Богдан Николов
Борован (3)

Борованските родове

Стари боровански родове са: Андровци (от този род са Миндолете, Рандолете и Шандолете. От Андровци има изселени в с. Търнава, където се наричат също Андровци и в Кнежа, известни с името Шанданете). Друг стар род са Барфанчовци. Беличовци са също стар боровански род и от тях има изселени в с. Левчево. Следващи са Бекярете, Бецинци, Бичовци, Боянкинци, Братоевци, Бъзовци, Велчовци и Влашкоземците, които в 1829 г. се изселили в Молдова, но скоро се завърнали и един от братята останал в Добралево и от него са добралевските Вълчовци. Стар род са Въловци, от които са Блъгарете, Гарговци, Коцовци и Мангърете. Старият дом на Въловци е бил на мястото на днешната община. От Въловския род е казалията Вълчо Найденов, който е бил богат търговец и земевладелец. За него разполагаме с два оригинални документи: единият от 1872 г. за закупуване на земя, а другият от 1880 г. за уреждане на сметки. Вторият документ е изключително интересен, тъй като е написан собственоръчно от писателя възрожденец Цани Гинчев, който тогава е бил окръжен управител на Орехово — вж. приложението. Следващи стари родове са Върбанчовци, Върбовци, Въчовци, Ганджинци, Ганецовци (от този род е художника Владимир Ганецовски), Геловци, Герговци (това е родът на академиците Георги Цанев и Румен Цанев и на професор доктор Милена Цанева). Следват Гойлаците, Градинярете, Гецковци, Дилчовци, Денчовци, Дзипалски, Доновски, Драганинци, Дреньовци, Дръвеняците (те избягали от кърджалийските жестокости в Румъния). На връщане един от братята останал в Алтимир и от него са алтимерските Буалкьовци. Други стари родове са Дунчовци (пра-прадядото на тази фамилия е Радун от 1614 г. и Радунчо, а съкратено то е Дунчо), следват Замбовци, Кадиевци, Капельовци, Коновци, Кочовци, Кулкинци, Лалковци, Марковци (Конецовци), Милчовци, Мутинци, Муцовци, Найденчовци, Неновци, Ничовци, Нонинци (от този род е първата киноактриса в България — Мара Нонинска). Следват Палибачийте, Панковци, Пачовци, Петрашковци, Пецановци, Пираците, Попадинците, Поповци, Станинци, Станчовци, Сълковци (името на този род е от личното име Съло, умалително — Сълко, което е от старобългарската дума СЪЛЪ и означава „пратеник“ и отговаря на гръцкото Апостол). Стойновци са много стар род. Те избягали от кърджалийските банди у Влашко и на връщане техни братя останали в Алтимер. От тези братя са произлезли алтимерските родове Белчовци, Далбановци и Тарашоевци. Тук трябва да поясним, че тези оставания на семейства от боровански родове в други села, като Добралево и Алтимер, се дължат на това, че в тези села е имало малко жители, а много плодородна земя за обработване. Други стари боровански родове са Фезлийте, Хинковци, Целкинци, Чинкови и Янкулчовци^[1]. Това са старите родове в Борован, но, струва ми се, че има още пропуснати, въпреки нашето старание. Ако има някое родово име пропуснато, то нека първо да разпитат стари хора да не би да са от някой вече известен род и тогава да се обадят в читалището на Борован. Само така ще имаме един пълен списък на родовете.

Обр. 5. Бойна брадва, излята от бронз, намерена на Васков чукар. Средната бронзова епоха.

ПРЕСЕЛНИЦИ в Борован. Освен Врачовци и Славковци, които са преселени от Чирен през 1614 г., има още много. Те са: Арнаутете, които са българи от Албания и са дошли тук преди края на XVIII в. В един документ от 1809 г. е записано: „Да са знае каде що купуваме кошере за тамазлък у Борован от Цола Арнаутина — 6 оки за 67 гроша и от деда Цена Дървеняка — 1 ока за 14 гроша“^[2]. Други преселници са Андреевци, които дошли от Долна Кремена от тамошния род Лаковци. Те са вече голям род в Борован и към тях са Вълкачовци, Йотовци и Кръжовци. В една народна песен се казва: „Побегна село Кремена в големо село Борован…“ От с. Чирен по-късно са дошли Белинците, Белниколовци и Русиновци, а от с. Реселец са Русинчовци и Тодорчовци. От с. Веслец се преселват преди 250 г. Златановци. Тази род прави през 1987 г. родова среща и има написана книга за родословието (ръкописът е в читалище „Цани Иванов“ на с. Борован). От с. Тишевица се преселват Свещниковци и Муцовци, а от Горун махала — „Махалата“ — (днес гр. Пелово) идват Малджанете. От с. Оходен дошли Босаците, от с. Девене — Кискимете, а от с. Ветрен, Пазарджишко идват Гьоргьовци и от същото село една вдовица се омъжва за Сълко Тричков и довежда малолетният Симеон, от който сетне са Каластирете и Семьоновци (Герго, Крачун, Найден, Пено и Трифонка, която се омъжва за Стойчо Дреня — на дядо Игнат Дреньовски — дядото). От с. Овча могила, Великотърновско, идват Цветковци. По същото време в края на XVIII и началото на XIX в. от същото село в село Баница се преселват родовете Гешовци, Дилковци, Кузовци и Първановци. Би трябвало да се проучи дали тези родове имат родственост с борованските Цветковци. От Гевгелийско (Македония) в средата на XIX в. дошли Воденичарете^[3]. Това са по-важните преселнически родове в Борован. Има и други по-късно дошли като Каленченете, но те чакат своя изследовател, а от с. Върбешница са Гюрмезовци.

Обр. 6. Желязно въоръжение на тракийски воин от Блъсната могила.