Нора Робъртс
Завръщане в смъртта (15)

Петнайсета глава

Когато се свести, разбра, че лежи на тротоара. Над нея се бяха надвесили двама медици от „Бърза помощ“.

— Казах, че не искам никакви лекари!

Единият прокара над лицето й сензорно устройство и отбеляза:

— Челюстта не е счупена, костите на скулите — също. Извадила е късмет. Изглежда така, сякаш са я ударили със стоманен юмрук.

— Разкарай се, да не си посмял да ме докоснеш!

Медиците не обърнаха внимание на протестите й, което още повече я вбеси. Опита се да стане, но очевидно беше много слаба, защото те с лекота преодоляха съпротивата й.

— Рамото е навехнато, има натъртвания в областта на гръдния кош. Няма счупени ребра, което е истинско чудо. Да, имала е късмет, макар че бая се е поохлузила. И сивото й вещество се е разхлопало. Хей, как се казваш?

— Ив Далас. Лейтенант Далас! Само ме докосни и си мъртъв!

— Супер, още помни коя е. Как е зрението, лейтенант?

— Виждам те прекрасно, тъпако!

— Не е загубила и моминското си очарование. Наблюдавай лъча на фенерчето, малката. Движи само очите, без да мърдаш главата.

— Лейтенант! — Пийбоди коленичи до нея. — Положението ви е сериозно, позволете им да ви помогнат.

— Обадила си се на „Бърза помощ“, въпреки че изрично те предупредих да не го правиш! Заслужаваш да те изпратя в карцера, ясно ли е?

— Нямаше да ми се сърдите, ако знаехте как изглеждате.

— Не бъди толкова сигурна!

— Светлината, лейтенант. — Медикът я хвана за брадичката, за да й попречи да върти главата си. — Следете я с поглед.

Тя го изруга, после се подчини.

— Е, доволен ли си? А сега ме остави да стана.

— Няма да успеете да се задържите на крака, лейтенант. Имате сътресение на мозъка и натъртвания по гърдите, рамото ви е навехнато, устната ви е разцепена, имате още безброй контузии и наранявания, а лицето ви изглежда така, сякаш сте се блъснали в задницата на максибус. Ще ви закараме в болницата.

— Не си познал!

Пийбоди вдигна поглед и облекчено въздъхна.

— Мисля, че някой ще ви принуди — промърмори и се отмести, за да направи място на Рурк.

— Какъв е този заговор? — Раздразнението на Ив беше заменено от паника. — Пийбоди, спукана ти е работата!

— Млъкни! — тихо, но авторитетно каза Рурк. Изглеждаше толкова самоуверен, че двамата медици се облещиха и се втренчиха в него, като че беше бог. — Какво е състоянието й?

Този път човекът с бялата престилка използва медицински термини, за да опише безбройните наранявания и контузии на Ив, и завърши с препоръката тя да постъпи за лечение в най-близката болница.

— Няма да отида!

— Напротив. — Рурк нежно докосна насиненото й лице и усети как в гърдите му се надига гняв. — Но първо й дайте болкоуспокояващо.

— Рурк…

— Да не мислиш, че съм сляп? — избухна той, сетне се овладя и бързо смени тактиката. — Бъди смела, момичето ми, и позволи на добрите чичковци да се погрижат за теб. Ако слушкаш, ще те почерпя със сладолед.

— Така ще ти го върна, че дълго ще го помниш!

— С нетърпение очаквам мига, в който ще бъдеш в състояние да изпълниш заплахата си.

Тя се замята, като с крайчеца на окото си зърна спринцовката в ръката на медика.

— Не искам тази гадост! От тия лекарства затъпявам! Паднах и се ударих, защо правите от мухата слон? Къде е онова хлапе? Ще му смачкам луничавата физиономия.

Рурк се наведе толкова ниско, че лицето му запълни полезрението й:

— Не думай! Нима си позволила едно хлапе да те надвие? — Веднага разбра, че въпросът и подигравателният тон, с който беше изречен, са попаднали право в целта. Ив престана да се съпротивлява и злобно се втренчи в него:

— Слушай, приятел… Ох! Да му се не види! Да му се не види! — възкликна, като усети убождането от иглата.

— Успокой се и се наслаждавай на усещането — подхвърли Рурк. Видя как очите й се замъглиха, почувства как се отпусна ръката й, която стискаше. — Точно така, скъпа.

— Мислиш се за много умен, нали? — промърмори тя. Имаше усещането, че е лека като перце и се носи по вятъра, съзнанието й започна да се замъглява. — Но всъщност си по-красив, отколкото умен. Да, много си красив. Дай ми целувчица. Божичко, луда съм по устните ти. Ще ми се да ги захапя.

Той целуна безжизнената й ръка и промърмори:

— Момчета, дамата повече няма да ви създава проблеми.

— Бас държа, че летях поне три метра. Ихаа! — Ив обърна глава, докато я пренасяха на количката с колелца. — Хей, Пийбоди, къде ти е униформата? Май и обувките ти ги няма.

— Свалих ги, защото ми пречеха да тичам. Ще се оправите ли, лейтенант?

— Абсолютно! Обаче няма да ходя в никакви болници. Не, сър. Отивам си право вкъщи. Къде е Рурк? С него си отиваме вкъщи, нали?

— И това ще стане.

— Точка по въпроса! — отсече тя и пред очите й причерня. Така и не усети как я качиха на линейката.

 

 

— Тръпки ме побиват, като си помисля какво ме чака, когато лейтенантът оздравее — печално промърмори Пийбоди, която неспокойно кръстосваше чакалнята на интензивното отделение.

— Не бой се. — Рурк разсеяно погледна чашата с кафе, от която дори не беше отпил. — Постъпи правилно, като повика линейката и мен.

— Предпочитам да не го споменаваш, когато лейтенант Далас се опита да ме удуши. Главата ми не го побира как е могла да преследва Джулиана. Онзи скитник беше едър като горила и буквално я смаза. Вероятно е навехнала рамото си, когато го блъсна в слабините. Докато се мъчех да извадя оръжието си от глупавата вечерна чантичка, тя вече беше повалила исполина и го беше оковала за вратата на колата. Може би щях да я предпазя, ако действах по-бързо.

— Престани да се самообвиняваш. Според мен си направила всичко възможно. Как са стъпалата ти?

Тя размърда пръстите на краката си. Беше се отбила в тоалетната, за да свали скъсания чорапогащник.

— Няма страшно. Една топла баня и масаж ще оправят нещата. Жалко за обувките. Бяха чисто нови и много шик. Но дори като ги събух, пак не успях да тичам редом със съпругата ти. Бърза е като мълния.

— Дълги са й краката — промърмори Рурк и се помъчи да не мисли за кръвта, с която беше просмукан панталонът й.

— Със сигурност щеше да залови Джулиана, ако не беше хлапето със скейтборда. Няма втора като нея. Тя е… — Пийбоди млъкна и тревожно се втренчи в лекарката, която излезе от интензивното отделение.

— Вие ли сте съпругът? — обърна се тя към Рурк.

— Да, как е Ив?

— Побесняла е от гняв — страхувам се, че крои ужасяващи планове за отмъщение. Госпожице, ако вие сте Пийбоди, знайте, че същото се отнася и за вас.

— Оправила се е — облекчено въздъхна Пийбоди. — Божичко, толкова се радвам!

— Ударът по главата е причинил сътресение на мозъка, но изглежда, другите наранявания не са сериозни. Погрижихме се за рамото й, обаче през следващите няколко дни пациентката не бива да го натоварва. Хълбокът й е натъртен, но за щастие тазобедрената кост не е счупена. Същото се отнася и за ребрата. С малки дози болкоуспокояващи ще облекчим страданията й. Погрижихме се за множеството порезни рани, със студени компреси ще отстраним кръвонасяданията, които са най-вече по лицето. Поне едно денонощие тя трябва да остане тук под наблюдение.

— Отсега мога да ви кажа какво е мнението й по този въпрос.

— Хммм, подобна черепна травма не е шега работа. Всъщност и другите й наранявания са толкова сериозни, че тя непременно трябва да остане в болницата поне едно денонощие. Ще я наблюдаваме, ще следим жизнените й показатели…

— Същите грижи тя може да получи и вкъщи. Разберете, че съпругата ми изпитва страх от болниците. Уверявам ви, че много по-бързо и по-лесно ще се възстанови, ако си е у дома. Имам позната лекарка, която ще я наблюдава. Казва се Луиз Димато.

— О, да, ангелът на милосърдието от улица „Канал“ — кимна лекарката. — Добре, ще разреша изписването на съпругата ви, но при две условия. Първо, стриктно да спазвате указанията, които ще ви дам относно грижите за нея, второ — колежката Димато да поддържа връзка с мен и да ме осведомява за състоянието й.

— Приемам и много ви благодаря за разбирането.

— Жена ви е в трета стая — добави тя и се отдалечи.

Рурк влезе в стаята тъкмо когато Ив безуспешно се мъчеше да сложи ботушите си. Тя го стрелна с леден поглед и процеди:

— Само почакай да се обуя — така ще те изритам, че ще ти натикам топките в гърлото!

— Скъпа, моментът не е подходящ да мислиш за секс. — Той се приближи до леглото и с пръст повдигна брадичката на Ив. Дясната половина от лицето й беше покрита със синини, които вече добиваха тъмно морав цвят. Десният й клепач беше толкова подпухнал, че окото й почти не се виждаше, което правеше ледения й поглед още по-страшен. Устата й беше като рана.

— Лейтенант. — Рурк нежно я целуна по челото. — Добре са те подредили.

— Ти ме подреди — позволи им да ме натъпчат с болкоуспокояващи!

— Вярно е.

— И да ме доведат тук.

— Вината е моя, признавам. — Той опипа подутината на тила й. — Вярно, че главата ти е твърда, но не е от желязо. Приеми, че и аз си загубих главата, като те видях да лежиш окървавена на тротоара.

— Жива ще я одера Пийбоди, задето те е повикала.

— Да не си посмяла! — нареди той. — Горкичката, едва се държи на крака, стъпалата й са изранени до кръв, но толкова се притеснява за теб, че не е престанала да се разхожда отвън в чакалнята. Моля те, не й прави забележка.

— Ти ли ще ме учиш как да си гледам работата?

— Не, моля те да послушаш сърцето си. Тя мисли, че ако е била по-бърза, ти нямаше сега да си тук.

— Глупости! Наистина бягам по-бързо от нея, но и тя не оставаше много по-назад при все глупавите си обувки.

— Именно. Случайно знаеш ли кой номер обувки носи помощничката ти?

— Моля?

— Няма значение, ще се оправя и сам. Готова ли си да се прибереш вкъщи?

Тя стана от леглото и не се възпротиви, когато Рурк протегна ръка да й помогне.

— Къде ми е сладоледът?

— Не ме слушаш, затова няма да те почерпя.

— Подлец такъв!

 

 

Тя се вбеси още повече, като разбра, че Рурк е повикал Луиз, после си каза, че това е за предпочитане пред перспективата Съмърсет да изпълнява ролята на медицинска сестра.

Настроението й се повиши, когато младата лекарка влезе в спалнята и остави на масичката огромна купа сладолед с шоколадови парченца.

— Дай си ми сладоледа.

— Само ако обещаеш, че няма да ми създаваш неприятности, докато те преглеждам.

— В болницата вече ме прегледаха!

Луиз безмълвно загреба от сладоледа и с наслада облиза лъжичката.

— Добре де, добре! Дай ми сладоледа и никой няма да пострада.

Луиз й подаде купата, седна на леглото и постави на скута си лекарската чантичка. Стисна устни, докато оглеждаше лицето на Ив, и изохка.

— Това ли е медицинското ти заключение, доктор Димато?

— Не, това е само началото. Но веднага мога да кажа, че си извадила късмет, задето нямаш фрактура на скулата.

— Знаех си, че днес е щастливият ми ден. Вече не е толкова — добави, докато усърдно загребваше от сладоледа. — Адски ме болеше от студените компреси, но изглежда доста ми помогнаха. Рурк се държи отвратително и участва в заговора срещу мен. Знам, че си истинска приятелка — разреши ми да стана и да си гледам работата.

— Разбира се, ставай.

Ив подозрително я изгледа, но спусна крака на пода и дори успя да се изправи. Ала само след няколко секунди главата й сякаш експлодира, зави й се свят. Строполи се на леглото и щеше да изпусне купата със сладоледа, ако Луиз ловко не я беше грабнала от ръцете й.

— Страхотна лекарка си, няма що!

— Вярно е. И не обичам да си губя времето. Дадох ти нагледен пример, който ни спести излишните спорове.

Ив, която се беше проснала по гръб, сви изранените си устни:

— Вече не си ми симпатична.

— Ах, недей! Разби ми сърцето, не знам как ще продължа да живея след това изявление. А сега да преминем от думи към дела. Ще лежиш неподвижно, докато ти кажа, че съм свършила. — Тя извади от чантата си джобен компютър и разгледа диаграмата на Ив. — Известно ли ти е колко време си била в безсъзнание?

— Че откъде да знам, след като съм била в несвяст?

— Имаш право. Ще те прегледам със скенера и отново ще ти сложа студени компреси. Ще се опитам да облекча болката.

— Не искам никакви лекарства. Извадиш ли спринцовка, развалям сделката.

— Както искаш. И без това предпочитам да не взимаш нищо, докато премине сътресението на мозъка. Ще приложа външни блокади, за да премахна силното главоболие, което сигурно те мъчи.

Тя отново отвори чантата си и докато ровеше из нея, на вратата се почука.

— Извинете. — Сам колебливо прекрачи прага, но не посмя да пристъпи в спалнята. — Рурк ми разреши да дойда, защото смята, че мога да помогна.

— Медицинско лице ли сте? — попита Луиз.

— Не… аз съм Сам, бащата на Дилия.

— Доктор Димато и сама се справя — предпазливо каза Ив и остави купата на масичката.

— Разбира се. — Той отстъпи крачка назад.

— Сигурно сте лечител. — Луиз го изгледа с интерес.

— Аз съм екстрасенс. — Сам се загледа в обезобразеното лице на Ив и сърцето му се сви от жалост заради болката, която й бяха причинили.

— Чрез енергийно поле ли лекувате?

— Да. — Сам извърна кротките си очи към Луиз. — Лекарите нямат добро мнение за хора като нас.

— Не съм тесногръда, нито закостеняла, приемам чуждото мнение. Казвам се Луиз Димато. — Тя слезе от подиума, върху който беше леглото, и подаде ръка на новодошлия. — Драго ми е да се запознаем, Сам.

— Защо вие двамата не отидете в дневната да пийнете нещо и да се поопознаете? — кисело подхвърли Ив.

— За съжаление — Луиз се обърна към леглото — не мога да кажа, че грубостта й се дължи на контузиите. Такава си е по рождение — очевидно генетичен дефект, чието отстраняване не е по силите на съвременната медицина.

— Нахлувате в спалнята ми, после ме обвинявате в грубост. Май и в собствения си дом вече не съм господарка. — Ив отново взе купата със сладоледа и намръщено се втренчи в нея.

— Доктор Димато, разрешавате ли да поговоря насаме с нея?

— Разбира се, ще почакам отвън.

Като останаха сами, Сам се приближи до леглото:

— Много те боли, нали?

— Случвало се е да изпитвам и по-мъчителна болка.

Той нерешително приседна на ръба на леглото:

— Знам, че не обичаш да вземаш лекарства. Доктор Димато сигурно ще облекчи страданието ти чрез външни блокади, но аз мога да ти окажа по-голяма помощ. Онова няма да се повтори, Ив — продължи, преди тя да успее да проговори. — Защото съм подготвен. Знам, че ми нямаш доверие, но те моля да забравиш предразсъдъците си. Никога не лъжа и нямаше да ти го предложа, ако не бях сигурен, че няма да навляза в забранена територия.

Тя ровичкаше с лъжицата в сладоледа и не смееше да вдигне поглед. Знаеше обаче, че този човек е искрен.

— Ще ми помогнеш ли по-бързо да се съвзема?

— Ако въздействието се съчетае с медицинската помощ, резултатът е гарантиран.

— Съгласна съм. Давай по-бързо, че ме чака много работа.

 

 

Остана потресена, че нито лечителят, нито лекарката бяха споменали, че тя трябва да се съблече гола, за да я прегледат и да приложат лечението. Двамата обсъждаха частите от анатомията й така, сякаш тя беше дроид, предназначен за лабораторни опити, затова затвори очи в знак на съпротива. Подскочи, като усети първия допир на пръсти, почувства някакво захлаждане, последвано от затопляне в областта на хълбока, който бе контузила при падането.

Нечия длан се притисна до подпухналата й страна и тя стисна зъби. Ала парещата болка бързо премина, зави й се свят. Усещането не бе като да се вози на въртележка; стори й се, че е лека като перце и се носи във въздуха.

Чуваше гласовете на Луиз и Сам, но думите им нямаха значение.

— Все едно е под наркоза — промълви Луиз. — Много си способен.

— Болката в тазобедрената кост е нетърпима. Друг на нейно място щеше да крещи от болка.

— Но тя не е като другите, нали? Междувременно аз ще се погрижа за травмата на главата. Смятам, че можем да намалим отока.

— Ще ви преча ли, ако остана?

Рурк! Като чу гласа му, Ив се помъчи да се надигне.

— Шшт, скъпа, не мърдай. До теб съм.

Защото Рурк бе до нея, тя престана да се съпротивлява на приятното замайване.

Когато се събуди, беше тъмно. За миг изтръпна от страх да не би да е ослепяла. Опита се да седне в леглото, видя как някаква сянка се раздвижи и разбра, че Рурк е наблизо.

— Колко е часът?

— Късно е. — Съпругът й седна на леглото. — Трябва да си почиваш. — Той нареди на устройството да включи осветлението на най-ниската степен.

Приглушената светлина я изпълни с щастие — все пак не е ослепяла. Облекчението й беше толкова силно, че дори не се нахвърли върху Рурк, когато той се приведе и се втренчи в зениците й. После попита:

— Коя дата сме днес?

— Зависи дали е преди или след полунощ.

— Умница си ми ти!

— Знам къде се намирам. И още, че след няколко дни имаме годишнина от сватбата. Мили Карло, никога не съм те обичала повече от сега.

— Аз също, Миранда. — Рурк я целуна по челото, но всъщност това беше предлог да провери дали тя има температура. — Ако се чувстваш малко по-добре, ще повикам децата. Малкият Карло, Роби, Ана и мъничката Алис изгарят от нетърпение да видят майка си.

— Засрами се — плашиш една безпомощна жена! Голям мръсник си бил.

— Гледай отново да заспиш. — Той взе ръката й и я допря до страната си.

— Само ако и ти си легнеш. Не мога да заспя, когато се разхождаш напред-назад или висиш до леглото ми.

— Уведомявам те, че самоотвержено бдях над моята наранена любима. — Той се изтегна до нея, нежно положи главата й на рамото си. — Боли ли те?

— Още ме понаболява, но се ядва. Хей, спомних си нещо забавно — преди сватбата ни пак ме бяха ударили по лицето. Май започва да става традиция.

— Типично за нас, а? А сега се успокой и заспивай.

Тя затвори очи:

— Рурк.

— Хмм.

— За малко щях да я хвана.

 

 

Когато отново отвори очи, в спалнята цареше полумрак. Тя отново се запита дали този път наистина не е ослепяла, после разбра, че Рурк е спуснал щорите на всички прозорци, дори на прозорчето на тавана.

Очевидно съзнанието й още не се беше избистрило. Тя остана да лежи неподвижно, като мислено „инвентаризираше“ болките. Помисли си, че можеше и да е по-зле, като се има предвид какво й се бе случило. Предпазливо седна в леглото и остана приятно изненадана, че не усеща нито пулсиращо главоболие, нито замайващо прилошаване. Примъкна се до ръба на леглото, стъпи на пода. Дълбоко си пое дъх и се изправи. Стаята заподскача пред погледа й, но след миг всичко си дойде на мястото. Ив си помисли, че главата й сякаш е стегната в менгеме — за щастие, никой не затягаше винтовете.

Тъй като още беше гола, тя намръщено разгледа контузията на гърдите си, охлузеното място на хълбока. Синините вече не бяха моравосини, а сиво-жълтеникави, което бе добър признак. „Явно вървя към подобрение“ — каза си и раздвижи рамото си.

Беше доста сковано, но не я болеше. Тя изви глава да огледа голямата синина, която го „красеше“.

В този момент Рурк слезе от асансьора и заяви:

— Не бива да ставаш без разрешение.

— Кой го казва?

— Здравият разум, но кога ли си се вслушвала в съветите му?

— Искам да взема душ.

— Разбира се, но първо Луиз ще те прегледа. Ще бъде тук след няколко минути, тъкмо довършва закуската си.

— Имам съвещание в осем часа.

— Отложи го с един час. — Той взе халат от нейния дрешник. — Дано да си в състояние да го проведеш.

Ив грабна халата, но когато понечи да го облече, болното рамо й изигра лоша шега, затова само наметна дрехата. Опита се да измарширува край Рурк, но той препречи пътя й:

— Къде отиваш?

— Да се изчишкам! — сопна се Ив. — Това поне разрешено ли е?

— Дори е препоръчително. — Той широко се усмихна и отиде да зареди автоготвача, а Ив се запъти към банята. Рурк започна да отброява секундите — вероятно щяха да й бъдат необходими осем.

— Боже господи!

— Седем — промърмори той. Съпругата му очевидно се движеше по-бързо, отколкото бе очаквал. — Да се беше видяла преди няколко часа! — Влезе в банята и застана зад Ив, докато тя се взираше в огледалото.

Дясната половина от лицето й беше обагрена в същото противно съчетание от сиво и жълто, примесено със зелено, което беше зърнала на гърдите и на хълбока си. Цветовете бяха по-наситени върху скулата и около окото, където подпухналата плът провисваше като спукан балон. Косата й беше на фитили, вероятно бе сплъстена от пот и от кръв.

Тя предпазливо докосна с пръст долната си устна и потръпна:

— Божичко, онзи тип добре ме е подредил!

— Сигурно е имал ръка като реактивен влак.

— Беше същински исполин — замислено промърмори тя и обърна глава, за да се види в профил. Гледката не беше по-привлекателна. — Отвратително е да те удрят по лицето! Хората непрекъснато те зяпат и подхвърлят идиотски фрази от рода на „В стена ли си се блъснала?“ или „Божичко, какъв ужас! Боли ли те?“.

Рурк неволно се засмя:

— Разбира се, теб повече те е яд, задето са те обезобразили, не заради самия удар.

— Онзи беше олигофрен. Не знаеше какво прави. Мръсницата ми устрои капан, но не й стигна куражът да ме нападне.

— Както ти силно се надяваше.

Ив срещна погледа му в огледалото:

— Когато я заловя, ще си плати и заради това. — Тя предпазливо докосна челюстта си. — Помни ми думата — няма да е толкова красива, като я затворя в килията.

— Леле, ще има женски бой. Може ли да гледам?

— Извратен тип! — Тя влезе в душ кабината и нареди водата да се загрее до обичайните четирийсет градуса.

Защото се страхуваше да не би тя да падне и защото му доставяше удоволствие, Рурк се подпря на умивалника и се загледа в силуета зад стъклото.

Извърна глава и се усмихна, като видя Луиз:

— Твоята пациентка вече стана.

— Виждам. — Младата лекарка остави чантата си върху плота и заобиколи стъклената преграда. — Как се чувстваш?

Ив извика от изненада и се обърна, мократа коса падна върху очите й. Машинално закри с ръка гърдите си и въздъхна: — Поне в банята ме оставете на спокойствие!

— Първо, аз съм лекарка и вече съм те виждала гола, второ, принадлежа към онази част на човечеството, която има като твоите атрибути. Боли ли те някъде?

— Не. Остави ме да се изкъпя!

— Продължавай, кой ти пречи? Вие ли ти се свят?

Ив разгневено изсъска, забели очи и подложи главата си под водната струя:

— Не!

— Ако почувстваш дори най-леко замайване, трябва да седнеш. Седни, където и да се намираш. Иначе има опасност да паднеш. Можеш ли да движиш раменната става?

Ив направи нагледна демонстрация, като втри шампоан в косата си.

— Как е хълбокът?

Ив завъртя задника си, а Луиз се засмя:

— Радвам се, че си толкова игрива.

— Не съм игрива, а те вземам на подбив.

— Във всеки случай задничето ти е много хубаво.

— И аз все това казвам — намеси се Рурк.

— Господи, още ли сте тук? Изчезвайте и двамата! — Тя отметна косата си, обърна се и изпищя, когато и Пийбоди влезе в банята.

— Виждам, че сте на крака, лейтенант. Как се чувствате?

— Гола. Чувствам се гола и притеснена.

— Честно казано, мислех, че лицето ви е по-обезобразено. — Пийбоди се огледа. — Лейтенант Далас е тук, Макнаб, и вече е много по-добре.

— Ако и той влезе в банята — заплашително заяви Ив, — някой ще се прости с живота.

— Тези помещения са истински смъртоносни капани — обади се Рурк. — Предлагам да заведа в твоя кабинет Пийбоди и Макнаб… както и Фийни — добави, като чу откъм коридора гласа на капитана от компютърния отдел. — Луиз ще остане, докато се убеди, че си в състояние да изпълняваш задълженията си.

— В състояние съм да вдигна грандиозен скандал, ако още някой види циците ми тази сутрин. — Тя отново се обърна и се помъчи да се скрие сред облаците от пара.

След като обстойно я прегледа, Луиз заяви:

— Наистина имаш голям късмет. Можеше да получиш фрактура на черепа, а сега имаш само голяма цицина. При все това е истинско чудо, че сега си на крака. Сам е много способен и оказа голяма помощ.

— Задължена съм му — промърмори Ив, докато закопчаваше чистата си риза. — На теб също.

— Тогава ще ти представя сметката. В събота вечерта ще се състои благотворителен бал за набиране на средства за още три микробуса, оборудвани с медицинска апаратура. Изпратили са ви покана и ти… по-скоро Рурк е приел. Знам колко мразиш светските събития, но те моля този път да присъстваш.

Ив мълчеше. Казваше си, че ще се отплати на Луиз при друг случай и по друг начин. Рурк не биваше да посещава обществени места, докато Джулиана Дън не попаднеше зад решетките.

Младата лекарка погледна часовника си:

— Време е да тръгвам. Обещах на Чарлс да го посрещна на аерогарата — тази сутрин се връща от Чикаго.

— Добре. — Ив се поколеба, сетне посегна за кобура с оръжието си. — Наистина ли професията му не те притеснява?

— Наистина. Струва ми се, че се влюбвам в него, усещането е прекрасно! — Тя се усмихна и лицето й сякаш разцъфна. — Нали знаеш какво е, когато сте само двамата — тръпката, лудото биене на сърцето…

— Да. Да, май знам.

— Останалото… са само подробности… Слушай, Далас, не се преуморявай. Усетиш ли замайване, веднага седни. Ако ти призлее, веднага легни и не се прави на героиня. Съветвам те да вземеш и болкоуспокояващо. — Тя тръгна към вратата, но се обърна и добави: — С малко фондьотен ще прикриеш синините по лицето си.

— Че защо?

Луиз се засмя и излезе, а Ив се качи на асансьора.