Франк Арнау
Акционерно дружество „Хероин“ (7)

6. Денят след престъплението

Когато Бруър минаваше по коридора към стаята си, репортерите се налепиха по него като репеи.

По загадъчен начин бяха публикувани подробности по убийството на Тони Валдива в „Глоуб“. Ожесточената конкурентна борба за сензацията на часа се разрази като бурен протест срещу предпочитането на един-единствен журналист.

Инспекторът се закле във всички светии, закрилници на полицията, че дори не е чел съобщението в „Глоуб“, и че няма нито пряка, нито непряка връзка с него. Но това не намали водопада от упреци и въпроси, който го заливаше. Въпреки заплахите и ловките уговорки, той остана верен на твърдия си принцип да не дава никога информация за още неизяснени случаи.

— Онова, което публикуват изобретателни репортери, е извън компетентността на съответните ни служби. Обаче офицерът, отговарящ по въпросите за печата, не се намесва в разследванията на комисията по убийствата, както и ние уважаваме работата на неговия отдел. Той дава гласност на комюникето си. И това е всичко. А то се ограничава с факта, че сме тръгнали по някои следи. — Той вдигна рамене, направи с ръце широко движение, изразяващо съжаление, и изчезна зад вратата, която водеше към бюрото му.

Първи се появи детективът Сарг и докладва за резултатите от разследванията в болниците. Той подпомагаше паметта си, като поглеждаше бързо в купчинка листове.

— Искахме да пресеем още през нощта поне най-важните болници. Не можахме да изпълним заповедта ви да се приберем в къщи в единадесет часа. Стана един часа, преди да свършим с телефонирането, но ми се струва, че спахме толкова по-добре. Списъците ни обхващат сто тридесет и една пациентки на възраст между двадесет и четири и тридесет години, които са претърпели операция на щитовидната жлеза между 12 и 27 април. По-тесният подбор се спря на петдесет и четири жени. За по-нататъшното стесняване на кръга аз се заех с двадесет и една, Слоун с осемнадесет, а Лоуит с петнадесет. Някои от тях отпаднаха още през нощта по твърде наложителни причини. Така например две от тях бяха междувременно умрели, пет не бяха излизали изобщо от болниците след операцията, а в други случаи различни обстоятелства убедително изключваха всяка възможност за участие в убийството на Тони Валдива. Сега продължаваме да пресяваме останалите. Лоуит и Слоун са извън службата. Гетски е долу при Бонети. Ако сте съгласен, шефе, да се огледам и аз сега за моите кандидатки. Ако всички резултати се окажат отрицателни, тогава ще започнем издирването и във втората група болнични заведения. Ако и това не ни доведе доникъде, ще разчепкаме списъците на частните клиники.

— Съгласен. Междувременно ще се заема с Бонети.

Когато Бруър влезе в единичната килия, където се намираше Бонети заедно с Гетски и лекаря, той забеляза опустошителното въздействие от прекъсването на наркотика, характерно за всеки наркоман.

Лекарят дръпна инспектора настрани.

— Вашият клиент ще бъде още кратко време в относително спокойно състояние, защото се намира под въздействието на доста силен упойващ препарат, който получи по мое нареждане; разбира се, не съдържа алкалоиди. През нощта е получил два пъти хлоралхидрат. Но трябва да очаквате скоро да стане неспокоен. Пътят до истинското буйстване след това е твърде кратък и затова то е изненадващо за лаиците. От чисто медицинска гледна точка би трябвало да изпратим този човек веднага в някоя психиатрия. Но детективът ми каза вече, че очаквате да научите някои неща при разпита.

— От табакерата на Бонети конфискувахме твърде ловко скрит запас от наркотик — хероин или кокаин — не знам точно какво представлява белият прах, но и в момента ми е съвършено безразлично. Щом Джо се събуди и получи истински глад за своя бял „стъф“, ще му покажа табакерата… — Бруър се усмихна.

Лекарят го прекъсна:

— Ако искате да чуете мнението ми, инспекторе, ще ви кажа, че ще преживеете разочарование. Човекът не е получавал истински „подкрепления“ от четиринадесет часа. При един такъв тежък случай на наркомания вече би се стигнало до буйстване, ако не го бяхме упоявали със значителни количества от други медикаменти. Безсмислен е всеки опит да карате подобна човешка развалина да ви каже дори едно смислено изречение, без да й дадете обичайния наркотик!

Бруър се загледа замислено пред себе си.

— Смятате ли, докторе, че това не ми е известно поне приблизително така добре, както и на вас? Но ние разполагаме със значителните резерви, скрити в лъже цигарите на Бонети! Мишки се ловят със сирене, а наркоманите с кокаин или нещо подобно. Ще му предложа една разменна сделка. Няколко полезни информации срещу разрешението да смръкне малко бял прах.

Лекарят се отправи към вратата, отвори я, но преди да прекрачи прага, се обърна отново назад.

— Понякога страдам от внезапно настъпваща и отново бързо изчезваща глухота, която е пък толкова по-силна!

Преди Бруър да може да отговори нещо, вратата се хлопна.

Изглежда, че шумът разбуди Бонети. Той се огледа наоколо, покри очите си с ръце, издаде някакви нечленоразделни звуци, опита се да стане и се строполи на пода.

Гетски отиде до умивалника, намокри един малък парцал, който беше достатъчно голям, за да се измие човек, но недостатъчен да направиш въже от него, и започна старателно да разтрива главата и лицето на Бонети.

Измина доста време, преди у него да се покажат признаци на живот. Съвършено неочаквано арестантът скочи на крака, поколеба се и се заклатушка към вратата. Преди да успее да сложи ръка на дръжката й, детективът го вдигна като безпомощен пакет и го сложи върху нара.

— Хайде да не правим разходки, момчето ми, а да започнем един хубав разговор. Инспекторът е много любопитен да чуе какво имате да му разказвате.

Бонети едва ли схвана смисъла на думите. За него те бяха звукосъчетания без съдържание. Той гледаше втренчено със свитите си зеници ту единия, ту другия полицейски служител.

Внезапно той се изправи с учудваща сигурност, отправи се към Бруър, хвана го с двете си ръце за реверите и започна да бърбори несвързани изречения. Гласът му се извиси до кресливо стакато.

Бруър отвърна лицето си. Повдигаше му се от горещия дъх на човека. С мощно движение той блъсна надолу ръцете на Бонети и го натисна да седне на неподвижно завинтения за пода стол.

— Можете да крещите, колкото си искате. Никой няма да ви попречи. Помещението е звукоизолирано.

Невидима сила започна да разтърсва тялото на Бонети. Зъбите му затракаха. Тънките му и дълги пръсти се впиха в бедрата му. Започна да скимти, свлече се на колене, протегна ръце и се просна по корем на пода.

Гетски го изправи с лявата си ръка, а с изпънатата си настрани дясна ръка му показа отворената табакера.

— Готов ли сте да говорите?

Внезапно, със силата на цялата си ненаситна жажда, Бонети се отблъсна от стената, на която го беше облегнал Гетски. Опита се със светкавично протягане на ръцете си да достигне табакерата. Но с желязна хватка инспекторът го задържа до себе си.

Гетски отстъпи крачка назад, посочи фалшивите цигари, понатисна ги лекичко с показалеца си близо до отворчетата, които едва се забелязваха, така че от тях изскочиха съвсем тънки струйки бял прах.

— Джо, сърцето ми се къса, че пилея на вятъра този така скъпоценен прах, вместо да…

Бонети се задъха. Тялото му се изпъна. Беше придобил съвсем неподозирана сила.

Ръцете на Бруър го държаха като в менгеме, обаче гласът на инспектора звучеше необичайно нежно.

— Ако сте готов да говорите, Бонети, добрият чичо Гетски ще поупражни пръстите си върху фалшивите цигари съвсем близо под носа ви. Във вашия случай мълчанието според едно златно правило може да означава и злато, но говоренето означава за вас наркотика, без който не можете да живеете.

Съпротивата на Бонети се пречупи също така бързо, както и беше започнала. Той увисна като полупразен чувал в ръцете на инспектора, който положи безпомощното му тяло върху нара.

Гетски се приближи до арестанта.

— Защо искахте да се срещнете с Тони Валдива? — Докато говореше, той взе предпазливо между палеца и показалеца си една от фалшивите цигари: — Е, ще проговорите ли?

Бонети дишаше на пресекулки. Думите му прозвучаха измъчено:

— Оставете ме… оставете ме само веднъж да… кълна ви се… ще кажа всичко… нека само веднъ…

Бруър седна на ръба на нара.

— Първо говоренето, после смъркането. Това е редът на нещата и той не може да се променя. Знаете добре, Джо, че винаги държим на думата си.

Бонети започна да хъхри. Гетски го плесна по лявата буза с гърба на ръката си и с дланта — по дясната. Направи го колкото можа по-нежно, защото всъщност не искаше да бие арестанта, а само да го съвземе от обърканото му състояние дотолкова, че да може да даде полезни показания.

— Говорете де, Джо, колкото по-скоро се разбъбрите, толкова по-скоро ще получите любимия си прах. И така, по желание на Валдива ли бяхте в „Станмор“? Или при него ви изпрати „големият шеф“? Или?

Бонети трескаво разтвори яката си и дълбоко пое въздух.

— Исках да го предупредя — когато изпадах в затруднение, винаги ме е подпомагал — с чист хероин — после сам си го размесвах.

Бруър го попита с напълно променен глас:

— За какво искахте да предупредите Валдива?

Измина известно време преди Бонети да отговори съвсем тихо:

— Трябваше да бъде убит… бяха подразбрали, че прави сделки за собствена изгода… исках да го предупредя.

Бруър кимна.

— Помислихте си, Джо, че за такова предупреждение Тони Валдива положително ще се покаже благодарен… с пари или… — Той продължи с въпросите: — Хероин? Кокаин?

— Хероин. Само хероин. — Бонети опита да се изправи, но се отпусна безсилно назад: — Казах ви всичко, нали ми обещахте…

Бруър взе от ръката на Гетски табакерата.

— Ей сега ще стане, Джо. Понапрегнете паметта си още мъничко. Дори и да ви е трудно. Затова пък удоволствието ще е толкова по-голямо, когато получите праха си. И така — кой трябваше да ликвидира Валдива? Кой беше поръчителят?

Погледът на Бонети се местеше умолително от Бруър към Гетски.

— Дайте ми да смръкна поне мъничко! Едно предплащане… съвсем мъничко облаче… аванс за рая…

Той се наведе с видимо усилие към инспектора. Бруър натисна с пръста си съвсем слабо при отворчето на фалшивата цигара. Щом от нея се издигна мъничко бяло облаче, той го духна към Бонети и извърна главата си.

Дъхът на Бонети свиреше, когато той вдъхна бързо чезнещите бели прашинки, след което пак се отпусна на нара.

Гетски продължи да настоява:

— Какво става с имената! Извършителят! Поръчителят!

Бонети лежеше със затворени очи. След известно време той каза едва чуто:

— Не мога да се закълна. Това, което знам, е може би само слух… намеци… някои хора си шушукаха името „Хари Патлака“… — Той замлъкна.

Детективът повдигна от нара отпуснатото му тяло.

— А кой го е накарал?

Устните на Бонети се разтеглиха в конвулсивна усмивка.

— Каква полза имате, ако ви спомена името? Пиетро Нарди. — Той се закиска и смигна с влажните си очи. — Какво можете да направите срещу Нарди? Има връзки в най-висшите кръгове… депутати в парламента… знаете го тъй добре, както и аз… долу ръцете от Пиетро Нарди… той е шефът на „синдиката“ за закупуването… в Европа и в Близкия изток.

Щом Гетски поразхлаби хватката си, тялото на Бонети се смъкна пак назад. Той започна конвулсивно да трепери, дъхът му засвири.

Бруър се изправи и погледна Гетски.

— Извикайте лекаря! Бързо!

Тежката фигура на детектива се раздвижи по-бързо, отколкото можеше да се предположи за неговите размери.

Той остави вратата към коридора отворена около една педя.

Бруър отиде до умивалника, отвори крана, намокри кърпата, после я изцеди.

Той стоеше с гръб към нара.

Със сигурността на лунатик Бонети посегна към табакерата, оставена от инспектора на поличката до горната част на леглото, отвори я, взе фалшивите цигари, затвори табакерата, върна я на мястото й, скри скъпоценните цигари в носната си кърпа и я тикна под жилетката си.

Когато Бруър пристъпи към нара, размахвайки мократа кърпа, Бонети отново лежеше напълно неподвижен. Сякаш изобщо не забеляза как инспекторът разтри челото и лицето му.

Лекарят влезе в килията, последван от Гетски.

След кратък преглед той погледна двамата полицейски служители не особено дружелюбно.

— Не знам какво е ставало тук, а и не искам да знам. Обаче този човек трябва незабавно да постъпи за клинично лечение. Ще се разпоредя за всичко останало.

Бруър явно не обърна внимание на критичните забележки.

— Кога според вас Бонети ще бъде в състояние за разпит? Впрочем той ни разказа много хубави неща, но нали знаете, че ако не се спазва наказателно процесуалният кодекс, и с най-интересните показания не може да се направи нищо. За процеса не е достатъчен дори и протокол, свидетелите трябва да положат клетва пред съда. Следователно ще ми разрешите да ви помоля да се погрижите по най-добрия начин за физическото благоразположение на този наш приятел.

Преди лекарят да може да отговори нещо, инспекторът се отправи към вратата и изчезна заедно с детектива.

В работната си стая той завари докладите за досегашните резултати от търсенето на пациентката с белега.

Случаите, обработвани от Слоун и Лоуит, се оказаха празна работа. Само последната следа, подхваната от Сарг, изглеждаше да има изгледи за успех. Детективът беше получил информация в „Джуиш Мемориъл Хоспитъл“, блок Бродуей, 196 стрийт, относно една извършена на 15 април операция на щитовидната жлеза на двадесет и шест годишна пациентка, която според показанията на стационарната сестра е имала три четвърти дълго кафяво палто. Както тази сестра, така и сестрата от регистратурата мислят, че могат да разпознаят въпросната пациентка на показаните им от Сарг репродукции от снимките, намерени у Валдива. Това не беше сигурно идентифициране, но и двете жени намерили силна прилика между жената на снимките и болната. Била е регистрирана в болницата като Белинда ван Дорен, живуща на Ийст 72 Медисън. Сарг бил вече тръгнал, за да се огледа на място за Белинда ван Дорен.

Инспекторът натовари Гетски със задачата да извади най-важните данни за Хари Патлака от справочната картотека. Той стана.

— След това вървете да обядвате, но по възможност не при Фланегън, защото самият аз съм решил да хапна тъкмо там нещо набързо, а имам извънредно силно желание като гарнитура към бифтека си да ям пържени картофи, вместо да се наслаждавам на доклада ви относно Хари. След обяд ще се видим пак тук.