Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Соня Келеведжиева. Орис, 1996
Редактор: Константин Шарков
Художник: Евгени Вълев
Технически редактор: Петър Добрев
Издателство: Бумеранг-прес, Сливен
История
- — Добавяне
Жеруна — поетични видения
Ново огнище
Сам съм в старата дървена къща.
Старо дървено слънце ми свети.
На огнището къкри с присъща
упояваща песен гърнето.
Трите кории — Черковна, Старча, Циганската — символите на старата Жеруна, сбират в едно гласовете и песните си, за да разказват необикновени случки, на които са били свидетели.
И само този, които е съумял да научи езикът им може да разгадае силните им вопли, свистенето, песента на бурния вихър или тъжните им песни за пожарища и разруха…
Когато загърмят кориите и Кукув вир става страшен…, водите му плачат за Божура.
Понякога кориите благославят с песните си и въздуха, и земята, и хората на Жеруна, всяка къща и черква. Нежният им полъх обгръща и милва, приглася на майчините песни. И звънва тишината, затваряме очи и ето ни в Йовковия свят…
Само камбанният звън на „Св. Николай Чудотворец“ може да ни изведе от легендата в реалността.
Чуден свят, приказен свят! И чешмите, и калдъръмът, и къщите с надвесени чардаци — всичко е минало, всичко в Жеруна е история.
В книгата си „Вричане в обич“ Иван Кремов изрича:
Жеравна — жива легенда.
Жеравна — жива жарава.
Жеравна — пушка запяла.
Жеравна — гнездо орлово.
Жеравна — жълта жълтица.
Жеравна — с ято жерави,
как тъй сама си на хубост?
Случаен ли е фактът, че Жеруна е откърмила Йовков, че и днес не един творец търси опора и вдъхновение под нейното крило?
Жеруна ласкаво посреща всеки пътник и омагьосва духът му.
Потопиш ли се веднъж в нейния легендарен свят, завинаги го залюбваш…
* * *
Жеравна не е родно място на Павел Веснаков и корените му не са в нейната земя.
Тогава от къде тази любов?
Жеравна ли е залюбила твореца или той нея?
Каква е тази дълбока и неразривна връзка, та тъй е грабнала сърцето му?
Безмерно щастлив и свободен се чувства там той. И му е леко на душата…
От Жеравна е Елена, съпругата на Веснаков, камбанният звън в сърцето му, опората в „пътя му стръмен“, светлият лъч в „беззаветно дългите му нощи“. От любовта към нея е възпламнал огънят в душата му към родния край на Йовков.
В нейния дом той не е гост, а стопанин. Можем и днес да го намерим там, запретнал ръкавите на бялата си риза или нещо ще дялка, или градината ще оформя.
Чудновата е къщата край старите тополи. Лете цветните лехи я огряват в червено, жълто и бяло, а зиме кичест здравец и тъмноок бръшлян я правят по-жива.
Там, на плочника, на малка маса, поетът посреща старите приятели, а когато душата му се пречисти, се качва в своята стая, за да твори.
Поскърцват стълбите под тежките му стъпки, изправя се на чардака, поема дълбоко въздух, поглежда с възторг и опиянение Жеравна и се потапя в своя свят.
Понякога Павел е сам до огнището, гърнето пее упояваща песен, пие поетът червеното си вино и се надява, че сковалият сърцата на хората мраз и бурята в душите им „все пак ще минат“.
Легендарният свят на Жеруна е част от живота му. По особен начин тя присъства във втората му стихосбирка „Като Сизиф“.
Изстрадалите пътища на поета се събират точно там, в Жеруна, а гласът му се слива с гласовете на трите кории.
И днес той е там…, все така влюбен в Жеруна, а и тя в него.
Поспрял в нейния вълшебен свят, отпивайки по глътка от водите му, той има пак „памет и бъдеще в родословния корен на песните“.