Нейъми Хортън
Идеалният мъж (9)

Осма глава

Нямаше смисъл да се самозалъгва. Трябваше да приеме истината и да се опита да я превъзмогне. Беше влюбена в Джейк Монтана.

Дани подпря чело в студеното стъкло на прозореца и загледа далечните призрачни планини, осветени от луната. Сама не знаеше как успя да се влюби. Беше се съпротивлявала, не искаше да приеме нещо, ясно като бял ден. И тази нощ осъзна истината.

— Не трябваше да се случва — прошепна на себе си и седна на ръба на леглото. Сиво-бялата котка, която спеше в краката й, се сгуши и замърка. — Как ще обясня на Каролайн? Какво ще й кажа? Значи така: „В интерес на истината, госпожице Уейнрайт, аз намерих идеалния мъж. Но се влюбих в него до полуда и реших да го запазя за себе си. Извинявайте“.

Засмя се горчиво. Легна и се загледа в тавана.

Да се влюби отново! Не беше ли чудесно! Мислеше, че никога повече няма да изпита това чувство. Беше вълнуващо, страшно, тревожно! Но беше хубаво!

Отгоре на всичко щеше да ожени мъжа, когото обичаше, за друга жена и да се усмихва през цялото време. Това беше цената, която трябваше да плати, защото отново се бе влюбила в неподходящ човек.

Котката наостри уши и Дани дочу стъпки. Досети се, че е Джейк, който пренася Каси в нейната стая. Сетне стъпките спряха. Той беше там, отвън в мрака. Тя затвори очи. После рязко повдигна клепачи и се втренчи в бравата. Трябваше само да я натисне. Нямаше нужда от думи. Джейк щеше да влезе и телата им щяха да кажат всичко, което сърцата вече знаеха. Бяха готови един за друг. Тя го желаеше, той нея също. Щяха да се слеят. Щяха да бъдат едно сърце, един пулс, шепот и желание в мрака.

— Джейк…

— Дани?

Представи си го от другата страна, толкова близо, че чуваше дишането му. Понечи да отговори, но преглътна думите. Беше безсмислено да си въобразява, че ще бъде нещо повече от една нощ. Още по-лошо. Нали му каза, че не вярва в любовта — значи той щеше да дойде в леглото й без чувства и щеше да мисли, че и с нея е така.

Стори й се, че чу въздишка. После стъпките се отдалечиха и заглъхнаха. В един безумен миг й се прииска да излезе и да го повика. Но защо да се самоизмъчва, като си позволи удоволствие, което никога повече няма да изпита? Още един ден и една нощ. След това ще си отиде. А след сто години, когато най-после се отърси от чувството си към Джейк, болката ще премине. Само ще си спомня и ще се смее.

 

 

— Дани! — извика за трети път Джейк. — Закъсняваме!

— Минутка! — Закрепи панделката в косата на Каси и отстъпи, за да й се полюбува. — Баща ти ще ме подлуди.

— Той днес е много особен. Кочайз каза, че с часове седял и гледал планините, мислел за нещо много важно. А Джеси рече, че мисли за теб.

— Съмнявам се. Сигурно се тревожи за Бъстър. Ето, огледай се.

Каси се втренчи в стенното огледало и застина, сякаш не можеше да се познае. Което не бе никак чудно. Приличаше на истинско ангелче със светлосинята рокля и елечето, което намериха в гардероба. Косите й бяха вързани с панделка и по раменете й се сипеха златисти къдрици.

— Да го пуснем ли? Изгаря от нетърпение.

— Да. Ще падне от изненада.

— И аз така мисля.

Дани отвори вратата. Джейк се подпря на рамката и погледна часовника си.

— Време е… — Огледа я и подсвирна. — Изглеждаш великолепно!

Тя се изчерви. Дълго бе мислила какво да облече. Избра светъл панталон и млечнорозова вълнена блуза, украсена с перли и апликации от сатен.

— Подходящо ли е за училищно тържество? Не искам да изглеждам като натруфена дама.

— Ти навсякъде ще изглеждаш чудесно, скъпа!

— Още нищо не си видял, каубой! — засмя се Дани и повика Каси.

Тя се показа иззад вратата и се завъртя. Джейк замръзна от изненада.

— Хубава ли съм, татко?

Той падна на едно коляно и притисна ръка към гърдите си.

— Ти винаги си хубава, сърчице мое! Но тази вечер всички ще ми завиждат, когато вляза с теб в училище!

— О, татко! — щастливо се засмя Каси, погледна се в огледалото и се закани: — Но ако Роби Джейкъбсън каже нещо друго, ще му дам да разбере!

— Дани, радвам се, че дойде! — Бет Уилсън я прегърна, лицето й сияеше. — Не съм виждала Каси по-красива и по-щастлива! Не стъпва, а лети! А също и Джейк. Сигурна ли си, че вие…

— Сигурна съм — побърза да я прекъсне Дани. — Благодаря ти, че си взела Бъстър от болницата. Чудя се как си успяла покрай цялата тази суматоха по представлението. Джейк искаше да ти помогне, но ти го изпревари.

— Идеята беше на Бъстър. Настояваше да изненада Каси. Тя така се страхуваше, че той може да не види пиесата.

— Да, Каси наистина лети. Струва ми се, още не е осъзнала, че след малко ще излезе пред истинска публика.

— Никой не го осъзнава. — Бет огледа стаята, пълна с деца и майки, които оправяха костюми и грим. Беше невероятно шумно, въздухът трептеше от глъчката. — След десет минути половината от тях ще плачат. Ще настане истинска лудница от ревящи хлапета и истерични майки. — Тя се усмихна на някого зад гърба на Дани и в същия миг младата жена почувства ръката на Джейк. — Вие вървете. С Каси ще се справим сами.

— Тя все още ли не се е сбила? — озадачено попита Джейк. Няколко жени му махнаха и огледаха с любопитство Дани.

— Не е ударила никого — усмихна се Дани. — Дори помогна на Роби.

— А как е Бъстър? — попита Бет. — Не се е изморил, надявам се? Докторите го пуснаха само за два часа.

— Чувства се чудесно. Вдовицата на Том Доналдсън се навърташе около него.

— Така ли? — Гласът на Бет се промени. — Сега ще видим тази работа. Извинете ме за минутка.

— Мисля, че бедната госпожа Доналдсън ще си има неприятности — засмя се Дани и погледна Джейк. — Ти го направи нарочно, негодник такъв!

— Аз пък мисля, че една жена има право да знае, когато някой се увърта около мъжа й.

— Разбирам!

— Видях Мейсън Ийвс да си говори много приятелски с теб.

— Просто ми разказа за работата си. Скоро щял да идва в Торонто.

— Така значи! — Интонацията му бе същата като на Бет.

Дани го погледна учудено. Закачливият Джейк Монтана ръмжеше като разярена мечка! Като звяр, чиято териториална собственост е била нарушена. За мъж, който пазеше сърцето си зад сто ключалки, държането му бе най-малкото странно.

— А Клиф Зеретски? Той сигурно ти разказа за чистокръвните си крави?

— Похвали се, че внесъл цяло стадо от Франция. Което ми се видя много интересно.

— Убеден съм, че и той те намира интересна! Обаче е само един клоун!

Дани не можеше да повярва на ушите си.

— Ако не знаех как стоят нещата, щях да кажа, че проявяваш класически признаци на ревност. Та това е глупаво! Нямаш причини!

Защо му напомняше, че няма нищо общо помежду им? По дяволите! Цял ден беше стискал зъби. Мъчеше се да забрави аромата й, вкуса на устните й, кожата, косите. А когато я видя вечерта, толкова хубава, като сбъдната мечта…

— Да, добре че ми напомни.

Сам не знаеше какво му е! Преди десетина минути, когато видя младия адвокат Ийвс да говори оживено с Дани, му идеше да го цапардоса с юмрук по лицето. Но тя беше права. Нямаше смисъл, нито причина да ревнува. Не му беше жена. И той нямаше основание да напада всеки мъж, който я погледнеше.

Джейк отвори вратата към салона. Блъсна го топла вълна, смях и врява. Огледа присъстващите. Повечето бяха приятели. Хора, които познаваше от дете, с които бе играл и ходил на училище. Беше си определял срещи с половината от жените, бе пил бира и разменял юмручни удари с мъжете, които сега им бяха съпрузи. По-старите го бяха наблюдавали как расте, по-младите го наричаха „господин Монтана“ с уважение, което го изненадваше. Майките с неомъжени дъщери обсъждаха кандидатурата му за зет, а имаше и няколко жени, които недвусмислено му бяха показали, че проявяват интерес към него.

Въпреки това беше сам. Наистина с него бяха Бъстър и Каси, но самотата понякога го измъчваше. Самотата, която изчезна, откакто Дани влезе в къщата. Тя изпълни стаите и сърцето му с топлина и Джейк не можеше да си представи, че би могла да си отиде и да вземе слънцето със себе си.

Салонът кънтеше от глъчка, смях и закачки. Цялото малко общество на градчето и околността беше тук. Джейк отвръщаше сърдечно на поздравите, но не спря никъде. Знаеше, че сдържаността му ще предизвика любопитство, още повече, че до него вървеше хубава жена. Не го интересуваше.

Дани не изглеждаше никак обезпокоена от безочливите погледи, с които я изучаваха. Самата тя бе израснала в подобна среда и й беше ясно, че появата на непозната жена в компанията на известен ерген ще предизвика необикновено раздвижване и възбуда. Джейк забеляза преценяващите погледи на по-младите жени и побутванията на по-старите. Знаеше, че след неизбежното обсъждане на времето и реколтата, всички щяха да започнат да говорят за Дани и връзката й с „техния“ Джейк.

— Ако още някой ме попита дали съм ти братовчедка, ще започна да крещя!

— Ами да те представям за моя съпруга!

— И да ме линчуват? Ако погледите можеха да убиват, досега да съм умряла поне десет пъти. Всяка жена на възраст от осемнайсет до петдесет години е приковала поглед в теб, каубой. Аз само ти преча.

Джейк се засмя и обгърна раменете й.

— Не, изобщо не ми пречиш, минзухарче.

Беше й толкова хубаво с него. Чувстваше се сигурна.

А той се наслаждаваше на близостта й. Снощи си мислеше, че е негова. Днес мечтата отлетя. Е, щеше да се справи, както с всичко досега. Може би след време дори щеше да забрави, че е мечтал.

— Ето го и Бъстър — рече Дани.

Старецът, разположен сред възглавници в инвалидната количка, им махаше с ръка.

— Представлението скоро ще започне. Да сядаме — рече Джейк.

— Къде изчезнахте? — запита ги Бъстър. — Момиченцето ми добре ли е?

— Гори от нетърпение. Ти как си? Имаш ли нужда от нещо?

— Не, благодаря, добре съм. Само като си помисля — инвалид, около когото всички се въртят!

Дани се усмихна и загърна краката му с одеялото.

— Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Малко ме наболява. Може би ще мине, ако изпия едно хапче. — Той бръкна в джоба си и извади шишенце.

— А защо не две, както пише на упътването? — Дани напълни чаша вода от термоса, който носеха със себе си, и подаде хапчетата на Бъстър.

Как го направи, по дяволите, зачуди се Джейк, като наблюдаваше дядо си. Ако той беше предложил две хапчета, щеше да бъде обсипан с ругатни. Тази жена сякаш умееше да омагьосва!

— Благодаря, скъпа. Ти си великолепна малка снахичка!

Тя хвърли недоумяващ поглед на Джейк, но Бъстър продължи с усмивка.

— Вчера дойде онази Шефър. Посещение на вежливост. Всъщност слухтеше и душеше както винаги. Казах й да се измита, докато не съм извикал старшата сестра.

— Нека ти обясня… — изчерви се Дани.

— Няма нужда. Може да съм стар, но не съм глупав. Представям си какво се е случило. Освен това няма да се разсърдя, ако се сбъдне.

Нито пък аз, помисли си Джейк.

— Шшшт! — нареди рязко Бъстър. — Завесата се вдига. Къде е нашето ангелче?

Ако целта на Бет Уилсън бе да сближи и сплоти хлапетата, беше успяла. Пиесата вървеше гладко, макар да имаше един-два конфузни момента. Момичето в главната роля замръзна от изненада, когато се намери изправено пред толкова много очи. Къдравото момче, което играеше пони, толкова силно смушка с лакът партньорката си, че едва не я събори. Доста високо й подсказа репликата, но момичето се съвзе и продължи като опитна Бродуейска примадона. След няколко минути главното джудже забрави репликата си. Тогава едно златокосо ангелче прошепна нещо в ухото му и джуджето бързо продължи. А ангелчето, чийто костюм предизвика шепот на възхищение, се държеше като истинска актриса. Беше пълен триумф. Цялата трупа бе аплодирана и три пъти излиза на сцената да се поклони. Бет Уилсън гордо представи всяко дете и когато стигна до Каси, Бъстър забрави счупения си крак и опита да стане.

— Това е моята внучка — гордо обяви той.

— Добре ли мина, татко? — попита Каси, когато слезе при тях. — Не забравих нищо, нали?

— Беше фантастична! — грабна я в прегръдката си Джейк. — Но какво каза на Роби Джейкъбсън в първо действие, което сякаш подпали земята под краката му?

На устните на Каси се появи истинска ангелска усмивка.

— Казах му, че ако сбърка, ще го пребия!

— Беше много ефикасна намеса! — едва сдържа смеха си Дани при вида на Джейк.

— С теб ще си поговорим сериозно, момиченце — рече той на дъщеря си. — Но първо ще върнем дядо в болницата, преди да са изпратили полиция. Отпуската му изтече преди двайсет минути.

— Сега разбирам как се е чувствала Пепеляшка, когато часовникът е ударил дванайсет. Почвам да си мисля, че всеки миг ще се превърна в тиква! — поклати глава Бъстър.

Прибраха се късно през нощта. Каси спеше в скута на Дани, крилата й бяха увиснали, ореолът — клюмнал на една страна, но тя се усмихваше.

— Като я гледа човек, ще си помисли, че е на седмото небе! — каза Джейк и я взе на ръце, за да я занесе в леглото.

— Прилича на баща си, който обаче след малко ще слезе оттам.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че отговорът е „не“.

— Че какъв беше въпросът? — изненада се Джейк и бутна вратата с рамо. Дани влезе, но не запали лампата, за да не събуди детето. Съблякоха Каси и я сложиха в леглото.

— Няма да остана още няколко дни.

— Чула си, като говорих с Бъстър, така ли?

— Да. — Тя зави Каси и я загледа с усмивка. — Ти си щастливец. Когато се разведохме с Дарън, ми останаха само гневът и огорчението, неплатени сметки и толкова дългове, че не можех да си купя дори едно кафе. Тъжни спомени… това е всичко.

— Трябваше ми доста време, докато осъзная, че наистина съм имал късмет. Един ден разбрах, че присъствието на Каси в живота ми струва повече от болката, която Сандра ми причини.

Дани започна да подрежда дрешките на детето. Джейк тръгна към вратата, като масажираше рамото си.

— Онова шише с лекарство в банята ли е?

— На долния етаж. — Тя затвори вратата и го последва. — Разтегнат мускул ли?

— Знам ли. Днес поправях оградата, сигурно е от това. Ще разтриеш ли един стар изморен каубой?

— Ще си помисля — отвърна Дани.

— Не се опитвам да събудя съчувствието ти, за да те заведа в леглото. Ако имах такива намерения, нямаше да си губя времето и да разигравам етюди с разтегнати мускули.

— Нима?

Той спря пред вратата на банята.

— Щях да те хвана за ръка и да те заведа в спалнята си, която е съвсем наблизо. Щях да сваля тези хубави дрехи, докато останеш само по парфюма, който ме подлудява. Щях да те сложа на леглото и…

— Не искам да слушам! — вдигна предупредително ръка тя. — Прав си. Разтегнатите мускули и разтривката не могат да се сравнят с това, което току-що описа.

Дани отвори шкафчето над мивката. Намери шишето, но в същия миг Джейк я прегърна през кръста. Обърна я към себе си и младата жена затвори очи. А той започна да я целува.