Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
taliezin (2012)

Издание:

Соня Келеведжиева. Орис, 1996

Редактор: Константин Шарков

Художник: Евгени Вълев

Технически редактор: Петър Добрев

Издателство: Бумеранг-прес, Сливен

История

  1. — Добавяне

Жеруна — поетични видения

Ново огнище

Сам съм в старата дървена къща.

Старо дървено слънце ми свети.

На огнището къкри с присъща

упояваща песен гърнето.

Трите кории — Черковна, Старча, Циганската — символите на старата Жеруна, сбират в едно гласовете и песните си, за да разказват необикновени случки, на които са били свидетели.

И само този, които е съумял да научи езикът им може да разгадае силните им вопли, свистенето, песента на бурния вихър или тъжните им песни за пожарища и разруха…

Когато загърмят кориите и Кукув вир става страшен…, водите му плачат за Божура.

Понякога кориите благославят с песните си и въздуха, и земята, и хората на Жеруна, всяка къща и черква. Нежният им полъх обгръща и милва, приглася на майчините песни. И звънва тишината, затваряме очи и ето ни в Йовковия свят…

Само камбанният звън на „Св. Николай Чудотворец“ може да ни изведе от легендата в реалността.

Чуден свят, приказен свят! И чешмите, и калдъръмът, и къщите с надвесени чардаци — всичко е минало, всичко в Жеруна е история.

В книгата си „Вричане в обич“ Иван Кремов изрича:

Жеравна — жива легенда.

Жеравна — жива жарава.

Жеравна — пушка запяла.

Жеравна — гнездо орлово.

Жеравна — жълта жълтица.

Жеравна — с ято жерави,

как тъй сама си на хубост?

Случаен ли е фактът, че Жеруна е откърмила Йовков, че и днес не един творец търси опора и вдъхновение под нейното крило?

Жеруна ласкаво посреща всеки пътник и омагьосва духът му.

Потопиш ли се веднъж в нейния легендарен свят, завинаги го залюбваш…

* * *

Жеравна не е родно място на Павел Веснаков и корените му не са в нейната земя.

Тогава от къде тази любов?

Жеравна ли е залюбила твореца или той нея?

Каква е тази дълбока и неразривна връзка, та тъй е грабнала сърцето му?

Безмерно щастлив и свободен се чувства там той. И му е леко на душата…

От Жеравна е Елена, съпругата на Веснаков, камбанният звън в сърцето му, опората в „пътя му стръмен“, светлият лъч в „беззаветно дългите му нощи“. От любовта към нея е възпламнал огънят в душата му към родния край на Йовков.

В нейния дом той не е гост, а стопанин. Можем и днес да го намерим там, запретнал ръкавите на бялата си риза или нещо ще дялка, или градината ще оформя.

Чудновата е къщата край старите тополи. Лете цветните лехи я огряват в червено, жълто и бяло, а зиме кичест здравец и тъмноок бръшлян я правят по-жива.

Там, на плочника, на малка маса, поетът посреща старите приятели, а когато душата му се пречисти, се качва в своята стая, за да твори.

Поскърцват стълбите под тежките му стъпки, изправя се на чардака, поема дълбоко въздух, поглежда с възторг и опиянение Жеравна и се потапя в своя свят.

Понякога Павел е сам до огнището, гърнето пее упояваща песен, пие поетът червеното си вино и се надява, че сковалият сърцата на хората мраз и бурята в душите им „все пак ще минат“.

Легендарният свят на Жеруна е част от живота му. По особен начин тя присъства във втората му стихосбирка „Като Сизиф“.

Изстрадалите пътища на поета се събират точно там, в Жеруна, а гласът му се слива с гласовете на трите кории.

И днес той е там…, все така влюбен в Жеруна, а и тя в него.

Поспрял в нейния вълшебен свят, отпивайки по глътка от водите му, той има пак „памет и бъдеще в родословния корен на песните“.