Пени Джордан
Лъжовни игри (7)

Седма глава

Наташа се видя с Лео Розенберг чак след три дни. През това време тя поработи доста върху подробните скици за всяка от спалните и останалите помещения, и положи неимоверни усилия да прогони натрапчивите мисли за Люк Темпълком, които продължаваха да я тормозят.

Работата по имението се оказа далеч по-лесна от опитите й да забрави Люк. Вечер си лягаше с убеждението, че от умствена и физическа умора ще заспи в мига, в който докосне възглавницата, но скоро разбираше, че греши. Тръпнещото й от спомени тяло не й даваше покой.

На третата нощ, преди завръщането на Лео, изнурена от напразните усилия да се справи с мъчителните усещания, Наташа се предаде и остави въображението си да рисува невероятни картини пред очите й. Ето, Люк внезапно се появява, повдига я от земята и я целува както в онази незабравима нощ, но го прави нежно и любящо, а не яростно, сякаш наказва целия женски род, както й се стори тогава.

Всеки човек си има своя защитна система, а като се има предвид детството на Люк, това, че майка му е изоставила и него, и баща му, заради друг мъж, както и трагедията с евентуалното самоубийство на бащата, не е невъзможно да се разбере последвалата омраза и недоверие на Люк към жените като цяло, изразяващи се в преследване единствено на плътски удоволствия и невлагане на никакви чувства.

Макар да не беше психолог, Наташа съзнаваше, че търси обяснение, извинение, което да оправдае преднамерената липса на емоционална обвързаност в неговите любовни авантюри.

Тя се въртеше неспокойно в леглото и за сетен път си повтаряше колко е безразсъдно да вярва, че Люк може да се промени. Той очевидно не го иска. Доволен е от начина си на живот. Тя може и да няма неговия опит, но не й е трудно да забележи, че отношението му към нея е белязано със същия стремеж към лишена от чувства сексуална връзка.

Връзка… Наташа горчиво се усмихна в тъмнината. От къде на къде мисли, че той ще стигне толкова далеч? Ако трябва да е грубо откровена със себе си, трябва да признае, че няма причина да подозира у Люк желание за нещо повече от едно мимолетно сексуално преживяване. След което напълно да я забрави.

Но защо от това толкова я боли? Първото й впечатление за него като за бездушен и опасен човек е правилно. Само затова, че след неговите ласки непокорното й тяло забрави това първо предупреждение, не означава сега да търси причина, оправдание, надежда…

Просто нейното възпитание, нейният собствен морален кодекс я кара да търси следи от чувства, защото й е трудно да признае влечението си към мъж, който е събрал в себе си всичко, което тя не харесва у мъжете.

Порази я и я уплаши лекотата, с която бе докарана до това състояние на физически и душевен смут, който я бе подтикнал да избяга от къщи, за да не се срещне с Люк и който сега я държеше будна, караше я да се надява…

На какво да се надява? Че като герой в някоя романтична история, той няма да приеме нейния отказ, ще сломи съпротивата й със силата на своето желание и така ще свали от нея бремето сама да вземе решение, ще я въвлече в една връзка, различна от представите й за истинските ценности, които свързват един мъж и една жена.

Не! Духът й се бунтуваше срещу такъв изход. Винаги се бе гордяла със способността сама да се справя в живота, да решава и поема отговорност, да не бъде обект на чужди прищевки. Ако сега позволи физическото влечение между тях двамата да се превърне в интимна близост, то това ще бъде, защото тя е решила така, а не защото е затворила очи и се е оставила на неговата воля. Ако после трябва да обвинява някого, то това не бива да е никой друг, освен самата нея.

Ако изобщо се стигне дотам… Стомахът й болезнено се сви. Какво й става? Какви мисли само минават през ума й! Беше си представяла, че ако е достатъчно далеч от Люк, ако не я преследва неговото присъствие, това ще е достатъчно да я излекува от нелепото желание, което изпитва. Искрено смяташе, че въодушевлението от новата поръчка ще остави на заден план мислите за Люк…

Колко се е заблуждавала! Въпреки умората и пълната отдаденост на работата, в тялото й се таеше желание и копнеж, които по-късно щяха неминуемо да й причинят душевни страдания, но които сега бяха толкова силни, че ако Люк отвореше вратата и влезеше в стаята, щеше да й е невъзможно да не откликне на техния зов.

Но защо? Защо именно сега и точно този мъж? Каква е тази неудържимост на обсебилото я влечение към него? Поразяваше я предателството на собственото й тяло, безсилието на разума, силата на желанието, което изпитваше и което бе лишено от спасителната благодат на любовта.

На сутринта Наташа стана неотпочинала, с тъмни кръгове под очите, а днес трябваше да представи на Лео своите предложения и препоръки, които да обсъдят. Измъкна се неохотно от леглото и отиде да вземе студен ободряващ душ. Настръхна под ледените струи, но героично изтърпя това малко наказание, което по-късно щеше да й е от полза.

Настървено се търкаше с гъбата. Добре, че поне фигурата не й създаваше особени грижи. Нямаше склонност към напълняване, дори смяташе, че е малко кльощава в сравнение със закръглените форми на други жени, но изглежда това не възпираше Люк. Съвсем не.

Тя стоя дълго под душа, забравила всичко друго, освен неугасващата жарава, тлееща в тялото й. Внезапно усети топла влага по лицето си и разбра, че плаче.

Така и трябва, рече си горчиво. Нека плаче от срам, че мислено вече се е предала, че е изживяла с Люк това, което се заблуждаваше, че гордостта й, самоуважението и твърдите й нравствени устои няма да допуснат.

Но кое е по-лошо, питаше се с болка — да си представя, че с Люк са любовници и после да се преструва на обидена, че той гледа на нея само като на сексуален партньор, или честно да си признае, че го желае и да му се отдаде безразсъдно, съзнавайки, че по този начин нарушава собствените си правила в живота, но знаейки също, че трябва да го направи, че това е нещо, което трябва да уталожи, трябва да изживее? Нима е такава страхливка, че си позволява интимна близост с Люк в потайните дебри на въображението, но не и в действителност, само защото подобно изживяване не е прикрито с думи като „любов“?

Кой от тях двамата, в крайна сметка, е по-непочтен? Тя или Люк? За съжаление, отговорът вече й беше ясен.

 

 

Лео пристигна малко по-късно от очакваното. Наближаваше обяд, когато ягуарът му — спортен модел, негова радост и гордост — спря пред къщата. Не беше сам. За своя изненада, Наташа видя в колата леля си — обърнала глава към него, засмяна, весела, с разрошена от вятъра коса. В първия момент Наташа не можа да проговори от учудване и мълчаливо ги наблюдаваше.

— Лео… господин Розенберг ме доведе да видя градината — припряно започна да обяснява леля й.

Лицето й бе пламнало, вероятно от пътуването в откритата кола, и същевременно озарено от непознато сияние. Очите й блестяха възбудено и въобще имаше нещо в начина, по който се обърна и проследи с поглед Лео, докато го чакаха да заключи колата и да се приближи към тях, което накара Наташа да заподозре във внезапното пристигане на леля си не само нетърпението на Лео да преобрази запустелия парк и възторга на Хелън от предстоящата задача.

— Както виждате, взех предвид препоръката ви — заяви усмихнат Лео. — А Хелън любезно се съгласи да дойде и да ми помогне със съветите си…

— Не съм специалист — прекъсна го Хелън. — Просто вдъхновен аматьор.

— Много талантлив вдъхновен аматьор — вметна Наташа.

— Изключително талантлив — съгласи се Лео. — Като видях какво си постигнала в имението „Лейси“, трябва да призная, че ми стана неудобно да ти показвам тукашното състояние на парка.

— Сигурна съм, че е по-добре да ползваш съветите на специалист градинар — отвърна леля й. — Макар, честно казано, това да е едно предизвикателство, за каквото винаги съм мечтала.

— Почакай да видиш каква работа предстои — закани се Лео. — Освен това посетителите ще очакват да има съоръжения като тенис кортове, например.

— И крикет — добави Хелън. — Особено ако ще идват американци. Може би има достатъчно място дори за поло. Ето това би било примамка!

— Поло… — повтори замислено Лео. — Много стилно, разбира се.

Като ги слушаше, Наташа тъжно си мислеше, че почти бяха забравили за нейното присъствие. Питаше се дали съзнават, както това ясно личи отстрани, колко си подхождат — като начин на мислене и възприятие, като неподправен възторг и ентусиазъм. Едва ли такова разбирателство се постига за няколко часа познанство.

Подозренията й се потвърдиха по време на обяда, когато Лео спомена, че веднага след връщането си от Амстердам е отишъл при леля й, двамата са вечеряли заедно, а на другия ден са обядвали в града. После поканил Хелън в Лондон да види офиса му там.

Гледайки ги, Наташа изпита остро непознато чувство на самота и копнеж… По какво, запита се иронично. По Люк Темпълком?

Леля й прекара следобеда в парка, горяща от нетърпение да види какво може да се направи и откъде да се започне. Наташа и Лео се уединиха в кабинета, за да прегледат подготвените от нея бележки и скици.

— Идеални са, точно каквото исках — каза й Лео накрая.

— А разходите? — настоя тя, като знаеше, че някои от предвижданите платове са доста скъпи.

— Няма проблеми — увери я той. — Може и да съм бизнесмен, но не съм скъперник и разбирам, че доброто качество не излиза евтино. Кога би могла да подхванеш работата тук? Майсторите ще привършат горе към края на месеца и колкото по-рано започнем…

Наташа бързо прехвърли наум ангажиментите, които имаше в момента. Беше поела няколко дребни поръчки, които щеше лесно да изпълни или да отложи. По някое време ще трябва да отиде до Флоренция. Част от платовете, които смяташе да използва, както и декоративните тъкани, изискваха да провери доколко е възможно изработването им в срок и в рамките на отпуснатия й бюджет.

Тя обясни на Лео, за да може той да прецени.

— Бих искал да сме готови за откриването по Коледа, за да хванем празниците, което, както разбираш, е особено доходно.

По Коледа! Наташа пое дълбоко дъх. Ще бъде доста напрегнато. Окончателното завършване към тази дата ще зависи в голяма степен от възможностите и добрата воля на нейните хора в Италия.

— Мисля, че ще успея — каза предпазливо. — Зависи от моите снабдители. Колкото до спалните, платовете ще бъдат от предприятието на баща ми и доставката им е гарантирана. Както и значителна отстъпка в цената. Но що се отнася до останалите представителни помещения, колкото и да е добра нашата стока, не може да се сравни с тъканите, произвеждани във Флоренция. За сроковете на тяхната доставка не мога да бъда напълно сигурна.

— Разбирам — каза Лео. — Не възнамерявам да включа в нашия договор клаузи за неустойка.

Видя учудването й и обясни:

— Доверявам се на вътрешното си усещане, Наташа. Всеки истински предприемач постъпва така. Който ти каже обратното — лъже. Чувствам, че мога да ти вярвам. И не само защото съм на път да се влюбя в леля ти — добави с усмивка и стана.

Наташа го гледаше онемяла. Той се засмя, като че малко тъжно.

— Тя така си и знаеше, че новината ще те смае. Предполагам, че на твоята възраст представата за един влюбен над петдесетгодишен мъж…

— Не… съвсем не — побърза да каже Наташа. — Просто днес следобед си мислех каква подходяща двойка сте. Само че не очаквах вие да…

— Какво? Да призная, че откакто умря съпругата ми, все си повтарям, че никога повече няма да се оженя? Неочаквано разбрах, че не съм бил прав. Животът е твърде кратък, за да позволи човек гордостта да застане на пътя му към любовта и щастието. Можеш да ми повярваш. Това е нещо, което вече твърдо зная. В мига, в който се запознах с леля ти, разбрах, че тя е човек, който ще значи много за мен. Сякаш някои внезапно запали светлина в тъмнината на моето съществуване, освети го и прогони царящия там студ и мрак. Надявам се същото да изпитва и тя към мен.

— Затова ли ми давате поръчката? — попита колебливо Наташа. — Защото сте се влюбили в леля ми?

Лео се намръщи.

— Не. Ако не смятах, че ще се справиш с работата, нашите отношения с Хелън нямаше да имат ни най-малко значение.

Наташа го слушаше с облекчение. Колкото и да държеше на тази поръчка, искаше да я заслужи със своите способности, а не поради някаква друга причина.

— Виждам, че си предложила някои образци за дългата галерия. Както ти споменах, извикал съм един мой приятел да дойде и да ми даде съвет как да разположа колекцията си от картини. Иска ми се и той да си каже думата относно завесите и дамаската.

Наташа кимна. Предварително подбраните от нея тъкани за галерията бяха със старинни бродерии в приглушени цветове и мотиви, за да подхождат на цялата обстановка и да не отвличат вниманието от основното предназначение на залата като художествена галерия. Повечето картини, както Лео й каза, са рисувани в зенита на викторианската мания за готически ренесанс и поради това ще бъдат в съзвучие със стила на къщата.

— В момента картините се съхраняват на друго място. Ще ми ги изпратят, когато работниците приключат с ремонта на галерията, а това ще стане почти едновременно с преустройството на спалните пометения. Тогава и ще вземем окончателно решение за платовете, които ще използваме в галерията.

Наташа кимна в знак на съгласие. Мислено се усмихна тъжно, забелязала как често-често Лео хвърля поглед към прозореца. Личеше си, че няма търпение да отиде при леля й и затова тя тактично попита дали може да се качи в стаята си, за да проведе няколко телефонни разговора.

Там отново я прободе острото усещане за собствената й самота. Стаята беше с изглед към парка и, застанала до прозореца, Наташа наблюдаваше как двамата, хванати за ръка, вървят по обраслите с трева алеи, разговарят, спират от време на време, така силно завладени един от друг, че тя неволно отстъпи от прозореца с усещането, че макар и неволно, е нахлула в личния им свят.

Отчайваща, мъчителна тежест стегна душата й. Колко различна беше тяхната близост, топлината и взаимността на чувствата в сравнение с лишеното от всякаква душевна нежност преживяване между нея и Люк. Колко символично е, че връзката на Лео и леля й се развива под ярките лъчи на слънцето, а тях с Люк ги обливаше бледата хладна светлина на луната.

Напразно си втълпяваше колко трябва да е доволна, че се избави от него. Твърде лъжовни и неубедителни бяха тези разсъждения.

Чак когато дойде време леля й да си тръгне, двете останаха за малко насаме. Бяха вечеряли заедно с Лео и той се качи в кабинета, за да събере някакви документи. На път за Лондон щеше да откара Хелън вкъщи.

Наташа й каза, че почти е приключила с работата на дадения етап. Искала да се уговори с икономката и да дойде в края на месеца за още ден-два, когато работниците ще са свършили, но жената по това време щяла да гостува на свои роднини, затова й предложила да й даде ключ от къщата.

— Да ти кажа, докато сме сами — започна леля й. — Имахме посетител завчера или по-скоро ти имаше посетител.

Болезнено сладостно усещане се разля по тялото й и Наташа с трепет зачака леля й да продължи. Устата й пресъхна. Стомахът й се сви от напрежение и тя се почувства като плувец, който ще скочи от шеметна височина.

— Това… той ли…

— Да, Люк Темпълком — довърши недоволно Хелън.

— И съвсем не беше очарован, че птичето е отлетяло от гнездото, така да се каже. За беля, когато е пристигнал, аз не бях там, а когато се върнах, майка ти му беше съобщила къде се намираш.

Наташа помисли, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Обзе я някакъв необясним възторг и вълнение, после почувства такава слабост, че не можеше нито да помръдне, нито да проговори. Беше се вторачила в леля си и ту пребледняваше, ту се изчервяваше.

— Съгласна съм с теб, че той е много опасен млад човек, още повече поради силното си мъжко излъчване. Той те иска, Наташа, и нещо ми подсказва, че няма да се откаже заради онази измислена история за връзката ти с друг мъж. Това дори може да направи играта за него по-пикантна.

— Да — обади се почти беззвучно Наташа. Обхваналата я радостна възбуда се стопи и се превърна в болка и непоносима мъка. — Всичко за него е… игра.

— Какво имаш предвид? — попита по-нежно леля й. — Че за теб е нещо повече ли?

Наташа поклати глава.

— Още не, но би могло да стане, ако му позволя да… — Тя прехапа устни и се поправи мрачно: — Ако си позволя да…

— Да станеш негова любовница?

— Исках да кажа, ако задълбоча отношенията си с него. О, не, това е безнадеждно… безполезно… — Тя махна отчаяно с ръка. — Не мога да разбера защо го желая така! Той е събрал всичко, което не харесвам в един мъж — студена надменност, циничност, неспособност да гледа на жената по друг начин, освен като на сексуален обект.

— Това, което изпитваш, се нарича сексуално привличане — каза без заобикалки леля й. — И не се заблуждавай, то е една много мощна сила. Ако това може да ти послужи за утешение, останах с впечатлението, че той се съпротивлява на това чувство не по-малко от теб. Слушай, Наташа, той е интелигентен човек. Да не мислиш, че не се е досетил защо си избягала от него? Напълно му е ясно, че ако наистина си обвързана с друг, то за какъв дявол ще бягаш?

— Той ме смята за опитна в това отношение жена, с цял списък любовници зад гърба си, дълъг поне колкото неговия. Дори ако аз… Ако допусна нещата да се задълбочат… как ще му кажа? Как ще му обясня?

— Това, че си излъгала, за да прикриеш Ема ли? Може и да останеш изненадана от реакцията му. Той може да…

— Да какво? Да се трогне до дъното на сърцето си, че съм все още девствена ли? — Наташа поклати горчиво глава. — Това е истината, лельо. Той не ме желае заради моята непосветеност и липсата на опит, защото те означават отговорност, каквато той не иска да поеме. На него му трябва жена, която знае правилата… която може да захвърли така лесно, както е съблазнил, когато му омръзне.

— А ти какво искаш, Таша? — попита тихо Хелън. — Знаеш ли?

Наташа сви устни.

— Не съвсем. Желая го физически, страшно, до лудост. И повярвай ми, трудно ми е да го призная. Не мога да ти обясня какъв удар е по моето самолюбие. Мислех, че съм над подобни плътски желания, мислех…

— Че не си човешко същество ли? Мила моя, ако наистина е толкова зле, ако наистина така силно го желаеш, защо не…

— Не завъртя една любовна авантюра с него? А как ще го направя, без да му обясня… — Тя прехапа устни. — Не, невъзможно е.

— Няма нищо невъзможно — отвърна философски леля й, после добави: — Ако това ще те успокои, той е напуснал града и се е върнал в Лондон. Срещнах Лусил Темпълком вчера и тя ми каза, че е заминал.

Прекъсна ги икономката, която влезе да остави ключовете.

— Трябва да кажа на Лео, разбира се, но съм сигурна, че няма да има нищо против.

— За какво няма да имам нищо против? — появи се на вратата Лео.

В общата суетня покрай приготовленията, заминаването и бъдещите уговорки, Наташа успя да остави Люк Темпълком на заден план в мислите си.

Ала не за дълго. Тъй като на сутринта напускаше имението и се връщаше вкъщи, седна, след като леля й и Лео заминаха, да прегледа бележките си, списъка на доставчиците и всички други подробности, които щяха да са й необходими, когато дойде време да прави окончателните заявки.

В един момент се хвана, че вместо да работи, седи, зареяла поглед в пространството, унесена в мисли как Люк идва да я търси… как я намира…

Преживяванията я бяха изтощили. Нямаше да намери сили да му се противопостави. Можеше без усилие да помете съпротивата й, ако реши да го направи. А най-лошото е, че тя иска да стане именно така, иска той да вземе всичко в свои ръце, той да реши и да я поведе по пътя, за който копнееше непокорната й плът.

Предстоеше й още една безсънна нощ.