Богдан Николов
Борован (5)

Учебно и църковно дело в Борован

Установено е с документ^[1], че учебното дело в Борован е започнало, вероятно след дълго прекъсване, през 1820 г. Тогава в Борован е съществувало килийно училище. Но има и една друга версия. Щом като в османския документ от 1614 г. са вписани имената на петима боровански свещеници, то е близко до ума да се предположи, че в Борован е имало килийно училище за подготовка на свещеници и учители в килийните училища още през първата половина на XVII в. и дори още по-рано. Такива училища е имало в по-будните селища още преди осемнадесети век (вж. Орловски, Ст. История на учебното дело във Врачанско. — Сп. Училищен преглед, С., 1904, кн. 7). Тези сведения за български училища в първите векове на робството са записани в някоя църковна книга при други някакви случаи. В османските архиви няма да ги намерим. Изследванията за първите и по-сетнешните учители в борованското училище не са завършени. Наскоро открихме една приписка върху църковна книга в църквата на с. Галиче. Написана е от ръката на учителя Георги Петков Кършигорски (1820–1913 г.) от с. Долна Кремена. За него се знае, че е учителствал в борованското училище, но не е уточнена годината. Приписката е следната: „Село Галиче, енорийски свещеник Георги Петков рукоположен на 1858 годин 17 мая хиляда осемстотин и петдесет и осма годин седамнайсети мая. Подписах аз свещеник Георги Петков Крашигорски“ Какво следва от приписката и от нашите проучвания, анкети с негови наследници и летописни книги на училища. Георги Петков се е учил в родното си село, в Черепишкия манастир и във Враца. Учителствал е няколко години в различни села и през 1847 г. първенци от с. Малорът го поканили да открие училище в селото. Той приема и е първият учител в с. Малорът в 1847 г.^[2] Георги Петков учителства в Малорът до Гергьовден на 1848 г. и на тази дата е спазарен за учител в с. Борован, където е оставил добри спомени. На връх Гергьовден 1851 г. той се уславя да открие училище в село Липница, Ореховско.^[3] От всичко това следва, че Георги Петков Кършигорски е учителствувал в Борованското училище от месец май 1848 г. до Гергьовден на 1851 г. Според приетите тогава правила учебната година е започвала и завършвала на празника на Свети Георги Победоносец. Лятна ваканция за учениците не е имало. В с. Липница Георги Петков учителства до Гергьовден на 1854 г., след който празник става учител в с. Галиче. На 17 май 1858 г. приема свещенически сан в Галиче и служи до своята смърт. През 1913 г. в Галиче избухва холерна епидемия и всеки ден умират по няколко човека. Деветдесет и три годишния свещеник Георги Петков ги опява. Но се заразява от холера и умира. От приписката, която ни е оставил, знаем вече с точност кога е стоял учител в Борован. Ако се появят още нови документи ще бъде изградена пълна и точна хронология на учителите в борованското училище. До сега имаше точна дата за учителя Цено Иванов, който в 1872 г. е обучавал 50 момчета в две отделения.^[4]

Обр. 7. Сребърна торква с гравирани орнаменти от Блъсната могила. Торквата е служила за украшение на шията на боеца. Датира от преди 2200 години.

Няма и следа от старата средновековна църква на Борован от 1614 г. Стари хора си спомняха, че някакви градежи е имало на височинката източно от днешната община, но камъните са отдавна разграбени. Може би там да е била средновековната борованска църква, която са ограбили и разрушили кърджалийските банди в края на XVIII в. През 1834 г. борованчени построяват нова църква, която нарекли „Света Параскева“ Тя е била изградена върху основите на по-стара църква.^[5] Но тя скоро рухнала и в 1872 г. срещаме документ за борованската църква „Свети Никола“, в която са служили двамата свещеници поп Цветко и поп Иван Лилов.^[6]