Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geheimns um Tetanchamun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Тайната на Тутанкамон

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

Издателство „Фют“, София, 2009

ISBN: 978-954-625-561-7

История

  1. — Добавяне

Кой е Тутанкамон?

Учените разделят историята на Древен Египет на няколко големи периода. Фараонът Тутанкамон (1347–1337 г.пр.Хр.) е представител на 18 династия, управлявала в началото на периода на Новото царство, който продължил от 1551 до 1069 г.пр.Хр.

Новото царство е последният период на мощен политически и културен разцвет на египетската държава, през който фараоните водили редица завоевателни войни и разширили нейните граници. Египет се превърнал в огромна империя, чиито територии се простирали от горното течение на Нил до устието му на север, а на североизток обхващал днешните земи на Израел и Палестина. Това осигурило разцвет на търговията и огромен приток на стоки от завладените страни. Египет изнасял зърно, растителни масла, вино, мед, а внасял коне, дървесина, метали и други редки и ценни стоки.

Египетските фараони притежавали огромни богатства и власт и осъществявали грандиозни строителни проекти. Един от най-важните бил храмовият комплекс в Тива (днес Луксор и Карнак). Тук имало храмове още от времето на Старото царство, които владетелите от Новото царство разширили, добавяйки много нови елементи — пилони, зали, обелиски, статуи.

За обожествените фараони, синове на върховния бог Амон Ра, трябвало да се осигури достойно място за погребение. Великолепни царски гробници били изсичани дълбоко в скалите в Долината на царете, отдалечена и закътана долина на западния бряг на Нил. Именно на своята гробница дължи известността си фараонът Тутанкамон. За съжаление повечето гробници били ограбени още в древността.

През ноември 1922 г. британският археолог Хауърд Картър направил сензационно откритие — за първи път успял да разкопае гробница, в която не са прониквали крадци. В нея бил погребан фараонът Тутанкамон, починал внезапно на 18-годишна възраст. Картър търсил гробницата шест години и прокопал множество проучвателни траншеи на различни места, но не открил нищо. Египетските власти се готвели да преустановят разкопките, когато Картър най-после постигнал целта си. Гробницата била непокътната.

За младия фараон дотогава не се знаело почти нищо. Намереното в неговата гробница обаче надминало очакванията — всичко било запазено, както преди близо 3000 години. Имало огромен брой великолепни предмети и скъпоценности — колесници, оръжия, статуетки, тронове, съдове с благоухания, позлатени мебели. Мумията на фараона била положена в три саркофага, намиращи се един в друг. Най-външният бил от дърво със златен варак. Средният също бил изработен от дърво и златен варак, но бил украсен с кристали и полускъпоценни камъни. Най-вътрешният саркофаг е от чисто злато, с тегло повече от 100 кг. Непокътнатата мумия на фараона била покрита с накити и злато. Великолепна златна маска покривала лицето й. И до днес гробницата на Тутанкамон остава единствената открита непокътната гробница.

Но кой бил Тутанкамон? Учените смятат, че той бил син на фараона реформатор Ехнатон (ок. 1364–1347 г.пр.Хр.) и неговата обична съпруга Кая. Фараонът Ехнатон останал в историята с религиозната реформа, която заменила многобожието с вярата в един бог — Атон. Той променил своето име от Аменхотеп на Ехнатон и преместил столицата на империята в новоизградения град Амарна. Промените ограничили влиянието на тиванското жречество, аристокрацията и чиновничеството и предизвикали сериозното им недоволство.

Верен на вярата в новия бог, Ехнатон дал на сина си името Тутанхатон (означава „живият образ на Атон“). В онези времена било обичайно фараоните да се женят за сестрите си. Така и Тутанхатон се оженил за една от дъщерите на Ехнатон.

След смъртта на баща си Тутанхатон седнал на трона едва на 9 години. Младият фараон (най-вероятно неговите съветници) отхвърлил религиозната реформа на Ехнатон и възвърнал страната към обичайната традиция. Амон Ра отново бил провъзгласен за върховен бог, а столица пак била Тива. Фараонът променил името си и се нарекъл Тутанкамон („живият образ на Амон“).

Почти през цялото време на своето управление Тутанкамон бил зависим от съветниците си. Един от тях бил Ейя — дългогодишен началник на фараонската конница. Тутанкамон починал, без да остави синове и Ейя заел мястото му на престола.

След смъртта на фараона младата му вдовица Анхесенпаатен, която също променила името си и вече се казвала Анхесенпаамон, помолила царя на хетите — враговете на Египет, да изпрати един от синовете си за неин съпруг. След известно колебание хетският цар изпратил един от принцовете, но той бил убит по пътя. Поведението на Анхесенпаамон е доста странно, защото обикновено жените от царското египетско семейство не се женели за чужденци. Анхесенпаамон обаче започвала писмото си до хетския цар с обяснението, че „не желае да се омъжи за слуга“. Възможно е да е имала предвид стария Ейя, който не бил от благородно потекло. Липсата на подходящ съпруг за младата вдовица би могла да се дължи и на чумна епидемия, погубила много египтяни и хети, а вероятно и членове на царските семейства. Това би обяснило още една загадка — безследното изчезване на всички дъщери на Ехнатон.

След смъртта на Тутанкамон Ейя управлявал само четири години. След смъртта му властта била завзета насилствено от могъщия военачалник Хоремхеб. Той окончателно ликвидирал религиозната реформа и се опитал да заличи паметта за Ехнатон, Тутанкамон и Ейя. Техните изображения били заличени от всички надписи и скулптури.

Хоремхеб (1333–1305 г.пр.Хр.) управлявал Египет с желязна ръка повече от 27 години. Той реформирал армията, усилил защитата на египетските граници, възстановил реда сред администрацията, взел мерки срещу корупцията сред чиновниците. Предприел първите стъпки за възстановяване на завоевателната политика на Египет, разгърнала се при неговите приемници.

Край
Читателите на „Тайната на Тутанкамон“ са прочели и: