Джоан Рос
Без прецедент (9)

Девета глава

Страховете на Джесика се потвърдиха, когато сутринта влезе в кухнята и намери Куин, седнал удобно до масата с чашка кафе в ръка. В друг случай би се зарадвала да го види, но още беше ядосана от настойчивостта му снощи. Очакването, изписано по лицата на майка й и момичетата, предизвика подозрението на Джесика. Не беше забравила прикритата заплаха за справянето с някакви препятствия.

— Какво правиш тук?

— Добро утро и на теб! — с усмивка отвърна той.

Джесика изпусна гневна въздишка. След два часа трябваше да е в съда, а се чувстваше уморена, преди работният ден да е започнал, заради безсънната нощ, която прекара в мисли за Куин. Главата й бучеше. Нямаше настроение да бъде любезна.

— По дяволите, зададох ти въпрос, Куин.

— Джесика! — Елизабет недоумяващо погледна дъщеря си.

— Няма проблеми — усмихна се Куин. — Вече знам, че сутрин Джеси не е в прекрасно настроение.

— Точно така — услужливо се обади Малори, насочила камерата си към полето на действието. — Мама не говори с никого, преди да си е изпила кафето.

— Е, не трябва да очакваме да бъде съвършена — отбеляза Куин и се надигна от масата, за да налее кафе. — Заповядай, скъпа, изпий го. — Потупа я леко по бузата той и й предложи стол.

— Какво правиш тук? — за трети път попита тя. После се обърна към средната си дъщеря. — Малори, не съм в настроение за твоите занимания тази сутрин.

— Да, но после ще искаш това да се запази за поколенията.

— Какво ще искам да се запази?

— Тъкмо обсъждахме сватбата ти — любезно обяви Куин.

Джесика се задави с кафето си.

— Сватба! — Успя най-накрая да си поеме дъх.

Куин й подаде салфетка и повтори:

— Да, сватба.

— Ще бъде най-романтичната — каза Джил и дълбоко въздъхна.

— Ще ти хареса — добави Сара и поклати русата си главица. — Дори баба се съгласи.

Куин кимна.

— Майка ти предлагаше изискана църковна сватба, но понеже ти наистина си романтична, помислих, че ще предпочетеш в градината на японската чайна.

Елизабет побърза да изпревари гневния отговор на Джесика и сервира закуската, а строгият й поглед подканваше дъщеря й да започне да се храни.

Но Джесика не й обърна внимание.

— И за кого всъщност ще се омъжа?

— Ами за Куин, разбира се — разсмя се Елизабет. — Щях ме да се обидим, че не си ни казала по-рано, Джесика. Но той обясни, че си искала да дадеш възможност на момичетата да свикнат с него, преди да ни съобщиш новината.

— Страхотно, мамо! — възкликна Малори.

— Наистина — съгласи се Джил.

— И беше време — не остана назад и Сара. — Не е здравословно за жена на твоята възраст да живее сама.

Джесика предупредително изгледа дъщерите си.

— Не се нуждая от съветите ви — процеди тя. — И, Малори, за последен път ти казвам да махнеш тази камера!

Джесика хвърли убийствен поглед към Куин. Момичетата притеснено се размърдаха по местата си. Само Елизабет сякаш долавяше раздразнението на дъщеря си.

— Трябва да призная, скъпа — весело започна тя, — че когато Куин предложи сватбата да стане в градината, ми се стори доста авангардно. Но като ми описа цветята, твоята рокля и музиката, намерих идеята за прекрасна.

— Благодаря, Лизи — усмихна й се Куин.

— Лизи? — Джесика въпросително повдигна вежди. Майка й никога не допускаше да я наричат така.

— Според Куин баба Елизабет ще звучи старомодно, когато се ожените — обясни Малори.

— И пък аз не мога да си представя такъв привлекателен мъж като Куин да ми казва „мамо“ — добави Елизабет.

— Още повече, че изглеждаш толкова млада — елегантно вметна Куин.

— Куин предложи да ме нарича Лизи и като опитахме няколко пъти, мисля, че започна да ми харесва.

— Трябва да поговорим — твърдо заяви Джесика и ядно изгледа самодоволната физиономия на Куин.

— О! Закъснявам за училище — каза Джил.

— И аз! — извика Малори и скочи от стола си.

— Чакайте ме! — Сара побърза да се измъкне от кухнята. — Приятен ден, мамо. — И добави през рамо: — А на теб късмет, Куин!

— Разбира се, че ще обсъдим подробностите, скъпа — с готовност се съгласи Куин, докато махаше на момичетата за довиждане. — Избрала ли си вече къде да прекараме медения месец?

— Никакъв меден месец няма да има!

— Ще има, разбира се. Нали не мислиш, че ще се лиша от това удоволствие? Знам, че и двамата имаме работа, Джес, но малко ще променим служебните си ангажименти.

— Аз няма да променя ангажиментите си заради теб, Куин Мастърсън, така че си избий тази идея от главата. И няма да има меден месец, защото няма да се омъжа за теб. Преди време се споразумяхме и ти не можеш да променяш правилата. — Джесика се беше изправила и гневно го пронизваше с поглед.

— Ако ще се карате, качвам се да гледам телевизия в спалнята — измърмори Елизабет, а на вратата се обърна и добави: — Като говорим за спални, скъпа, ако решите да живеете тук ще донеса някои десени за тапети. Тези цветни мотиви са твърде женствени за Куин.

Джесика изгледа гневно майка си, после се завъртя и яростно процеди на Куин:

— Нямаш никакво право да постъпваш така!

Куин не побърза да отговори и отхапа парченце бекон.

— Знаеш ли, беконът не е толкова лош, като свикнеш. Сега чак осъзнавам, че се храним само по ресторанти и не съм имал възможност да установя дали си възприела кулинарните умения на майка си — с широка усмивка изрече той. — Освен това домашната храна се цени високо. — После хвърли кисел поглед към чинията. — И, разбира се, да не забравя да спомена колко ще е хубаво на вратата да те посреща обожаващата те съпруга, препасана с розова престилка. Казвал ли съм ти за мечтите си, които…

— Защо правиш това? — рязко го прекъсна тя.

— Кое? — Изражението му бе самата невинност.

— Караш семейството ми да мисли, че ще се оженим. Какво ще правим, когато разберат, че това е лъжа?

— Защо да е лъжа? — Той стана и понесе чинията си към умивалника. — Ти ще ядеш ли?

— Знаеш, че не закусвам.

Той поклати глава.

— За интелигентна жена имаш много лоши навици. Твърдоглава си, измъкваш цялата завивка към себе си в редките нощи, когато сме спали заедно, не се храниш правилно… — Усмивката му все повече вбесяваше Джесика.

— Идиотска лъжа е и ти го знаеш!

Куин не отговори веднага, а се зае с почистването на масата. Гневът на Джесика се разгаряше, докато го наблюдаваше как зарежда миялната машина.

Тя рязко приближи до него, хвана го за ръка и го завъртя с лице към себе си.

— Ще проявиш ли любезността да обсъдим всичко това разумно? Обичам децата си и няма да допусна някой гад да ги на рани!

— Много е неприятно да наричаш с такива думи годеника си, Джесика — каза Куин и тъжно поклати глава.

— Престани! — изсъска тя. — Никак не е смешно.

— Не съм и смятал, че може да е смешно. Напоследък много мислих за нас двамата, Джес, и стигнах до извода, че ми омръзна този затворен кръг, в който ни въвлече ти.

— О!

Джесика се извърна и опита да запази присъствие на духа. Проклета да бъде, ако му позволи да види сълзите й. Е, ето го и това сбогуване, което отдавна очакваше. Но защо се чувстваше смазана и останала без дъх?

Куин протегна ръце и я прегърна през раменете, успокояващо и интимно едновременно.

— Не е това, което мислиш. Просто онази уговорка се оказа нелепа. Аз те обичам. Искам да се оженя за теб.

Тя поклати глава.

— Няма да се омъжа за теб, Куин. Казах ти го от самото начало.

— В началото — поправи я той. — Преди да разбереш, че съм идеален за теб. Че сме родени един за друг.

— Защо постъпваш така? — немощно попита тя и се изплъзна от прегръдките му, за да го погледне.

— А ти как мислиш?

Тя трескаво затърсим възможен отговор. Не можеше да пренебрегне факта, че Куин не е лесен противник.

— Няма да оттеглим обвинението срещу Кийт за онази карикатура — предупреди го тя. — Наистина съжалявам, че го уволниха от редакцията на вестника, но трябва да признаеш, че той си го заслужи.

— По дяволите, Джесика! Пет пари не давам за онези двама побъркани идиоти. Освен това развод няма да има.

— Нима знаеш нещо, което не ми е известно?

— Не. Но това е петият път, в който Силвия подава молба за развод с Кийт през последните четири години. А досега не е стигала докрай.

— Но тя го мрази или поне така изглежда.

— Да — съгласи се той. — И Кийт вече не си пада много по нея. Но те са двама луди, които не могат да живеят един с друг, но не биха се и разделили. Сега не ми се говори за тях, Джес. Време е да поприказваме за нас двамата. Вече седмици отбягваме този въпрос. Посочи ми поне една основателна причина, поради която да не можем да се оженим.

— Не те обичам — през зъби изрече лъжата тя.

Запази самообладание, каза си Куин. Не искаше да притиска Джесика в ъгъла, но търпението му вече се беше изчерпало, не можеше да продължава да живее така, както тя го принуждаваше.

На Джесика не й допадна, че Куин стоеше неподвижно и за мислено я наблюдаваше.

— Какво има пък сега? — не издържа и попита тя.

— Носът ти — измърмори той.

— Какво ми е на носа?

— Чакам да видя дали ще порасне, след като ти изрече така голяма лъжа. — Той замълча и настойчиво я загледа. — Май е расте. Все си е хубав. Всъщност аз съм влюбен в него. Очарователен е. — Джесика се намръщи, а Куин продължи: — Знаеш ли, Лизи наистина е прекрасна жена, винаги съм уважавал и съм се възхищавал от съдията, но ми се струва, че родителите ти са те разглезили. Трябвало е добре да те понатупват време на време. За да си по-сговорчива.

Усмивката му скърши и последното й усилие да се въздържа. Не можеше да понесе мисълта, че Куин превръща в шега най-важния разговор, който някога бе водила в живота си.

— Не те обичам — твърдо повтори тя.

Тихо изречените й думи нараниха Куин и той трескаво опита измисли нещо, за да спре неочаквания развой на разговора.

— Не го казваш сериозно.

Джесика се канеше да извърши най-трудната постъпка в живота си, но болката, която вярваше, че е преодоляла, нахлу обратно от миналото. Намери се там, откъдето бе започнала. Куин беше чудесен мъж. Но притежаваше и силна воля. Колко време би й оставил свободата на собствен избор? Свободата да явява личността си?

Това, че днес си бе позволил да оповести предстояща сватба пред семейството й, доказваше, че ако наистина заживеят заедно, тя трябва да се подчинява на правила, наложени от него. Дори не беше я попитал дали иска да се омъжи за него. Тя преглътна, следващите думи бяха заседнали като буца на гърлото й, когато прошепна:

— Говоря напълно сериозно.

Куин видимо потръпна.

— Добре тогава. Щом аз не искам отношенията ни да бъдат такива, а ти не желаеш да се оженим, значи попадаме в задънена улица.

— Може би. — Тя се извърна, защото не можа да понесе болката, изпълнила нежните му зелени очи.

Мълчанието ги задуши като мъгла.

— Значи се разделяме?

Тя кимна, неспособна да продума.

Куин не искаше да приеме случилото се. Не можеше да повярва, че Джесика е готова така лесно да захвърли всичко само за да не престъпи глупавия си принцип. Да не се съобрази с чувствата и на двама им.

— Слагаш край, така ли? След всичко, което преживяхме заедно? — в дрезгавия му глас се прокрадна тъга и недоверие в неочаквания обрат на нещата.

Очите й плувнаха в сълзи и тя не посмя да се обърне към него, за да не се отрече от думите си, като срещне погледа му. Желаеше този мъж. Искаше да бъде с него. Защо не оставеха всичко както досега?

Разочарованието му достигна връхната си точка, Куин се завъртя и излезе, вратата хлопна зад гърба му. Джесика чу мотора на колата му и едва тогава заплака.

 

 

Дните се нижеха бавно, Куин не се обаждаше. Десет много дълги дни и още толкова безсънни нощи. Джесика се мъчеше да мисли само за работата си, но непрекъснато правеше грешки, които водеха до неприятни мигове в кабинета на Джордж Бенингтън.

Първата година бе изтекла, но тя усещаше, че е още в пробен период. Макар да бе приятел на баща й, Джордж Бенингтън непрекъснато й подхвърляше, че ако не издържа на напрежението, по-добре да не се занимава с тази работа. Бе решила при следващото подобно подмятане да му спести неудобството да я уволнява и да напусне сама. Имаше предложение за работа от районния съдия, което от ден на ден започваше да й се струва все по-примамливо.

Кийт Такър сякаш бе потънал вдън земя и Силвия звънеше по няколко пъти на ден, ядосана, че Джесика не може да го открие. Безплодни се оказаха и непрекъснатите опити да се свърже с Куин във връзка с клиента му. Секретарката му повтаряше, че е по работа извън града.

И в дома й нещата не вървяха по-добре. Малори скоро щеше да предава проекта си и избухваше по най-незначителен повод. Караше Джесика всяка вечер да гледа новите версии на филмчето й, докато сърцето на младата жена се свиваше при спомена за щастливите дни, които бяха прекарали с Куин.

Сара бе необичайно мълчалива, но донесе вкъщи бележка от учителката, която предупреждаваше, че най-добрата й ученичка е на път да се провали по английски и математика.

След като прекара нощта при новата си приятелка, Джил се прибра с боядисана в яркозелена коса и с по три дупки на всяко ухо.

Джесика разбираше, че дъщерите й я обвиняват за изчезването на Куин от живота им. Подозираше, че необичайното им поведение е в резултат на скъсването й с Куин, но нищо не можеше да направи, дори да искаше. Куин сякаш също беше изчезнал, точно както Кийт Такър.

Единственият светъл лъч във всекидневието й бе късният следобед, когато Елизабет се появи заедно с Мак.

— Джесика — прогърмя гласът на баща й, — радвам се, че си вкъщи, защото с майка ти идваме с добра новина.

— Да не би мама да се е върнала при теб? — опита да познае Джесика.

— И това е вярно. — Весело проблеснаха сините му очи. — Но има нещо още по-вълнуващо.

— Какво?

— Току-що платихме първата вноска за прекрасна яхта, скъпа — не издържа и първа обяви майка й.

— Яхта?

— Да — потвърди Мак. — И тръгваме да обикаляме света. Само двамата. — И погледна с любов съпругата си, която му се усмихна в отговор.

— Това е най-идиотското ви хрумване от всичко, което чух напоследък — процеди Джесика, необяснимо подразнена от топлината и любовта в погледите, които двамата си разменяха. Нали искаше родителите й да се сдобрят? Защо новината не я зарадва? Причината бе ясна. Джесика ревнуваше! Собствените си родители. — Поне се надявам, че разбирате какво вършите — въздъхна накрая тя.

— Да — отвърна Елизабет. — Но се чудим дали ти съзнаваш собствените си постъпки.

— Предполагам, намекваш за Куин. — Джесика нямаше желание да обсъжда раздялата с никого. Особено пък със своите родители.

— По дяволите, Джеси — намеси се Мак. — Виждаше се, че човекът до уши е влюбен в теб. Майка ти каза, че и ти си била влюбена в него. Какъв е проблемът тогава?

— Много е сложно за обяснение. — Джесика се престори, че е заета с работа, за да отклони въпроса.

— Трябваше да си по-строг с нея, когато беше малка, Мак — заяви Елизабет. — Ти си виновен.

— Аз?! Ти отговаряше за дисциплината, скъпа. Освен това този магарешки инат не е наследен от мен.

— Не ме обвинявай. — Стегна се Елизабет. — Всички знаят за прочутия инат на фамилия Маклафлин.

— Кънингам да не бяха по-добри? Ти си копие на майка си в това отношение.

— Мислех, че я харесваш. — Настръхна Елизабет.

— Не съм казал, че не я харесвам. Само подчертах, че Марион Кънингам е предала цялата си непреклонност на дъщеря си. — Погледът му се премести върху Джесика. — И на своята внучка.

— И вие възнамерявате да прекарате месеци наред сами на яхтата? — сухо попита Джесика. — Любопитна съм да видя кой кого ще изхвърли зад борда.

— Ние с майка ти се разбираме — твърдо заяви Мак. — Което май не мога да кажа за теб и Куин.

— Не искам да говорим за Куин.

— Точно като една Кънингам — измърмори Мак и прокара пръсти през посребрената си коса.

— Истинска Маклафлин — изрече едновременно с него Елизабет.

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

— Виж, миличка — започна Елизабет, — само след месец яхтата ще бъде готова за плаване.

— Не забравяй, че трябва да се пребоядиса — прекъсна я Мак.

Елизабет продължи с щастлива усмивка:

— Казва се „Чайка“. Но Мак ще я прекръсти на „Елизабет“.

— Много мило — призна Джесика.

— Нали? — съгласи се майка й.

— Джеси — поде Мак, — ние ще бъдем тук още месец, така че има време да организираме сватбата в онази японска градина.

— Ти пък откъде знаеш?

— Аз му казах — намеси се Елизабет. — Все още мисля, че идеята е прекрасна.

— Няма да има никаква сватба — отсече Джесика. — А дори да съм променила решението си, вече две седмици не съм виждала Куин. Очевидно е изгубил интерес към мен.

По лицата на родителите й се изписа разочарование, но тъй като добре познаваха дъщеря си, само поклатиха глави и се отказаха да я убеждават повече в собственото й безразсъдство.