Ейми Трий
Отмъщението на дракона (2)

Първа глава

Работилницата на Сребърната фея се намираше в подножието на Щастливата планина, недалеч от Сребърния вир. Вътре имаше цяла колекция от интересни предмети — резби, скулптури и орнаменти, които провокираха въображението й и й помагаха да твори. Точно тук някога тя извая магическата гривна с талисманите. Навсякъде се усещаше сладката миризма на мистика^[1] от ароматните сухи клечки, които внасяха в работилницата й усещане за спокойствие и благоденствие.

На работната й маса бяха подредени инструментите, които използваше, за да оформя, вае, гравира и полира творбите си. А сред всичко това стоеше малка чашка, пълна със сребро — последните капки сребро, които бе успяла да запази от Сребърния вир.

Сребърната фея беше прекарала дълги дни и нощи в майсторене на нова корона. Работеше с огромно старание, като се надяваше среброто да бъде достатъчно, за да я довърши. Тя ясно си спомняше всеки един момент от мисията си да спаси и малкото останало от Сребърния вир. Бе се случило неотдавна…

* * *

В този ден взех със себе си кралица Чаровна и отидохме до Сребърния вир. И двете останахме ужасени, когато видяхме, че среброто изчезваше с такава скорост. След като кралица Чаровна си тръгна, аз се върнах, събрах кураж и повиках духа на Агапого. Изведнъж се появи вятър, който ме изтласка назад. Тогава се показа образът на Агапого. Изглеждаше толкова ядосана, че в началото се изплаших. После започнах да й говоря бавно и нежно, за да успокоя духа й.

— Има за какво да си ядосана — започнах аз. — Зорган използва магическите си сили егоистично. Ти беше принудена да пресушиш този ценен вир поради една причина. За да може той да ми отмъсти.

При споменаването на Зорган, Агапого изсумтя и във въздуха се разнесе гореща струя.

— Зорган е виновен за безразсъдната загуба на среброто. Но трябва да призная, че аз, както и безброй други сребърни феи преди мен, съм използвала сребро от този вир, без дори да се замислям, че един ден то може да свърши. Приемахме го за даденост. Винаги сме си мислели, че магическият вир отново ще се пълни, колкото и сребро да вземаме от него. Постъпвахме глупаво, Агапого. Ако за последен път ми позволиш да взема от среброто, ще се поправя, обещавам. А ти ще бъдеш почетена подобаващо в Каризма.

Огромното туловище на Агапого се раздвижи зловещо, накрая тя въздъхна така, сякаш тежък товар падна от плещите й.

„О, Сребърна фейо, облекчават болката ми твоите мъдри слова. Занаятът ти винаги е служил на нашата кралица добра.

Нека твоето обещание развали проклятието Зорганово и ме избави от това страдание!“

Тогава Агапого изчезна, а аз останах да размишлявам над думите й. После взех черпака и загребах последните капки сребро, излях ги в чаша и внимателно я занесох до работилницата си.

* * *

В момента Сребърната фея разглеждаше от всички страни завършеното си творение.

— Остана една капка сребро — каза високо тя.

Това беше част от плана й. Ако успееше, всичко щеше да бъде отново наред.

— Короната на Агапого! — възкликна кралица Чаровна и започна да се любува на всеки фин детайл от сребърната диадема. — Много е красива. И си използвала блестящи рубини за очи. Перфектно.

— Благодаря, Ваше Височество — отвърна Сребърната фея, възхитена, че Чаровна бе толкова доволна от работата й. — Положих голямо старание в направата й. Имах само една чашка сребро. Използвах я цялата, без една-единствена капка.

— Една капка ли? — възкликна Чар. — Само си помисли! Тази една капка е всичко, което ни е останало от Сребърния вир след хиляди години изобилие. Не мога да повярвам колко безразсъдни сме били да не почетем досега Агапого за безценното й наследство.

Кралицата внимателно постави короната на главата си, за да я премери.

— Прекрасна е — каза тя, — но никога не би могла да замени моята гривна с талисмани.

— Разбира се — отвърна Сребърната фея. — Нищо не може да замени магическите талисмани. Докато не ги открием, сме изложени на опасност. Тази корона е само символ на уважението ни към Агапого.

— Дали това ще успее да успокои Агапого? — запита Чаровна. — Дали тя ще разбере, че ти си използвала последните капки сребро за направата на предмет в нейна чест?

— Надявам се — отвърна Сребърната фея. — Може би вие ще я сложите на специално събитие?

Чаровна се замисли за момент.

— Сетих се! — отвърна тя. — Също така ще обявя нов празник — Ден на Агапого!

Сребърната фея се усмихна.

— Това е много добра идея, Ваше Височество — каза тя.