпа, камъни и пръст се свлякоха към водата.

Тя силно го прегърна и протегна ръка към мен.

— Не зная защо побягнах така. Просто се паникьосах. Единственото, което ми хрумна, бе да бягам към водопадите, за които си ми казвал. Само се молех някой от вас също да тръгне в тази посока.

Тя се облегна на едно голямо дърво, пое си дълбоко дъх и попита:

— Какво стана, когато пазачът стреля по мен? Как така куршумите не ме улучиха? Видях онази странна светлина.

Двамата с Къртис се спогледахме.

— Не зная — казах аз.

— Тя ми вдъхна спокойствие — продължи Мая — … каквото не съм изпитвала никога преди.

Тримата се спогледахме; никой нищо не каза. Тогава в тишината аз чух отчетливо как някой върви насам.

— Почакайте — обърнах се към останалите. — Там има човек.

Ние се спотаихме долу и зачакахме. Минаха десет минути. Ненадейно откъм дърветата се появи Чарлин и се свлече на колене.

— Слава Богу, намерих ви — промълви тя. — Как успяхте да се измъкнете?

— Събори се едно старо дърво и ние се възползвахме от суматохата — споменах аз. Чарлин ме погледна в очите.

— Предположих, че може да тръгнете към водопадите, затова и се отправих в тази посока, макар че не зная дали щях да ги намеря в тъмното.

Мая ни махна с ръка и всички се отправихме към една полянка, където ручеят навлизаше в устието на каньона. Тревата и скалите от двете страни бяха ярко осветени от пълната луна.

— Може би трябва да опитаме още веднъж — каза тя и ни направи знак да седнем с лице един към друг.

— Какво ще правим? — попита Къртис. — Не можем да останем дълго тук. Скоро ще са по петите ни.

Погледнах Мая с намерение да й предложа да отидем край водопадите, но тя бе така изпълнена с енергия, че вместо това попитах:

— Къде според теб сбъркахме преди?

— Не зная; може би още сме малко. Нали каза, че се очаква да бъдем седмина. А може би Страхът е прекалено силен.

Чарлин се наведе към групата.

— Трябва да постигнем енергията, която имахме в пещерата. Необходимо е отново да се свържем на висше ниво.

Няколко минути всички се опитвахме да установим вътрешна връзка с Божественото начало. Най-сетне Мая каза:

— Трябва да си предадем енергия, да открием израза на висшето Аз у всеки един.

Аз вдишах няколко пъти и започнах да наблюдавам лицата на останалите. Постепенно те станаха по-красиви и озарени и аз успях да доловя техния автентичен духовен израз. Растенията и скалите наоколо станаха още по-светли, сякаш лунната светлина се бе удвоила. Една позната вълна на любов и въодушевление премина през тялото ми и, когато се обърнах, аз различих просветващите фигури на моята духовна група зад гърба си.

Щом ги съзрях, аз още повече разширих съзнанието си и долових, че духовните групи и на останалите също се бяха появили, макар че те още не се бяха свързали с тях.

Мая ме погледна в очите. Гледаше ме напълно открито и честно и на мен ми се стори, че в израза на лицето й се бе запечатала нейната Рождена визия. Тя бе разбрала коя е и това се излъчваше от цялото й същество.

Нейното предназначение й беше ясно; произходът й бе дал съвършена основа за това.

— Трябва да почувствате как атомите на тялото ви вибрират на по-висше ниво — казваше тя.

Погледнах Чарлин; нейното лице също бе прояснено. Тя бе представител на носителите на информация, успявайки да проникне в жизнените истини, които носят отделните хора и човешките групи, и да съдейства за тяхното споделяне.

— Разбирате ли какво става? — попита Чарлин. — Ние започваме да общуваме с истинската си същност, да се възприемаме един друг на висше ниво, без да проектираме емоционално някогашните си страхове.

— Аз го долавям — каза Къртис и лицето му се изпълни с енергия и увереност.

Няколко минути всички стояха мълчаливи. Затворих очи и почувствах прилив на енергия.

— Погледнете това! — ненадейно каза Чарлин, посочвайки духовните групи, които ни бяха наобиколили.

Всяка духовна група започваше да се свързва с останалите, също както бе станало в пещерата. Погледнах Чарлин, а после Къртис и Мая. На лицата им се четеше истинската им същност като участници в дълголетното развитие на човешката цивилизация.

— Това е то! — възкликнах аз. — Успяхме да направим следващата крачка — да се домогнем до по-пълна Визия на човешката история.

Неочаквано пред очите ни се яви огромна холограма, представляваща образ на историята, който обхващаше всичко от самото начало до далечната и крайна цел. Съсредоточих се и установих, че този образ много наподобяваше картината, която бях наблюдавал с моята духовна група — ала сега всичко започваше много по-рано, от създаването на самата вселена.

Всички станахме свидетели на това, как първичната материя се взриви и гравитационно се оформиха звезди, които живееха и умираха и поставиха началото на всички елементи, от които в последна сметка бе формирана Земята. Тези елементи на свой ред се свързваха помежду си в по-сложни съединения, докато накрая поставиха началото на органичния живот — живот, който на свой ред се разви в по-организирани и осъзнати форми, сякаш се подчиняваше на един всеобхватен план. Много-клетъчните организми преминаха в риби, рибите в земноводни, земноводните — във влечуги и птици, и най-сетне в млекопитаещи.

След това пред нас се откри ясна картина на Отвъдното и аз мигновено осъзнах, че всички души там като част от цялото човечество, бяха преминали през целия този дълъг и бавен процес на еволюция. Ние бяхме плували като рибите, смело бяхме овладявали земята като амфибиите и се бяхме борили за съществувание като влечугите, птиците и млекопитаещите, извоювайки всяка стъпка по пътя, който щеше да ни доведе до човешка форма — и всичко това с определена цел.

Ние знаехме, че едно след друго, поколения наред ще се раждат на физическо ниво и, колкото и дълго да трае това, ние ще се стремим да пробудим своето съзнание, да се обединим и еволюираме и да осъществим на земята същата духовна култура, която съществува и в Отвъдното. Това пътуване щеше да бъде трудно, дори мъчително. При събуждането на първата ни интуиция, щеше да се надигне Страха ни от самотата и разделението. Въпреки това, нямаше да се върнем към неосъзнатото си състояние; щяхме да се борим да победим Страха, разчитайки на смътната интуиция, че не сме сами, че сме духовни същества с духовна цел на тази планета.

Изследвайки еволюционния си порив, щяхме да започнем да се свързваме в по-сложни социални обединения, да диференцираме дейностите си, да преодоляваме нуждата да побеждаваме и владеем над останалите, докато установим един демократичен процес, чрез който новите идеи да се споделят и усъвършенстват. Постепенно щяхме да започнем да откриваме чувството си за сигурност в самите себе си, да изразяваме божественото не чрез природни богове, нито чрез представата за единния Бог извън нас самите, а щяхме да започнем да търсим проявлението на Светия Дух в самите себе си.

Свещените текстове щяха да бъдат доловени интуитивно и написани, давайки искрено почувстван символичен израз на нашето отношение към божественото. Визионери от Изтока и Запада щяха да ни дадат ясно просветление за това, че Светия Дух е винаги тук, винаги достъпен, и чака само нашата способност да се по-каем, да отворим съзнанието си, да изчистим блокажите, които ни пречат да осъществим пълната си връзка с Него.

В течение на времето щяхме да изпитаме потребност да се обединяваме помежду си, да установяваме по-дълбоки връзки според географското си месторазположение на планетата и в човешкия свят щяха да започнат да се формират политически националните държави, всяка със собствен облик. Скоро подир туй щяха се развият производството и търговията. Щеше да се установи научен метод за опознаване на света и благодарение на неговите открития, щеше да се разгърне икономиката и секуларната експанзия, известна като индустриална революция.

След като веднъж развием система от икономически взаимоотношения навсякъде по Земята, ние щяхме да започнем да пробуждаме съзнанието си и все повече да осъзнаваме цялостната си духовна природа. Откровенията постепенно щяха да проникнат в човешкото съзнание и икономиката да еволюира, докато най-сетне се преодолее и последната поляризация на силите, породени от Страха, и се постигне ново духовно светоусещане на планетата.

В този момент аз хвърлих мигом поглед към останалите. По лицата им разбрах, че и на тях се бе открила тази Визия на историята на Земята. В едно кратко откровение ние бяхме схванали, как е еволюирало човешкото съзнание от началото на времената до настоящия момент.

Холограмата се фокусира върху поляризацията в по-големи подробности. Всички хора на Земята бързо се разделяха на две конфликтни позиции — едната, която се стремеше към трансформация на съзнанието, и другата, която се съпротивляваше, защото имаше чувството, че съществени ценности на старата култура щяха да бъдат загубени завинаги.

От позицията на Отвъдното се виждаше, че този конфликт е едно от най-големите предизвикателства към навлизането на духовното във физическото измерение — особено ако поляризацията достигнеше до крайност. В такъв случай двете страни щяха ирационално да проектират злото една към друга или, още по-лошо, да повярват на буквалните интерпретации на на пророчествата за края на времената и да започнат да мислят, че не могат да предотвратят бъдещето, и да се предадат напълно.

Видяхме, че за да постигнем Визията на света и да преодолеем поляризацията, ние трябва да разберем по-дълбоко истините, заложени в тези пророчества. Както и целите Писания, виденията на Данаил и Откровението са боговдъхновени прозрения, дошли от Отвъдното на физическо ниво, и се представяха на визионерите във формите на собственото им съзнание — в символични образи, също като насън. Тези пророчества са видения за края на човешкия живот на Земята; но „край“, който ще бъде за вярващите твърде различен от онзи за невярващите.

Според тях, невярващите ще преживеят края на времената, белязан в началото с големи катастрофи, природни бедствия и икономически крах. И тогава, посред страха и хаоса, щеше да се появи един могъщ водач — Антихристът, който щеше да предложи да възстанови реда, но само ако хората се отрекат от свободата си и приемат „печата на звяра“ върху телата си, за да участват в една програмирана икономика. Този велик водач щеше да се обяви за бог и да завладее със сила всяка страна, която се опълчи насреща му, обвивайки в началото война срещу силите на исляма, подир туй срещу евреите и християните, докато превърне накрая целия свят в един огнен Армагедон.

За вярващите, от друга страна, Библейските пророци предричаха много по-приятен край на времената. Оставайки верни на духа, тези вярващи щяха да получат духовни тела и да бъдат въздигнати в едно друго измерение, наречено Новият Йерусалим, но ще могат да се спускат до физическото и пак да се издигат. В някакъв момент на войната Бог ще слезе на Земята, за да сложи край на битката, ще възстанови Земята и ще въдвори хилядогодишен мир, през който няма да има болести и смърт и всичко ще се преобрази, дори и животните в света, които ще престанат да се хранят с месо. „Лъвът ще се побратими с агнето“.

Мая и Къртис уловиха погледа ми, след което и Чарлин вдигна очи. Всички изведнъж бяхме доловили скритият смисъл на тези пророчества. Онези, които предричаха края на времената, всъщност бяха получили прозрение, че пред нас се откриват две ясни алтернативи на бъдещето. Нашият избор беше — или да се предадем на Страха, приемайки, че светът постепенно се превръща в автоматизиран механизъм и върви към социално разложение и в последна сметка крах; или да последваме другия път, на вярващите, които могат да преодолеят този нихилизъм, и да отворят съзнанието си за висшите енергии на любовта, за да не стигнем до апокалипсис, а да преминем в едно ново измерение, където Духът чрез нас да създаде утопията, която си бе представял пророкът от Писанието.

Вече разбирахме, защо душите от Отвъдното смятаха, че за нас е важно да разберем тези пророчества, за да можем да преодолеем конфронтацията. Решим ли, че в Писанията неизбежно се предрича унищожението на света, неотменно залегнало в Божия план, подобна вяра ще предизвика точно такова развитие.

Ясно бе, че трябва да изберем пътя на любовта и вярата. Както и по-рано бях видял, противопоставянето можеше да се преодолее. От гледна точка на Отвъдното, всяка от страните представляваше страна от истината, която можеше да се интегрира в новия духовен подход към света. По-нататък видях, че този синтез можеше да бъде постигнат естествено, когато се възприемат Откровенията и особено Десетото откровение, и когато по целия свят започнат да се формират духовни групи.

Холограмата се пренесе напред във времето и аз почувствах ново разширение на съзнанието си. Видях как преминаваме на нова степен на съзнание: когато реално да осъзнаем, че ние сме дошли на този свят, за да утвърдим вярата и да осъществим предреченото бъдещо идеално състояние на света. Най-сетне започнахме да си спомняме Визията на света!

Видяхме в началото да се формират групи по цялата планета, които в духа на Десетото откровение се стремяха да се домогнат до съзерцание на Световната визия. Тя бе осъзната от достатъчно количество хора и в нейната светлина противопоставянето постепенно започна да се преодолява и човечеството да се освобождава от Страха. Хората, които управляваха технологическото развитие, постепенно започнаха да осъзнават истинското си предназначение и да се отказват от стремежа си към власт и към манипулация на икономиката.

Осъзнаването на Визията на света предизвика безпрецедентен порив към пробуждане, самоосъзнаване, взаимодействие и лична отговорност и, наистина просветлени, хората започнаха да си припомнят Рождените си визии и да следват вярно своя път, заемайки точното си място в културата, към която принадлежаха.

Сцената се премести към гледката на съсипани градове и изоставени земеделски райони. Видяхме как тук се формираше общо съгласие да се преодолее омагьосания кръг на бедността. Намесата вече не се разбираше само като правителствени програми, образование, осигуряване на работа. Новият подход щеше да бъде дълбоко духовен, защото структурите на образованието вече бяха намерени. Необходимо беше само освобождаване от Страха и преодоляване на всякакви извращения, породени от безпокойството и мизерията.

Хората започваха да проявяват лична съпричастност към всяко семейство, към всяко дете, изпаднали в нужда. Мнозина хора започваха лично да им помагат — търговци, учители, полицаи, министри. Те получаваха доброволна помощ от техните „братя и сестри“, от духовните учители — всички тласкани от тяхната интуиция да помагат, всички спомняйки си своето автентично намерение да се отнасят с внимание към всяко едно семейство, към всяко едно дете. Всички носеха в душите си Откровенията, ясното съзнание, че колкото и да е трудна една ситуация, колкото и вкоренени да са самоунищожителните навици, всеки от нас може да пробуди в себе си спомена за вътрешно предназначение и цел.

Когато този вътрешен съюз между хората се разрастваше, случаите на престъпност започваха мистериозно да намаляват в човешкото общество. Защото, както ясно видяхме, корените на насилието са винаги в страха и страстите, и моделите на страха, които дехуманизират своите жертви. Влизайки във връзка с хора, притежаващи по-висше самосъзнание, тези модели на съзнанието започваха да се разграждат.

Формираше се ново отношение към престъпността, което съчетаваше традиционните подходи с разбирането за човешките възможности. В началото щяха да бъдат необходими затвори, поставени на нови начала и нови наказателни мерки, тъй като все още те нямаше да отпаднат съвсем — помилването може да тласне престъпниците към това да повторят поведението си. В същото време Откровенията щяха да променят наказателните мерки — хората щяха да започнат да полагат усилия да помогнат на извършилите престъпление да си припомнят автентичните намерения, с които са дошли на Земята.

Когато хората започнеха да познават истинската си същност, милиони хора щяха да работят за предотвратяване конфликтите на всяко ниво в човешката култура, защото щяха да ги разбират по друг начин. Във всяка ситуация, в която един мъж или една жена се вбеси от другия, или някой младеж убие под влияние на разрушителните си страсти, или някой измами или подведе друг — във всички тези ситуации винаги има някой, който е могъл да предотврати насилието, но не е успял.

Около този човек сигурно е имало десетки приятели и познати, които също не са успели да му внушат идеите и познанието, които са можели да му помогнат. Подобен неуспех би могъл да бъде оправдан в миналото, но днес вече не. С все по-пълното разкриване на Десетото откровение, хората започват да разбират, че в своя живот се срещат с души, с които са имали продължителни връзки на протежение на много животи, и които разчитат на тяхната помощ. Така че, ние сме длъжни да бъдем активни, длъжни сме да имаме кураж. Никой не би искал на съвестта му да лежи неспособността да окаже положително въздействие, никой не би искал да преживее мъчителен преглед на живота си, ставайки свидетел на трагическите последици от своята плахост.

Сцените се нижеха пред очите ни и ние станахме свидетели как това зараждащо се самосъзнание започваше да мотивира отношението ни и към други социални проблеми. Аз виждах световните реки и океани, и отново единство между стария и новия подход към тяхното опазване. Правителствената бюрокрация вече допускаше личната инициатива, мотивирана от желание за съхранение на околната среда.

Хората започваха да осъзнават, че както бедността и насилието, така и престъпното замърсяване на природата не търпеше пасивни наблюдатели. Някои хора, които никога съзнателно не биха замърсявали околната среда, се случваше да работят с други, чиито проекти и производства увреждаха биосферата на планетата. Ако такива хора в миналото си бяха мълчали, защото се бяха страхували за работата си или не чувстваха подкрепа, сега те се пробуждаха и осъзнаваха, че са длъжни да предприемат действия, да предизвикат обществена реакция срещу замърсителите — независимо дали това бяха индустриални предприятия, които изхвърляха отпадъците си в океана посреднощ, или петрол се изхвърляше на дъното на морето, или пък се използваха забранени инсектициди в производството на зеленчуци, или се правят опити с нови опасни химикали. Каквото и нарушение да се извършваше, хората вече не бяха безмълвни свидетели, те имаха подкрепата на природозащитните организации и бяха готови да изобличат престъплението.

Даваше се гласност и на отношението на правителствата към околната среда, особено по отношение политиката на използване на обществените земи. Години наред правителствените агенции бяха продавали правата за рудодобив и дърводобив из най-сакрални места на Земята на ниски цени, заради политически цели и машинации. Величествени, прекрасни гори, които бяха обществена собственост, бяха опустошавани по най-невероятен начин, зад прикритието на грижа за горите — сякаш че залесяването с тераси от млади борове би могло да компенсира унищожението на живота и енергията на дъл-голетни гори, които бяха се развивали векове наред.

С възникването на ново духовно съзнание, щеше най-сетне да се сложи край на това опустошаване. Наблюдавахме как се формира нова коалиция от хората, които ценяха красотата на природата, историческите забележителности и онези, които гледаха на природните кътчета като на сакрални врати към Отвъдното. Тази коалиция щеше да успее да спаси малкото останали девствени гори в Европа и в Северна Америка и да протектира дъждовните гори в тропическите райони на света. Всички щяха да разберат, че всяка красива гледка трябва да бъде съхранена в полза на идните поколения. Култивирани гори щяха да задоволят потребността от дървен материал, а останалите обществени гори да бъдат съхранявани от изсичане, за да могат хората да посещават местата със силна енергия, от които щяха да имат все по-растяща потребност. В същото време интуицията и самосъзнанието щяха да накарат хората от развитите култури да потърсят контакт със затворените племенни общности по света, от които да почерпят нови представи и да ги интегрират в своето разбиране за природния свят.

Холографската картина отново се премести напред и аз видях как духовността все повече прониква във всеки аспект на културата. Както и Чарлин бе предсказвала по-рано, всяка професионална група започваше съзнателно да трансформира обичайната си практика на едно интуитивно идеално ниво, като все повече осъзнаваше духовната си роля, истинските цели, на които да служи.

В медицината личните усилия на лечителите щяха да бъдат насочени към духовнопсихическия произход на болестите и, вместо механично да лекуват симптомите щяха да се полагат усилия за тяхното предотвратяване. Съдебната практика ще се пренасочи към това да разрешава конфликтите в полза: на двете страни и на изясняване на истината. И точно както бе прозрял Къртис, бизнесът щеше да еволюира по посока на един просветлен капитализъм, капитализъм, ориентиран не само към печалбата, но към задоволяване на променящите се потребности на едни духовни същества и все по-голяма достъпност на благата при най-ниските възможни цени. Тази нова бизнесетика щеше да се съобразява с опазването на околната среда и, вследствие на пълната автоматизация, щеше да постигне задоволяване на основните потребности на живота — разкрепостявайки хората и утвърждавайки икономика, в която „десятъкът“ ще бъде неотменна част, както е предвидено в Деветото откровение.

Сцените се преместиха още по-напред и ние видяхме как хората започваха да си спомнят своето духовно призвание на все по-ранна възраст. На този етап започваше напълно да се формира ново духовно отношение към света. Още в периода на своето съзряване, хората щяха да започнат да осъзнават себе си като души, които са преминали от едно измерение на съществуването в друго. При прехода на физическо ниво хората щяха да забравят Рождените си визии, но цялото образование щеше да бъде насочено към повторното им спомняне и осмисляне.

Учителите щяха да ръководят младежите да се развиват синхронно в духовния си път. Щяха да ги подтикват да разбират по-добре своята интуиция, за да се ориентират към определени предмети, да посещават определени места, търсейки винаги висшия смисъл на техните предпочитания. Когато усвоим пълния смисъл на Откровенията, ние ще попаднем в определени групи, които работят по специфични проблеми, постигайки съзнание за цялостната визия, с която сме дошли на Земята. Така най-сетне ще можем да разберем и осъществим предназначението което стои в основата на нашия живот. Ще разберем, че сме дошли тук, за да повишим енергийното ниво на тази планета, да открием и съхраним красотата и енергията на нейната природа, да осигурим достъп на всички хора до специалните енергийни зони, за да можем все повече да повишаваме своята енергия, докато в последна сметка развием културата на Отвъдното измерение тук, на Земята.

Такова отношение към света би променило и нашия подход към останалите хора. Ние ще престанем да гледаме на хората според расовите им признаци и национална принадлежност в този им живот. Ще започнем да гледаме на тях като на наши духовни братя и сестри, които също като нас участват в процеса на пробуждане и духовно преосмисляне на живота на планетата. Ще започнем да разбираме, че душите се раждат в различни географски райони на планетата съвсем не случайно, че всеки народ е всъщност анклав на специфична духовна информация, споделяна и оформена от неговите членове, информация, която трябва да бъде постигната и интегрирана.

Наблюдавайки как пред очите ни се разгръщаше бъдещето, видях как се постига предричалото от толкова много хора политическо единство на света — не чрез насилствено обединяване на народите в единен политически организъм, а чрез дълбинно разбиране за нашето духовно родство при запазване на местна автономия и културни различия. Също както отделните индивиди взаимодействат в рамките на групите, така всеки народ в единното семейство на народите ще получава признание за специфичната истина, която представя на света като цяло. Когато цялата планета бъде обгърната от вълната на припомняне, всички хора ще започнат да разбират, че съответните религии, при пълно зачитане на индивидуалните им доктрини на лично ниво, ще започнат да се разглеждат като допълващи една друга и ще се интегрират в една синтезирана глобална духовност.

Ясно виждахме, че в резултат на този диалог ще се изгради отново грандиозния храм на Йерусалим, в който ще намерят своето място всички големи религии — юдейска, християнска, ислямска, източна, дори секуларният идеализъм, който дефакто също е религия, представен от онези икономически анклави в Китай и Европа, които мислят в понятията на пантеистичната икономическа утопия. Тук ще се обсъжда и дискутира крайната духовна перспектива на човечеството. И в този словесен и енергиен дебат централно място в началото ще заемат ислямската и юдейската гледни точки, след това ще бъде интегрирана християнската перспектива, наред с вътрешната визия на източните религии.

Станахме свидетели на това как човечеството навлизаше в ново ниво на съзнание и общочовешката култура еволюираше от преимуществено икономическо развитие към обмен на духовни истини. Когато започна да става това, някои отделни хора и групи започнаха да достигат нива, близки до Отвъдното измерение, и се изгубваха от погледа на по-голямата част от хората, оставащи на Земята. Тези групи избраници, съзнателно се прехвърляха в другото измерение, но владееха умението да се връщат и да се прехвърлят отново — както е предречено в Деветото откровение и както библейските пророци са прозрели. Когато щеше да започне това Възнасяне, онези, които щяха да останат на Земята, щяха да могат да си дадат ясна сметка за ставащото и да приемат своята роля да останат на физическо ниво, защото щяха да знаят, че скоро и те ще ги последват.

Тогава щеше да дойде времето, когато и секуларните идеалисти щяха да прокламират своите истини от стъпалата на храма. Първоначално техният енергичен устрем към Йерусалим щеше да тръгне от Европа, при нейната предимно секуларна ориентация. Те щяха да имат един силен водач, който да прокламира духовното значение на проблемите със секуларен характер. Тази перспектива щеше да намери силен отпор сред по-твърдите представители на мюсюлманството и християнството. Но този енергиен конфликт впоследствие щеше да бъде преодолян и синтезиран в нещо единно, посредством духовния акцент на източната перспектива. На този етап вече щяха да бъдат преодолени и последните опити от страна на ламтящите за власт да установят тиранично общество, основано на автомати и насилие, поради това, че човечеството щеше да се е напълно пробудило и самоосъзнало. И този последен синтез щеше да отвори очите на всички за окончателното спускане на Светия дух. Ние ясно видяхме, че посредством тази интеграция на духовно ниво ще се осъществи библейското пророчество по един символичен и вербален начин, като се избегне физическия апокалипсис, който се очаква да настъпи, според онези, които го разбират буквално.

Неочаквано вниманието ни се пренесе в Отвъдното измерение. И тук ние можахме да видим с голяма яснота, че през цялото време предназначението ни е било не само да създадем една нова Земя, но също и едно ново Небе. Станахме свидетели на това как в резултат на припомнянето на Визията на света, се трансформира не само физическото измерение, но също и Отвъдното. По времето, когато определени души се възнасят от земното ниво в Отвъдното, става и обратният процес — духовни групи от Отвъдното се пренасят на физическо ниво, осъществявайки прилив на енергия, в разгърнатото физическо измерение.

С това добиваше пълна яснота смисълът на целия исторически процес. От самото начало на времената с отварянето на съзнанието и припомнянето, енергията и познанието системно са се движили от Отвъдното измерение към физическото. В началото духовните групи в Отвъдното са носили цялата отговорност за осъществяване на тази цел, като са съхранявали съзнанието за перспективата на бъдещето и са ни помагали все повече да осъзнаваме и да си спомняме предназначението, с което сме се раждали, вливайки ни енергия.

По-късно, с развитието на самосъзнанието на Земята и нарастването на населението, балансът на енергията и отговорността постепенно се е пренасочил по посока на физическото измерение, докато в настоящия момент на историческото развитие, когато енергията на физическото ниво достигне достатъчно висока степен и хората си спомнят Визията на света — и когато на тази планета се озоват повече души от всякога — силата и отговорността за осъществяване на предначертаното бъдеще, ще падне върху душите на Земята, върху новооформилите се групи като нас!

На този етап ние сме длъжни да осъществим това предназначение. Ето защо на нас се пада задачата да преодолеем поляризацията и да помогнем на някои хора тук в долината, които са още обхванати от Страха и които още намират оправдание за манипулиране на икономиката за собствени цели и за контрол над бъдещето, да издигнат своето съзнание и да се променят.

В този момент и четиримата се спогледахме едновременно, все още обгърнати от холограмата, духовните ни групи все още бяха слезли зад нас и ярко светеха. Тогава забелязах огромен ястреб, който политна и кацна на един клон на три-четири метра над нас и ни загледа.

Под него, на няколко метра встрани от нас, неочаквано изскочи заек и спря съвсем близо от дясната ми страна, последван само след секунди от рис, който се настани до него. Но какво бе това?

Тогава най-неочаквано усетих тремор в слънчевия сплит; експериментът бе възобновен!

— Вижте отсреща! — внезапно извика Къртис.

На петдесет метра от нас, в светлината на луната, земята едва забележимо се бе пропукала и отворът постепенно се разширяваше в посока към нас, събаряйки храстите и дърветата.

Обърнах поглед към останалите.

— Сега всичко зависи от нас — извика Мая. — Вече знаем достатъчно за Визията на света; можем да ги спрем.

Преди да успеем да направим каквото и да било, земята под нас мощно се разтърси и процепът започна да се отваря по посока към нас. В същото време няколко коли спряха сред храсталаците и в светлината на фенерчетата се очертаха силуетите им, едва очертани сред дърветата и праха. Аз не се уплаших, а съхраних енергията си, и отново съсредоточих внимание върху холограмата.

— Визията ще ги спре! — викна отново Мая. — Не изпускайте Визията от очи! Задръжте я! Задържайки образа на бъдещето в представите си, аз почувствах как цялата група насочи своята енергия към Фейман, сякаш да издигне съвместната ни воля като гигантска стена срещу неговото настъпление, представяйки си, че групата му е отблъсната от нашата енергия и уплашено побягва.

Погледнах процепа който се приближаваше към нас, сигурен че скоро ще спре. Вместо това, дупката се разширяваше все по-бързо. Падна още едно дърво. После още едно. Ямата пред групата се отваряше и аз загубих концентрация и се изтъркалях назад, задушен от прах.

— Все още не става! — чух че извика Къртис. Имах чувството, че всичко се повтаря.

— Насам! — извиках, опитвайки се да различа нещо във внезапно схлупения мрак. Докато бягах, едва различавах силуетите на останалите; те се отдалечаваха от мене на изток.

Покатерих се по скалистия склон от лявата страна на каньона и се спрях едва на сто метра височина. Коленичил зад скалите, започнах да се озъртам в нощта. Не се виждаше нищо да помръдва, но аз чувах хората на Фейман как говореха в устието на каньона. Покатерих се безшумно нагоре по склона, като свърнах в северозападна посока, вглеждайки се внимателно дали няма да открия следа от останалите. Накрая намерих пътека, по която да се спусна отново към подножието на каньона. Все още никакво движение не се забелязваше.

Когато отново се опитах да тръгна на север, някой неочаквано ме сграбчи за ръката отзад.

— Какво… — извиках аз.

— Шшшшт — прошепна един глас. — Тихо. Аз съм Дейвид.