Нейъми Хортън
Идеалният мъж (6)

Пета глава

— Колко е чисто! В Торонто въздухът е невероятно мръсен, с нож да го режеш!

— Сандра, бившата ми съпруга, мразеше планините. Беше от малко градче на крайбрежието, толкова изолирано, че нямаше дори път дотам. Можеше да се стигне само с лодка или самолет. А казваше, че планините й напомняли решетките на клетка. — Той млъкна за миг. — Гостуваше на приятели, запознахме се на танци. Беше най-хубавото момиче, което бях виждал, а сигурно и аз съм й харесал, защото прекарахме уикенда заедно. — Той се усмихна тъжно. — Единствените мъже, които познаваше, бяха дървосекачи и работници в хартиената фабрика. Щеше да се омъжи за някой от тях и да седи пред телевизора, заобиколена от дузина деца. При късмет, съпругът й нямаше да пие, нямаше да я бие и да залага цялата си заплата на конни надбягвания. Ако можеше да бъде и достатъчно умен и да се остави да го убие мелницата, вместо да го осакати — така че Сандра да получи прилична пенсия.

Дани потръпна.

— Бях единственият й шанс. Билетът й към света. Образован фермер с пари и собствена земя. Бях ключът към свободата. Два месеца по-късно се оженихме. — Той горчиво се разсмя. — Оказа се, че бе виждала ферма само на кино. Тя очакваше танци и пикници, екскурзии до Ванкувър, романтични вечери под звездите… А тук я чакаше тежка работа. — Стисна зъби, но продължи да разказва: — Всичко я отегчаваше. Започна да пие, за да минават дните по-бързо. Караше ме да ходим в града. Бях изморен, казвах й да отиде сама, щом толкова иска. И тя започна. Отначало веднъж-дваж седмично, после всяка вечер. Трябваше да се досетя какво става. Отивала е в хотела и е пийвала две-три чашки. Идвали са мъже, виждали са я сама и хубава, черпели са я. После…

— Джейк, недей… — нежно докосна ръката му Дани. Искаше да го спре. Знаеше, че спомените го измъчват.

— Чувах хората да говорят. Опитах се да я вразумя, но тя се изсмя и каза, че щом не й давам удоволствието, което заслужава, има други, които ще й го дадат. Обичаше да бъде център на внимание, искаше всички да й се възхищават и да я желаят. — Той дълбоко въздъхна. — Беше невъзможно да разговаряме, само се карахме. Криех ключовете от колата, но тя придумваше някой от работниците да я закара или отиваше на шосето и спираше когото й падне. Не й пукаше дали ще се прибере. Колко нощи съм чакал, без да знам жива ли е, къде е, дали не са я пребили!

— О, Джейк! — въздъхна Дани. Не знаеше какво да каже. Но той не се нуждаеше от утешение. Той просто търсеше човек, който да го изслуша.

— Когато забременя, реших, че всичко ще си дойде на мястото. Какъв глупак съм бил! Тя беше бясна. Обвиняваше ме, че съм провалил живота и бъдещето й, че ще си развали фигурата! Че съм разрушил всичко! Първите три месеца не смеех да я оставя сама, защото се боях да не направи нещо на бебето или на себе си. Сетне се поуспокои. По цели дни не говореше, но мълчанието й беше за предпочитане пред кавгите. Поне си остана вкъщи и спря да пие. Дори си помислих, че… — Не довърши изречението, помълча и продължи: — Както и да е. Месец след раждането остави Каси в люлката и отиде в града. Последвах я и се опитах да я върна. Но тя бе полудяла — крещеше и хвърляше каквото й падне. Може и аз да съм бил малко нервен, обаче единственото, за което мислех, бе, че Каси лежи в креватчето си мокра и гладна, а майка й се налива в някакъв бар. Грабнах Сандра и я изнесох, а тя крещеше и риташе като дива котка. Всички ми ръкопляскаха, сякаш бях направил нещо много хубаво. Нещо, което е трябвало да направя много по-рано. Прибрахме се вкъщи. Казах й, че така повече не може да продължава. Или да се съвземе и да заживее като нормална майка и съпруга, или да върви по дяволите. Но без Каси. Ако щеш вярвай, мислех, че ще остане. Нищо подобно. Събра си багажа и си отиде. Не знам къде е и не искам да знам. Разведох се. Оттогава не съм чул нищо за нея.

— Господи! — прошепна Дани. — Оставила те е с едномесечно бебе!

— Беше по-лесно, отколкото си мислиш. Сандра не искаше да кърми, така че с храненето нямахме проблеми, а с Бъстър се редувахме нощем. Понякога слагах в едната дисага Каси, в другата — пелени и шише с мляко и яхвах коня. — Той се разсмя. — Знаеш ли, тя много обичаше това. Нищо чудно, че язди като дяволче. Вероятно е единственото бебе, приспивано на кон. Спеше навсякъде и ядеше във всевъзможни часове. Когато излизах с камиона, я слагах в едно сандъче, като котенце. Така работехме с нея. Аз правя ограда, а тя спи на земята.

Дани се разсмя.

— На теб прилича. Силна, горда и жилава.

— Странна работа. Досега на никого не съм разказвал тази история.

— Трябвало е да мине време, за да преглътнеш огорчението и болката. А колко по-лесно е да признаеш, че просто си избрал неподходящ човек.

— Сякаш говориш от опит.

— И моят брак се провали по същите причини. А преди три години мама и татко се разделиха.

— Това май е по-лошо от собствения развод — подсвирна Джейк.

— Все едно да видиш как най-съкровената ти детска мечта се сгромолясва. Родителите са единствени! Ако и в тях не вярваш, какво ти остава?

— Разкажи ми за клиентката си — смени темата той.

— Казва се Каролайн Уейнрайт, може и да си чувал името. — Джейк поклати глава. — „Уейнрайт Индъстриз“ са известна фирма. По-голямата сестра, Марион, управлява компанията от петнайсет години. Каролайн е завършила Университета в Торонто, средновековна история. Предпочита да си стои вкъщи с книгите и кучетата. На двайсет и девет години е, не се е омъжвала и е много хубава.

— Защо сестра й гори от нетърпение да я омъжи?

— Марион има три брака и според нея Каролайн вече е стара мома. Родителите им загинали преди години, оттогава Марион се грижи за сестра си. Смята го за свое задължение. Освен това миналата година се оперирала от рак и се страхува, че ако нещо се случи, Каролайн няма да може да се справи. — Дани се засмя. — В което лично аз се съмнявам. Според мен Каролайн е доста практична жена. Но с Марион не може да се спори. Една част от нея е искрено сестрински настроена, но друга… Просто Марион си е Марион. Държи на реда. И не се колебае да вземе нещата в свои ръце, ако провидението се забави.

— А какво мисли самата Каролайн?

— Трудно ще повярваш, но е напълно съгласна. Иска да се омъжи, да има деца, дом… всички обикновени неща, но е толкова срамежлива, че не може да си уговори дори среща. А това, че е Уейнрайт, усложнява нещата. Съществува опасност да попадне на човек, който се интересува само от милионите на баща й. Освен това е романтична и неопитна. Според Марион се е влюбвала поне в двама от градинарите им и в един коминочистач. Подозирам, че иска да я омъжи заради собственото си спокойствие. Прекарах доста време с Каролайн. Тя много ми харесва. Има прекрасно чувство за хумор, освен това е изключително хубава, май вече ти казах. По дяволите, все едно се опитвам да обясня на глух човек какво е музика!

— Кажи ми честно, ти вярваш ли, че тази сделка е възможна?

— Такава женитба, може би има повече шансове за успех. Влюбените са така заслепени, че не виждат нищо. Докато един ден се събудят и открият истината, пред която са си затваряли очите. Стават раздразнителни, обиждат се, започват скандалите. Ти поне го знаеш. Може да не е романтично, но във всички случаи е практично.

— Така ли стана и с теб? — вдигна поглед Джейк.

— Влюбих се в Дарън, когато бях на петнайсет години. Бяхме истински Ромео и Жулиета. И през ум не ми минаваше, че няма да изживеем живота си заедно. Не се срещах с никой друг, представяш ли си? — Тя се усмихна, сетне лицето й помръкна. — Оженихме се, когато бях на деветнайсет, а той — на двайсет и две. Първата година беше като приказка. Понякога се мъча да си припомня какво е да си влюбен. Не мога. Изглежда ми далечен сън.

— И какво се случи?

— Една сутрин се събудих с ясното съзнание, че съм омъжена за лъжец и алкохолик. — Каза го бързо, сякаш искаше да се отърве от думите. — Не се задържаше на работа повече от няколко седмици. Оправдавах го. Казвах си, че е свободолюбив и не обича да го командват. Истината е, че беше мързелив и безотговорен. Когато бе пийнал, всички му бяха приятели, преливаше от мечти и идеи. Трезвен беше намусен, настроен за кавги, раздразнителен и по цели дни не продумваше. В деня, в който реших, че предпочитам да бъде пиян, си отидох. Същия ден осъзнах, че любовта е като Дядо Коледа. Мит, красива приказка, в която вярваме, докато пораснем и видим живота такъв, какъвто е.

— А този брак… истински ли ще бъде? — попита колебливо Джейк.

— Имаш предвид дали ще спите заедно? — Беше нормален въпрос, предвид обстоятелствата, но кой знае защо я подразни.

— И това.

— Съвсем истински. Каролайн не е дете. Нямам намерения да обсъждам съпружеските ти задължения, но мисля, че тя ще иска да спи с теб в пълния смисъл на думата.

Той се изчерви.

— В документите се споменава брачен договор.

— Просто уточнение, че твоята бъдеща съпруга ти отстъпва всички пълномощия по управлението на парите и семейния бизнес. Ако обаче се разведете, ги губиш.

— Предпазни мерки значи?

— Нещо съвсем нормално за богати фамилии като Уейнрайт. Те защитават своите интереси. Нима това е проблем за теб?

— Не ми трябват парите на Уейнрайтови.

Дани кимна. Странно, в последните минути Джейк видимо се промени. Нямаше го безгрижния каубой с широка усмивка, чиито бездънно сини очи караха сърцето й да трепва всеки път, когато я погледне. На негово място се бе появил мрачен фермер, проницателен, хладен и разумен.

Тя хвърли последен поглед към планините и тръгна към конете. Кобилата вдигна глава и изпръхтя. Дани погали кадифената й муцуна. Другият кон приближи да провери какво става и сложи глава на рамото й.

— Съжалявам — каза Джейк зад нея.

— За какво?

— Мислех, че разходката ще ти достави удоволствие.

— Така е. А сега да подпишем документите и да тръгвам.

— Това ли искаш всъщност, Дани Рос? — Две топли ръце обгърнаха раменете й и тя застина. Дъхът й секна. Мъжът сведе глава и докосна с устни шията й.

— Разбира се. — Гласът й трепереше. — Нали свърших работата си тук!

— Наистина ли? — прошепна той и продължи да я целува. — Знам една добра причина, поради която можеш да останеш. Ти също я знаеш.

Устните му бяха топли и влажни. Трябваше да го спре, а нямаше сили. Сърцето й биеше лудо и тя знаеше, че след малко ще се предаде окончателно.

— Желая те — прошепна Джейк тихо и Дани се зачуди дали го е казал, или й се е сторило. Всъщност нямаше значение. Защото той я обърна към себе си и в следващия миг устните им се сляха.

Джейк продума нещо, повдигна я и тя зарови пръсти в косата му. Чувстваше бедрата му до своите, чувстваше напрежението, което изпълваше тялото му. Той хвана ръката й и бавно я плъзна надолу. Когато го докосна, дъхът й замря. Беше невероятно усещане, възбуждащо, главозамайващо. В следващия миг Джейк нежно я повали на земята. Обгърна талията й, повдигна пуловера и преди тя да успее да реагира, вече целуваше гърдите й. Знаеше, че трябва да го спре. Знаеше, че е абсолютна лудост.

Но още по-голяма лудост бе да се залъгва, че не го желае. Безсмислено беше да си напомня, че принципите й изключват любенето с непознати по планинските поляни. Всичко, което искаше, бе да лежи в прегръдките му и да се наслаждава на чувствените ласки, с които никой друг не я бе дарявал. Да го приеме в себе си и той да остане там завинаги.

Тропот на копито я накара да отвори очи. Видя над себе си кадифените очи на Чероки. Конят изпръхтя и нежно духна в лицето й. Дани се извърна и забеляза неясно движение в далечината.

— Джейк! — Пръстите й погалиха врата му. — Някой идва. Мисля, че е Каси.

Чероки изцвили пронизително и Джейк изръмжа. Обърна глава, за да проследи погледа на Дани. Каси яздеше понито си в галоп. Беше легнала на врата му, косата й се развяваше като знаме. Апах бе потен, от устата му излизаше пяна.

Джейк скочи на крака. Стомахът му се сви от лошо предчувствие. Нещо не беше наред. Каси беше безстрашен ездач, но никога не злоупотребяваше. Обичаше понито си толкова много, че едва ли безпричинно щеше да го измъчва по този начин.

— Какво има? — Дани също стана и подръпна пуловера си.

— Нещо се е случило. — Той заслони очи с ръка. Апах изкачи хълма и тръгна към тях.

— Татко! Бързо! Дядо! — викаше Каси.

Джейк успя да хване юздата и понито спря. Цялото трепереше, от ушите до опашката. Каси трепереше още по-силно.

— Дядо падна и пак си счупи крака. Кочайз и Джеси го закараха в болницата и ми казаха да те намеря, и… — Остатъкът от изречението заглъхна в ридания и тя се хвърли в прегръдките на баща си.

Дани погледна Джейк над раменете на момиченцето. Лицето й пребледня.

— Върви — каза тя. — Аз ще я заведа вкъщи и ще остана с нея. Ако положението е сериозно, може би ще се наложи да се забавиш по-дълго в болницата.

— Ами самолетът ти?

Дани внимателно отдръпна ръцете на Каси от врата му и я взе в прегръдките си.

— Има и други самолети. Върви!

Той се поколеба, сетне хвана юздите.

— Ще ви се обадя от болницата.

Наведе се и я целуна. После яхна коня, пришпори го и препусна през хълмовете.

 

 

Джейк подпря глава и се загледа в пламъците. Всичко това се беше случвало. Преди две години пак бе стоял така, измъчван от мисълта дали дядо му ще може да върви.

Изпука съчка, разхвърчаха се искри. Джейк опита да прогони мрачните мисли. Миналия път се справиха, ще се справят и сега.

Дочу тихи стъпки и след миг Дани влезе в стаята. Изглеждаше изморена. Лицето й бе изпито, под очите имаше сенки. Джейк изпита чувство за вина.

— Как си? — запита със слаба усмивка и хвана ръката й.

— Добре. А ти? Изглеждаш ужасно, откровено казано.

Той потърка наболата брада.

— Нали съм жив. Каси легна ли си?

— Най-после заспа. Трябваше да се закълна, че няма да си отида, без да й кажа довиждане и че ще я събудя, когато има новини за Бъстър.

— Преди малко се обадих в болницата. Добре е. Беше излязъл от упойката още когато, си тръгвах, но са му поставили инжекции с болкоуспокояващи и сега спи.

— Ще се върнеш ли в болницата?

— Не. Докторът ме увери, че Бъстър ще спи до сутринта. Ще се обадят, ако настъпи някаква промяна.

Дани сложи ръка на рамото му.

Джейк, защо не вземеш горещ душ, докато ти приготвя нещо за хапване? Остана от пилето, ще стопля и супа. Цял ден пиеш само кафета. Едва се държиш на краката си.

— Много си мила.

— Не бягай от късмета си, каубой.

Беше така изморен, че нямаше сили да се шегува дори.

— Радвам се, че си тук, Дани. Голям товар свали от плещите ми, като остана с Каси. Иначе трябваше да я взема с мен в болницата, а там не е за малки деца. Миналия път така се уплаши… — Мъжът се загледа в огъня и продължи: — Но това не е единствената причина да се радвам, че си тук.

— Джейк… — Тя вдигна ръка, сякаш да го спре.

— Случилото се сутринта…

— Не искам да говорим за това.

— Аз искам. — Той я погледна право в очите. — Не беше планирано. Предишната вечер ти ми отказа. Не съм от мъжете, които се амбицират от подобни неща. — Не знаеше защо го казва, но му се струваше изключително важно.

— Знам. Забрави ли, че професията ми е такава — да познавам хората по-добре от тях самите.

— Дори не разбрах как стана. Както си говорехме за Каролайн и изведнъж ти се оказа в прегръдките ми…

— Джейк, мисля, че е най-добре да забравим — пое си дълбоко дъх Дани. — Да го отдадем на… моментна слабост.

— Не беше моментна слабост.

— Докато си ангажиран с Каролайн Уейнрайт, двамата с теб сме като съдружници. Не си позволявам интимни връзки с хората, с които работя. Това е.

Очите й бяха непроницаеми, студени. Джейк усети как между двамата отново зейва пропаст.

— Малко е късно да вдигаш мостовете, минзухарче. Този номер може да минава в Торонто, но не и тук… Спомни си, аз бях с теб на хълма! Аз бях мъжът, който…

— Моля те! — Гласът й прозвуча отчаяно. — Зная, че съм виновна. Но съзнавам също, че имаме работа, а аз наруших правилата…

— Не, не си — прекъсна я с усмивка той. — Може би само няколко.

За негово облекчение, тя видимо се отпусна.

— Извинявай — прошепна Дани. — Обикновено не реагирам тъй остро.

— Беше тежък ден. И двамата сме изморени. Какво ще кажеш, ако спрем да говорим за това? Е, аз отивам в банята. А супата беше добра идея.

— Джейк? — спря го гласът й. — Все пак това, което се случи… Не бих могла да го забравя. Но не трябваше да го допускам. Получи се много конфузно. Съжалявам.

— Аз не съжалявам. Ти си най-хубавото нещо в живота ми през последните години. — Той се обърна и излезе.

Странно, помисли си Дани, как двама души могат да се разбират без думи. С Дарън говореха с часове, без да си кажат нищо, а Джейк й казваше всичко само с един поглед.

Всъщност не беше никак странно. Дълго мисли за това, докато го чакаше да се върне от болницата. И бавно започна да проумява.

Тя написа обявата. Подбра кандидатите. И се довери на инстинкта си. Тогава какво странно имаше, че мъжът, когото откри, беше нейният Идеален мъж! Странно би било, ако Джейк Монтана не бе възбудил интереса й. Това я успокои. Значи беше на прав път. Оставаше само да поддържа делови отношения. В края на краищата, плащаха й, за да намери съпруг за Каролайн.

Усмихна се. Горкият Джейк! Беше по-объркан и от нея самата. Не разбираше, че е жертва на собствения си чар.

След двайсет минути той се върна. Изглеждаше по-добре — избръснат, с чиста риза. Косата му бе още влажна. Мъжът седна на масата и Дани сложи пред него димяща чиния. Джейк премига учудено и тя с усмивка обясни:

— Яхния с царевица.

Той погледна чинията, сякаш за пръв път виждаше храна. Сетне остави вилицата и каза:

— Остани, Дани. Тук в „Силвъркрийк“.