Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Game of Love, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Румяна Кънчева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 49 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- asayva (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013 г.)
Издание:
Пени Джордан. Лъжовни игри
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин България“, София, 1995
Редактор: Ирина Димитрова
ISBN: 954-11-0400-2
История
- — Добавяне
Трета глава
Всичко е заради роклята, опитваше да убеди себе си Наташа половин час по-късно, когато излизаше от спалнята, възстановила донякъде душевното си равновесие.
Само заради нея. Не може да е друго. Нищо в нейното държане не е могло да създаде у мъжа впечатлението, че тя действително желае да… Стомахът й болезнено се сви. Не трябва да се самозаблуждава — въпреки обидата и гнева си, тя явно бе доловила едно трепетно усещане, удоволствие от докосването на мъжа. Тази мисъл я смути, ядоса и уплаши…
Долу в гостната цареше предишната атмосфера и с нищо не подсказваше за случилото се.
Цялата работа е там, моето момиче, каза си Наташа, че си свикнала мъжете да гледат на теб като на лишената си от пол стара леля. И къде се дяна чувството ти за хумор? Всяка жена несъмнено би се почувствала твърде поласкана от подобен подход.
Наташа предпазливо се огледа за Люк Темпълком. Какво ли би казала майката на Ричард, ако разбере за случилото се? Видя братовчедка си и годеника й хванати за ръце глупаво да се гледат един друг в очите — образец на млада влюбена двойка.
— Спря ли да се цупиш?
Думите бяха прошепнати почти в ухото й и тя замръзна на място. Обля я гореща вълна. Едва се въздържа да не се обърне.
— Нима е имало такова нещо? — отвърна с невинно недоумение. — Извинете, трябва да помогна на майка си.
— След малко.
Тя рязко се извърна. Беше я хванал за китката. Отново я връхлетя познатото усещане от допира на тънките му хладни пръсти. Ядосана, тя изсъска в лицето му:
— Пуснете ме! Какво ви прихваща? Изпробвате силата си върху жени?
— А ти навярно тръпнеш, като изпробваш своята върху мъжете?
Усмивката му я накара действително да изтръпне. Неволно бе свила ръката си в юмрук. В момента най-голямо удоволствие би й доставило да удари наглото му лице. Това желание я порази и тя занемя. Никой никога не я е карал да се чувства така… Не я е вбесявал така… Не я е обиждал по този начин.
— За ваше сведение, облякла съм тази рокля, защото случайно я харесвам! — заяви наперено.
— Нея или мъжките погледи, които те следват на всяка крачка? Хайде, бъди искрена — една жена не се облича така, освен ако не иска мъжете да я зяпат и да си представят женските й прелести.
Нямаше какво да му отговори. Дълбоко в душата си знаеше, че е прав.
— Допускам, разбира се, че някоя наивница би облякла от глупост подобна рокля само заради един мъж, забравяйки, че нещо, предназначено да възбуди един, ще има същия ефект и върху всички останали мъже.
Наташа го гледаше втренчено.
— Ако това е извинение…
— Не е! Не смятам, че има за какво да се извинявам. — Той се наведе и прошепна на ухото й: — Имаш късмет, че пипнах само крака ти. Комбинацията на това черно копринено жарсе с очевидния факт, че под него не носиш нищо, е далеч по-изкушаваща от гледката на гърдите ти. Лично аз винаги съм смятал, че жени с такъв размер на бюста не трябва да се показват на улицата без сутиен, но сега признавам, че ти ме накара да променя мнението си — поне от сексуална гледна точка, ако не от естетична. Макар деколтето да е излишно в случая. Дори копчета до шията не могат да прикрият тази съблазън, напротив — биха били изкусна примамка.
Наташа го гледаше зяпнала и не вярваше на ушите си.
— Приличаш на Червената шапчица, която вижда как баба й се превръща в лошия вълк — присмя й се той. — Не може да не си знаела какъв ще бъде ефектът от облеклото ти.
С ъгъла на окото Наташа мярна госпожа Темпълком, която ги наблюдаваше навъсено. Последното нещо, което й се искаше, бе майката на Ричард да види смущението й. Затова не обърна внимание на последната забележка и отклони темата.
— Ричард и Ема са прекрасна двойка, нали? Мисля, че ще бъдат много щастливи заедно.
— Така ли мислиш? — изгледа я ехидно. — Лично аз смятам, че са изключително неподходящи един за друг! — Видя потъмнелите й от гняв очи, но продължи ожесточено: — Братовчедката ти е една от най-лекомислените жени, които съм срещал, докато съдбата на Ричард е да бъде като баща си и бащата на неговия баща. Той е праволинеен и сериозен млад мъж, който в момента е заслепен от едно хубаво личице и жадно за любов тяло. Наистина ли искаш да повярвам, че те имат и най-малкия шанс да са щастливи заедно? Давам им най-много шест месеца, преди тя да се отегчи до смърт от ролята си на съпруга на викарий и да тръгне да търси развлечения като това, в което случайно я хванах миналата година — в самата нощ след годежа им с Ричард.
Сърцето на Наташа биеше лудо. Ето че дойде моментът, от който се опасяваше. Този човек наистина бе опасен — както за нея, така и за щастието на Ема.
— Какво точно се опитвате да кажете? — попита го войнствено.
Той я изгледа продължително.
— О, хайде не ми разправяй, че не знаеш за буйните преживявания на братовчедка си с Джейк Пендрагън! С очите си я видях да излиза от къщата му рано на следващата сутрин след годежа им с Ричард.
Всички предварително съчинени обяснения се изпариха от главата й.
— Мисля, че тук има някакво недоразумение… — успя само да произнесе студено.
— А пък аз не мисля така. Фактите говорят сами за себе си. Факти, за които, подозирам, Ричард е в неведение. Горкият глупак! А щом му е изневерила още първата нощ след годежа… Носеше същата рокля, с която си ти днес.
Наташа вирна глава и излъга, без да й трепне окото:
— Само ви се е сторило, че сте видели Ема. Истината е, че сте видели мен. Пристигнах в града твърде късно, за да отида на тържеството. Позвъних на Джейк и той ме покани да намина. Ема вече се беше прибрала и понеже знаеше, че не ми се връща до моето жилище, за да се преоблека, ми предложи своята рокля. Джейк обича жените около него да изглеждат…
— Достъпни? — подсказа й той с кадифен глас.
— Здравей, Люк! Двамата изглеждате напълно погълнати от разговора.
Не бяха забелязали приближилата се Ема. До нея стоеше Ричард. Сякаш цял живот беше фабрикувала лъжи, Наташа се засмя и каза спокойно:
— Ема, никога не би познала за какво говорим! Представи си — миналата година, след годежното ти празненство, Люк ме е видял да излизам от къщата на Джейк и се е припознал в теб. Досега мисли, че това си била ти!
Ема успя да си придаде не толкова смаян, колкото оскърбен вид.
— По едно време действително помагах на Джейк за книгата, която пишеше — каза хладно, — и из града тръгнаха отвратителни слухове. Но тази случка с припознаването е доста забавна, нали, Таша? Ти поддържаш ли още връзка с Джейк?
— Не! — отвърна рязко Наташа.
Това вече бе прекалено! Едно е да спасява Ема от трудното положение, в което е попаднала, съвсем друго нещо е тя открито да я обявява за любовница на Джейк Пендрагън!
— Ричард ми каза, че няма да можеш да присъстваш на сватбата, Люк — продължи невъзмутимо Ема.
— Да, боя се, че няма да мога. Обвързан съм с една поръчка, която приех преди време.
Беше казано прекалено учтиво и Наташа разбра, че той ни най-малко не съжалява, че ще пропусне церемонията.
Внезапно се почувства изтощена и изстискана като лимон. Краката й тежаха като олово, болеше я глава и й се искаше да остане сама.
Извини се и се отправи навън. Чистият въздух щеше да я ободри. Но този път няма да излезе на терасата, препълнена с гости. Ще си намери някое закътано местенце. Например задния двор откъм кухнята. Леля й го беше превърнала в чудесна градина.
Наташа се задържа в преддверието, за да обуе чифт стари маратонки и да наметне връхна дреха. Чувстваше вътрешен студ. Студ и пустота.
Кухнята бе изпълнена с пречистващия аромат на лелините й треви и билки. Да можеше някак да пречисти душата и ума си от тазвечерното омерзение… Нямаше смисъл да си повтаря, че Люк Темпълком съвсем не я познава, че всъщност е оскърбявал и се е надсмивал над една въображаема жена. Въпреки това, тя се чувстваше омърсена, унижена, опозорена…
До стената на къщата беше облегната пейка, над която се виеше стара лоза. Леля й сантиментално държеше на нея, макар сама да признаваше, че гроздето за нищо не го бива. Наташа седна и затвори очи. Вдиша дълбоко, за да се отпусне и успокои.
Какъв вбесяващ човек! Тя се гордееше със своя невъзмутим и уравновесен характер, но той наистина я накара да загуби самообладание и разкри чувства, каквито не бе подозирала у себе си. Не мисли за него, заповяда си Наташа, но й бе трудно да го стори, защото образът му плуваше в мрака пред затворените й очи.
— О… Титания на лунна светлина! — сепна я познат провлечен глас.
Тя се вторачи невярващо в мъжа, завладял мислите й, изникнал внезапно пред нея от плът и кръв.
— Едва ли сте Оберон, но срещата ни определено е злощастна — отвърна му жлъчно и рязко се изправи, възнамерявайки да се отдалечи колкото е възможно по-бързо.
Краката й обаче упорито отказваха да се помръднат и тя стоеше като вкопана. Той приближи и й препречи пътя.
— Какво всъщност искате? — чу се да казва тихо и безпомощно, сякаш този глупав въпрос можеше да прикрие обзелата я слабост.
Той, изглежда, помисли същото, защото се изсмя приглушено. Белите му зъби блеснаха в тъмнината и злокобният звук я накара да настръхне.
— Каква мила невинност! Като на шестнайсетгодишно девойче. Но този номер няма да мине, нали, скъпа? Много добре знаеш какво искам!
Направи крачка към нея, после още една, протегна ръце и ги пъхна под якето. Тя потрепери, а той явно намери тази реакция на тялото й за крайно задоволителна и прошепна:
— Цяла вечер искам да направя това.
Обзе я истински страх. Устата й пресъхна. Ужасно й се искаше да прокара език по устните си, но не посмя. Той щеше да изтълкува жеста като предизвикателство. Лицето му беше съвсем близо до нейното. Виждаше блясъка в очите му, твърдата извивка на устните, които скоро щяха да докоснат нейните… Скоро… Сигурно съм се побъркала, реши Наташа. Или ми е направил магия, щом не мога да помръдна и съм толкова покорна.
— Цяла вечер го исках… — повтори той тихо.
— Аз пък не — събра сили да каже тя с треперещ глас. Извърна глава, за да избегне целувката му, но той я хвана за брадичката.
— Лъжеш — усмихна се цинично.
После я целуна — не грубо и жестоко, както винаги си бе представяла, че мъжете целуват жените, а така леко и нежно, че целият свят сякаш стана безтегловен и тя заплува в едно измерение, за чието съществуване не бе подозирала.
Докосването на устните му бе толкова ласкаво, толкова изкусно и подканващо, че тя не можа да му се противопостави. С отчаяние осъзна, че дори разумът й да не желае тази близост, тялото й я иска, а мъжът, за най-голямо нейно унижение, явно го усеща.
Устните й сами откликнаха на целувката му. Чу го как рязко си пое дъх и разбра какво означава това. Ръцете му се плъзнаха по раменете й и свалиха презрамките на роклята. Не направи опит да го спре, а се притисна до него и с наслада усети как дланите му обхващат голите й гърди. Заля я неудържима вълна на възбуда, толкова мощна, че извика недоволно, когато устните му се откъснаха за миг от гърдата й, за да се прехвърлят на другата. Цялото й тяло мълчаливо го подканяше да не спира мъчително сладостните си ласки.
— Цяла вечер ме побъркваш от желание — прошепна той. — И го знаеш, малка магьоснице. Ричард каза, че имаш свое гнезденце близо до катедралата. Хайде да…
Сякаш я поляха със студен душ. Понесена от съвършено непознатите й усещания в един свят на удоволствие, което й даряваха ръцете му, сега тя рязко слезе на земята. Изпита отвращение и неприязън към самата себе си.
Колко пъти бързо и категорично бе отблъсквала мъже, достатъчно глупави, за да си въобразят, че след неколкочасово познанство тя ще се съгласи на по-интимен контакт. Това бе рискът на нейната работа, свързана с многобройни пътувания. Нито веднъж не се бе изкушила да се впусне в подобна мимолетна връзка. Това беше нещо, което напълно я отвращаваше, което не можеше да приеме по никакъв начин. То противоречеше на разбиранията й за живота.
Винаги бе смятала, че може да изпитва физическо желание само към човек, когото дълбоко и страстно обича, и това беше причината все още да е девствена, за което й се подигра тази сутрин Ема. А сега стои тук и позволява на един мъж, когото не харесва ни най-малко — не само като мъж, а и като човек — да я гали и милва по начин, който оставя у него впечатлението, че тя е готова да отиде и в леглото му.
Вероятно обзелите я чувства се бяха изписали на лицето й, защото Люк внезапно я пусна. Наблюдаваше я внимателно и… чакаше.
Какво ли щеше да се случи, ако не бе чула гласа на майка си, която я викаше? Не знаеше. Не беше сигурна. Усети единствено огромно облекчение, че това я избавя от всякакви обяснения. Само пророни дрезгаво: „Трябва да вървя“ и буквално избяга.
Едва по-късно, когато помагаше на майка си да сервира на гостите кафе, тя си спомни, че е забравила якето в градината. Пребледня и ръцете й затрепериха.
— Таша, добре ли си? — попита я разтревожено майка й. — Само това липсва, да се простудиш посред лято! Какво, за бога, правеше в градината?
— Болеше ме глава и исках да изляза на чист въздух — отвърна напрегнато Наташа, като се оглеждаше скришом наоколо и напразно търсеше да зърне Люк Темпълком.
Чак след половин час разбра от Ема, че си е отишъл.
— Можеш да се успокоиш вече — каза братовчедка й весело. — Люк, слава богу, си замина. О, много съм ти благодарна, задето убеди и двамата с Ричард, че ти си била онази нощ при Джейк.
— И все пак смятам, че е по-добре да кажеш на Ричард истината — посъветва я Наташа. — Той те обича и съм сигурна, че ще разбере.
— Не сега. Наистина ме обича, но едва ли ще повярва, че съм прекарала цяла нощ с Джейк, заета с работа. Бях права за Люк, нали? Ужасен е! Изглежда фантастично, разбира се, и според Ричард има огромен успех сред жените, макар да се обзалагам, че сърцето му е късче лед. Не мога да си представя той да се влюби, а ти? Ричард казва, че Люк е заклет противник на брака — смята го за капан и така нататък. Явно родителите му не са били щастливи заедно, но понеже баща му е Темпълком, то и дума не е могло да става за развод. Оженили се към края на войната. Майката на Люк била влюбена в друг, но той бил убит и затова тя се омъжила за баща му. Бракът им обаче бил несполучлив. Баща му умрял, когато Люк бил на четиринайсет. От свръхдоза приспивателно. Нещастен случай, според властите, но Люк бил убеден, че баща му се е самоубил, защото разбрал, че жена му има любовна връзка с друг и иска да го напусне. Люк никога не простил на майка си. Избягал на шестнайсет години от къщи и всъщност оттогава е напълно самостоятелен. На Ричард му е мъчно за него, но лично аз мисля, че е самият дявол, а ти?
— Положително не е някой, когото бих искала често да виждам — съгласи се уклончиво Наташа.
Естествено, съчувстваше му за нерадостното детство, но той вече не бе дете, а мъж, при това самонадеян, циничен и опасен. Който би я завел в леглото си само за да удовлетвори плътското си желание — без всякакви чувства към нея, без ни най-малко да я харесва и уважава като човешко същество.
Наташа мрачно реши още на сутринта да вземе проклетата рокля на Ема, чорапите и глупавите й кокилести обувки и да ги хвърли в огъня, а ако братовчедка й още веднъж я помоли за помощ, най-категорично да й откаже.
— Какво има? — попита любопитно Ема. — Изглеждаш така, сякаш се готвиш да убиеш някого.
— Хм… Ще те учуди ли да разбереш, че този някой си ти? Повече не ме моли за никакви услуги, Ема. Няма да се съглася.
— Какво? Дори да станеш кръстница на първото ни дете ли? — засмя се Ема.
— Не… Не и ако наследи твоята дарба да си навличаш неприятности.