Виктор Суворов
Денят „М“ (77)

2

В обикновената пехотна дивизия има 1 артилерийски и три пехотни полка. През лятото на 1939 година специално за изпращане край Халхин Гол били формирани две нови пехотни дивизии с необичайна организация: във всяка по 2 артилерийски и по 3 пехотни полка. Дивизиите с новата организация при удара се проявили изключително добре. И Жуков предложил нововъведението да бъде разпространено в цялата Червена армия: на всеки командир на дивизия — по два артилерийски полка. И на всеки командир на пехотен корпус — по два.

На 13 септември 1939 година Сталин утвърждава предложението и започва разгръщането на нови артилерийски полкове. Количеството на дивизиите и корпусите расте, а количеството на артилерийските полкове в състава им расте двойно по-бързо, сега броят им трябва да достигне 577.

Чудновата се получила организационната структура на пехотния корпус. Преди това в един корпус със стандартна организация (3 дивизии) общият брой на полковете е: 9 пехотни и 4 артилерийски, а от септември 1939 година — 9 пехотни и 8 артилерийски. Такъв корпус само на книга е пехотен, фактически корпусът станал пехотно-артилерийски. Тази констатация е съвсем правилна, защото в състава на артилерийските полкове има само артилерия, а в състава на пехотните полкове има и пехота, и артилерия. Ако преброим всички пехотни роти и артилерийски батареи в един корпус, с учудване ще установим, че артилерийските батареи са близо един път и половина повече от пехотните роти. В сравнение с пехотните корпуси на чуждестранните армии съветският пехотен корпус бил най-малък по брой на войниците (особено в тиловите подразделения), но рязко превъзхождал всеки чуждестранен корпус по огнева мощ.