Ейми Трий
Отмъщението на дракона (9)

Осма глава

Всичко стана толкова бързо. В един момент Сезам държеше мидата в ръцете си, а в следващия вече я нямаше. Морбреция беше протегнала слабата си ръка и беше грабнала талисмана.

— Благодаря — каза Морбреция подигравателно. — Това е мое. Чу ли, мое? Всеки един от тези талисмани ми принадлежи!

— Не! — извика Сезам.

— Проклет чужденецо — изръмжа Морбреция, — осмеляваш се да ме предизвикваш? Мен, принцеса Морбреция! Стой далеч от пътя ми! — И тя бутна с крак Сезам.

— Върни ми го! — каза грубо Мади и посегна да сграбчи Морбреция за глезена. Но беше прекалено късно. Злата принцеса пъргаво закрачи напред и се измъкна с талисмана.

— След нея! — извика Сезам.

Затичаха се толкова бързо, колкото никога досега. Но Морбреция тичаше още по-бързо — страшно бързо — и дългата й черна коса се носеше от вятъра. Преди да се усетят, Сезам и Мади бяха излезли от парка, гонейки принцесата.

— Никога няма да я хванем! — каза задъхано Мади.

— Хайде — отвърна Сезам. — Не можем да я оставим да се измъкне. Трябва да си върнем талисмана.

Но докато Морбреция тичаше по улицата, едно момченце, което влачеше след себе си играчка дракон, се изпречи на пътя й.

— Блац! — извика Морбреция и падна презглава. — Ух! — въздъхна, когато се приземи в една голяма локва. — Ааааххххх! — изкрещя в момента, в който талисманът изхвърча от ръката й и се търколи.

Сезам се възползва от момента и се хвърли за талисмана.

— Хванах го! — каза тя, а сърцето й биеше свирепо. Стисна мидата здраво в юмрука си и я прибра в джоба си.

— Чудно — каза Мади, присмивайки се на Морбреция, която още стоеше в локвата.

— О, помощ! — извика Сезам. — Морбреция се изправи. — Бягай!

Часовникът удари 2 часа.

Веселата карнавална процесия се виеше из града. Сезам и Мади преминаваха между платформи, огнегълтачи и носачи на факли в опитите си да избягат от Морбреция. Но тя беше побесняла и ги следваше неотлъчно.

Великолепна карета, теглена от коне, мина по пътя. Търсачките на талисмани трябваше да се дръпнат встрани. Каретата возеше кралица Чар! Тя гордо носеше короната на Агапого и махаше на тълпата.

За секунда Сезам си помисли, че кралицата гледа точно към нея! Дали усещаше силата на талисманите? В следващия момент Мади я дърпаше за ръката.

— Виж — каза тя, сочейки към огромно влакче във формата на дракон. — Да се скрием там.

— Добра идея — отвърна Сезам.

Момичетата се провряха под люспестия балдахин и се сляха с децата, които поддържаха влакчето над главите си.

— Квисто! — възкликна изненадано едно от момчетата в редицата.

— Не ни обръщай внимание — каза Мади. — Преструвай се, че ни няма…

Внезапно Сезам се сети за отварата, която можеше да ги направи невидими.

„Може да ти потрябва по-рано, отколкото очакваш“ — беше й казала Куила.

Е, трябваше й точно сега.