Карл Маркс, Фридрих Енгелс
Манифест на комунистическата партия (7)

Предговор към полското издание от 1892 г.^[1]

Фактът, че е станало необходимо ново полско издание на „Комунистическия манифест“, дава повод за разни размишления.

На първо място трябва да се отбележи, че напоследък „Манифестът“ до известна степен стана мерило за развитието на едрата индустрия на европейския континент. Колкото повече се развива в дадена страна едрата индустрия, толкова повече сред работниците от тази страна расте стремежът да си изяснят своето положение като работническа класа спрямо собственическите класи, разпространява се между тях социалистическото движение и расте търсенето на „Манифеста“. Така че по броя на разпространените на езика на дадена страна екземпляри от „Манифеста“ може с твърде голяма точност да се определи не само състоянието на работническото движение, но и степента на развитието на едрата индустрия в тази страна.

Поради това новото полско издание на „Манифеста“ отбелязва решителен напредък на полската индустрия. А не може да има никакво съмнение, че такъв напредък действително е бил постигнат през десетте години от излизането на последното издание. Кралство Полша, конгресна Полша, стана големият индустриален окръг на Руската империя. Докато руската едра индустрия е разпръсната в различни места — една част край Финския залив, друга част в центъра (Москва и Владимир), трета част покрай Черно и Азовско море и т.н., — полската едра индустрия е съсредоточена на сравнително малко пространство и изпитва произтичащите от тази концентрация изгоди и недостатъци. Конкуриращите руски фабриканти признаха изгодите, когато поискаха защитни мита против Полша, въпреки горещото си желание да превърнат поляците в руси. Недостатъците — за полските фабриканти и за руското правителство — се проявяват в бързото разпространение на социалистическите идеи сред полските работници и в растящото търсене на „Манифеста“.

Но бързото развитие на полската индустрия, която надрасна руската индустрия, от своя страна е ново доказателство за неизчерпаемата жизнена сила на полския народ и нова гаранция за неговото предстоящо национално възстановяване. А възстановяването на една независима, силна Полша е дело, което засяга не само поляците, а и всички нас. Искрено интернационално сътрудничество между европейските нации е възможно само ако всяка от тези нации е напълно автономна в собствения си дом. Революцията от 1848 г., която под пролетарско знаме накара пролетарски борци в последна сметка да вършат само работата на буржоазията, осъществи чрез изпълнителите на своето завещание Луи Бонапарт и Бисмарк независимостта на Италия, Германия и Унгария; но Полша, която от 1792 г. насам е направила за революцията повече, отколкото тези страни, взети заедно — Полша бе оставена сама, когато в 1863 г. падна под десеторно превъзхождащите я руски сили. Шляхтата не можа нито да защити, нито да извоюва наново независимостта на Полша; буржоазията днес е най-малкото равнодушна към тази независимост. И все пак тя е необходимост за хармоничното сътрудничество на европейските нации. Тя може да бъде извоювана само от младия полски пролетариат и в неговите ръце тя ще бъде добре запазена. Защото за работниците от цялата останала Европа независимостта на Полша е също тъй необходима, както и за самите полски работници.