Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Испански морски новели

Поредица „Световни морски новели“

Книга XVIII

 

Съставител: Румен Стоянов

Редактор Гергана: Калчева-Донева

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Константин Пасков

Коректор: Мария Филипова

 

Испанска, първо издание

Дадена за печат на 24.XI.1980 г.

Подписана за печат на 29.I.1981 г.

Излязла от печат на 12.III.1981 г.

Изд. №1426 Печ. коли 15

Изд. коли 12,60 УИК 12,21

Формат 32/84X108 Цена 2,04 лв.

ЕКП 95366; 5565–1–81

08 Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна Пор. №243

История

  1. — Добавяне

VII

Когато пристигна на кораба, всичко беше готово за тръгването. Антенор бе предвидил маневрите за тръгване. Достатъчна бе една заповед, която Антенор даде по най-бърз начин. Отправиха се към входа на пристанището. Колко от времето на пътешественика оставаше в Картаген? Колко милувки по кожата на Дидона бяха изличени вече, съвсем близо до това, което можеше да бъде едновременно бягство и напредък? Това бяха месеци, може би година и месец повече или месец по-малко, мъжът от Троя стоя при красивите песни на Дидона, при нейното лице, при нейните длани.

Картаген оставаше назад и горещ вятър стигаше до плавателния съд откъм града, който се отдалечаваше.

— Какво става? — попита Еней.

— Нещо вероятно гори в Картаген — рече Антенор.

Слънцето се издигаше на кръгозора бавно.

— Нещо се е подпалило в Картаген — повтори Антенор, но Еней не го слушаше вече.

„Каква непохватност от страна на Дидона! Ако бе съумяла да направи от своята любов една песен! Тя самата би я направила прочута — мислеше си Еней. — Биха я запели всички момичета от Средиземноморието. Биха я запели девойките от Майорка, от Барселона, от Бенидорм, от Сан Ремо. Песните са много важни, за да живее човек, пък и имат награди, почит.“

Беше горещо.

„Не бях виновен. Дидона знаеше, че не можех да остана там, в Картаген, без да има какво да правя. Всеки човек си има път. Животът минава, както минаха Троя и красивите дни, както току-що си отиде Картаген и бляскавите му нощи. Но един човек не може винаги да сънува.“

Беше много горещо.

„Да сънуваш, значи да живееш в лъжа, а човек трябва да обича истината преди всичко, над всякаква друга обич. Животът е суров, а думите са красиви. Обаче не може да се живее от думи, колкото и красиви могат да бъдат думите. Да живееш, значи да търсиш истината, а любовта много пъти не е истина.“

Беше неспокоен, извръщаше поглед към града, ала не съзираше нищо. Тогава мислеше по-бързо.

„Ласките винаги лъжат, защото са направени от жажда. Обаче всяка раздяла е тъжна и боли.“

От далечината един повей раняващ вятър се стоварваше върху палубата на кораба. Но без съмнение той бе отправен единствено за Еней. Това беше горещината от устните на Дидона, горещината от прегръдките на Дидона, горещината от корема на Дидона, горещината от бедрата на Дидона. Цялата кожа на Дидона сега се разсипваше в далечината като жарава, която скоро щеше да се превърне в пепел.