Нора Робъртс
Завръщане в смъртта (6)

Шеста глава

Ив не обичаше да отлага неприятните задължения, защото го смяташе за проява на слабост. Въпреки нежеланието си още по обяд отиде при командир Уитни. Утешаваше се с мисълта, че така поне се отърва от напористата репортерка Надин Фарст — звездата на Канал 75, която настояваше да я интервюира във връзка с разследването на случая Петибоун-Дън.

Докато вървеше към ескалатора, й хрумна, че все пак трябва да намери време за Надин. Освен че бе еталон за елегантна жена, старата й приятелка притежаваше ум като бръснач и нюх за разгадаване на заплетените случаи и можеше да й окаже неоценима помощ.

Веднага я поканиха в кабинета на командира, което означаваше, че той е очаквал посещението й.

Уитни седеше зад бюрото си — широкоплещест мъж с широко, позагрубяло от възрастта лице. Ала очите му бяха все така проницателни и от опит Ив знаеше, че е запазил рефлексите си на опитно ченге, въпреки че от години не беше действащ полицай.

Той се облегна назад и с пръст й помаха да се приближи:

— Добър ден, лейтенант. Разбрах, че от сутринта се трудиш като работлива пчеличка.

— Моля?

— Посетила си нашия квартал и си гостувала на Шели Петибоун. — Уитни скръсти ръце. Тя изпитателно го изгледа, но изражението му беше непроницаемо. — Току-що се обади съпругата ми и буквално ми наду главата, разказвайки какво се е случило.

— Сър, стандартната процедура е да се разпитат всички, които по някакъв начин са свързани с жертвата.

— Не съм те упрекнал, нали? — избоботи той, но по тона му не можеше да се отгатне дали е разгневен. — Какво е мнението ти за Шели Петибоун?

— Че е здравомислеща и пряма жена, на която можеш да се довериш.

— Познавам я от петнайсет години и те уверявам, че си я преценила правилно. Нещо кара ли те да вярваш, че е замесена в убийството на съпруга си?

— Не, сър, не разполагаме с доказателства за вината й.

Уитни кимна:

— Радвам се. Лейтенант, страхуваш ли се от съпругата ми?

— Да, сър — без колебание отвърна тя. — Страхувам се.

За миг устните му потрепнаха, сякаш едва се сдържаше да не се усмихне, после той отново кимна:

— Понякога и аз мъничко се боя от нея. Ана е волева жена, а създаде ли си мнение за някого, трудно го променя. Ще направя всичко възможно да не се намесва в работата ти по този случай, което е възможно, тъй като Шели не е на първо място в списъка на заподозрените. Но запомни, че не обещавам нищо, дори в определен момент може би ще се наложи да се справяш сама.

— Разбирам.

— Радвам се, че предварително изяснихме този въпрос. Седни, искам да ти обясня какви са взаимоотношенията ни със семейство Петибоун. — Той посочи стола. — С тях ни свързва дългогодишно приятелство, дори един от синовете ми ходеше с Шерилин. Жена ми беше много разочарована, когато се разделиха, защото дълбоко в сърцето си се надяваше връзката им да завърши с брак. Разбира се, в крайна сметка го преодоля. — Уитни се загледа в снимката на съпругата си, която стоеше на бюрото му, и я обърна към стената. — Двете с Шели са добри приятелки и според мен Ана прие по-тежко предателството на Уолтър, отколкото собствената му съпруга. Заяви, че никога повече няма да му проговори, ето защо нито ние, нито децата ни присъствахме на празненството. Разбира се, бяхме поканени, но както вече ти казах, науми ли си нещо Ана, никой не може да й го избие от главата.

— Сър, уверявам ви, че въпреки това продължавам дълбоко да ви уважавам.

Уитни повдигна вежди, за миг в очите му проблеснаха дяволити пламъчета. Съумя да сдържи усмивката си и продължи:

— Съпругата ми си е наумила, че Шели непременно трябва да се омъжи повторно или поне да поддържа романтична връзка с някого. Приятелката й обаче упорито отказва да участва в машинациите й. Както ти отбеляза преди малко, първата госпожа Петибоун е здравомислеща и пряма жена. След развода възприе начин на живот, който я удовлетворява, и за ужас на съпругата ми остана в приятелски отношения с Уолт. Откровено казано, и на мен той ми беше много симпатичен. — Усмивката, която трептеше на устните му, помръкна. — Симпатичен е меко казано, по-скоро бях привързан към него. Беше човек, който няма врагове. Дори Ана не можа да му намери някакъв недостатък. Синът му и дъщеря му го обожаваха и тъй като ги познавам като собствените си деца, знам, че не са замесени в убийството. Разбира се, на теб предстои да докажеш невинността им.

— Засега не съм открила нито доказателства, нито мотив те да са извършили престъплението. Същото се отнася и за брачните им партньори.

— За сметка на това си открила Джулиана Дън.

— Да, сър.

Уитни подпря длани на бюрото и се изправи:

— От време на време, Далас, системата дава дефекти. Най-голямата грешка е, че тази жена е била освободена от затвора. А сега един прекрасен човек е мъртъв, защото някой някъде е допуснал грешка.

— Не съществува система, която да дава стопроцентови резултати и да е защитена от грешки, но това не ни утешава, когато загубим приятел.

Уитни кимна в знак, че приема думите й като израз на съболезнование, сетне попита:

— Защо го е убила?

Тъй като се беше изправил, Ив се почувства неудобно и също стана, преди да отговори.

— Досега е действала по един и същ шаблон — впримчва богат човек с положение в обществото, завъртява му главата, той се жени за нея, а след смъртта му тя съвсем законно получава половината от имуществото му. В трите случая, които са ни известни, мъжете са били поне с двайсет и пет години по-възрастни от нея и са имали по един брак зад гърба си. Петибоун отговаря на „стандартите“ й, но засега не сме се натъкнали на доказателства, че той я е познавал интимно. Не е била наследница на имуществото му, поради което не би могла пряко да се облагодетелства от смъртта му.

Ив извади от джоба си дисковете с рапортите си и ги остави на бюрото.

— И все пак най-вероятният мотив си остава спечелването на пари. Допускам и възможността Дън да е станала наемна убийца. Проучихме финансовото състояние на членовете на семейство Петибоун и на най-близките им делови партньори, но не установихме да са изтегляни големи суми наведнъж или малки на няколко пъти, с които да се плати на хипотетичния професионален убиец. Разбира се, засега проверката е извършена само на първо ниво. За второто трябва да имам специално разрешение.

— Ако е станала професионалистка, сигурно я бива в занаята — отбеляза командирът.

— Да, сър, и аз съм на същото мнение.

— За нея знам още, че като вземе парите от наследството, има обичай да се скрие в миша дупка, докато организира следващия удар.

— Вече се е отклонила от обичайния си метод на действие. Но ако е напуснала Ню Йорк, със сигурност е отишла в друг голям град. И то в такъв, който познава като петте пръста на ръката си. Още не се е напълно приспособила към живота извън затвора, затова ще предпочете позната обстановка. Помолих Фийни да държи връзка с полицията в Чикаго и в Източен Вашингтон. Свързах се и с Майра за консултация. Ще ми се да проучи полицейските рапорти, свързани с убийствата, извършени от Дън, както и резултатите от тестовете, на които е била подложена.

— Няма ли да издириш психиатъра, който преди години е изготвил профила на Джулиана?

— Не, сър. Според мен и той, и психотерапевтът са били прекалено снизходителни към нея, повече се доверявам на мнението на Майра. Дън умее да върти хората на малкия си пръст. И още нещо — майка й и завареният й баща още са живи, възможно е в определен момент тя да се свърже с тях. Освен това Макнаб е изготвил списък на хора, с които може би се е сприятелила, докато е била в „Докпорт“. Според мен едно посещение на Изправителния център може да се окаже ползотворно.

— Кога възнамеряваш да заминеш?

— Ще ми се да бъде утре, сър. Ако е възможно, разрешете на Фийни да ме придружи. Двамата с него сме имали вземане-даване с Дън, пък и Пийбоди в момента е прекалено заета — с родителите си, които са пристигнали от провинцията, и с един от неразрешените случаи, които й поверих да разследва.

Уитни сбърчи чело:

— Възложила си й да разследва убийство, така ли? Смяташ ли, че е достатъчно подготвена?

— Да, сър. Попаднала е на вярната следа и в скоро време ще приключи разследването.

— Дръж ме в течение за работата и по двата случая. Утре следобед ще отсъствам. Предстои ми да се сбогувам със стар приятел.

 

 

За нея бе необичайно да си тръгне от работа след края на дежурството си и навреме да се прибере у дома. Още по-необичайно беше да отвори външната врата и да не налети на Съмърсет, който я причаква, за да й подхвърли унищожителна реплика. Тя дори постоя минута-две във фоайето, изчаквайки появата му, сетне се усети какво прави и побърза да се изкачи по стълбището.

Нещо й подсказваше, че той я дебне на горния етаж, но остана изненадана, като безпрепятствено се добра до спалнята. От Съмърсет нямаше и следа. Също и от Галахад.

Изведнъж й се стори, че е попаднала в чужд дом.

После чу как тече душът и гласовете, долитащи от банята. Влезе и през матовото стъкло, отделящо душа от по-голямото помещение, видя Рурк.

Гледката би накарала всяка жена да потръпне от желание.

Гласовете идваха от телевизора, монтиран в стената — предаваха някаква финансова информация. „На този човек през повечето време главата му е пълна с цифри“ — помисли си и реши да насочи вниманието му към друго занимание.

Съблече дрехите си, пристъпи зад Рурк, прегърна го през кръста, после плъзна ръка надолу.

Мускулите му се напрегнаха, задвижени от животински инстинкт.

— Скъпа, недей — промърмори, — съпругата ми ще се прибере всеки момент.

— Заеби я.

— С най-голяма удоволствие — засмя се той, обърна се и я притисна към мокрите плочки.

Ив нареди на устройството да повиши температурата на водата до четирийсет градуса.

— Прекалено е гореща — прошепна той, без да откъсва устни от нейните, докато помещението се изпълваше с облаци пара.

— Искам да е гореща. — Ив ловко се извъртя и притисна гърба му до стената, сетне леко го ухапа по брадичката. — И теб те искам горещ.

Вече беше пламнала от възбуда. Ръцете и устните й се наслаждаваха на тялото му, превземайки го като крепост. Той вече не чуваше гласа на говорителя, който информираше за борсовите индекси и за състоянието на финансовия пазар; долавяше само съскането на горещата вода и туптенето на сърцето си.

Желаеше тази жена всеки ден и всяка минута. Сигурен бе, че ще продължава да я желае дори след смъртта си. Тя бе неговият пулс, неговият разум, диханието му.

Сграбчи я за мократа коса, повдигна я, за да прилепи устни към нейните, все едно задоволяваше неутолим глад.

Усещането се предаде и на нея — животинска похот, която Рурк толкова успешно прикриваше под маската на елегантността, стила и търпението. Накара я да пожелае примитивното, да жадува опасността от звяра, спотаил се и в двама им, който всеки миг можеше да се освободи.

С него можеше да бъде нежна, макар че допреди да го срещне, не знаеше що е нежност. С него можеше и да е брутална, без да се страхува от последствията.

— Сега! Сега, сега, сега! Искам те в мен!

Пръстите му се плъзнаха по мокрите й бедра, вкопчиха се в тялото й. Дъхът й спря, когато той отново я притисна към стената, а когато я облада, от гърдите й се изтръгна вик.

Тялото й се разтърси от първия мощен оргазъм, сетне се напрегна за още.

Не откъсваше поглед от очите му, в които виждаше отражението си; сякаш плуваше все по-навътре в лазурносин океан, който щеше да я повлече към дъното. Знаеше колко неизчерпаеми са силите му, затова обви бедра около кръста му, за да получи още и още.

Парата се разпръсваше в нежна мъглица. Водата ги обливаше като горещ дъжд. Със силен тласък Рурк проникна в нея, взирайки се в нея, жадувайки да види смесицата от изненада и удоволствие, която след миг щеше да озари лицето й. Усети, че тя отново стремително се носи към върха на плътското удоволствие, видя как очите й потъмняха — миг преди да престанат да виждат, златистокафявото почти почерня — сетне тялото й се напрегна и завибрира като струна.

Обви го като горещ, влажен юмрук и едва не го накара да загуби самоконтрол.

— Вземи още! — изхриптя той със сетни сили, струваше му се, че белите му дробове горят. — Още и още, и още, докато от мен не остане нищичко!

Отново потърси устните й и тя усети желанието, което напираше в него. А когато Рурк я облада, когато наслада, болка и лудост се сляха в стрелата, която пронизваше сърцевината й, тя сякаш отдалеч се чу да крещи.

Останали без сили, все още вкопчени един в друг, двамата се отпуснаха на пода.

— Божичко! — успя да прошепне Рурк и се запита дали някога очите му ще се върнат в орбитите си.

— Да си останем тук още час-два. Може би няма да се удавим. — Ив отпусна глава на рамото му.

— Не бъди толкова сигурна — лежим върху сифона за изтичане на водата — промърмори той, но дори не помръдна.

Ив подложи лице под горещата струя и щастливо въздъхна:

— Толкова е хубаво…

Рурк игриво стисна гърдата й:

— Бога ми, наистина е прекрасно.

— Да му се не види, къде са се дянали другите… обитатели на този дом?

— Важното е, че ние сме тук. — Той не издържа на изкушението и захапа зърната й, които още бяха твърди и горещи.

Ив примигна:

— Не може да бъде! Сигурно се шегуваш.

— Дай ми само няколко минути и ще разбереш дали се шегувам. Ако не беше проклетата гореща вода, щях да се справя и по-бързо.

— Само посмей да намалиш температурата и ще видиш какво ще ти се случи! — Тя обгърна с длани лицето му, погледна го в очите и широко се усмихна: — Май е време да се поразмърдаме. Нивото на водата започва да се покачва.

Двамата с усилие се изправиха — краката още не ги държаха. Ив отиде в кабинката за изсушаване, а Рурк се загърна с голяма хавлиена кърпа. Тя притвори очи, наслаждавайки се на топлината.

— Без майтап, къде са хората и животните, пребиваващи временно и за постоянно в този дом? — попита отново.

— Преди известно време надникнах в парника и видях Фийби да засажда някакви растения. Сам и Съмърсет са се затворили в кухнята и обсъждат някаква рецепта. Установиха, че са на еднакво мнение по отношение на подправките, сосовете и какви ли не още кулинарни измишльотини. Родителите на Пийбоди ме предупредиха, че тя ги е поканила да вечерят в ресторант, следователно отпада задължението да се занимаваш с тях.

Ив излезе от кабинката, взе халата, който Рурк й подаде, и впери поглед в съпруга си, докато той увиваше около кръста си хавлиената кърпа.

— С Фийни утре заминаваме за Чикаго да поразпитаме този и онзи в „Докпорт“. Не, отказвам! — продължи, преди той да заговори. — Няма да използваме нито едно от твоите транспортни средства. Ще пътуваме със совалката като нормални хора.

— Както искаш. Попаднала ли си на някакви нови улики?

— Засега не разполагаме с нищо конкретно. — Ив го последва в спалнята, порови в дрешника и избра някакви джинси. — Установих обаче, че първата съпруга на Петибоун и жената на командира са първи приятелки. Положението е доста деликатно, въпреки че тя не е на първо място в списъка на заподозрените. Налага се да проучим на второ ниво финансовото състояние на „актьорите, изпълняващи главните роли“.

Рурк обу панталона си, вдигна глава и видя, че тя е смръщила вежди.

— Защо ме гледаш така? — попита я невинно. — И дума не съм проронил.

— Чета мислите ти, приятел! Отговорът е отрицателен! Имам разрешение за проучване на второ ниво и не възнамерявам да я престъпвам… поне засега. Не желая да използваш нелегалния си компютър, за да проникнеш по-навътре. До този момент разследването се движи по график, затова предпочитам да играем по правилата.

— Случвало ли ти се е да си задаваш въпроса кой е написал тези правила.

— Дългата ръка на закона. Но не възразявам да се заемеш с проучването на финансовото състояние на близките на убития и на хората, заемащи ръководни постове в компанията… стига да имаш малко свободно време. За разлика от мен разбираш от тези неща.

— Лейтенант, винаги имам време за теб.

 

 

Той й отдели цели два часа, дори се съгласи да хапнат пица в нейния кабинет, докато проучваха данните за финансовото положение на членовете на фамилията Петибоун и на ръководителите на отдели в „Светът на цветята“. Проследиха банковите влогове, дали са били теглени големи суми, имало ли е трансфери на парични средства, изплащани ли са големи премии.

— Не видях нищо подозрително — заяви накрая Рурк. — Открихме неколцина делови партньори, които би трябвало да потърсят квалифицирана помощ по отношение на инвестирането, а клонът в Трайбека би трябвало да има по-голяма годишна печалба, което подсказва, че част от постъпленията се отклоняват в нечий джоб. Разбира се, това са наглед незначителни подробности, но ако компанията беше моя, щях да се погрижа за запушване на пробойните, които могат да доведат до потъване на кораба.

— Според теб на колко възлизат злоупотребите?

— Осем-девет хиляди, и то само за тази година. Не е сума, заради която си заслужава да отнемеш човешки живот.

— Известни са ми случаи, при които са убивани хора само заради джобните им пари.

— Вярно е. Но сигурно ще се съгласиш, че сумата не е достатъчно голяма, че да бъде нает професионален убиец. Разбира се, можеш да разпиташ директора на клона, макар че само ще си загубиш времето. Сумата, която е присвоил, ще му стигне само за наемането на аматьор убиец. Предполагам, че парите са му трябвали, за да уреди комарджийски дълг, или пък да направи скъп подарък на любовницата си, която сигурно е някое готино парче.

— Ама че изрази употребяваш!

Рурк вдигна поглед:

— Че защо да си кривя душата — обикновено мъжете изневеряват на съпругите си с красиви жени. В този случай предполагам, че става въпрос за пристрастност към хазарта, тъй като не забелязвам разходи, подсказващи наличието на извънбрачна връзка — сметки от хотели или от ресторанти, където е била поръчана вечеря за двама, или разходи за служебни пътувания, по време на които човек може да се срещне с любовницата си.

Ив присви очи:

— Струва ми се, че знаеш прекалено много как мъжът поддържа извънбрачна връзка.

Той загадъчно се усмихна:

— Така ли мислиш? Едва ли знам повече от средно статистически мъж, при това познанията ми не се основат на личен опит.

Ив си взе още едно парче пица и промърмори:

— Вярвам ти. Доволен ли си?

— О, сякаш камък ми падна от сърцето.

— Ще разпитам онзи хитрец, дето е присвоил парите… — Тя се изправи и както й беше обичай, закрачи напред-назад, като отхапваше от пицата. — Логично е да се предположи, че парите са мотивът за убийството на Петибоун, но интуицията ми подсказва друго. Защо й е на Джулиана да се връща в Ню Йорк и да отрови съвършено непознат човек?

— Може би се е запознала с него или поне е възнамерявала, преди да я „прекъснат“ и да я изпратят за близо десет години в затвора.

— Преди десет години Уолтър Петибоун е бил женен — отбеляза Ив и се позамисли. — Но може би още тогава бракът с първата му съпруга не го е задоволявал. Може би съществуват признаци на недоволство, които най-близките роднини и приятели не забелязват. Ала страничният наблюдател, който знае какво да търси, сигурно би ги видял. Може би той е бил в списъка й с „кандидат-съпрузи“ — проучвала го е с мисълта да го направи свой любовник, а по-късно да го накара да се оженят. Вероятно е бил истинско предизвикателство за нея, защото той по природа е бил много почтен. Възможно ли е да го е покварила?

Ив отново замълча и потъна в размисъл, сетне промърмори:

— Да, това би й допаднало. Така и не успяхме да установим колко време е държала на прицел жертвите си. Да допуснем, че прелъстяването на Петибоун е било предвидено за след време, но междувременно са я заловили, осъдили са я и са я изпратили в затвора. Докато тя отсъства от сцената, Петибоун се развежда, но не щеш ли, много бързо си намира втора съпруга. Може би Джулиана го е убила само защото преди не й се е удала възможност да го стори.

— Теорията изглежда правдоподобна, но не разполагаш с доказателства.

— За сметка на което имам мотив за извършване на престъплението. Ако Джулиана не убива срещу заплащане, значи разполага с достатъчно пари, да са си осигури лукса, който така й допада. А може би убива, само и само да навакса за времето, което е пропуснала, докато е била в затвора. Разполага с наследството на съпруга си от Източен Вашингтон, ала не го е докоснала — проверих. Следователно има други доходи и си е казала, че онези пари са й в кърпа вързани. Открия ли източникът на доходите й, смятай, че съм намерила и нея.

— Ако заделях бели пари за черни дни, щях да ги пазя в шифровани сметки в различни банки, намиращи се на различни места. — Рурк отпи от превъзходното каберне, което беше поръчал заедно с пицата. — В големи градове, в забутани провинциални градчета, дори на други планети. Освен това не бих оставил големите пари на едно място — добави той, когато Ив намръщено го изгледа. — По този начин ако човек не може да се добере до парите, внесени в дадена банка, спокойно ще се възползва от другите си влогове.

— Не става въпрос само за пари. Джулиана има слабост към играта на борсата, покупко-продажбата на акции. Ако си набелязал някои печеливши компании или други обекти, не можеш близо десет години да стоиш със скръстени ръце и да гледаш как ти ги измъкват изпод носа. Ти би ли се примирил?

— Не. Освен в случай, че мозъкът ми е престанал да функционира. В тази игра трябва да си отваряш очите на четири, да продаваш и купуваш, да трансформираш капиталите си. Или пък да имаш доверен човек, който да те замества.

— Тя не се е доверявала никому. Което пък означава, че докато е била в затвора, е намерила начин лично да участва в борсовите игри. За тази цел трябва често да е провеждала разговори по видеотелефона, за които се предполага, че са под наблюдение.

— Може и да избегнеш подслушването, стига да знаеш кого да подкупиш — промърмори Рурк. — Освен това при определен вид инвестиции не се налага непрекъснато следене на финансовия пазар. Необходими са най-много няколко часа седмично.

— С Фийни трябва да намерим човека, когото е подкупила.

— Възнамеряваш ли да се върнеш у дома през този век? — иронично подхвърли той. — Издирването на подкупен затворник или пазач няма да ти отнеме повече от двайсет-трийсет години.

— Изглежда, нямаш особено високо мнение за способностите ми. — Тя облиза от пръста си доматения сос. — Ще си бъда вкъщи за вечеря.

— Ще се прибереш навреме две вечери подред ли? Ще отметна в календара си тези паметни дати. — Като видя, че Ив продължи да се мръщи, въпреки усилията му да я развесели, загрижено попита: — Какво те мъчи?

— Нищо. Само размишлявах… — Тя направи обратен курс до масата, посегна да вземе още едно парче пица, но се отказа.

Тъй като я познаваше прекалено добре, Рурк мълчаливо я изчака да продължи.

— Докато разпитвах Шели Петибоун, тя ми разказа за брака си. Стори ми се, че още изпитва силни чувства към Уолтър, макара да я е зарязал заради едрогърдеста жена, която е два пъти по-млада от нея. Ала кой знае защо останах с усещането, че говореше по-скоро като за брат, отколкото за съпруг. Каза, че… Всъщност не е важно. Мислиш ли, че с течение на времето страстта, която изпитваме един към друг, постепенно ще намалее и накрая ще си станем безразлични?

— Пепел ти на езика!

— Искам да кажа, че сигурно настъпва време, когато на брачните двойки и през ум не им минава да правят любов под душа. А когато сексът престане да ги възпламенява, ще им е останало ли нещо, което да ги свързва? Или ще се превърнат в двама души, които само живеят под един покрив.

— Ела тук, умницата ми!

— Няма нужда да ми доказваш любовта си, Рурк — промълви тя. Вече съжаляваше, че е повдигнала въпроса. — Изказването на Шели Петибоун ми направи силно впечатление. Домъчня ми за нея, но донякъде я оправдавах.

— Ела тук! — повтори той, протегна й ръка, а когато тя хвана дланта му, я накара да седне на коленете му.

— Не мога да си представя, че ще дойде ден, в който няма да те желая до болка. Че няма да копнея да те виждам, да долавям аромата на косата и кожата ти, да те докосвам. А когато станем на по сто и двайсет години и от страстта са ни останали само спомените, пак ще копнея за близостта ти.

— Вярвам ти. — Тя отметна косата от челото му.

— Почакай! Спомняш ли си мига, в който за пръв път те видях? Беше през зимата, а смъртта стоеше между нас…

— Да, спомням си.

— Тогава не разбрах, че си ченге. По-късно този факт не ми даваше покой, защото се гордеех, че различавам ченгетата от километър разстояние, и то когато е тъмно като в рог. Ала когато се обърнах и те погледнах, не видях служителка на закона, а жена. Виждах жената на моя живот, макар тогава да не го осъзнавах. Не откъсвах поглед от теб и внезапно всичко се промени. От този миг насетне нищо нямаше да бъде постарому.

Ив също си спомняше как той се обърна и се втренчи в нея, сякаш опечалените, присъстващи на погребението, не съществуваха, как погледът му не се откъсваше от очите й, привличайки ги като с магнит. И как се бе разтреперила като лист от властното му излъчване.

— Присъствието ти ме разтревожи по странен начин — промърмори замечтано.

— Постарах се да изпиташ това усещане. Виждах жената, която щях да обичам, на която щях да се доверявам и без която животът ми щеше да бъде безсмислен, знаех, че никога няма да изпитам същите чувства към друга. Ти беше единствената жена, с която копнеех да бъда ден след ден, да заспивам и да се събуждам до нея… и да остарея заедно с нея.

— Как го правиш? — Тя прислони чело до неговото. — Как винаги съумяваш да кажеш онова, което изпитвам необходимост да чуя?

— Много брачни двойки живеят заедно до края на дните си не само по навик, за удобство или поради страх от промяната, а защото се обичат. Може би любовта се състои от цикли. Може би не сме били влюбени достатъчно дълго, за да го разберем, как мислиш? Но в едно съм сигурен — ще те обичам, докато съм жив.

— Знам. — Очите й се наляха със сълзи. — Знам, защото и с мен е същото. Днес съжалих онази жена, защото бе загубила любовта на съпруга си, без да знае кога се е случило. Господи! — Тя на два пъти дълбоко си пое дъх — толкова се вълнуваше, че сякаш стоманен обръч стискаше гърлото й. — По-късно се замислих над думите й и над начина, по който ми разказа историята на проваления си брак. Хрумна ми, че съвместният им живот е бил прекалено спокоен, лишен от емоции.

— Спокоен и лишен от емоции ли? — повтори Рурк и я стисна малко по-силно. — Подобни проблеми не застрашават нашия брак.