Пени Джордан
Лъжовни игри (4)

Четвърта глава

— Как изглеждам? Добре ли ми стои булото? — питаше вече за десети път Ема.

— Не се тревожи, изглеждаш прекрасно! — увери я искрено Наташа.

И наистина, в сватбената си рокля от кремава коприна Ема беше удивително красива булка.

Шаферките — Наташа и Сара — бяха не по-малко хубава гледка — и те в дълги кремави рокли с буфан ръкав и широки колани с цвят на цъфнала кайсия.

Беше време да тръгват за църквата. Наташа целуна Ема по бузата и подкани Сара, която също се въртеше край огледалото, да побързат.

Слава богу, Люк Темпълком нямаше да присъства на сватбата. Още я глождеше мисълта за случилото се на приема, още я измъчваше споменът за готовността, с която откликна на ласките му.

В къщата цареше суматоха. Всички сновяха насам-натам, непрекъснато се влизаше и излизаше.

С яркото си лятно слънце денят от сутринта обещаваше да е приятен. След сватбата се даваше прием за гостите в градината, където предварително бяха направени съответните приготовления — бяха поставени маси, набързо сковани навеси и всичко останало.

Наташа настойчиво побутна сестрата на Ричард към чакащата ги отвън кола. Сара още се цупеше, защото Ема не й позволи да се облече в розово.

Церемонията щеше да се състои в катедралата, разбира се, а булката щеше да бъде предадена от бащата на Наташа.

— Всички вече са тук — приближи забързано майка й, когато пристигнаха на площада пред църквата. — Ричард ни най-малко не изглежда нервен.

— Но затова пък татко е — засмя се Наташа.

Тази сутрин Ема неочаквано я беше прегърнала и със сълзи на очи й прошепна развълнувано:

— Благодаря ти за всичко, Таша… и най-вече, задето каза на Люк, че ти си била при Джейк. Слава богу, че няма да дойде на сватбата. Щях да стоя като на тръни и да очаквам всеки миг да се изправи и да ме изобличи.

— Не вярвам да направи нещо толкова драматично. Не е в негов стил. Той предпочита по-изтънчени форми на жестокост.

Ема я беше погледнала странно и бе понечила да каже нещо, но за щастие, бе завладяна от собствените си мисли и бързо забрави изненадващата горчивина в гласа на братовчедка си.

Но Наташа никога нямаше да забрави случилото се в градината. Кипваше от гняв и обида само при мисълта, само при спомена за… А най-мъчително, най-срамно беше съзнанието как възбуждащо й беше подействала неговата близост.

От мислите я отвлече пристигането на колата с баща й и Ема. Трябваше да отиде при тях, но гърлото й се бе свило, а очите й неочаквано се напълниха със сълзи. Внезапно я стресна ликуващият възглас на Сара.

— О, прекрасно, ето го и Люк! Дойде все пак! Чудесно!

Люк… Люк е тук? Сара сигурно греши. Съвсем категорично беше заявил, че няма възможност да присъства. Не може ей така да промени решението си, без да извести никого.

Сърцето й биеше лудо. Знаеше, че трябва да отиде при Ема заедно със Сара, но не можеше да помръдне от мястото си.

Сара викаше Люк и му махаше неистово с ръка. Трябваше само малко да обърне глава… съвсем малко… Никой няма да забележи…

Самият факт, че иска да го зърне, я накара да дойде на себе си. Този човек бе варварин, жесток и див под маската си на светска изисканост. Знаеше… Беше почувствала острите нокти на неговото презрение, зъбите на бездушното му желание.

Не се поддаде на изкушението да се обърне. Днес денят принадлежи на Ема. Ако разбере, че Люк е тук, това може да й развали целия празник. Наведе се към Сара и просъска в ухото й:

— Не сега, Сара! После ще говориш с Люк!

Хвана я за ръка и я задърпа към булката.

За щастие, Ема отново се бе заела с дантелите на булото и не се оглеждаше наоколо. Междувременно Люк бе влязъл с останалите гости в катедралата.

За Наташа вълнуващата служба на бракосъчетанието беше помрачена от съзнанието за присъствието на Люк. Страховете на Ема, че той ще я изобличи, не се оправдаха, естествено, но Наташа не го беше и допускала. Изобличенията можеха да бъдат единствено по отношение на нея самата, мислеше горчиво под тържествените звуци на сватбения марш, изпълнили катедралата. После вратите бяха широко отворени и вътре нахлу яркото следобедно слънце.

Свърши се. Ема и Ричард бяха съпрузи, Люк Темпълком нищо не може да стори, колкото и да ги смята за неподходяща двойка.

Не можеше да проумее обаче защо е дошъл. Беше напълно категоричен, че няма да присъства на сватбата, а ето го сега тук.

Наташа следваше Ема по пътеката между редовете и се боеше да погледне наоколо. Нямаше представа къде може да седи той. Стресна я възбуденият вик на Сара:

— Люк!

Наташа неволно се извърна към високия мъж, облечен с тъмен костюм.

За миг очите им се срещнаха и приковаха. Нещо загадъчно и предизвикателно проблесна в неговите. Сърцето й заби в гърлото. Погледът му я изгаряше, почти осезаемо усети ръцете и устните му върху тялото си.

Почувства, че отмалява, обзе я панически ужас. Но защо? От какво има да се страхува? Просто е дошъл на сватбата на Ричард. Безумие е заради един поглед да подозира някаква друга скрита цел. Защо да я преследва?

Въпреки всичко, когато излязоха от църквата, ледени тръпки побиха Наташа и тя видимо потрепери. Край нея се носеше глъчка от смях, възгласи, поздравления. Гостите бяха разпределени по чакащите коли, за да потеглят към къщата на семейство Лейси.

Едва в колата Наташа малко се поотпусна. Искаше да се обърне и да открие Люк, да види какво прави, но не се поддаде на порива.

Даваше си сметка, че под повърхността на гнева, страха и възмущението й лежи едно друго опасно чувство — елементарно плътско привличане, което подронва гордостта и самоуважението й.

— Добре ли си? — сепна я неочаквано гласът на Сара.

Наташа отвори очи.

— Да, да. Добре съм. Защо?

— Защото изглеждаш ужасно — нетактично рече момичето. — Бяла си като тебешир. Да не би ти да искаше да се омъжиш за Ричард?

— Какви ги говориш! — скара й се Наташа. — Просто ме боли глава…

Отговорът изглежда удовлетвори Сара и тя бързо смени темата.

— Много се радвам, че Люк е тук! — каза, сияеща от радост. — Той е чудесен! По-добър е от Ричард.

Наташа кисело сви устни. До нея Сара не спираше да бърбори.

— Ще направя така, че да седне до мен. Ще сменя листчетата с имената…

— Не може! — сряза я Наташа. — Ти трябва да си в центъра на масата.

Сара се нацупи сърдито.

— Не виждам какво значение има! Ема сигурно ме е сложила до някое противно момче.

— Нямам представа — отвърна безучастно Наташа. Повече я вълнуваше мисълта дали няма да се случат с Люк на една и съща маса. Би било ужасно! Но защо се бои? Би разбрала чувства като яд, обида, неприязън, но страх? И от какво да се страхува? Да не се повтори това, което се случи между тях?

Колата спря. Бяха си вкъщи. Ема възбудено говореше нещо… Пристигаха останалите коли. Родителите й… Семейството на Ричард… И ето там, край лъскав и скъп ягуар стоеше Люк — загадъчен и някак самотен сред веселата тълпа гости.

Ема го видя чак сега. На лицето й се изписа негодувание.

— Какво прави той тук? — просъска на съпруга си.

— Не зная — отвърна озадачен Ричард. — Беше казал, че не може да дойде.

— Това ще обърка цялото разпределение по масите! — сърдито рече Ема.

Ричард гледаше безпомощно. Наташа приближи.

— Сигурно ще можем да го сместим някъде — каза примирително. Колкото е възможно по-далеч от мен, помисли си същевременно.

— Ще отида да говоря с отговорника на персонала.

Забърза към кухнята да намери шефа на екипа от готвачи и сервитьори, които бяха наели за приема.

Той я увери, че лесно ще намерят място на някоя от масите и Наташа се върна в градината, където фотографът снимаше младоженците. Тя ги наблюдаваше разсеяно и всичките й мисли бяха заети с това да открие Люк, за да се държи на разстояние от него.

— О, Наташа! Скъпа моя… — усмихна се насреща й майката на Ричард.

Наташа изстина. До нея стоеше Люк.

— Зная, че вече се познавате с Люк. Колко приятно ни изненада, че в крайна сметка дойде на сватбата.

Наташа не отвърна нищо. Гледаше право пред себе си и се преструваше, че не го забелязва. Той пристъпи към нея.

— Люк, спомняш си Наташа, нали? Братовчедката на Ема?

— Но, разбира се… Каква метаморфоза… — тихо добави той.

Гледаше я като котка, застанала пред миша дупка. Наташа пламна.

— Моля да ме извините. Чакат ме за снимката — каза хладно и се отдалечи.

Вътрешно кипеше. Как смее да я гледа по този начин! И тази цинична полуусмивка, с която намеква, че знае всичките й тайни, всичките й волности. Нищо не знае за нея! Абсолютно нищо!

 

 

— Не танцуваш ли?

Наташа беше напуснала за малко пиршеството, за да остане на спокойствие, без да е нужно непрекъснато да се усмихва, да разговаря и да изглежда естествено и непринудено, когато в действителност цялата бе нащрек в усилието си да отбягва Люк. Сега той стоеше зад гърба й, а нея я обливаха ту студени, ту горещи вълни.

— Исках да остана сама за известно време — каза натъртено, без да се обръща. Не че се боеше да се изправи очи в очи с него. Какво е направила, в края на краищата? Нищо…

Нищо, освен че се представи в напълно невярна светлина и му създаде погрешно впечатление за себе си. Впечатление за сексуално опитна и достъпна. Но колко ли други жени са му изпращали подобно послание? Не би трябвало да намира нищо особено в нея… Нямаше причина за пореден път да изпробва възбуждащото влияние на своето мъжко излъчване. Той не я харесва, а тя със сигурност не го желае. Макар…

Вътре в нея се надигаше съвсем противоположно на мислите й чувство, което я накара да потрепери. Той сложи ръка на рамото й.

— Студено ли ти е?

Добре трябва да вижда, че цялата гори. Пръстите му лениво и нежно галеха врата й, въпреки опитите й да се отдръпне.

— Страхотна актриса си — промърмори. — Сериозната и сдържана братовчедка на булката, олицетворение на млада дама такава, каквато трябва да бъде според вижданията на поколението на майката на Ричард — рече с насмешка, после гласът му стана твърд и заплашителен. — Последния път, когато се видяхме обаче, беше въплъщение на необуздана в желанието си жена, страстна и безочлива.

— Трябва да вървя.

Колко слаб бе гласът й. Колко неуверен и колеблив. Не така, както би искала да прозвучи.

— След малко. Никой няма да забележи, ако останем тук по-дълго.

Сърцето й биеше като лудо. Не искаше да бъде насаме с него. Искаше да отиде при другите, където ще е в безопасност… Но какво я грози? Той не я заплашва с нищо. Дори не я докосва. Лошото е, че… й липсваше прохладния допир на пръстите му.

— Ти доста ме заинтригува. — Люк заобиколи пейката и застана пред нея.

— О! Трябва ли да се чувствам поласкана?

— А не си ли?

Стомахът й се сви. Той знаеше твърде много… Видя твърде много.

— Не! — отвърна му рязко. — А сега ме извинете, моля. Трябва да се връщам.

Тя се изправи и въздъхна с облекчение, когато той не й попречи. Но в следващия миг я хвана за ръката и я обърна към себе си.

— Чакай! — каза тихо. — Нали разбираш, че ти си причината днес да съм тук?

Не успя да отговори, защото той дръзко и невъзмутимо я привлече в обятията си.

Защо го прави? Защо му позволява? Тя е глупачка, безумница, която сама ще се погуби. Наташа помъчи да се отскубне, но беше късно. Усети твърдите му горещи устни. Ръцете му галеха гърба й. Още миг и непокорното й тяло ще се притисне до неговото и всичко ще се повтори…

Наташа се разтрепери. Тя не искаше това… Не го бе викала. Но не го и отхвърляш, присмя й се един вътрешен глас.

— Люк! Люк, къде си? — разнесе се гласът на Сара. — Люк, ти ми обеща този танц!

Мъжът я пусна и изруга глухо. Но може да й се е сторило, защото чуваше само тежките удари на сърцето си. Видя стиснатите му от гняв челюсти. Сара ги бе забелязала и тичаше към тях.

— А, ето къде си! Това е нашият танц! Ема те вика — подхвърли небрежно към Наташа. — Каза, че отива да се преоблече в стаята си.

Наташа с облекчение се измъкна.

 

 

— Много си бледа. Да не ти е лошо? — попита я Ема.

— Не, добре съм.

— Милият Люк, така да се появи… Даде ни доста щедър чек.

— И това оправя нещата? — рече горчиво Наташа. — Ема, преди по-малко от месец ти бе убедена, че този човек се кани да разруши целия ти живот.

— Е, да, така мислех… Още си мисля, че можеше да го направи, ако не беше ти. Той спомена ли нещо за това? — попита с безпокойство.

— Не — отвърна рязко Наташа.

Някъде навън Люк танцуваше със Сара. Беше доволна, че момичето наруши уединението им. За нищо на света не искаше да изтърпи втора подобна близост с него. Но тялото й съвсем не бе убедено в това. Устните й още тръпнеха, още пазеха усещането…

Три часа по-късно, когато всички гости, в това число и Люк, си бяха отишли, Наташа почувства, че по-изтощена не е била никога през живота си. Не беше само от натоварения ден, от сватбата и приготовленията по нея, а най-вече поради постоянното напрежение да избягва Люк, да избягва собствената раздвоеност на усещанията си към него. Зад яда и негодуванието се криеха опасни и съвсем противоположни чувства — възбуда, вълнение, плътско привличане. Чувства, колкото непознати за нея, толкова и нежелани. Чувства, които трябва да овладее, защото те нямаха място в нейния живот. Никакво място. Както и самият Люк Темпълком.