Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Manifest der Kommunistischen Partei, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
stomart (2012)

Издание:

K. Маркс, Фp. Енгелс

Манифест на комунистическата партия

С приложения:

I. Принципите на комунизма

II. Към историята на съюза на комунистите

III. Устав на съюза на комунистите

IV. Искания на комунистическата партия в германия

 

Партиздат • София 1977

Двадесет и второ издание

Превел: Иван Георгиев и др.

Редактор: Георги Георгиев и др.

Художник: Пешо Чалъков

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Борис Въжаров

Коректор: Веселина Цветкова

 

Издателски номер 5026

Дадена за набор на 3.VI.1974 г.

Подписана за печат на 18.VII.1974 г.

Излязла м. септември

Печатни коли 12.50.

Издателски коли 10,50

Формат 84×108/32. Тираж 100 000 (35 207–55 317)

Книжно тяло 0.28 лв.

Цена: подв. 0,62; неподв. 0,39

Партиздат — София. бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Д. Найденов“ — В. Търново, ул. „Зеленка“ №26

История

  1. — Добавяне

IV
Отношението на комунистите към различните опозиционни партии

След казаното в отдел II ясно е отношението на комунистите към вече създадените работнически партии, т.е. тяхното отношение към чартистите в Англия и привържениците на аграрната реформа в Северна Америка.

Комунистите се борят за постигане непосредствените цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те отстояват същевременно и бъдещето на движението. Във Франция комунистите се присъединяват към социалистическо-демократическата партия[1], против консервативната и радикалната буржоазия, без да се отказват от правото си да се отнасят критически към фразите и илюзиите, произтичащи от революционната традиция.

В Швейцария те подкрепят радикалите, без да изпускат предвид, че тази партия се състои от противоречиви елементи, отчасти от демократически социалисти във френски смисъл, отчасти от радикални буржоа.

Между поляците комунистите поддържат онази партия, която поставя аграрната революция като условие за националното освобождение — същата партия, която предизвика Краковското въстание от 1846 г.

В Германия, доколкото буржоазията се проявява революционно, комунистическата партия се бори заедно с нея против абсолютната монархия, феодалната поземлена собственост и реакционната дребна буржоазия.

Но комунистическата партия нито за миг не престава да изработва у работниците колкото може по-ясно съзнание за враждебната противоположност между буржоазията и пролетариата, за да могат немските работници веднага да използват като оръжие срещу буржоазията обществените и политическите условия, които буржоазията по необходимост създаде със своето господство, та веднага след събарянето на реакционните класи в Германия да започне борбата против самата буржоазия.

Комунистите насочват своето внимание главно към Германия, защото Германия се намира в навечерието на буржоазната революция и защото тя ще извърши този преврат при по-напреднали условия на европейската цивилизация въобще и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия в XVII и Франция в XVIII век, така че германската буржоазна революция може да бъде само непосредствен пролог на една пролетарска революция.

С една дума, комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй.

Във всички тези движения те издигат въпроса за собствеността като основен въпрос на движението, независимо от това, дали той е взел повече или по-малко развита форма.

Най-сетне, комунистите навсякъде работят за обединяването и разбирателството между демократическите партии от всички страни.

Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилственото събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял свят.

 

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Бележки

[1] Тази партия тогава бе представена в парламента от Ледрю-Ролен, в литературата — от Луи Блан, а във всекидневния печат — от вестник „Reforme“. Наименованието социалистическо-демократическа означаваше, че тази част от демократическата, или републиканската партия, както и авторите на това наименование, беше повече или по-малко обагрена в социалистически цвят (Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.).

Тогавашната френска партия, която се наричаше социалистическо-демократическа, беше представлявана в политическия живот от Ледрю-Ролен, а в литературата — от Луи Блан; така че тя се различаваше от сегашната немска социалдемокрация както небето от земята (Бележка на Енгелс към немското издание от 1890 г.).