Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Търсачи на талисмани (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Dragon’s Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Ейми Трий. Отмъщението на дракона

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, София, 2010

Редактор: Мария Чунчева

Илюстрации: Гуен Милард

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-22-8

История

  1. — Добавяне

Трета глава

— Няма да виждам любимото си пони цели две седмици! — изстена Сезам. Говореше на инструкторката си по езда Джоуди Лък.

Джоуди беше открила Сезам в конюшнята. Момичето беше отишло там, за да се сбогува със Сребърен. Лятната ваканция беше започнала и тя прекара деня си в грижа за понитата.

otmyshtenieto_na_drakona_v_konjushnjata.png

— Разбира се! — каза Джоуди, след като си спомни за нещо, което Сезам й бе споменала преди време. — Заминаваш утре, нали?

— Да — отговори Сезам. — Ще ходим в Корнуел. Лоси и Мади ще дойдат. Иска ми се и ти да можеше да дойдеш.

Джоуди се усмихна.

— Благодаря ти — отвърна тя на топлите думи на Сезам. — Но кой ще се грижи за понитата?

— Мммм — отвърна Сезам, милвайки Сребърен. — Някой трябва да се грижи за теб.

Сребърен изсумтя, сякаш разбираше думите й.

— Лоси майка ти ли е? — попита Джоуди.

— Не, баба ми — отговори Сезам. — Майка ми е починала, когато съм била бебе.

— Съжалявам — отвърна Джоуди.

— Няма проблем — каза Сезам. — Попи — това е името на майка ми. Тя е починала при автомобилна катастрофа. Аз живея с…

Тогава се появи Ник Браун, който идваше да отведе Сезам вкъщи.

— Здрасти, тате — каза тя и прегърна за последен път Сребърен.

Джоуди и Ник се бяха срещали и преди. Тя си спомняше блестящите му, лешниковокафяви очи.

— Здравейте — каза тя и се изчерви. — Сезам тъкмо ми разказваше за…

В този момент мобилният й телефон звънна и тя го извади от джоба си.

— Кой? А, да. Петък е добре…

Тя прекъсна разговора си за момент, за да каже на Ник „Извинявай“ и „Весело изкарване“ на Сезам.

— Чао — каза Ник, макар че му се искаше да остане по-дълго.

Докато вървяха към колата, Сезам не пропусна да отбележи колко щастлив изглеждаше той.

— Мисля, че Джоуди е страхотна — отбеляза тя небрежно.

— Мммм — каза Ник, — и аз мисля така.

Сезам първа забеляза нещо.

— Вижте! — извика тя. — Морето!

Радостен възглас огласи колата. Ник, Лоси, Сезам и Мади се движеха по криволичещия корнуелски път, покрит с дървета, брулени от вятъра. От двете му страни имаше градинки с диви цветя.

След завоя се показа малка бяла къщичка, разположена на хълма. Имаше жълта входна врата и сламен покрив; от другата страна се виждаше пясъчно заливче и синият Атлантически океан. Ник спря колата.

otmyshtenieto_na_drakona_moreto.png

— Това е Къщата на Клиф, нали тате? — попита Сезам, четейки надписа на вратата.

Ник провери в брошурата.

— Да — отговори той. — А това е Заливът на чайките.

— Невероятно! — каза Лоси. — Да влезем вътре.

Къщичката беше много уютна. Имаше скосен таван и ярки килими по пода. На горния етаж откриха три прекрасни спални. Когато Сезам намери най-малката, повика Мади да я види.

— Тази е нашата — каза тя.

Стаята беше със странна форма, имаше прозорец с решетки и две легла. Възглавниците и юрганите бяха направени от различни парчета плат. Мади влезе и остави куфара си на пода.

otmyshtenieto_na_drakona_detska_staja.png

— Страхотно — каза тя.

Момичетата бързичко разопаковаха багажа си. Мади подреди спретнато нещата си в чекмеджето, Сезам натъпка нейните, както й падне, като последното нещо от багажа си постави внимателно до леглото. Това беше кутийката й за бижута. Мади погледна изненадано.

— Донесла си я — възкликна тя.

— Разбира се — отвърна Сезам, повдигайки капака, за да провери дали красивата сребърна гривна и талисманите във формата на сърце и подкова са си на мястото, и започна да шепне: — Ако се върнем някога в Каризма и открием друг талисман, ще трябва да го пазя добре, нали?

— Да — отговори Мади. — Ти май наистина вярваш, че ще се върнем там?

Сезам се разколеба за момент, преди да отговори. Чудеше се дали ще намери пътя към Каризма. Можеше никога повече да не се върне там. Стомахът й се сви. Разтрепери се. Мади я гледаше с усмивка.

— Какво има, Сез? — попита тя.

— Н-н-нищо — отвърна Сезам. — Почувствах се някак странно. Но сега съм добре.

— Та Каризма — подхвана пак разговора Мади.

— Да — каза Сезам. — Някак ще успеем да се върнем там!

Тя погледна отново към кутийката за бижута, преди да затвори капака.

— Не сме събрали все още единайсет от талисманите, забрави ли? Сезам Браун ще ги намери!

Лоси се показа на вратата.

— Някой за плаж? — попита тя.