Ейми Трий
Отмъщението на дракона (7)

Шеста глава

Зорган беше в Звездната стая, когато чу звук от експлозия. Небето кънтеше. Кулата се разтресе.

— Квисто! — възкликна той. — Какво беше това?

Феите Никс и Дина също го чуха. Когато усетиха, че техният господар е в беда, те бързо долетяха. Ванда се въртеше в кръг и пищеше. В далечината Зорган видя облак дим, който се стелеше над Щастливата планина.

— Странно — промърмори той, вцепенен от страх от случилото се. Щастливата планина никога не бе изригвала преди. Защо точно сега?

Никс и Дина огледаха пейзажа.

— Погледнете, господарю — каза Никс, сочейки към зловещия тъмен облак, който се носеше в небето.

Магьосникът притвори очи, за да види по-добре.

— Това са отломки — заключи Зорган. — Сажди.

— Не, господарю — отвърна Никс. Студените й кристални очи блеснаха от вълнение. — Това са буболечки.

— Бълващи огън! — добави Дина.

Зорган погледна отново. Облакът се приближаваше бързо към тях, безброй пламтящи светлини, движещи се в едно цяло.

— Разбрах какво е това! — изрева той.

— Драконови буболечки! — извикаха в един глас феите.

— Затворете кулата! — изкрещя Зорган. — Нападат ни!

Никс и Дина пъргаво обиколиха кулата, затваряйки прозорците и вратите. Но бързината на напредващите дракончета ги хвана неподготвени. Групичка от тях се блъсна в прозореца, раздробявайки го на хиляди парчета. За секунди Звездната стая се изпълни с безброй огнедишащи буболечки. Бутилките и колбите се пръснаха от техния огнен дъх и неприятно миришещи течности се разляха по пода.

Зорган изрече първото убиващо насекоми проклятие, за което се сети.

— Замръзни! — извика той, насочвайки жезъла си към преминаващия наблизо дракон. Но проклятието пропусна буболечката, обърна посоката си към него и го опърли по брадичката.

Междувременно Никс и Дина свирепо се бореха с драконите, биеха им шамари, удряха ги с пръчки. Но те продължаваха да прииждат.

Зорган с ужас осъзна, че те унищожаваха неговата библиотека, великолепната му колекция от томове с кожена подвързия, ценните му книги със заклинания, древни митове и магии.

— Спрете ги! — нареди той на феите си. — Спасете книгите ми!

Никс и Дина се бяха въоръжили с пистолети с пяна. Те посрещаха прииждащите дракони със силна струя, която успя да накара някои от тях да се завъртят и да паднат на земята. Но повечето бързо си проправяха път към библиотеката, обгръщайки я в пламъци.

Когато Зорган осъзна, че феите са се провалили, побесня. Трябваше да предприеме нещо! Проправяйки си път през огъня, успя да спаси един том от „Заклинания за времето за напреднали“ от Уинди Долдрумс. Прелисти страниците в търсене на подходящо заклинание за дъжд и бързичко произнесе думите. Удари оглушителен гръм и проблесна светкавица.

Дъждът започна да вали. Изливаше се като из ведро през отворените прозорци и накрая пламъците бяха потушени. Ценните книги на Зорган бяха разпръснати наоколо, овъглени и целите мокри. Тогава се случи нещо странно. Буквите и думите започнаха да изкачат от страниците. Заклинания и проклятия, дори думите, които Зорган беше произнесъл, за да призове Агапого, се оплетоха и се движеха свободно в стаята. Още по-лошо, драконите ги ядяха!

Накрая, след като се наядоха обилно, буболечките отлетяха, оставяйки Зорган в развалините на някога прекрасната си библиотека.

— Това е работа на Агапого! — викаше той. — Тя е изпратила тези… буболечки тук. Ще й го върна, ще видите. Сега, безполезни мои феи, изчистете тази бъркотия!