Джоан Рос
Без прецедент (4)

Четвърта глава

По-късно, когато седяха в ресторанта, Джесика бе принудена да отдаде дължимото на Куин. За неженен мъж той се справяше отлично с несвързаните разговори, които се водеха на масата. Самата Джесика беше свикнала с непрекъснатото прескачане от тема на тема на дъщерите си и това не й правеше впечатлеше. Сега обаче се удивляваше на Куин, който успяваше също да се справи. Даже не го притесняваше и бръмчащата камера на Малори.

Отговаряше на въпросите на Елизабет за едно дело, което миналата година бе водил пред съдията Терънс Маклафлин и Джесика не бе изненадана, че майка й си спомня прекрасното му представяне. Никой не можеше да стане съдружник във фирмата на Куин, ако не беше блестящ адвокат. Не й убягваше и неговия чар, както и удоволствието, с което говореше за работата си.

В същото време той отвръщаше на въпросите на Сара, която проявяваше голям интерес към този мъж, неочаквано нахлул в живота им.

— Женен ли си?

— Не.

— И мама е разведена. — Кимна разбиращо малката.

— Аз обаче не съм се женил — поправи я Куин.

— А защо? — настоя да узнае Сара.

— Сара — предупредително се обади Джесика, — този въпрос е твърде личен.

— Нямам нищо против — каза Куин, облегна се назад и скръсти ръце. — Виж, Сара, когато бях в колежа, направих план за живота си.

— И мама прави така — намеси се Малори. — Световна шампионка е по списъците със задачки.

Куин замислено погледна Джесика, а после се обърна отново към Сара:

— Не че не съм искал жена и деца, но смятах, че първо трябва да се съсредоточа върху кариерата си, да започна работа в престижна адвокатска фирма, а когато стана на четирийсет, да обърна внимание и на личния си живот.

— На колко си сега, Куин? — попита Джил, пренебрегвайки предупредителните погледи на майка си.

Куин многозначително се обърна към Джесика:

— Преди три седмици навърших четирийсет.

Важността на това изявление не им убягна и Джесика се по чувства неудобно под настойчивите погледи на майка си и дъщерите си. И въпросът на Сара наистина донесе облекчение.

— Значи нямаш деца?

— Още не. — И се усмихна на Джесика, която нервно си играеше с приборите.

— Значи не ходиш на такива тържества? — продължи Сара.

— Това ми беше първото — весело призна Куин. — Но ми хареса много. Ти си талантлива. Мислиш ли за кариера?

Сара се поизпъчи.

— Ще стана професионална балерина. Ще уча още пет години и после ще се включа в балета на Сан Франциско. После, преди да стана на двайсет, ще танцувам в нюйоркския балет.

— Като солистка ли? — Ъгълчетата на устните му потрепваха в усмивка.

— Никой не започва като солист. Може би когато стана на двайсет и две.

— Май и ти си планирала живота си — засмя се мъжът.

— Сара е точно като Джесика — намеси се Елизабет. — Започва всеки ден с подробен план.

— Не виждам нищо лошо в организацията — процеди Джесика.

Тонът й прозвуча в дисонанс с общото настроение и пет глави се извърнаха към нея.

— Аз пък ще се занимавам с кино — наруши неловкото мълчание Малори.

— Досетих се — усмихна се Куин и премести поглед върху Джил. — А ти?

— Аз пък ще се оженя и ще имам голяма къща и много, много деца.

Изражението на Джесика бе непроницаемо и сурово.

— Време е да тръгваме — отсече тя и стана. — Утре сте на училище. — И ледено изгледа Куин. — Благодаря, но трябва да се прибираме.

— Добре, ще ви закарам.

— Можем да вземем такси.

— Снощи обсъдихме този въпрос, Джес. Не изпращам гостите си след вечеря с такси.

— Ти си била на вечеря с Куин? — недоверчиво попита Малори.

— В оня ужасен анцуг? — додаде Джил.

— Ясно — замислено промърмори и Елизабет.

Сара ги гледаше втренчено.

Джесика прониза с поглед Куин, който сякаш изобщо не се притесняваше от неочаквания интерес към техните отношения.

— Хайде, момичета, докато майка ви не е приложила закона — усмихнато ги подкани Куин.

Това предизвика смях и Джесика вдървено се отправи към изхода.

Ако си мислеше, че ще се измъкне, без да покани Куин, жестоко се беше излъгала. Когато лимузината спря пред дома им, бяха четирима срещу един в спора и раздразнението й надхвърли всякакви граници, когато Куин се присъедини към мнозинство.

След дълги увещания момичетата бяха предумани да си легнат, а възрастните останаха да пият кафе в гостната, докато отгоре се дочуваха възбудени крясъци. Джесика не се учуди, но се ядоса, когато Елизабет използва възможността да полюбопитства майчински.

— Съпругът ми винаги е казвал добри думи за теб, Куин — каза с усмивка тя. — Но не очаквах, че се познаваш с дъщеря ми.

— Стари приятели сме — каза Куин и си навлече гневния поглед на Джесика.

В очите на Елизабет проблесна интерес и Джесика се досети какво се върти в главата на майка й.

— Познаваме се служебно — поправи го младата жена. — Куин представлява Кийт в бракоразводното дело на семейство Такър.

— Забравяш паметната вечер, когато танцувахме заедно, Джеси.

Неочаквано Елизабет се надигна с усмивка.

— Много съм изморена и ще си лягам. Лека нощ, Джесика. Куин, беше удоволствие за мен да се запознаем.

— За мен също, госпожо Маклафлин — думите бяха отправени към майката, но очите не изпускаха дъщерята.

Елизабет излезе, като остави Джесика и Куин сами в притъмнената стая.

Джесика скочи с ръце на кръста.

— Защо постъпи така?

— Как? — учуди се той.

— Накара майка ми да мисли, че между нас има нещо.

— А няма ли?

— Няма — издума на един дъх Джесика, защото съзнаваше, че това е чиста лъжа. Без да забележи, се озова в прегръдката му.

— Джеси — промърмори той, — майка ти никога ли не те е учила да не лъжеш?

Тя не можеше да разсъждава под погледа му и наведе глава.

— Джес — той изрече само името й, но гласът му й подейства като милувка. И като заповед.

Тя бавно вдигна очи и потрепери от копнежа, изписан на лицето му.

Куин хвана ръката й, бавно разтвори пръстите й, свити в юмрук. После ги преплете със своите и вдигна дланта й към гърдите си, за да усети ритъма на сърцето му. Очите му не се отделяха от нея, а тя усещаше как с всяка фибра на тялото си копнее за неговото докосване. Той поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна, като вдъхваше лекото ухание на кожата й. Езикът му дразнеше дланта й.

— Познавам те от осемгодишна. Нямаше ли една китайска поговорка, че щом жена настъпи мъж, той става неин завинаги?

— Не съм я чувала — дъхът й секна.

Очите му жадно я поглъщаха. Джесика гледаше като хипнотизирана как устните му с копнеж приближават до нейните. Твърде бързо, каза си тя, но потръпна от желание.

Смутено притисна длани към гърдите му.

— Не — прошепна, но знаеше, че очите й казват точно обратното.

Протестът й не разколеба Куин.

— Не се бори, Джеси — тихо каза той. Устните му се плъзнаха по брадичката й и потърсиха нейните, когато Джесика се извърна, обзета от внезапна паника.

— Казах не, Куин! — Но не можа да се измъкне от ръцете, които държаха раменете й.

— Защо не? — дрезгаво прозвуча гласът му. Никоя жена не го беше карала да се чувства по този начин, едва се удържаше да не я отнесе към леглото, но знаеше, че не трябва да постъпва така. И все пак я желаеше толкова силно!

— Не ти дължа обяснение — хладно отвърна тя и се освободи от ръцете му.

Той преглътна разочарованието си.

— Вероятно е така. Но няма да е зле да разбера защо толкова рязко промени решението си. Признай, Джес, само преди миг и ти ме желаеше така силно, както и аз теб.

— Дори да е вярно, но не е — побърза да добави тя, видяла победната светлинка в очите му, — аз не търся авантюра, Куин.

— Страхуваш ли се?

Куин четеше отговорите в очите й. Беше отгатнал чувствата й, когато погледите им се срещнаха за първи път. Защо тогава упорито му играеше тези номера?

Но тя наистина се страхува, внезапно осъзна той.

— Това ли е същата Джесика О’Нийл, която сама се справя живота и се гордее със своята независимост? Тази жена ли си печели прозвището „желязната дама“ миналата година в съда?

— Измисляш си. — Погледна го тя през рамо.

— Така те описват, ако искаш да знаеш истината. Имаш репутация на самотничка, Джес. Жената, в чиито вени тече лед, вместо кръв и чието сърце е от камък.

— Защо никой не задава въпроси на мъж, който не желае да ожени, а се гледа лошо на жената, която се бори за свободата си?

— Вероятно защото горчивината ти личи — тихо изрече той и приближи към нея. — Харесвам тази блуза. Днес изглеждаш различна. По-нежна. — Ръцете му изгаряха кожата й под дантелата.

— Не искам да изглеждам нежна — възрази тя. — И не искам да бъда нежна.

Въпреки думите си, Джесика не се противопостави, когато той я извърна към себе си.

— Знам, че си наранена, Джес — тихо каза той. — Но не позволявай чувствата ти да провалят щастието на твоите дъщери.

Джесика безпогрешно разбра за коя от дъщерите й говори той.

— Джил. — Тя тъжно поклати глава.

— Джил — съгласи се той. — Тя крие много любов в себе си и няма на кого да я даде. Не й позволявай да я затваря в душата си като в бутилка само защото ти се струва, че така е по-лесно в живота.

Джесика поклати глава, сините й очи бяха изпълнени с тъга.

— Ти не разбираш… — прошепна тя. — И аз бях същата на нейната възраст. Не искам да бъде наранена.

— Разбира се, че не искаш. Но това не следва от желанието й да има семейство. Поне половината от семействата не се разбиват, все пак.

— Но с другата половина не е така — припомни му тя.

— Мила, не съм очаквал, че си такъв песимист.

Не бях, тайничко си помисли тя. Имаше време, когато винаги бе очаквала най-доброто от живота. Но после разбра какво се случва на заслепените.

След като тя не продума, Куин рече:

— По-добре да тръгвам.

Тя бавно извърна глава и се опита да пренебрегне копнежа в очите му.

— Благодаря ти за вечерята. Ти изпрати цветята на Сара, нали?

— Признавам се за виновен, адвокате.

— Беше много мило. — Опита да се усмихне Джесика. — Съжалявам, че те заблудих за… — не успя да продължи. — Ти знаеш.

— Някой друг път — сви рамене той.

— Няма да има такъв.

— Не се обзалагай, мила. — С усмивка я предупреди той и погали бузата й. — Защото ще загубиш.

И си тръгна, а Джесика остана загледана след него.

 

 

На другата сутрин Джесика отказа да отговаря на всякакви въпроси, свързани с Куин и изобщо да обсъжда личния си живот. Даже Сара замълча, въпреки че погледът й бе твърде проницателен за едно деветгодишно дете. Макар да бе най-малка, тя понякога изглеждаше много по-зряла от сестрите си. Джесика си мислеше, че по погрешка е родена с разсъдък на възрастен.

Джесика бе успяла да уговори отново обяда си с Ванеса и след по-спокойно работно утро сега седеше в живописно място, истинска ботаническа градина с цъфтящи растения и палмови дръвчета. Успокояващият ромон на фонтани се извисяваше над разговорите на обядващите.

— И така — каза Ванеса и стрелна Джесика над очилата си, — чувам, че двамата с Куин Мастърсън сте темата на деня.

— Откъде, по дяволите, научи това?

— Снощи бях на едно събиране, където Памела Стюарт негодуваше, че си успяла да отвлечеш най-желания ерген на Сан Франциско от бала.

— Памела Стюарт? — не можа да си спомни Джесика.

— Познаваш я. Съпругата на Флетчър Стюарт. Висока, стройна, руса — добави Ванеса, за да я подсети.

Изведнъж Джесика си припомни елегантната жена, която с такъв собственически жест държеше ръката на Куин. Прониза я тръпка, която много приличаше на ревност.

— Още ли са женени? — Тя се опита да скрие липсата на самоувереност.

Приятелката й повдигна вежди.

— Значи наистина има нещо между вас двамата? — недоверчиво прозвуча въпросът й. — Мислех, че е само клюка. Или грешка. Нека бъдем честни, малката, ти не си от неговата среда.

— Какво точно имаш предвид? — смразяващо я попита Джесика.

— Хей — бързо отвърна Ванеса, — не исках да те обидя. Но дори не си падаш по авантюри, а Куин…

— Знам — смънка Джесика. — Той е олимпийски шампион в това отношение.

— Човекът си има репутация — внимателно подхвърли Ванеса. — Май не се е показвал с една и съща жена повече от два пъти.

— А защо Памела толкова се интересува? — Учуди се, че я заболя само при мисълта за Куин и друга жена. — И ти не ми отговори още ли е омъжена?

— Да, но това не я възпира особено. Колкото до Куин, набелязала си го е за съпруг номер три. Даже често подхвърля, че пръстенът с големия аквамарин е годежен подарък от него.

Джесика осъзна, че мачка салфетката до скъсване и скри ръце под масата.

— Виж какво, не ми се говори за него. Наистина се срещнахме на бала, но само за да разговаряме за поведението на един от клиентите му.

— Ще се изправите един срещу друг на делото ли?

— Да. И това е всичко.

— О! — промърмори Ванеса. — Ако има нещо по-опасно от връзката с него, това е да го срещнеш в съда. — Тъмните й очи изпитателно и с подновен интерес се спряха на Джесика. — Защо, по дяволите, си се хванала с такова сериозно дело? Обикновено ги поемат някои от съдружниците.

— Не е голямо дело. Развод е. Аз представлявам Силвия Такър.

— Сега разбирам — засмя се Ванеса. — Тази жена е страшна напаст, а мъжът й — още повече. Не ти завиждам — весело довърши тя и се зае с обяда, който келнерът току-що бе сервирал.

Джесика не успя да прогони от ума си образа на Куин и Памела Стюарт. Смешно бе да ревнува така един мъж, с когото нямаше намерение да се обвързва. Непрекъснато си го повтаряше през останалата част на деня, но сърцето й не се подчиняваше на разума.

По някое време секретарката съобщи, че на телефона е майката на Джесика.

— Здравей. Как върви търсенето на офис? — Надяваше се, че като заговори за проблемите на майка си, ще избегне споменаването на Куин.

— Добре. Въпреки че ми хрумна и друга идея — да наема малко местенце в някоя административна сграда.

Господи, помисли си Джесика. Елизабет се готвеше да се прибере в дома си.

Но майка й пусна бомбата:

— Възнамерявам да се присъединя към Корпуса на мира.

— На твоята възраст?

Тя почти усети вцепенението на майка си.

— Лилиан Картър беше по-възрастна от мен, когато го направи. Какво ще кажеш за Аляска? — неочаквано добави Елизабет. — Макар че може би за мен е по-подходяща Африка… Но баща ти спомена нещо за преместване в Аляска. Представяш ли си само?

— В Аляска?! Татко?! Защо?

— Купил златна мина. Честно ми кажи, Джесика, виждаш ли баща си като златотърсач?

Представата за баща й като златотърсач бе толкова нелепа, колкото и за майка й като декораторка на колиби нейде из Африка.

— Искаш ли да поговоря с него? — попита тя.

— Не си губи времето — отсече майка й. — Не можеш да се разбереш с този човек напоследък. Но дълбоко се лъже, ако си мисли, че само той ще се впусне в приключения.

Това обяснява идеята за Корпуса на мира, каза си Джесика и се запита дали родителите й не изживяват закъсняла младост. Скалите, върху които се крепеше семейство Маклафлин, винаги й се бяха стрували толкова стабилни. Тя въздъхна. Сигурно в модата на Сан Франциско бе проникнало нещо, което караше хората да се държат странно. Точно както и тя онази вечер с Куин.

Тази мисъл върна спомена за Памела Стюарт и годежния й пръстен.

— Виж, мамо, трябва да затварям, но ще се върна за вечеря — припряно рече тя. — Не предприемай нищо прибързано, преди да разговаряме.

— Честно казано, Джесика, не знам откъде ти идват тези налудничави идеи. Понякога ми приличаш на баща си. Аз никога постъпвам прибързано. И съм единственият разумен човек в семейството, в края на краищата.

Джесика тръсна глава. Родителите й я подлудяваха, но обичаше и двамата и се надяваше да разрешат проблемите си. Миг по-късно телефонът иззвъня отново.

— Куин Мастърсън на първа линия — съобщи гласът на секретарката.

Джесика потисна вълната на удоволствие, която се надигна в нея и си припомни, че е пълна лудост да се обвързва с този мъж.

— Ало — сухо каза тя. — С какво мога да бъда полезна?

— О, Джес — подразни я той, — не знаеш ли?

Интимните нотки в гласа му разляха необикновена топлина по тялото й.

— Предполагам, обаждаш се, за да поговорим за господин Такър — рязко отвърна тя.

— Значи ще ни свързва само работата?

Джесика опита да открие съжаление в тона му, но не успя.

— Вече ти го казах. И то няколко пъти.

— Права си — дружелюбно се съгласи той. — Господин Такър изказва задоволство, че госпожа Такър му достави Максимилиан бързо.

— В такъв случай и аз съм доволна, че той е доволен — измърмори Джесика, учудена, че Силвия е изпълнила своевременно и без възражения желанието на съпруга си.

— Е, не може да се каже, че доволен е точната дума. И в такъв смисъл те известявам, че той има намерение да я подведе под отговорност за накърняване на лична собственост.

— Какво имаш предвид?

— Обръснала е кончето, Джес. До кожа.

— О, не! Това е невъзможно!

— Мога само да те информирам, че сега прилича на тлъст плъх, а не на кон, първенец на годината.

— Съжалявам.

— А ако искаш професионален съвет, предупреди госпожа Такър да изчезне задълго от града.

— Ще говоря с нея.

— Не е зле да го направиш — отвърна Куин. — И, Джес?

Започва се, помисли си тя, а по гърба й полазиха тръпки. Сега ще ме покани да се срещнем и аз няма да мога да му откажа.

— Моля? — отвърна тя, а гласът й издаваше надежда.

— Ще се видим в съда — каза той и затвори.

— Поне можеше да ми пожелае приятен ден — измърмори тя и набра номера на Силвия Такър.

Заради Силвия се бе забъркала с Куин Мастърсън и ако семейство Такър не се вразумяха, тя щеше да се оттегли от делото. Джесика отказваше да признае, че раздразнението й всъщност бе предизвикано от внезапното охладняване в отношението на Куин.