Карл Маркс, Фридрих Енгелс
Манифест на комунистическата партия (10)

I
Буржоа и пролетарий^[1]

Историята на всички досегашни общества^[2] е история на класови борби.

Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор^[4] и калфа, накъсо — потисници и потиснати, са се намирали в постоянен антагонизъм един спрямо друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, която винаги е свършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.

В по-раншните исторически епохи почти навсякъде намираме пълно разчленение на обществото на различни съсловия, цяла стълба на различните обществени положения. В древния Рим имаме патриции, конници, плебеи, роби; в средните векове — феодални господари, васали, цехови майстори, калфи, крепостни селяни, а освен това в почти всяка от тия класи — особено градиране.

Съвременното буржоазно общество, изникнало от развалините на феодалното общество, не премахна класовите противоречия. То само постави нови класи, нови условия на потисничество, нови форми на борба на мястото на старите.

Но пашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава с това, че тя опрости класовите противоречия. Цялото общество се разпада все повече и повече на два големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга класи — буржоазия и пролетариат.

От крепостните на средновековието произлязоха свободните жители на първите градове; от тия жители се развиха първите елементи на буржоазията.

Откриването на Америка и на морския път около Африка създаде ново поприще за възхождащата буржоазия. Индийският и китайският пазар, колонизирането на Америка, размяната с колониите, умножаването на средствата за размяна и изобщо на стоките дадоха на търговията, на мореплаването, на промишлеността непознат дотогава размах, а с това предизвикаха бързо развитие на революционния елемент в разпадащото се феодално общество.

Дотогавашната феодална или цехова организация на промишлеността вече не можеше да задоволи потребностите, които нарастваха с новите пазари. На нейно място дойде манифактурата. Промишленото средно съсловие изтика цеховите майстори; разделението на труда между различните корпорации изчезна и бе заменено с разделението на труда в отделната работилница.

Но все повече се разрастваха пазарите, все повече растяха потребностите. И манифактурата вече не можеше да ги задоволи Тогава парата и машината извършиха революция в промишленото производство. На мястото на манифактурата дойде съвременната едра индустрия, на мястото из промишленото средно съсловие дойдоха индустриалците милионери, шефовете на цели индустриални армии, съвременните буржоа.

Едрата индустрия създаде световния пазар, подготвен с откриването на Америка. Световният пазар предизвика колосално развитие на търговията, мореплаването и сухопътните съобщения. То от своя страна доведе до ново разширение на индустрията и колкото повече се разширяваха индустрията, търговията, мореплаването, железните пътища, толкова повече се развиваше буржоазията, умножаваше своите капитали, изтикваше на заден план всички, наследени от средновековието класи.

Така ние виждаме, че съвременната буржоазия сама е продукт на дълго развитие, на редица преврати в начина на производство и размяна.

Всяко от тези стъпала в развитието на буржоазията се придружаваше от съответен политически напредък. Потиснато съсловие при господството на феодалите, въоръжена и самоуправляваща се асоциация в комуната^[5], тук — независима градска република^[6], там — трето, данъкоплатно съсловие на монархията^[7], през време на манифактурата — противовес на аристокрацията в съсловната^[8] или в абсолютната монархия, главна основа на големите монархии въобще — буржоазията, най-сетне, след създаването на едрата индустрия и на световния пазар, си извоюва изключителното политическо господство в съвременната представителна държава. Съвременната държавна власт е само комитет, който управлява общите работи на цялата буржоазна класа.

Буржоазията изигра в историята извънредно революционна роля.

Навсякъде, където извоюва господство, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални окови, които връзваха човека за неговите „естествени повелители“, и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното „плащане в брой“. Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните, гарантирани и придобити свободи постави само една свобода — безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна пряка, бездушна експлоатация.

Буржоазията лиши от свещения ореол всички видове дейности, смятани досега за почетни и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници.

Буржоазията смъкна трогателно-сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения.

Буржоазията показа, че бруталната проява на сила в средните векове, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в леността и неподвижността. Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите^[9] и кръстоносните походи^[10].

Буржоазията не може да съществува, ако не революционизира постоянно оръдията за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Първото условие за съществуване на всички по-раншни промишлени класи е било, напротив, неизменното запазване на стария начин на производство. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички предишни епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота, своите взаимни отношения.

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки.

Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва. Старинните национални отрасли на промишлеността са унищожени и биват унищожавани с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане е въпрос на живот за всички цивилизовани нации — индустрии, които вече не преработват местни суровини, а суровини от най-далечни земи, и чиито фабрикати се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите потребности, задоволявани с местни продукти, възникват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най-различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност идват всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това еднакво важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все повече невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.

С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички народи, включително и най-варварските. По-ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у себе си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава своя по свой образ и подобие.

Буржоазията подчини селото на господството на града. Тя създаде огромни градове, във висока степен увеличи броя на градското население в сравнение със селското и по този начин изтръгна значителна част от населението от идиотизма на селския живот. Както направи селото зависимо от града, така тя постави варварските и полуварварските страни в зависимост от цивилизованите, селските народи — в зависимост от буржоазните народи, Изтока — в зависимост от Запада.

Буржоазията все повече и повече премахва разпокъсаността на средствата за производство, на собствеността и на населението. Тя сгъсти населението, централизира средствата за производство и концентрира собствеността в ръцете на малцина. Необходима последица от това е политическата централизация. Независими, свързани почти само със съюзни отношения области с различни интереси, закони, правителства и мита се оказаха сплотени в една нация, с едно правителство, с едно законодателство, с един национален класов интерес, с една митническа граница.

През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машинно производство, приложение на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници електрически телеграф, пригодяване за земеделска обработка на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, цели, сякаш изпод земята измъкнати човешки маси — кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили!

И тъй, ние видяхме, че средствата за производство и размяна, на основата на които възникна буржоазията, са създадени във феодалното общество. На известно стъпало от развитието на тия средства за производство и размяна отношенията, в които феодалното общество е произвеждало и разменяло, феодалната организация на земеделието и манифактурата, с една дума, феодалните отношения на собственост, престанаха да отговарят вече на развилите се производителни сили. Те спъваха производството, вместо да го подпомагат. Те се превърнаха в окови за него. Тези окови трябваше да бъдат разбити — и бяха разбити.

На тяхно място дойде свободната конкуренция със съответстващия й обществен и политически строй, с икономическото и политическото господство на буржоазната класа.

Пред нашите очи се извършва подобно движение. Съвременното буржоазно общество със своите буржоазни отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост, което като с магия е създало такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили. От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнени условия за буржоазията и нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодическо повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. През време на търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. През време на кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-раншни епохи би се сторила абсурдна — епидемията на свръхпроизводството. Обществото изведнъж се оказва върнато назад, в състояние на внезапно настъпило варварство; сякаш глад, всеобща унищожителна война са му отнели всички средства за живот; индустрията, търговията изглеждат унищожени — и защо? Защото обществото притежава твърде много цивилизация, твърде много средства за живот, твърде много индустрия, твърде много търговия. Производителните сили, които се намират в негово разположение, вече не служат за развитие на буржоазната цивилизация и на буржоазните имуществени отношения; напротив, те са станали прекомерно огромни за тия отношения и биват спъвани от тях; а когато производителните сили преодолеят тази спънка, те разстройват цялото буржоазно общество, поставят под заплаха съществуването на буржоазната собственост. Буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство. — Как буржоазията преодолява кризите? От една страна, с принудителното унищожаване на маса производителни сили; от друга страна, със завладяването на нови пазари и с по-основно експлоатиране на старите пазари. А как? Като подготвя по-всестранни и по-съкрушителни кризи и намалява средствата за предотвратяване на кризите.

Оръжието, с което буржоазията срази феодализма, сега се насочва против самата буржоазия.

Но буржоазията не само изкова оръжието, което й носи смърт; тя създаде и хората, които ще насочат срещу нея това оръжие — съвременните работници, пролетариите.

В същата степен, в която се развива буржоазията, т.е. капиталът, се развива и пролетариатът, класата на съвременните работници, които могат да съществуват само доколкото намират работа, а намират работа само доколкото техният труд увеличава капитала. Тези работници, принудени да се продават на парче, са стока като всеки друг търговски артикул и затова също са изложени на всички превратности на конкуренцията, на всички колебания на пазара.

Вследствие на разширяващото се прилагане на машините и разделението на труда трудът на пролетариите е загубил всякакъв самостоен характер, а с това и всякаква привлекателност за работника. Работникът става прост придатък към машината, от него се изискват само най-прости, най-еднообразни, най-лесно усвоявани похвати. Затова разходите за работника се ограничават почти само до средствата за живот, от които той се нуждае за своята издръжка и за продължението на рода си. Но цената на всяка стока, значи и цената на труда^[11], е равна на нейните производствени разходи. Затова в същата степен, в която расте непривлекателността на труда, намалява работната заплата. Нещо повече: в същата степен, в която расте прилагането на машините и разделението на труда, расте и количеството на труда било чрез увеличаване на работните часове, било чрез увеличаване на изисквания за дадено време труд, чрез ускоряване хода на машините и т.н.

Съвременната индустрия превърна малката работилница на патриархалния майстор в голямата фабрика на индустриалния капиталист. Натъпканите във фабриката работнически маси са организирали по войнишки. Като редници на индустриалната армия те са поставени под надзора на цяла йерархия от подофицери и офицери. Те са роби не само на буржоазната класа, на буржоазната държава, но и всеки ден, и всеки час ги поробва машината, надзирателят и преди всичко самият отделен буржоа фабрикант. Този деспотизъм е толкова по-дребнав, по-омразен и по-ожесточаващ, колкото по-открито прокламира за своя цел печалбата.

Колкото по-малко сръчност и сила изисква ръчният труд, т.е. колкото повече се развива съвременната индустрия, толкова повече трудът на жените и децата изтиква труда на мъжете. Различията по пол и възраст вече нямат никакво обществено значение за работническата класа. Има само работни инструменти, които в зависимост от своята възраст и пол изискват различни разходи.

Когато експлоатирането на работника от фабриканта дойде дотам, че работникът получи в брой своята работна заплата, тогава върху него се нахвърлят другите части на буржоазията — домопритежателят, бакалинът, заложният кредитор и т.н.

Низшите слоеве на средното съсловие: дребните индустриалци, търговци и рентиери, занаятчиите и селяните — всички тези класи изпадат в редовете на пролетариата отчасти затова, че малкият им капитал е недостатъчен за едра индустрия и не издържа конкуренцията с по-едрите капиталисти, отчасти за това, че тяхната професионална сръчност се обезценява от новите начини на производство.

Така пролетариатът се рекрутира от всички класи на населението.

Пролетариатът минава различни степени на развитие. Неговата борба против буржоазията започва с неговото съществуване.

В началото се борят отделни работници, след това работниците от една фабрика, след това работниците от цял отрасъл на труда в едно населено място против отделния буржоа, който непосредствено ги експлоатира. Те насочват своите удари не само против буржоазните производствени отношения, но и против самите оръдия на производството; те унищожават конкуриращите чуждестранни стоки, разрушават машините, подпалват фабриките, стремят се със сила да възстановят загубеното положение на средновековния работник.

На това стъпало работниците образуват разпръсната по цялата страна и разкъсана от конкуренцията маса. Сплотяването на работническите маси не е резултат на тяхното собствено обединение, а резултат на обединението на буржоазията, която, за да постигне своите собствени политически цели, трябва — и засега още може — да привежда в движение целия пролетариат. На това стъпало пролетариите се борят следователно не против своите врагове, а против враговете на своите врагове — против остатъците от абсолютната монархия, против земевладелците, неиндустриалните буржоа, дребните буржоа. По такъв начин цялото историческо движение се съсредоточава в ръцете на буржоазията; всяка тъй извоювана победа е победа на буржоазията.

Но с развитието на индустрията пролетариатът не само нараства числено; той се струпва на големи маси, неговата сила расте и той все повече я чувства. Интересите и жизнените условия на пролетариата все повече се изравняват, тъй като машините все повече заличават различията между отделните видове труд и почти навсякъде смъкват работната заплата до еднакво ниско равнище. Растящата конкуренция между буржоата и произтичащите от нея търговски кризи правят заплатата на работниците все по-нестабилна; все по-бързо развиващото се, непрекъснато усъвършенстване на машините прави жизненото положение на пролетариата все по-несигурно: сблъскванията между отделния работник и отделния буржоа все повече добиват характер на сблъсквания между две класи. Работниците почват с това, че образуват сдружения^[12] против буржоата; те се борят съвместно за защита на своята работна заплата. Те основават дори постоянни асоциации, за да си осигурят средства в случай на възможни стълкновения. На места борбата преминава в открити бунтове.

От време на време работниците побеждават, но тези победи са само преходни. Действителният резултат на тяхната борба не е непосредственият успех, а все повече разширяващото се обединение на работниците. За него способстват нарастващите съобщителни средства, създавани от едрата индустрия и поставящи във взаимна връзка работниците от различните места. Но достатъчна е само тази връзка, за да се централизират множеството локални борби, които навред имат еднакъв характер, в национална, в класова борба. А всяка класова борба е политическа борба. И обединението, за което на градските жители от средните векове с техните междуселски пътища бяха необходими векове, съвременните пролетарии — благодарение на железните пътища — постигат само за няколко години.

Тази организация на пролетариите в класа, а с това и в политическа партия всекиминутно наново се руши от конкуренцията между самите работници. Но тя възниква отново и отново — по-силна, по-здрава, по-могъща. Като използва раздорите сред самата буржоазия, тя налага признаването по законодателен път на отделни интереси на работниците. Например законът за десетчасовия работен ден в Англия.

Изобщо сблъскванията вътре в старото общество подпомагат в много отношения развитието на пролетариата. Буржоазията се намира в непрекъсната борба: отначало против аристокрацията, по-късно против ония части от самата буржоазия, чиито интереси идват в противоречие с напредъка на индустрията, и винаги — против буржоазията на всички чужди страни. Във всички тия борби тя е принудена да се обръща към пролетариата, да търси неговата помощ и така да го въвлича в политическото движение. Следователно тя сама предава на пролетариата елементи на своето собствено образование^[13], т.е. оръжие против самата себе си.

По-нататък, както видяхме, напредъкът на индустрията смъква в редовете на пролетариата цели слоеве на господстващата класа или поне поставя под заплаха условията на техния живот. Те също предават на пролетариата маса елементи на образование.

И, най-после, във времена, когато класовата борба се приближава към развръзка, разложителният процес сред господстващата класа, в цялото старо общество добива такъв бурен, такъв рязък характер, че една малка част от господстващата класа се отрича от нея и се присъединява към революционната класа, към онази класа, на която принадлежи бъдещето. Затова както по-рано част от аристокрацията премина на страната на буржоазията, така сега част от буржоазията преминава на страната на пролетариата, именно част от буржоата идеолози, които са се издигнали до теоретическо разбиране на цялото историческо движение.

От всички класи, които днес противостоят на буржоазията, само пролетариатът е действително революционна класа. Останалите класи се разкапват и загиват с развитието на едрата индустрия, а пролетариатът е неин собствен продукт.

Средните съсловия: дребният индустриалец, дребният търговец, занаятчията, селянинът — всички те се борят против буржоазията, за да спасят от гибел своето съществуване като средни съсловия. Те следователно не са революционни, а консервативни. Нещо повече, те са реакционни: те се стремят да върнат назад колелото на историята. А ако са революционни, те са такива дотолкова, доколкото им предстои да преминат в редовете на пролетариата, доколкото защитават не своите сегашни, а своите бъдещи интереси, доколкото изоставят своето собствено гледище, за да застанат на гледището на пролетариата.

Лумпенпролетариатът, този пасивен продукт на загниването на най-низшите слоеве на старото общество, при една пролетарска революция може на места да бъде въвлечен в движението, но по силата на цялото си жизнено положение той е много по-склонен да се продава за реакционни машинации.

Жизнените условия на старото общество са вече унищожени в жизнените условия на пролетариата. Пролетарият няма собственост; неговото отношение към жена и деца няма вече нищо общо с буржоазните семенни отношения; съвременният индустриален труд, съвременното капиталистическо иго — еднакво и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в Германия — са заличили у него всякакъв национален характер. Законите, моралът, религията са за него само буржоазни предразсъдъци, зад които се крият буржоазни интереси.

Всички предишни класи, след като ставали господстващи, са се стремили да осигурят своето вече придобито положение в живота, подчинявайки цялото общество на условията на своя начин на присвояване. Пролетариите могат да завладеят обществените производителни сили само като унищожат своя собствен сегашен начин на присвояване, а с това и целия досегашен начин на присвояване. Пролетариите нямат нищо свое, което би трябвало да охраняват; те трябва да разрушат всичко, което досега е охранявало и осигурявало частната собственост.

Всички досегашни движения са били движения на малцинства или в интерес на малцинства. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Пролетариатът, низшият слой на съвременното общество, не може да се вдигне, не може да се изправи, без да бъде хвърлена във въздуха цялата надстройка от слоеве, които образуват официалното общество.

Ако не по съдържание, то по форма борбата на пролетариата против буржоазията е на първо време национална борба. Пролетариатът на всяка страна трябва, естествено, най-напред да се справи със своята собствена буржоазия.

Като очертахме най-общите фази в развитието на пролетариата, ние проследихме повече или по-малко прикритата гражданска война в съществуващото общество до точката, когато тя избухва в открита революция и когато пролетариатът чрез насилствено събаряне на буржоазията установява своето господство.

Всички досегашни общества са почивали, както видяхме, на антагонизма между потискащи и потиснати класи. Но за да може една класа да бъде потискана, трябва да й бъдат осигурени условия, при които тя да може да влачи поне своето робско съществуване. При крепостничеството крепостният селянин се добра до положение на член на комуната, както дребният буржоа под игото на феодалния абсолютизъм се добра до положението на буржоа. Съвременният работник, напротив, не се издига с напредъка на индустрията, а пада все по-ниско под условията за съществуване на своята собствена класа. Работникът става паупер и пауперизмът расте още по-бързо, отколкото населението и богатството. Това ясно показва, че буржоазията е неспособна да остане и занапред господстваща класа на обществото и да налага на цялото общество условията за съществуване на своята класа като регулиращ закон. Тя е неспособна да господства, защото е неспособна да осигури на своя роб дори робско съществуване и защото е принудена да го остави да изпадне до такова положение, при което тя трябва да го храни, вместо да бъде хранена за негова сметка. Обществото не може вече да живее под нейната власт, т.е. нейният живот е вече несъвместим с обществото.

Основното условие за съществуването и господството на буржоазната класа е натрупването на богатството в ръцете на частни лица, образуването и увеличаването на капитала; условието за съществуване на капитала е наемният труд. Наемният труд почива изключително на конкуренцията между работниците. Напредъкът на индустрията, чийто неволен носител е буржоазията, която е безсилна да му се съпротивлява, заменя разединението на работниците от конкуренцията с тяхното революционно обединяване чрез асоциацията. Така с развитието на едрата индустрия изпод краката на буржоазията се изплъзва самата основа, върху която тя произвежда и присвоява продуктите. Тя произвежда преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни.