Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
strasharko (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
trooper (2012 г.)

Издание:

Богдан Николов. Борован

 

Автор: Богдан Николов

Редактор: Асен Кискимов

Художник на корицата: Росен Цонев

Рисунки и художествено оформление: Емилия Върбанова Пенева

Изд.: Читалище „Цани Иванов“, с. Борован

Враца, 1995

 

Отпред на корицата: Паметникът на Септемврийци в центъра на Борован, скулптор Владимир Цветков, открит на 1 юни 1972 г. Отзад на корицата: Паметникът на загиналите борованчани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, открит на 22 май 1937 г., скулптор Марко Марков. Издава читалище „Цани Иванов“ с. Борован. Разпространява се безплатно.

История

  1. — Добавяне

Името на село Борован

Това селищно име се тълкуваше и осмисляше от „Боров хан“ според всезнайковците. Името Борован не е възможно в никакъв случай да произлезе от думата „балван“, както го обяснява един професор с целия си багаж по езикознание. Това не е възможно просто защото законите на българския език изобщо не позволяват промяната на „бал“ в „бор“. И така името на село Борован датира от ранното българско средновековие и е произлязло от изчезналото вече от употреба старинно име на човек, който се е казвал Борован. Дали този човек е бил основател на селото, негов храбър герой или владетел — това никога няма да бъде доказано. Вековете са покрили с прах една любопитна историческа истина. Така са изчезнали и старинните лични имена като: Бутан, Вадин, Добрал, Добруш, Драшан, Галатин, Гало, Лепо, Роман и др., които са запазени в имената на отделни селища във Врачанско. Личното име БОРОВАН е образувано от БОРО и -ОВАН, както са образувани имената Брато -ван, Добро -ван, Мило -ван, Радо -ван, Пръ -ван и пр. А пък БОРО е съкратено от двуосновното лично име БОРИВОЙ — „да бъде борец воин, да побеждава воини“. Личното име Борован е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници от XIII в.[1] Името се среща и в османски регистри за данъкоплатци българи. Така в един списък от 1670 г., който се отнася за жители от Разградско, е споменат българинът Борован, син на Пейко (вж. Турски документи от 1670 г. в Нар. библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Ориент. отдел). След тази дата името Борован е вече изчезнало от употреба или се среща все по-рядко. Но това лично име е запазено в някои имена на местности като Борован кая — в землището на с. Църквище, Пирдопско, в Горни и Долни Борованец в землището на с. Якоруда, Разложко и др.[2]

Бележки

[1] Заимов, Йордан. Български именник. — С. 1983, изд. БАН, с. 30; Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите. — С. 1969, изд. БАН.

[2] Заимов, Й. Местните имена в Пирдопско. — С. 1959, с. 124.