Асен Босев
Няма вече (Поемка)

Панко пакост пак направи,

не търпи играчки здрави.

Кончето му — пак без крак.

— Що го счупи, бре юнак?

Панко рече

и отсече:

— Няма вече, няма вече!

 

Тия думи щом издума,

хвърли батковата гума;

от балкона

метна слона,

стъпка мекото си мече.

— Няма вече,

няма вече!

 

Взе на татко си перото,

влак надраска по бюрото,

но на пода, за беля,

той мастилото разля.

— Стига пакости, човече!

— Няма вече,

няма вече!

 

— Няма вече?

Е, добре!

Но сега къде се вре?

Вре се из бюфета,

дето сипа ситна сол в кафето.

Затова го мъмри мама.

— Няма вече,

вече няма!

 

Погледни ги,

погледни ги

татковите нови книги!

Панко с моливите цветни

нарисува в тях безчетни

драскотини и картини:

и палячо там се пули,

и се вдигат криви кули,

бяга заек с три крака…

— Няма вече аз така!

 

Панкови си имат котка,

котка шарена и кротка.

Ето че веднъж юнашката

той я дръпна за опашката.

Тя настръхна, измяука,

пак се случи несполука —

зарад нежната му ласка

по лицето го одраска,

скъса синьото елече

и юнака пак заплака:

— Няма вече,

няма вече!

 

Гледайте какво дете е!

Круша в двора им жълтее.

Качва се на тънко клонче,

друса се като на конче,

ала клончето се счупва,

Панко на земята тупва.

— Няма да се качвам пак! —

плаче нашият юнак.

 

Не търпи душа юнашка!

Завъртя момчето прашка,

ала камъчето малко,

тюх да се не види,

жалко, вместо в тихата градина —

пра-а-с! —

в отсрещната витрина!

Панко хукна надалече:

— Няма вече,

няма вече!

 

Бе на двора,

вижте хора,

идва черен като кос,

с кален гръб,

с ожулен нос.

— А бре, Панко, де си зяпал,

де така си се изцапал?

Панко пак това разправя:

— Няма вече тъй да правя!

 

Мама на пазар отиде,

къщата остави в ред.

Върна се — какво да види:

всичко пръснато навред!

Вкупом чушки

и ботушки,

кифли, сладки

и тетрадки.

 

Каната е на парчета

и в парчетата — гащета!

Чайникът е на кревата,

а на масата — метлата.

Столът му е станал кон,

куфарът е камион.

— Ой, какъв тюрлюгювеч е!

— Няма вече,

няма вече!

 

Повреди си колелото,

купиха му самолет.

Метна го — проби стъклото

самолетът му проклет.

— Ще повториш ли това?

— Няма! — сведе той глава.

 

Сяда Панко на закуска,

оле — чашката изпуска!

Беше го налегнал глад,

взе да лапа мармалад.

С него до ушите чак

си изписа чер мустак!

Ризата му — ето на —

я нашариха петна.

Към чешмата се завтече:

— Няма вече,

няма вече!

 

Де сега се дяна там?

Влезе Панко в банята.

Пусна крана,

пълни вана,

млад моряк летецът стана.

Десет параходи

води —

през морето ще върви,

риби — моливи лови,

но уви,

но уви,

цял е мокър

мушморока!

 

Майка му го преоблече.

Пак ще каже:

— Няма вече!

Няма вече?

Е, добре.

Но кога ли,

но кога ли

тия пакости ще спре?…