Богдан Николов
Борован (10)

Приложение №4

Списък на падналите за свободата на отечеството борованчени във войните 1885, 1912, 1913 и 1916–1918 години

ДОЙРАН:

Ангел Обр. Врачовски

Вълко К. Данчовски

Велко Г. Златковски

Гано Иванов Гетовски

Иван Лилов Бекярски

Иван Трифонов Иванов

Илия Костов Костовски

Иван Г. Босашки

Иван Ц. Тарльовски

Кръстьо Г. Златковски

Мито Н. Велков

Найден П. Неновски

Нино Коцов Белински

Цветко Ц. Букерешки

Панчо П. Петровски

Петър П. Петровски

Трифон Иванов Босашки

Цано Г. Пашовски

Цено С. Врачовски

Цветко Г. Белниколовски

 

ДРЕНОВА ГЛАВА:

Вълчо Цв. Попадински

Никола Н. Топалски

 

ЛОЗЕНГРАД:

Величко В. Вельовски

 

КУЗЕН БРЕГ:

Димитър Хр. Ганджински

Спас Петров Върбовски

 

с. МИЧЕВО:

Петко Н. Ненков

Мито Анз. Миховски

Рашо Вълов Марински

 

КАЛА ТЕПЕ:

Димитър Л. Диковски

Иван Генов Геновски

Христо П. Свещниковски

 

ЛЕСКОВЕЦ:

Герго Хр. Риджалски

Йошко Н. Бецински

Христо Вълов Въловски

 

ЧИДЕЛИ ВИСОЧИНИ:

Динко Ц. Свещниковски

 

ПРИЩИНА:

Антим П. Поповски

 

БИТОЛЯ:

Асо К. Реджов

 

ВРЪХ ДИНОЛОВ:

Вълчин Ив. Дикльовски

 

ОДРИН:

Иван В. Денчовски

 

КИЧЕВО:

Ибро К. Исмаилов

 

СКОПИЕ:

Иван Ст. Стойчовски

 

СУЛТАН ТЕПЕ:

Лукан Н. Градинарски

 

АЛБАНИЯ:

Цветко Т. Барфанчовски

 

ГЛОГОВЕЦ:

Цветко Ив. Първановски

 

КЮСТЕНДИЛ:

Цено М. Кръстев

 

ВРЪХ ДУБ:

Влъчко Д. Генчовски

 

с. ДУНЯ:

Ганчо В. Пановски

 

ДОЛЖДЕЛИ:

Иван В. Марковски

Цено П. Васински

 

с. ТРИВОЛИ:

Цветко Н. Вълчовски

Цветко Г. Въловски

Цветко П. Ганецовски

 

ЧАТАЛДЖА:

Ангел В. Пешеринков

Велчо Цв. Тарльовски

Гано Иванов Диковски

Гецо Н. Върбанчовски

Гецо Иванов Герговски

Доно В. Арнаутски

Денко Ст. Стойновски

Иван Трифонов Вельовски

Иван М. Лалковски

Крачун Г. Златковски

Коцо К. Нетовски

Кръстьо Хр. Макаровски

Цветко Т. Донов

Мило Тр. Стойновски

Никола Ив. Градинарски

Петър П. Пешлеевски

Пано П. Бичовски

Христо Т. Велчовски

Христо Г. Лалковски

Христо П. Стойновски

Христо П. Милчовски

 

ЧАУШЛИИ:

Мицо Т. Тодорчовски

 

БУЛИНО БЪРДО:

Марко Г. Атанасински

 

МАГАРЕВО:

Нино П. Пашовски

Найден Г. Симеонов

 

ДОБРИЧ:

Герго М. Лалковски

 

ПОБРЕГ:

Никола В. Вельовски

Цветко М. Бърдарски

 

ВРЪХ КИТКА:

Пеко К. Исмаилов

Сълко Тр. Сълковски

 

ДЕРВЕНТ:

Христо Г. Цветковски

Симеон Цв. Тарльовски

Ненко Н. Лесигерски

Влъчко В. Нонински

Трифон П. Белниколов

 

НЕГОТИН:

Никола Вълчков

 

ГОЛАШ:

Герго Крачуновски

 

БАБИН ЗЪБ:

Герго В. Велковски

 

ЦАРЕВЕЦ:

Рашо Илиев Босашки

 

с. БОГДАНЦИ:

Христо Т. Трифоновски

 

с. ОРЛЕ:

Христо Г. Въловски

 

гара ГРАДСКО:

Христо Г. Дреньовски

 

с. КОСТУРНО:

Цветко В. Дзипалски

Рашо Кр. Дзипалски

Петър Н. Милкински

Починали от раните си или от епидемии, придобити по фронтовете:

Вълчо В. Станински

Ганчо В. Гачовски

Георги М. Миляков

Герго Д. Пецурков

Герго М. Въцковски

Гецо Ив. Върбанчовски

Дилко Иванов Вълчов

Денко В. Денчовски

Иван Г. Лаловски

Иван В. Трифонов

Иван Иванов Кържалейски

Коцо К. Коновски

Мицо С. Гетовски

Ненко П. Андреевски

Осман А. Рамаданов

Петко Иванов Бецински

Петър Л. Къчовски

Трифон Цв. Драганински

Христо В. Муцовски

Христо А. Риджалски

Цено Д. Лалковски

Вълко Н. Въльовски

Мицо П. Париджански

Лили Махмудов

Ибро Усов

Загинали в Отечествената война 1944–1945 г.:

Кандидат-подофицер Йордан Митов Петков-Неновски от трета армейска бронеизтребителна дружина. Роден на 20.І.1922 г. в Борован. Убит на 13 март 1945 г. край с. Шомодсоб, Унгария.

Редник Кръстьо Гергов Крачунов-Златков от четвърта армейска бронеизтребителна дружина. Роден на 1.XII.1914 г. в Борован. Загинал на 14.IX.1944 г. в сраженията при Девебаир край село Гюешево, Кюстендилско.

Редник Младен Иванов Петров-Въльовски от шеста рота на трети пехотен Бдински полк. Роден на 10.ІІІ.1920 г. в Борован. Убит на 8.IX.1944 г. североизточно от гр. Куманово, Македония.

Редник Петко Лалов Недков-Коцовски от 59-ти пехотен Пирински полк. Роден на 23.X.1922 г. в Борован. Починал от тежките рани, получени на фронта на 14.ІІІ.1945 г. в 15-та армейска хирургическа болница в Унгария.

Санитарен подофицер Христо Стоянов Христов-Арнаутски, ротен фелдшер на пета ударна рота от 46-ти пехотен полк. Роден на 30.X.1914 г. в Борован. Убит на 2.XІ.1944 г. при кота 1029 в Югославия.

Подофицер Цветко Костадинов Стефанов-Замбовски от 35-ти пехотен Врачански полк. Роден на 4.ІІІ.1918 г. в Борован. Загинал на 8.XІ.1944 г. югозападно от гр. Подуево в Югославия.

Редник Петър Димитров Велковски. Няма данни кога и къде е убит.

Редник Христо Иванов Врачовски. Няма данни и известия кога и къде е загинал.

Загинали в борбата против капитализма и фашизма 1923–1944 г.

Коста Петров Найденчовски

Цани Иванов Въловски

Никола Андреев Вълкачовски

Цветко Сълков Сълковски

Методи Тошев Тарльовски

Крум Цветков Беличовски

Ангел Йошков Бецински

Славко Трифонов Врачовски

Тошка Петрова Стойновска

Рашо Трифонов Тарльовски

Цено Мишов Лалковски

Бележити дати от историята на Борован:

На 18 май (стар стил) в два часа след полунощ 1876 г. Ботевата чета пристига в Борован и отсяда на почивка около извора Герговец (каптиран по-късно като един от резервоарите на днешната Долнокрайска чешма). Към четата се присъединяват като водачи двама младежи от Борован, които сетне не са се завърнали в селото и са загинали в боевете на четата с турците. Единият младеж се е наричал Спас Влайчов, но името на другия не се помни.^[1]

На 12 юни 1902 г. е открита пощенска станция в Борован.

Народно читалище „Цани Иванов“ е основано през 1907 г.

На 25 март 1905 г. е учредено Земеделческо спестовно-заемно дружество „ОРАЧ“ с пръв председател свещеник Игнатий Тошев.^[2]

През 1941 г. Андрей Атанасов Кременски открива първото частно кино в Борован.

На 10 май 1948 г. е образувано ТКЗС „Първи май“ в Борован.

 

ДЪРВОДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ В БОРОВАН Е ОСНОВАНА НА 18.VIII.1948 г. на основата на Тишлерско сдружение със собствен магазин, създадена през 1930 г. от Герго Рашев Лалковски. Новата кооперация обединява всички дърводелци от селото.

 

ШИВАШКА КООПЕРАЦИЯ в Борован е основана на 20 май 1949 г.

 

БРЪСНАРСКА КООПЕРАЦИЯ — на 1.I.1950 г.

 

ОБУЩАРСКА КООПЕРАЦИЯ — на 20 май 1950 г.

 

На ПЪРВИ МАЙ 1951 г. всички производителни кооперации се обединяват в ЕДНА, носеща името „ПЪРВИ МАЙ“, по-късно преименована в ТПК „Рашо Трифонов“, а днес тя е фирма „БОРТА“.

 

МАШИНОТРАКТОРНАТА СТАНЦИЯ В БОРОВАН започва да работи през 1951 г. Съществува до 1959 г., след което се преустройва, като стопанско предприятие „ВОДСТРОЙ“, днес РЕМОНТЕН ЦЕХ НА „ВОДНО СТОПАНСТВО“ — ВРАЦА.

 

МЕЛНИЦАТА по шосето за Малорад — собственост на ТКЗС е построена през 1962 г.

 

ЦЕХ ЗА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ, „Славко Врачовски“, по-късно Предприятие за резервни части, а днес фирма „БОРОВАНМАШ“ се открива в 1975 г.

 

Цех към МК „ГАВРИЛ ГЕНОВ“ (днес фирма „УНИКА“ — ВРАЦА) се открива през 1982 г.

 

БОРОВАН става Център на селищна система (ОБЩИНА) от началото на 1978 г. В нейният състав влизат селата: Малоръд, Добралево, Сираково и Нивянин. Същата година е създаден и Аграрно-промишления комплекс, в чийто състав влизат кооперативните стопанства на същите села.

 

По-късно са изградени и различни общински структури.

 

СП „Благоустройство и комунално стопанство“ се създава през 1979 г.

 

На 1.II.1994 г. Васил Цветков Пановски откри в родното си село първата частна аптека.

 

ПЪРВАТА частна фирма „КОРМАНОВИ“ с предмет на дейност автомонтьорски и автотенекеджийски услуги и товарни превози е създадена на 9 май 1989 г.

 

НА ОСНОВАТА на бившето ТКЗС през 1992 г. са изградени частните производствени земеделски кооперации „Единство“ и „Младост“.

 

На 18.XI.1992 г. е регистрирана Частната производствена кооперация „БЪДЕЩЕ“.

 

На 12.V.1993 г. е регистрирана Кооперация по снабдяване и реализация на селскостопанска продукция „МЛАДОСТ“.

 

През 1994 г. е регистрирана Кооперация за производство и земеделски услуги „ЖИТЕН КЛАС“.

 

Частна земеделска кооперация „САТУРН“ е регистрирана през 1994 г.

 

ПЪРВОТО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АГРОБОР“ с деловото участие на различни фирми, Потребителната кооперация „Орач“ и Общината открива ПЪРВИЯТ СИ ОБЕКТ — „МАНДРА“ на 14 октомври 1995 г.

 

ПЪРВИЯТ Боровански вестник „БАЧО КИРОВ ЛИСТ“ е издаден на 26.II.1945 г. по случай една година от гибелта на партизанина Крум Цветков Беличовски.

 

ПЪРВИЯТ ЮБИЛЕЕН вестник „БОРЧЕСКИ БОРОВАН“ е издаден през 1959 г. По-късно прераснал в многотиражен, излизащ два пъти месечно вестник „БОРЧЕСКИ БОРОВАН“, а след като Борован става център на общината излиза до 1990 под името „БОРБА“.

 

ПЪРВИЯТ ЮБИЛЕЕН ВЕСТНИК 140 ГОДИНИ БОРОВАНСКО УЧИЛИЩЕ — посветен на учебното дело излиза през 1960 г., последван по-късно от други издания за 150, 160, 170 и 175 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕ НА ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ В СЕЛОТО.

 

През лятото на 1954 и 1957 г. в Борован — за района на МТС се издава от столични журналисти многотиражен вестник „На хлебния фронт“.

 

Първият избран кмет на с. Борован след Освобождението ни от турско робство в 1880 г. е Христо Цонов Гойлашки.

 

Първият свободно избран кмет след 9.IX.1944 г. в изборите през 1946 г. е Цветко Христов Беличовски.

 

Първият свободно избран кмет след 10.ХI.1989 год. в изборите през 1991 год. е Петър Тодоров Цветковски.

Те поставиха началото на борованската местна промишленост

Първият дарак е бил собственост на Въло Бецински. След него дараци са имали Петко Замбовски, Филип Коновски, в съдружие с Христо Донов Ганецовски и Христо Видаркински. Сегашният принадлежи на наследниците на Андрей Кременски, Герго Диковски, Въло Милчовски и Ганчо Боянкински.

Модерно оборудвана маслобойна са притежавали като обща собственост Цано Станински, Иван Пеевски, Димитър Стоянов и Върбан Йотов.

Самоукият майстор Цветко Търговски е притежавал подвижна машина за приготвяне на фиде.

Маджунената фабрика на братята Борис и Захари Доновски започва да преработва захарна тръст през 1936 год. Те са притежавали и модерна маслобойна.

Влъчко Боянкински е притежавал циглена фабрика.

Братовчедите Иван и Георги Христови — Воденичарите са били собственици на Горната и долната мелници. На мястото на първата през 1962 година се изгражда днешната — собственост на бившето кооперативно стопанство, днес на Земеделска частна кооперация „Бъдеще“, а втората е била демонтирана. Днес е залята от селския язовир.

Начало на производството на прочутата БОРОВАНСКА БОЗА е поставено през 1897 год. от Петко Вълков Русиновски, който преди това е чиракувал 7 години в с. Джурилово при майстори-бозаджии, преселници от Албания. Той предава своя занаят на сина си Никола, упражнявал го точно 42 години. Той подготви и своя достоен заместник Венелин Николов Цветковски — сегашният…

Видни борованчени, прославили родния край и България:

Академик Георги ЦАНЕВ

Академик Румен ЦАНЕВ

Академик Цено ХИНКОВСКИ

Професор Милена ЦАНЕВА

Професор Борис БЕЛНИКОЛОВ

Професор Георги ГРАДИНАРСКИ

Професор Мита ДУНЧОВСКА

Професор Петко БЕЦИНСКИ

Професор Петър БРАТОЕВ

Професор Христо НОНИНСКИ

Доцент Данаил ВРАЧОВСКИ

Доцент Димитър РАЙНОВСКИ

Доцент Василка ДИНОВСКА

Доцент Емил ЛАЛКОВСКИ

Доцент Иван КАДИЙСКИ

Доцент Славка МИЛЧОВСКА

Доцент Тодор ТАРЛЬОВСКИ

Генерал Ангел АНДРЕЕВ

Генерал Мицо ГЕТОВСКИ

Зам. министър Валентин ГАЦИНСКИ

Зам. министър инж. Христо ВЪЧОВСКИ

Полковник Цани СТОЙНОВСКИ — пръв инструктор на първия български космонавт Георги ИВАНОВ. Първият дипломат Димитър НЕНКОВ.

Първият фотограф — Харалампи КОВАЧЕВ.

Милка Петкова Русинчовска-МАНДОВА — автор на учебници и методически разработки по география за различните степени на училищата.

Народни певци, певици и инструменталисти:

Маша Белмустакова

Иван Пановски

Надка Пановска

Милка Пановска

Кирчо Цондоровски-Мецата

Маргарита Бецинска, Цено Босашки и Елена Андреевска — носители на златни медали от съборите на народното творчество в гр. Копривщица.

 

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА КИНОАКТРИСА — Мара Нонинска-Миятева — участничка във филма „Българан е галант“.

Борис Цветков Диновски — актьор от Врачански драматичен театър.

Лило Цветков Беличовски — кинорежисьор.

Тодор и Цено Райновски — първите циркови артисти — акробати — мотоциклетисти.

Д-р Васил Стойновски-Байко — борец срещу два политически режима — фашизма и тоталитаризма.

Христо Рашев Тарльовски — първият и най-дългогодишен ръководител на кооперативното стопанство — 1948–1967 год.

Петър Кръстев Каленски — първият и единствен директор на машино-тракторната станция.

Иванчо Йотовски — първият борованчанин завършил висше образование.

Тома Цветков Златановски — дългогодишен съдия във Върховния съд на България.

Иван Вълов Кискимов е първият борованчанин завършил учителския институт за начални учители в гр. Силистра през 1894 г.

Обществени сгради и паметници — години на откриване

АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА НА ОБЩИНАТА — 1936 г.

ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ (в парка) — 1937 г.

СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ — 1939 г.

СКОТОВЪДНИЯ ДОМ — 1940 г.

СПТУ ПО АВТОТРАНСПОРТ „КОСТА ПЕТРОВ“ — 1960 г.

ТЪРГОВСКИЯ ДОМ — 1966 г.

ТПК — 1967 г.

БЕНЗИНОСТАНЦИЯТА — 1968 г.

ПАМЕТНИКА В ЦЕНТЪРА НА БОРОВАН — 1972 г.

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЦАНИ ИВАНОВ“ — 1972 г.

СГРАДАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ — 1976 г.

 

През пролетта на 1947 г. в западната част на борованското землище, тържествено бе направена първата копка на бъдещата железопътна линия ВРАЦА — ОРЯХОВО, която и до днес си остана недостроена и по всичко изглежда, че влак тук скоро няма да премине…

Борован в народното творчество

Стоян и Петкана

(народна песен)

Кани са село да бега,

Кой горе, либе, кой доле.

Стоян Петкани говори:

Либе Петкано, Петкано,

Я речи, либе, майци си,

Майци си, либе, баща си,

На едно село да идем,

Та двама да са земеме.

Тъкмо е Стоян изрекъл,

Побегна село Кремена:

Петканин баща побегна

В големо село Борован.

Възкачил се млад Стоян

На Борованската могила,

Рудо си стадо пасеше

И с меден кавал свиреше

И като свиреше думаше:

„Месечко ле мил братец,

Като си грееш по света,

Видиш ли село Кремена —

Видиш ли либе Петкана?

Ходи ли както ходеше,

Пее ли както пееше?“

А месечко отговаря:

„Виждам мома Петкана:

Ходи си, както ходеше,

Носи се, както се носеше,

Пее си, както пееше,

Ала линее по тебе“…

 

Текстът и мелодията на тази песен са изпълнявани от незабравимата народна певица МАША БЕЛМУСТАКОВА — МАРИШКА БОСАШКА.

 

Месечко

(седенкярска народна песен)

Месечко ле, месечинко ле,

Като ми грееш високо,

Видиш ли село Борован, (2)

Момите седенкюват ли

И мойто либе ходи ли, (2)

При друго либе седи ли

И мене забовари ли?

Месечко дума Стояну:

— Стояне ле, млад гурбетчийо,

Като ме питаш ша кажа:

Виждам си село Борован,

Кладът си моми седенки

И твойто либе тамо е, (2)

Зад седенкята седеше,

Тъжна си песен пееше,

Тебе, Стояне чакаше…

 

Тази народна песен е записана от изпълнението на незабравимата борованска певица МАША ВЪЛЧЕВА БОСАШКА-БЕЛМУСТАКОВА, която почина през 1992 г.

Химн на борованското училище

Текст — Пенка Цанева-Бленика

Музика — Борис Ибришимов

Науката завет е

от нашите деди:

дом пръв тук за просвета

от тях се изгради.

 

Припев:

През дни на тъмно робство

той бил е светъл фар

на бъдното потомство

от тях останал дар.

 

Той водил е народа

в борбата му до днес

за хляб и за свобода,

за правда и за чест.

 

Борци безбройни, смели,

излязоха от тук —

за светлото им дело

бъди достоен внук.