Виктор Суворов
Денят „М“ (8)

4

Възниква въпросът: ако Сталин беше дал заповед произвеждането на хиляда ТБ-7 и не я отменяше, би ли могла съветската промишленост да изпълни Сталиновата поръчка. Би ли могла до края на 1940 година да произведе хиляда такива самолета?

Създателят на ТБ-7, авиоконструкторът Владимир Петляков (след трагичната гибел на Петляков ТБ-7 е преименуван на Пе-8), нито за миг не се съмнявал в това. Александър Микулин, който създал двигателите за ТБ-7, бил напълно сигурен, че съветската промишленост е в състояние да се справи с такава поръчка. Заместникът на авиоконструктора А. Туполев професор Л. Кербер, видните експерти от авиопромишлеността С. Егер, С. Лешченко и Е. Стоман, главният конструктор на завода, който произвеждал ТБ-7, И. Незвал, главният технолог на завода Е. Шекунов и мнозина други, от които зависело производството на ТБ-7, смятали задачата за изпълнима в отпуснатия срок. Авиоконструкторите В. Б. Шавров и А. Н. Туполев смятали, че хилядата ТБ-7 ще могат да бъдат готови до ноември 1940 година.

Увереността на конструкторите и производствениците е обяснима: ТБ-7 не се бил появил на гола поляна. Русия е родината на стратегическите бомбардировачи. Казвам това с гордост и без ирония. В началото на века, когато цял свят летял на едномоторни самолети, Русия първа в света започнала да строи двумоторни самолети. Светът още не бил успял да оцени както трябва тази крачка, а великият руски инженер Игор Иванович Сикорски през 1913 година построил първия в света четиримоторен бомбардировач „Иля Муромец“. Още по време на изпитанията „Муромец“ бие световния рекорд по далечина на полета. По далечина на полета, въоръжение и бомбонатовареност няколко години подред „Муромец“ нямал аналози в цял свят. Той притежавал най-модерната за времето си навигационна апаратура, бомбардировъчен мерник и първия в света електрически бомбохвъргач. За самоотбрана „Муромец“ имал осем картечници и дори бил направен опит да се монтира на него 76-мм полево оръдие. През 1914-а Русия станала първата в света страна, създала подразделение от стратегически бомбардировачи — ескадра от въздушни кораби. След като завладели властта в страната, комунистите рязко забавили техническото развитие на Русия, като изтребили и прокудили милиони най-кадърни, най-трудолюбиви, най-талантливи. Сред прокудените се оказал и Игор Сикорски.

И все пак техническият потенциал на Русия бил огромен. Развитието продължавало. Въпреки терора, въпреки комунистическия гнет Русия продължавала да е лидер в областта на тежките бомбардировачи. През 1925 година конструкторското бюро на А. Н. Туполев създало ТБ-1, първия в света изцяло метален бомбардировач, пак той бил първият в света бомбардировач едноплощник със свободноносещо крило. Целият останал свят по онова време строял само дървени бомбардировачи двуплощници. Още докато траели изпитанията му, ТБ-1 чупи два световни рекорда: За късо време били построени 218 ТБ-1 и това също е своеобразен рекорд. Тази бройка неколкократно надхвърля бройката на тежките бомбардировачи във всички останали страни в света, взети заедно. Успоредно с излизането на готовите самолети от заводите се формирали ескадрили, полкове, бригади. А Туполев през 1930 година създава още помощен четиримоторен бомбардировач: ТБ-3 със свободноносещо крило. Сред само, летите в света, както военни, така и пътнически, ТБ-3 бил най-големият. Такива самолети никой в света нямал не само в производство, а и на чертежи. А Туполев още през 1933 година започва експерименти по дозареждането на ТБ-3 във въздуха. С ТБ-3 били установени няколко световни рекорда, включително височинни полети с товари от по 5, 10 и 12 тона. Схемата на ТБ-3 станала класическа за този клас самолети за няколко десетилетия. Смайва бързината, с която се изпълнявала поръчката: производството достигало до 3 ТБ-3 дневно (Е. Рябчиков, А. Магид. Становление, с. 1). Съветската промишленост чупи собствения си рекорд — за къс срок произвежда 818 ТБ-3. Полковете и бригадите вече не вършат работа. На 23 март 1932 година Съветският съюз пръв в света започва създаването на тежки бомбардировъчни корпуси. През януари 1936-а се създава първата в света авиационна армия, през март — втората, малко по-късно — третата. Никой друг тогава нямал нито авиационни армии, нито дори корпуси на стратегическата авиация.

Флот от хиляда тежки бомбардировача бил мечтата на стратезите и за пръв път тя е въплътена в Съветския съюз. Генералите и политиците от всички страни спорели за доктрината на генерал Д. Дуе, а Сталин не спорел…

Но и това не е всичко: планирало се трите авиационни армии да бъдат превъоръжени с най-нови бомбардировачи и допълнително да се разгърнат още три армии в Белоруския, Киевския и Ленинградския военен окръг (В. Шумихин, с. 185). Докато ТБ-3 се учел да лети, докато още го доизкусурявали, десетина конструкторски бюра вече се били включили в жестока схватка за най-новия стратегически бомбардировач, който после трябвало да замести Туполевите ТБ-1 и ТБ-3. Самият Туполев предлага осеммоторния „Максим Горки“. Самолетът се появява на паради, смайвайки тълпата с размерите си, и само малцина знаят, че същинското му наименование е ТБ-4. Павел Сухой предлага едномоторния свръхдалечен бомбардировач ДБ-1 с невероятно голям размах на крилата. Самолетът (под друго име) извършил няколко полета през Северния полюс до Америка. Америка възторжено посреща съветските герои летци, без да разбира, че се провеждат изпитания на експериментален бомбардировач. А Сергей Козлов предлага дванайсетмоторния „Гигант“, способен да излита с няколко десетки тона бомби или да прехвърля в тила на противника десантни подразделения с всякакво тежко оръжие, включително и с танкове. Смайващи са проектите на К. А. Калинин. Виктор Болховитинов предлага тежкия бомбардировач ДБ-А. По външен вид и по характеристики това е нов самолет, но всъщност представлява основна преработка на Туполевия ТБ-3. Това е класически пример как с минимални разходи на базата на стар самолет се създава нов. ДБ-А чупи наведнъж четири световни рекорда. Това е свръхмодерен самолет, но могат да го произвеждат същите заводи, които произвеждат ТБ-3, без промяна на производствения цикъл, без смяна на оборудването, без нарушаване на възприетите технологични процеси, без преквалификация на работниците и инженерите, без нормалното в такива случаи спадане на броя на произвежданите самолети и дори без преподготовка на летците, техниците и инженерите от стратегическата авиация. Ако ситуацията е била чак толкова напечена, ДБ-А можел да бъде пуснат в серийно производство и преди започването на Втората световна война флотът на стратегическата авиация е щял да бъде изцяло обновен. Но точно тогава се появило същинско чудо — Петляковият ТБ-7. ТБ-7 засенчил всички.

В момента на появяването на ТБ-7 производството на тежки бомбардировачи в Съветския съюз по ритмичност не отстъпвало на производството на автомобили при Хенри Форд. Смяната на модел е болезнен процес, но това е по-просто, отколкото да започваш от нулата. Страната през страшните години, когато милиони измирали от глад, била водеща в областта на тежките бомбардировачи, а когато икономическата ситуация рязко се подобрила, същата тази страна доброволно се отказала от първото си място. Когато никой не заплашвал страната, тя късала от залъка на умиращите деца, обаче произвеждала тежки бомбардировачи, но ето че в съседство се появил Хитлер и замирисало на война, а тежки бомбардировачи вече не се произвеждат. И въпросът не е: щели ли сме да успеем да произведем хиляда ТБ-7 преди започването на войната или не. Въпросът е другаде: защо не сме се опитали?

Преди появяването на ТБ-7 в Съветския съюз били създадени конструкторски бюра, способни да създават самолети, изпреварващи времето си, промишленост, способна да осъществява масово производство в количества, надхвърлящи мирновременните потребности, били открити академии, авиаторски и технически училища, разработена теорията на бойното им приложение и получен боен опит в локални войни и на грандиозни маневри, били построени летища, бази, учебни центрове, полигони, създадени формирования, подготвени кадри от командващ армия до бордови картечар, от инженери по навигационна апаратура до фотодешифровачи за големите авиационни щабове, обучени летци, щурмани, бордови инженери, техници, двигателисти, метеоролози, радисти, авиационни медици и т.н., и т.н. Били се оформили колективи и се родили традиции, били създадени теоретици и практици.

И след всичко това страната, която била единственият лидер в областта на стратегическата авиация, влязла във Втората световна война без стратегическа авиация. Със заповед на Сталин през ноември 1940 година авиационните армии били разформирани. Към 22 юни 1941 година съветската стратегическа авиация вече нямала в състава си армии. Останали само пет корпуса и три самостоятелни дивизии. Основното им въоръжение бил ДБ-Зф. Той е великолепен бомбардировач, но не е стратегически бомбардировач. Продължавали да са на въоръжение ТБ-3. Те можели да се използват като транспортни самолети, но като бомбардировачи били остарели. А ТБ-7, както вече знаем, били едва единайсет. Това количество не стигало дори за формирането на една ескадрила.

Без ТБ-7 стратегическата авиация престанала да е стратегическа. Нещо повече, през пролетта на 1941 година Сталин осъществил същински разгром. Дотогава висшият команден състав на стратегическата авиация се комплектувал само от хора, които се били отличили в боевете, които в небето на Китай, Испания и Монголия били доказали правото си да командват. Всички командващи авиационни армии били Герои на Съветския съюз. По това време това звание се ценяло значително повече, отколкото след войната. Командващият 2-ра армия С. П. Денисов имал не една, а две Златни звезди. През ония години тези хора биха могли да се преброят с пръстите на едната ръка. През пролетта на 1940 година Сталин въвежда генералските звания, но звезди не раздава наляво и надясно: началникът на Главното управление на ВВС е генерал-лейтенант от авиацията, началник-щабът на ВВС — генерал-майор от авиацията. Командващите авиационни армии по офицерско звание били равни с най-висшия авиационен началник и превъзхождали някои от заместниците му, включително и началник-щаба на ВВС. Сталин вярва на първите хора в стратегическата авиация: командващият 3-та армия генерал-лейтенант от авиацията И. И. Проскуров става началник на ГРУ, преди да поеме командването на цялата стратегическа авиация.

Но ето че Сталин си наумил нещо и започва разгромът. Тази тема заслужава отделно проучване. А сега само два-три примера за илюстрация: генерал-лейтенантът от авиацията С. П. Денисов бил изпратен от Сталин в Задкавказието да командва авиацията на второстепенен окръг. След това той ще служи на длъжности, неотговарящи на званието му: няма да се издигне по-горе от командир на дивизия. Генерал-лейтенантът от авиацията И. И. Проскуров през април 41-ва бил арестуван, подложен на чудовищни изтезания и ликвидиран през октомври. А за командващ стратегическата авиация бил назначен полковник Л. А. Горбацевич (Командование и Штаб ВВС. М., Наука, 1977, с. 26). Полковникът дотогава никъде не се бил отличил (нямало да се отличи и занапред), но на Сталин не му били нужни не само ТБ-7, а и командирите на тежки бомбардировачи.