Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (11)

Предателството

В трапезарията на Камоз цареше буйно веселие. Лекарят беше заповядал да донесат най-изисканите ястия от кухнята. В чашите на Ити и Камоз се пенеше дъхаво вино. Приятелите се подкрепиха със студено козе мляко. Никой не се чувстваше изморен, въпреки че бе късно през нощта. Ким и Юлиан за пореден път искаха да чуят как Кия надхитри пазачите.

След това Камоз стана сериозен:

— А сега разказвай ти, Ити, какво се случи в твоята къща? Кой те отвлече? И най-важното — в какво те обвиняват?

Лицето на Ити болезнено се сви:

— Не знам, татко. Няколко въоръжени мъже нахлуха в къщата ми. Без да кажат нито дума, се нахвърлиха върху мен и ме отведоха.

— Не казаха ли кой им е заповядал да го направят?

— Не, не казаха нито дума. След това ме хвърлиха в тъмницата. Тогава научих, че съм обвинен в предателство. Но това е смешно!

Камоз сложи ръка на рамото му:

— Знам, че си невинен, за разлика от Ейя. Сигурен съм, че всичко това е негово дело!

Ити кимна:

— И аз мисля така.

Камоз го изгледа:

— Имаме и една много лоша новина за теб. Приятелят ти Хериуф също е отвлечен…

Ити ужасено погледна баща си. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук.

— Съжалявам — тихо каза Камоз. — Хериуф се срещна с нашите приятели и беше наказан за това!

— Но в това няма… никакъв смисъл — със запъване изрече Ити.

— Има — отвърна Леон. — Хериуф ни каза, че е видял рана на тила на Тутанкамон. И той, подобно на теб, смята, че Тутанкамон не е умрял от естествена смърт, а по всяка вероятност е бил убит!

— Ити, ти искаше да ни кажеш още нещо за странната сянка, която си видял на местопрестъплението — подхвърли Ким.

— Да, да — отвърна Ити, като се опитваше да се концентрира. — Тази фигура… беше наистина странна. Имаше дълга коса…

— Жена ли беше? — удиви се Юлиан.

— Може би да — отвърна Ити. — А може би не. Много мъже носят перуки.

Юлиан кимна. От книгите по история знаеше, че перуките са на мода сред египтяните. Най-много се носели по време на тържества.

— Значи не си видял лицето на този човек? — продължи да разпитва Юлиан.

— Не, за съжаление — потвърди Ити. — Той беше обърнат с гръб към мен. Освен това аз бях доста далеч. Стоях пред вратата на съседната стая. Единственото нещо, което видях, беше, че фигурата държеше в ръка съд с благовонни масла.

— Благовонни масла…

— Да, използваме ги за почистване на тялото, така че не е нещо необичайно. Затова и не се усъмних, когато видях фигурата да се разхожда наоколо. В двореца има много слуги. Едва ли бих могъл да разпозная всички в гръб. А нашият фараон лежеше на кушетката, като да беше заспал. Всичко изглеждаше нормално. Но когато чух за смъртта му, изведнъж ме обзе съмнение дали фигурата със съда няма нещо общо с това…

— Може да е бил убиецът или убийцата, а съдът да е бил оръдието на престъплението — разсъждаваше на глас Ким. Тя изведнъж си спомни за високата 50 сантиметра ваза, украсена с главата на богинята Хатхор, която видяха на изложбата на Тутанкамон. Тази ваза беше забележително произведение на египетското занаятчийско изкуство. С нея обаче е напълно възможно да се разбие нечий череп… Ким изтръпна при мисълта, че този красив погребален дар би могъл да бъде оръдието на убийството.

— Извинявайте, ако съм ви прекъснал — обади се Юлиан. — Но се боя, че тук не си в безопасност, Ити. Междувременно стражите в тъмницата могат да се усъмнят… А и спящият отвън пазач ще се събуди. Ще започнат да те търсят и, разбира се, първо ще дойдат тук, при баща ти.

Лицето на Камоз помръкна:

— Прав си. Но ти и приятелите ти също сте в опасност, ще търсят и вас. Трябва да се скриете. Най-добре при брат ми. Той живее малко по-надолу по течението на Нил. Да приготвим някои неща и да изчезваме. Там ще решим какво да правим по-нататък.

 

 

Половин час по-късно, тъкмо да напуснат къщата, силни удари разтресоха вратата.

— Това стражите ли са, татко? — попита разтревожено Ити.

— Нямам представа — прошепна Камоз, а гласът му потрепери.

Отново отекнаха удари. Лекарят посегна да отвори.

— Не го прави! — спря го Ити.

Но Камоз не го послуша, рязко отвори вратата, а после уплашено се дръпна навътре.

Осем конника бяха застанали в полукръг около входа. Всички носеха маски с глава на чакал. По тях играеха отблясъци от огнени езици. Светлината идваше от горяща дървена фигура, забучена на дълъг прът, който единият от ездачите носеше. Фигурата изобразяваше Сет, бога на злото. В зловещата тишина се чуваше само пращенето на огъня. В този момент някакъв мъж се шмугна в съседната къща.

— Ха! — изрева Камоз. — Познах те. Ти си ни предал! Какво ти платиха за това?

— Трябва да изчезваме през покрива! Бързо! — прошепна Леон, който пръв се съвзе от уплахата. Момчето бързо затвори външната врата и спусна резето.

— Да бягам? Аз? За нищо на света! Ще остана в къщата си! — възмути се Камоз.

— Не ставай глупак! Тръгвай веднага с нас! — ядоса се Ити и задърпа баща си за дрехата. — Тук не си на сигурно място. Те всеки момент ще нахълтат! Представи си какво ще стане тогава!

Но Камоз не тръгваше. Вратата отново се разтресе от силни удари.

Ити тихо изруга и се втурна след приятелите.

— Откъде се излиза на покрива? — попита Леон.

— Оттук! — отвърна Ити и хукна към една стълба. После спря и умолително се обърна към баща си: — Идвай най-после!

— Идвам — примири се Камоз.

Ити и приятелите си отдъхнаха и се втурнаха нагоре по стълбата. Изведнъж отдолу се чу шум от разцепено дърво и боричкане.

— О, не, хванаха баща ми! Трябва да му помогна! — извика Ити и понечи да се върне обратно надолу по стълбата. С много усилия приятелите успяха да го удържат.

— Ако ни хванат, това с нищо няма да помогне на баща ти! — извика Леон. — Трябва да изчезваме. Само така ще можем да му помогнем, както помогнахме и на теб!

Ити неохотно се съгласи. Със сълзи на очи той се втурна по плоския покрив, а останалите плътно го следваха. Когато стигнаха до края на покрива, Ити скочи, приземи се върху покрива на съседната къща и ловко се претърколи. След него скочиха Леон, Ким и Кия и също благополучно се приземиха на отсрещната страна. Юлиан обаче колебливо спря на ръба.

— Не мога! — извика той. — Разстоянието е… много голямо! — С омекнали колене той стоеше на ръба и гледаше надолу.

— Не гледай надолу! — извика Леон. — Засили се и скачай!

Юлиан отчаяно погледна към тях, беше като парализиран.

Двама мъже с маски изскочиха на покрива и се спуснаха към Юлиан.

— Обърни се! — извика Ким и след това додаде тихо. — Дано това ти даде крила…

Така и стана. В паниката си Юлиан успя да направи най-дългия скок в живота си. Приземи се точно на ръба на покрива, където го чакаха приятелите му. Задържа се там за секунда като въжеиграч, който се опитва да запази равновесие, но Леон се хвърли към него, прегърна го и го дръпна навътре, където и двамата се претърколиха настрана.

— Внимавайте! — прозвуча гласът на Ити. Той размаха една дълга летва, която намери на покрива, и я хвърли към преследвачите, които точно в този момент скачаха. Мъжете с викове се свлякоха от покрива.

— Добро попадение! — каза Ким. — Но няма да ни се наложи дълго да чакаме останалите!

Ити хукна напред и поведе приятелите от покрив на покрив. Преследвачите скоро изостанаха. Ити много добре познаваше района и приятелите предположиха, че това бягство не му е първото. Вероятно заради шмекериите по време на игра бе натрупал завиден опит.

След десетина минути ги чакаше отново изненада — пак се оказаха на покрива на къщата на Камоз.

— Обърка ли се? — със затаен дъх попита Леон.

— Нищо подобно — отвърна Ити, докато пълзеше по ръба и гледаше надолу към улицата. — Искам да разбера какво става с баща ми! Вижте, конете още са пред вратата.

Петимата легнаха на ръба на покрива и погледнаха надолу. Мъжете с маски на чакал качиха завързания Камоз на един кон. После спокойно се отдалечиха, уверени, че никой няма да се изпречи на пътя им.

— Ужасни типове! — прошепна Ити. — Сигурно ще хвърлят баща ми в затвора.

— Добре поне, че не са го наранили — каза Ким, докато замислено галеше Кия. Котката стана неспокойна и изви гръб.

— Какво си намислила? — учудено прошепна Ким.

Котката се обърна към тях, очите й бяха неимоверно големи и проницателни. Тя тихо измяука. Вероятно искаше приятелите да я последват.