Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- — Добавяне
4
На 19 август 1939 година били взети и други решения от историческа важност. В далечна Монголия Жуков бил подготвил внезапен удар по 6-а японска ария. Принципното си съгласие за внезапния удар Сталин бил дал още преди това, но сега, когато всичко е подготвено, Жуков трябва да получи окончателното разрешение. В този момент имало и други варианти за действия. Например съветските войски да се окопаят за отбрана, а подготвеното настъпление да се отмени. Настъплението е риск. В случай на успех Япония ще получи урок за дълги години напред. В случай на провал цял свят ще започне да говори, че Сталин е обезглавил армията и тя е неспособна да воюва. В случай на провал Жуков може да бъде разстрелян, но кръвта му няма да измие военния позор.
В събота, 19 август, Сталин изпраща с шифрограма на Жуков само една дума: БИВА. След няколко часа Жуков нанася удара.
Наистина, там, в Монголия, в момента на нанасяне на удара била вече не късната вечер на 19 август, а неделното разсъмване на 20-и.
В 5.45 153 съветски бомбардировача под прикритието на съответен брой изтребители нанесли внезапен удар по позициите на японските войски. Веднага след това заговорила артилерията. Артилерийската подготовка била кратка (2 часа и 45 минути), но незапомнено мощна. Докато траела артилерийската подготовка, съветската авиация нанесла втори удар и в 9.00 танковите клинове разпрали японската отбрана. Замисълът на Жуков бил прост. Жуков провел класическа операция за обкръжаване — относително слаб център и две мощни подвижни флангови групировки. Центърът само сдържа противника, а ударните групировки по фланговете, без да завързват продължителни боеве, заобикаляйки огнищата на съпротива, устремно напредват и се съединяват зад противника. След три денонощия пръстенът на обкръжението около японските войски се затворил и започнал разгромът. Операцията край Халхин Гол е блестяща и като замисъл, и като изпълнение. Жуков рискувал. Но рискът се оправдал. Жуков заповядал да се изнесат летищата колкото може по-близо до фронтовата линия. Това позволило на самолетите да вземат по-малко гориво, но повече бомби. Интензивността на използването на авиацията се повишила рязко: самолетите излитали, бомбардирали още преди да са набрали височина, бързо се връщали, вземали бомби и пак излитали. А когато съветските танкове вече били далеч напред, авиацията можела да ги подкрепя, без да сменя летищата си на базиране. Жуков изнесъл до самата бойна линия лазаретите и снабдителните бази — подвозът на боеприпаси, гориво и всичко необходимо за бой се осъществявал ритмично и бързо, евакуирането на ранените не изисквало много време, няколко минути след раняването си войникът се озовавал на операционната маса. Жуков изнесъл своя и всички други командни пунктове до бойната линия, така че можел лично да вижда панорамата на сражението, а когато войските вече били отишли далеч напред, не му се наложило да мести командния си пункт подир войските. Докато траела подготовката на настъплението, Жуков почти напълно забранил използването на радиовръзката. Връзката се осъществявала предимно по жица с кратки и разбираеми само за двамата разговарящи заповеди и команди. Операцията се подготвяла скришом. Всеки изпълнител получавал указания само в рамките на своите задължения и нямал представа нито за общия замисъл, нито за размаха и сроковете за започване на настъплението. Впрочем мнозина не знаели и за самото настъпление. Жуков заблуждавал не само японското разузнаване, а преди всичко собствените си войници и командири. Те чак до последния момент смятали, че се подготвя отбрана за продължителен период. Щом собствените ни войници и командири вярвали в това, вярвал и противникът…
Дезинформацията дала обилен резултат. В цялата дотогавашна японска история нямало толкова ужасно поражение. Разгромът на 6-а японска армия край Халхин Гол имал стратегически последици. Била спряна японската агресия по посока на Съветския съюз и Монголия и обърната в друга посока… През 1941 година в критичните за Съветския съюз дни японските генерали, помнейки урока от Халхин Гол, не посмели да нападнат.
Халхин Гол е първата през двайсетия век светкавична война, блицкриг в чист вид. Това е първото в историята правилно прилагане на танковете на големи маси за удари в дълбочина. Това е пример за небивала концентрация на артилерията на тесни участъци от фронта. Това е образец за абсолютна внезапност на съкрушаващите удари — през първите час и половина от сражението японската артилерия не дала нито един изстрел и нито един японски самолет не излетял.
Халхин Гол е началото на издигането на Жуков.