Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (4)

Бягството

Приятелите плавно прелетяха край един каменен пилон^[1] — вход към храм, посветен на боговете Амон^[2], Хонсу^[3] и Мут^[4]. Никой не забеляза пристигането им в Тива.

— Хора, тук е ужасно горещо! — изпухтя недоволно Леон. Двамата с Юлиан имаха само по една бяла препаска на кръста. Ким носеше бяла ленена рокля с две презрамки.

— Имам чувството, че сънувам! — изрече замаяно момичето. Въпреки че слънцето залязваше, все още беше много горещо. — Май Кия се чувства много добре в своята родина.

Това беше самата истина. Опашката й напомняше въпросителен знак, което означаваше, че Кия е в отлично настроение.

— Няма как да сбъркаме пилона, когато тръгнем обратно за Зибентан. Още повече, че го знаем от предишното ни идване в Египет, когато разкрихме заговора срещу Хатшепсут — отбеляза Юлиан.

Както винаги при пътуванията си във времето, децата трябваше добре да запомнят мястото на пристигането, защото само оттам можеха да се върнат обратно.

Ким отметна кичур коса от лицето си:

— Хайде, момчета, първо да разгледаме Тива. Любопитна съм дали нещо се е променило след последното ни идване — и тя хвърли поглед към котката. — Искаш ли да вървиш напред, Кия? Към двореца на Тутанкамон!

— По-спокойно — спря я Юлиан. — Да не би да искаш да отидем направо в двореца? Ще ни изхвърлят с гръм и трясък!

Ким се усмихна:

— Може отново да ни провърви и да намерим работа, както в двореца на Хатшепсут. Струва си да опитаме.

Юлиан въздъхна. Оптимизмът на Ким беше безграничен. А може би той грешеше, като все се притесняваше, че нещата могат да не потръгнат, както трябва. Замислено, момчето последва приятелите си.

Кия вървеше напред. Пътят извиваше покрай редица храмове от едната страна и покрай Нил от другата. В плитките води бяха нагазили рибари и теглеха тежки мрежи, пълни с риба. По брега се гонеха деца, а жени наливаха вода в глинени стомни. Сред високата тръстика вървеше мъж с лък и стрели, явно се връщаше от лов на патици.

Приятелите тръгнаха след възрастен селянин, който водеше за юлара магаре с тежки дисаги. Децата навлязоха в града. Схлупените, измазани в бяло тухлени къщи с полегати покриви, плътно прилепваха една към друга. Пътят се разклоняваше в лабиринт от улички. Децата стигнаха центъра на Тива. Къщи, магазини, работилници, кръчми и конюшни плътно се бяха скупчили една до друга. Отникъде не полъхваше хлад. Отвсякъде се носеха настоятелните гласове на продавачите, които предлагаха стоката си. В единия край на пазара имаше оградено място, откъдето се чуваше мучене на говеда, грухтене на свине, крякане на патици, врещене на кози и пръхтене на коне. Гласовит продавач предлагаше талисмани — кръстове анх и пръстени със скарабеи. На сергията до него се предлагаха ароматни подправки, тежки вина, сладки фурми и току-що изваден от пещта ечемичен хляб.

Закръглен търговец хвалеше шлифованите си до блясък огледала^[5], а друг се опитваше да продаде вълшебен мехлем, който лекувал всяка болка. Красива млада жена показваше фино тъкани платове. Както винаги при пътуванията си във времето Юлиан, Ким и Леон нямаха проблем с разбирането на езика.

Децата започнаха да си пробиват път през тълпата. Скоро обаче се отказаха да търсят двореца. Многобройните впечатления ги объркаха и умориха. След около час тримата се озоваха в изключително беден квартал с полуразрушени къщи.

Внезапно се чуха силни викове:

— Проклет измамник! — ругаеше някой. — В името на Амон, ще те убия!

Слабичък млад мъж изскочи стремително от една кръчма. По петите му тичаше огромен великан с изкривено от ярост лице. Той хвърли към бягащия глинена стомна, която мина на косъм от главата му и с гръм и трясък се разби в стената на съседната къща.

Приведен, младият мъж притича покрай децата, като им хвърли умолителен поглед:

— Помогнете ми, ако Каапер ме пипне, свършено е с мен!

Младият мъж продължи да тича, но гъстата тълпа му пречеше. Никой не обърна внимание на свадата. Нито пък някой имаше намерение да му помогне.

— Ей, сега те пипнах! — изрева великанът на име Каапер, грабна един дълъг прът и се втурна след мъжа.

Леон реагира, без да се замисля. Когато великанът мина покрай него, той му подложи крак. Каапер извика, загуби равновесие и се сгромоляса в праха.

— Да изчезваме! Бързо! — извика Леон към приятелите си и хукна да бяга. Тримата ловко си запробиваха път през тълпата. Междувременно Каапер се изправи, почервенял от яд. Ругаеше и пухтеше като хипопотам, но продължи да ги преследва. Скоро децата стигнаха до задънена улица и трескаво се заоглеждаха. А сега накъде?

— Ей, насам! — прошепна един глас наблизо.

Младият мъж, когото Каапер преследваше, им махаше иззад ниска дървена врата. Без да се бавят, приятелите се шмугнаха вътре, а младият мъж бързо пусна резето.

Отвън се чуваше разгневеният глас на Каапер. Той постепенно се отдалечи. Великанът беше загубил следите на приятелите.

— Уф, за малко да ни пипне! — каза младият мъж, застанал в преддверието на къщата си. На тясното лице с чип нос очите му живо шареха. Не можеше да се каже, че лицето му е красиво, но беше интересно.

— Много благодаря! Спасихте ми живота! — каза младият мъж. — Казвам се Ити.

— Благодаря, ти също ни помогна! — отговориха му Леон, Юлиан и Ким с усмивка. Те подадоха ръка на Ити и се представиха.

На въпроса на Ити откъде са, Юлиан разказа историята, която винаги разказваше в подобни случаи — как са останали сираци и как се надяват да намерят работа в големия град, а котката Кия е единственото им близко същество.

— Можете да останете на първо време у дома — предложи Ити. — За благодарност, че ми помогнахте. Утре ще решим какво да правим. Може би ще успеем да ви намерим някаква работа.

Ити въведе гостите си в малка стая, непосредствено до дневната. Стаята беше потънала в приятен полуздрач, дневна светлина се процеждаше само през едно тясно правоъгълно прозорче, малко под тавана. Три малки столчета, ниска масичка, три стомни и един нар — това беше цялата мебелировка. От дневната, която беше и спалня, се виждаха две други стаи.

Едната беше кухнята. Ити изчезна там и след малко се върна със стомна козе мляко. Приятелите много харесаха млякото. Едва сега забелязаха колко са ожаднели.

— Защо те преследваше онзи великан? — попита Леон, докато си бършеше устата с опаката страна на ръката.

Ити повдигна слабичките си рамене:

— Ами, за нищо особено. Играехме и дебелакът Каапер реши, че хитрувам.

Леон имаше чувството, че Ити не им казва цялата истина и продължи да дълбае:

— И за това те погна с дървен прът!?

Ити се поколеба няколко секунди, после изплю камъчето:

— Е, да, играехме не за удоволствие, а за дебени^[6]. За много дебени, ако трябва да съм честен. А когато Каапер губи, става доста неприятен, както сами се убедихте. В този квартал е пълно с хора, които са готови да се сбият.

— Измами ли го? — попита Ким, докато слагаше чашата си с мляко на пода, за да може и Кия да пийне.

Ити разсеяно погледна към тавана:

— Ами, може да се каже, че помогнах мъничко на късмета си. Каапер явно е забелязал. Но опасностите тепърва предстоят. Гладни ли сте?

Приятелите кимнаха. Очевидно зарадван, че са сменили темата, Ити пак хлътна в кухнята. Този път донесе нарове, смокини и една диня. Докато децата ядяха, той разказа, че работи в двореца на фараона.

— Днес съм свободен, но иначе всеки ден съм в двореца. Дори може да се каже, че съм приближен на бога сокол — гордо заразказва мъжът. — Имам позволение да правя масаж на великия фараон Тутанкамон! За целта използвам само най-фините благовонни масла.

Ити снижи глас и изведнъж стана тъжен:

— Нашият обичан фараон често има силни болки в гърба. Той не може да обръща добре главата си. Нещо с гръбнака му не е съвсем наред. Много се старая да облекча болките, но понякога изглежда, че всичко е напразно. На нашия фараон не му върви. Понякога си мисля, че над него и прекрасната му жена Анхесенпаамон^[7] тегне някакво проклятие.

— Проклятие? — Юлиан целият се превърна в слух.

— Да — продължи Ити. — Анхесенпаамон все още не е родила живи деца и е много нещастна от това. Моят господар не го показва, но виждам, че и той страда. А като капак и тези ужасни болки в гърба! Смятам, че над него и семейството му тегне проклятие. Всичко това е работа на Сет^[8]!

Ким и Леон хвърлиха въпросителен поглед към Юлиан. Сет? Кой пък е този?

Юлиан даде знак на приятелите с поглед да замълчат. Той много добре знаеше кой е Сет. Беше прочел за него в една книга за Египет. Ако египтяните наистина се страхуваха от нещо, то това беше Сет — богът на разрухата и нещастието, владетелят на злото.

За Юлиан беше ясно, че Ити е суеверен, но въпреки това в момчето се прокрадна съмнение, че в тази история за проклятието може би има нещо вярно…