Морето навлиза сравнително късно в испанската литература и дори и в наши дни е учудващо оскъдието на морски заглавия на тази страна с огромен принос в мореплаването. Почти всички морски подвизи на испанците в миналото остават без литературното покритие, което заслужават. Кои са причините за това явление?

От една страна, страхът от морето, чувството за несигурност, за постоянна, неизбежна заплаха. И от друга, фактът, че морето за Испания не е било цел, а само средство, мост към жадуваните земи, разположени на другия му край. То е само преграда, която трябва да бъде преодоляна.

И все пак днес морската тема има свое определено място в испанската литература. Талантливи разказвачи като Артуро дел Ойо, Ана Мария-Матуте, Даниел Суйеро и др. все по-често обръщат поглед към тази необятна стихия, претворявайки я във великолепните си произведения.

Роса Часел

Алфонсо Гросо

Алфонсо Мартинес-Мена

Карлос Мурсиано

Мигел Анхел Бенавенте

Антонио Маркес

Алфонсо Алварес Виляр

Бележки за авторите

ПИО БАРОХА. Големият баскски романист е роден през 1872 г. в гр. Сан Себастиан. Завършва медицина, но изоставя професията си и изцяло се отдава на литературата. Автор е на многобройни романи и повести, разделени в две групи: „Трилогии“ и „Мемоарите на един действен човек“, в които живеят своеобразните му герои.

Бил е член на Кралската академия. Умира в Мадрид през 1956 год.

 

РОСА ЧАСЕЛ. Родена е във Валядолид през 1898 год. Първия си роман „Гара отиване и връщане“ Роса Часел публикува в 1930 год., а в 1936 г. сборника със сонети „На брега на един кладенец“. Следват романът „Тереса“, „Спомени на летисиа Вале“, сборникът разкази „По морето“. Връх в белетристичното й творчество е романът „Безразсъдството“, публикуван в 1961 год.

Роса Часел е една от най-изтъкнатите писателки в испанската литература.

 

МАНУЕЛ АЛОНСО АЛКАЛДЕ. Роден е във Валядолид през 1919 год. През младежките си години основава местното литературно списание „Алкон“. Има петдесет литературни награди в страната и в чужбина и петнадесет отпечатани книги със стихове, разкази и пиеси. Като автор на театрални пиеси получава през 1972 год. наградата „Лопе де Вега“, а в 1970 год. наградата на Монтевидео, Уругвай. Произведенията му са включени в различни антологии на съвременната испанска литература.

 

ХУЛИАН АЙЕСТА ПРЕНДЕС. Роден е в Хихон през 1919 год. Дипломат е. Написал е сборника с разкази „Елена или лятното море“, отпечатан в 1952 год.

 

ХОСЕ ЛУИС АКУАРОНИ. Роден е в Андалусия през 1920 год. Началото на литературната му дейност е свързано с град Кадис и групата около списание „Платеро“. Акуарони започва като разказвач. Очевидно тази литературна форма му се удава, защото сборниците „Часовниково колело“, „Кукувица в предутрото“ и „Новини оттука“ му донасят една след друга няколко награди. Първият му по-голям роман „Пороят“ е удостоен с наградата Бласко Ибанес, а за романа си „Чаша сянка“ той получава първата Национална награда за литература след победата на демокрацията в родината му.

 

МИГЕЛ ДЕЛИБЕС. Роден е през 1920 г. във Валядолид, където живее и сега. Става известен сред литературните среди благодарение на първата от много следващи награди, наградата „Надал“ през 1947 год. за романа „Сянката на кипариса е удължена“. Той е един от най-значимите творци на следвоенния период. Работи като главен редактор на вестник „Северна Кастилия“ и е член на Кралската академия. Той е един от най-изтъкнатите представители на испанската белетристика с произведения, преведени на много езици. По-известните от тях са: „Още е ден“, „Пътят“, „Дневникът на един преселник“, „Червеният лист“, „Моят обожаван син Сиси“, „Войните на нашите прадеди“ и други.

 

АНТОНИО ФЕРЕС. Роден е в Мадрид през 1924 год. Преживява гражданската война в юношеските си години, но в него тя оставя дълбоки следи. Гражданската война и духовните рани от диктатурата на Франко често присъствуват в творчеството му. Прозата му, в началото реалистична, постепенно се усложнява, но се запазва необходимото равновесие между съдържание и форма.

Антонио Ферес работи като преподавател по испански и теория на литературата. По-важните му произведения са: „Мотиката“, „Земя на маслините“, „С празни ръце“, „Победни години“ и др.

 

ИГПАСЛО АЛДЕКОА. Роден е през 1925 год. във Витория. Учил е философия и литература в Саламанка и Мадрид. Автор е на много романи, стихове, разкази и пътеписи. Умира в 1969 год.

 

МЕДАРДО ФРАЙЛЕ. Роден е в Мадрид през 1925 год. Доктор е на хуманитарните науки при университета в Мадрид и е професор по испанска литература в университета в Глазгоу (Шотландия).

Към литературното му творчество спадат разказите: „Разкази с любов“ (1954), „Нещата се променят на светло“ (1959). „Истински разкази“ (1964), „Откривател на нищото и други разкази“ (1970), „Преброени дни“ (1972).

Носител е на редица награди, между които „Сезам“ (1956), наградата за критика (1965), „Литературна щафета“ (1970), „Златното сандъче“ (1971) и др.

Разказът „Ризата“ е получил наградата „Златното сандъче“ на Петия международен конкурс за разкази, организиран от испанската конфедерация по спестяванията.

 

АНА-МАРИЯ МАТУТЕ. Родена е в Барселона в 1926 год. Активната й литературна дейност й донася много награди: „Надал“, „Планета“, Националната награда за литература, Награда на критиката и др.

Започва да пише от ранна възраст. За романа си „Абеловци“ получава през 1948 год. наградата „Надал“, която я утвърждава като многообещаващ белетрист. По-късните й произведения, „Малък театър“, спечелил наградата „Планета“ през 1954 г., „На тази земя“, „Празник на северозапад“, „Мъртви синове“ и трилогията „Търговците“, съставена от „Пръв спомен“, която спечелва наградата „Надал“, „Войниците плачат нощем“ и „Капанът“, разкриват големия й писателски талант. Тя е майстор на късия разказ. Особено се открояват сборниците: „Глупавите деца“, „Артамилски истории“, „Няколко момчета“ и др.

Произведенията й, на които е присъща голяма изобразителна сила, ни разкриват дълбоки човешки и социални конфликти.

 

АЛФОНСО ГРОСО. Роден е в Севиля през 1928 год. С богатото си творчество се нарежда сред плеядата испански писатели, които принадлежат към така наречената „школа на социалния реализъм“. Неговите творби са вдъхновени от сюжети, свързани с трудното ежедневие на човека, със сложни човешки проблеми. Перото му се отличава с известен стремеж към андалуската екстравагантност. В последните му произведения се чувствува влиянието на латиноамериканския разказ. Печели наградата „Надал“ през 1961 година с романа си „Трапът“. Други интересни негови творби са: „Инес току-що дойде“, вдъхновена от едно пътуване на писателя до Куба, „Рамка на кресло“, „Едно мъчително синьо небе“, „Жерминал“ и др. Произведенията му са преведени на много езици.

 

АЛФОНСО МАРТИНЕС-МЕНА. Роден е в Мурсия през 1931 год. Работи като адвокат, журналист и литературен критик. Пише романи и разкази, но се изявява главно в разказа — има около двадесет литературни награди. Творчеството му се характеризира с богато въображение и поетичен стил, които установяват деликатен допир със социалната действителност. Преведеният разказ е взет от сборника „Антипредстави“ (1977).

 

КАРЛОС МУРСИАНО. Роден е в Аркос де ла Фронтера (Кадис) през 1931 година.

Под неговото поетично перо са излезли много стихосбирки, между които се открояват „Един ден повече или по-малко“ (Награда „Сюдад де Барселона“, 1962 г.), „Ключ сол“ (награда „Сюдад де Палма“, 1970 г.), „Тази ясна тишина“ (Национална награда за литература, 1970 г.), „Обратната страна на огледалото“ (награда „Сюдад де Самора“, 1972 г.). Публикувал е и два сборника с разкази „Иглата“ и „Стълбата“, един роман „Писмо до Тоби“ и една книга с репортажи „Нещо плава над света“.

Носител е на наградата „Вихрен дале Кармен“ за журналистика и Националната награда за печата в отдела за младежта.

През 1973 год. за творбата си „Тъжно пее бухалът“ е награден с премията „Сюдад де Ирун“. С разказа, който предлагаме на нашите читатели, Карлос Мурсиано спечелва „Златната ракла“ през 1973 год.

 

ФЕРНАНДО КИНЬОНЕС. Роден е в Кадис през 1931 год. Публикувал е двадесет и седем стихосбирки, сборници с разкази и фолклорни студии. Удостоен е с наградите „Сесамо“, „Леополдо Панеро“, „Нацията“ на Буенос Айрес. От стихосбирките заслужава да споменем „Приживе“ и обширната поредица под общото заглавие „Хроники“.

Сборниците с разкази, публикувани в Испания и Аржентина, са: „Пет истории за виното“, „Големият сезон“, „Аржентински истории“, „Секстет за иберийската любов“.

„Оставиха ни сами“ е удостоен в 1979 год. с наградата „Каса делмар“ на Социалния морски институт.

 

ДАНИЕЛ СУЕЙРО. Роден е през 1933 год. Автор е на няколко романа и сборници с разкази. Със сборника си „Конспираторите“ през 1964 год. печели Националната награда за литература.

Даниел Суейро разработва една от най-испанските теми: темата за смъртта и смъртното наказание. Тук трябва да споменем „Изкуството да се убива“ (1968), „Смъртното наказание: церемония, история и процедура“, „Испанските палачи“ (1971), „Истинската история на Долината на загиналите“ (1976) и излязлата през 1979 г. „История на франкизма“. В творчеството му присъствува и темата за морето.

Понастоящем Даниел Суейро работи като журналист в Испанската телевизия.

 

ФЕЛИКС ГРАНДЕ. Роден е през 1937 год. в Мерида (Бадахос). Лишен от възможността да учи, той се самообразова. Известен е като поет, романист, критик и автор на разкази. Произведенията му са многократно награждавани. Между наградите, които е получавал, могат да се споменат: „Адонаис“, „Гипускоя“ и наградата на Каса де лас Америкас — за поезия; за белетристика е награждаван с „Еухенио Д’Орс“ — за роман на социална тема, и с „Габриел Миро“ — за разкази. Сред стихосбирките му най-известни са: „Камъкът“, „Застрашена музика“, „Спиричуълз за бели“ и др. Разказите му, около двеста, са издадени в сборник.

Книгата му „Запад“ го утвърждава като завършен критик.

 

АЛФОНСО АЛВАРЕС ВИЛЯР. Доктор по философия и медицина, асистент в Мадридския университет, преподавател във Висшето училище по психология и началник-отдел „Психология“ в Института за обществено мнение. Сътрудничи на много вестници, печатал е много разкази в ежедневника „Я“, в списания и в специализирани научнофантастични издания.

Издание:

Испански морски новели

Поредица „Световни морски новели“

Книга XVIII

 

Съставител: Румен Стоянов

Редактор Гергана: Калчева-Донева

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Константин Пасков

Коректор: Мария Филипова

 

Испанска, първо издание

Дадена за печат на 24.XI.1980 г.

Подписана за печат на 29.I.1981 г.

Излязла от печат на 12.III.1981 г.

Изд. №1426 Печ. коли 15

Изд. коли 12,60 УИК 12,21

Формат 32/84X108 Цена 2,04 лв.

ЕКП 95366; 5565–1–81

08 Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна Пор. №243