Емил Габорио
Убийство в Орсивал (21)

XXI

Г-н Домини беше бесен. Той не разбираше защо съдията, докторът и агентът от криминалната полиция все още не бяха дошли. През изминалата нощ той не бе променил убежденията си. За него престъплението продължаваше да бъде просто и лесно както вечерта.

За да убие времето, той разпита Геспен и Ла Рипай. Тези нови разпити не му казаха нищо ново.

Накрая господата Планта, Жандрон и Льокок влязоха в кабинета му.

— Колко закъсняхте! — каза г-н Домини.

— И все пак — отговори съдията, — ние не загубихме дори минута, защото не сме си лягали.

— Значи има нещо ново? — попита следователят. — Намериха ли трупа на граф Дьо Треморел?

— Има нещо ново, господине — отговори г-н Льокок. — Но трупът на граф Дьо Треморел не е намерен и се осмелявам да кажа дори, че няма да бъде намерен поради една много проста причина той не е бил убит, той не е една от жертвите, той е убиецът.

— Но това е лудост! — извика следователят.

— Не мисля така — отговори хладно г-н Льокок. — И дори съм убеден, че ако г-н следователят благоволи да ни отдели половин час внимание, и той ще мисли като мен. Сигурен съм дори, че г-н съдията не ще ми позволи да изляза от неговия кабинет без заповед за арестуване на граф Ектор дьо Треморел, когото понастоящем счита за мъртъв.

— Говорете — каза г-н Домини.

И г-н Льокок му разказа всички факти, които той и съдията бяха събрали от започването на следствието в техния хронологичен ред. Изненадата на г-н Домини ставаше все по-голяма. На моменти той се провикваше:

— Нима е възможно! Това не е за вярване!

Г-н Льокок беше сърдит.

— Какво мисли сега г-н следователят?

— Убеден съм — отговори г-н Домини недоволен (на никой не му е приятно, когато неговият подчинен разбие на пух и прах дедукционната система на своя шеф), — че е извършено престъпление върху личността на г-н Клеман Соврези със скъпо платената помощ на този Робело. Това е толкова вярно, че ние ще помолим г-н д-р Жандрон да извърши аутопсия на трупа на г-н Соврези.

— И аз ще намеря отровата, можете да бъдете сигурен в това.

— Много добре — отговори г-н Домини. — Но фактът, че г-н Дьо Треморел е отровил своя приятел, за да се ожени за неговата жена, доказва ли, че вчера той е убил жена си и е избягал? Не ми се вярва.

Г-н Планта трепереше от гняв.

— Извинете, господине — каза г-н Льокок. — Струва ми се, че самоубийството на г-ца Куртоа, предполагаемото самоубийство, а всичко ни кара да вярваме в него, доказва поне нещо.

— Това може да е чиста случайност.

— Но, господине, аз съм сигурен, че г-н Дьо Треморел се е обръснал, имам доказателство, ние не намерихме ботушите, които е носил сутринта…

— Почакайте, господине — каза следователят. — Да допуснем, че г-н Дьо Треморел е убил жена си и е избягал. Това доказва ли невинността на Геспен?

Г-н Льокок щеше да отговори, когато се чуха стъпки и гласове.

— Сега ще научим за Геспен много интересни подробности, струва ми се — каза г-н Домини. — Вчера аз дадох на моя агент снимката на Геспен и адреса на „Форж дьо Вилкен“, намерен в неговия джоб. Той тъкмо се връща.

Вратата на кабинета се отвори в същия момент и агентът на г-н Домини влезе. Беше висок около четиридесетгодишен човек.

— Хубава новина! — каза той с дебел глас, прегракнал от алкохола.

Г-н Домини го прекъсна.

— Ходихте ли вчера в магазина „Форж дьо Вилкен“?

— Да, г-н съдия.

— Виждали ли са там заподозрения?

— Да, господине, в сряда на осми юли вечерта.

— В колко часа?

Към десет часа, няколко минути, преди да затворят магазина. Трима продавачи разпознаха снимката.

— Значи можем да бъдем сигурни, че Геспен е бил сряда вечерта във „Форж дьо Вилкен“.

— Толкова по добре за него — прошепна г-н Льокок.

Следователят го чу добре, но не каза нищо и продължи да разпитва своя агент:

— Казаха ли ви какви предмети е купил заподозреният?

— Купил е чук, ножица и една пила, а така също една кама.

Г-н Домини тържествуваше.

— Е, добре — попита той с възможно най-ироничен тон, — какво мислите сега за вашия клиент?

— Мисля, господине, че убийците от Валфьойо не са използвали нито чук, нито ножици, нито пила, а са си послужили с брадва.

— И не са имали и кама? — попита следователят.

— Това е друг въпрос, признавам си, но не е труден за решаване.

И като се обърна към агента от Корбей, той го попита:

— Това ли е всичко, което знаете?

— Да, всичко — каза агентът.

Г-н Льокок попита още:

— Я кажете, попитахте ли каква е точно формата на камата, купена от Геспен?

— Не, а трябваше ли?

— Чисто и просто за да сравним това оръжие с раните на жертвата и да видим дали нейната дръжка отговаря на дръжката, която е оставила отпечатък между раменете на жертвата. Попитахте ли поне с какви пари Геспен е заплатил своите покупки?

Следователят помисли, че трябва да се притече на помощ на своя агент.

— Природата на парите не е от значение ми се струва — каза той.

— Как така! — отговори г-н Льокок. — Коя е най-сериозната улика против Геспен? Това са парите, намерени в неговия джоб. Да предположим за момент, че снощи в десет часа той е развалил в Париж банкнота от хиляда франка. Дали тази банкнота е получена в резултат на престъплението във Валфьойо? Не, в този час престъплението не е било извършено. А откъде идва тогава? Аз още не знам. Но ако моята хипотеза е точна, правосъдието ще бъде принудено да признае, че няколкостотинте франка, които намерихме в джоба на заподозрения, могат и трябва да са остатъкът от банкнотата. Остава ми още да попитам господина как Геспен е отнесъл купените предмети? Дали просто ги е сложил в джоба си или са му направили пакет и как е изглеждал пакетът?

Агентът от криминалната полиция говореше с груб тон. Горкият детектив от Корбей бе загубил цялата си увереност.

— Не знам… Не ми бяха казали, аз мислех…

Г-н Льокок вдигна двете си ръце към небето. В душата си той беше доволен да си отмъсти малко на г-н Домини, на когото нищо не смееше да каже.

— Тогава — каза той на агента — за какво сте ходили в Париж? И знаете ли кой говори с вас? Аз съм г-н Льокок.

Ефектът от името на прочутия полицай беше магически. Агентът застана мирно и прошепна:

— Какво! Нима е възможно! Вие сте г-н Льокок!

— Да — това съм аз, момчето ми. Ти не си владееш занаята, но аз не ти се сърдя. Ти ми донесе доказателство за невинността на моя клиент.

Недоволен г-н Домини попита:

— И какво е това доказателство, моля?

— О! То е много просто, г-н съдия — отговори г-н Льокок. — Ние знаем, че престъплението е извършено преди единадесет часа. Следователно, ако в десет часа вечерта Геспен е бил в магазините „Форж дьо Вилкен“, той не е могъл да бъде във Валфьойо преди полунощ. Следователно той не е убиецът.

Ако дедукциите на г-н Льокок бяха точни, цялата система на следователя рухваше. Но г-н Домини все още не искаше да се откаже от своето убеждение.

— Геспен можеше да бъде съучастник — каза той. — И щом не е такъв, защо не ни каза какво е правил през тази нощ?

— Подозирам, че Треморел му е заложил капан, в който той е паднал. Сега той мисли, че няма смисъл да се бори. Истинският виновен граф Ектор е полудял в последния момент, но той е, да не забравяме това, умен мъж. Той знае, че правосъдието има нужда от точен брой на обвиняемите, по един при всяко престъпление. Той знае, че полицията, докато не намери своя виновен, го търси и той ни е подхвърлил Геспен.

Всеки от нас търси истината — каза г-н Домини.

— Вие можете да се лъжете също като мен. Според вас какво би трябвало да правя аз?

— Бих искал аз самият да поставя три въпроса на клетия Геспен.

— Не знам — отговори г-н Домини — дали имам право да ви позволя това. Но в интерес на истината ще поема отговорността и ще ви позволя да разпитате вашия клиент.

Той звънна и заповяда до доведат Геспен, който още не беше върнат в затвора. Г-н Льокок беше много доволен.

— Той ще проговори — казваше той, имам три начина да го накарам да говори и поне единият ще успее. Но преди да дойде, аз ви моля, г-н съдия, да ми дадете едно сведение. Знаете ли дали след смъртта на Соврези Треморел се е виждал отново с мис Фанси?

— Доста често — отговори г-н Планта малко учуден. — След сцената в „Бел Имаж“ — дали защото тя е разбирала, че е убила Соврези или е подозирала, че ще се извърши престъплението, аз не знам, но тя се пропи. И щом й се свършеха парите, тя искаше от графа, той даваше, защото се страхуваше от нея. Тя знаеше, че той е бил любовник на г-жа Соврези, заплашваше го, това беше организиран шантаж. Той сам ми го каза.

— Кога са я видели за последен път?

— Преди три седмици — каза д-р Жандрон. — Аз ги видях на прозореца на хотела.

— Тогава — прошепна агентът от криминалната полиция — вече няма съмнение…

Той млъкна. Геспен влизаше между двама стражи. За двадесет и четири часа клетият градинар беше остарял с двадесет години.

— Решен ли сте да говорите? — го попита следователят.

— Да говоря — каза той. — Да говоря! А за какво? Какво искате да ви кажа? Че аз съм убиецът ли? Това ли искате? Тогава да, аз съм! Доволни ли сте? Сега ми отрежете главата, но бързо, не искам да страдам.

Той признаваше! Г-н Льокок се доближи до Геспен и му каза:

— Хайде, това, което ни разказваш, е абсурдно. Никой няма интерес от твоята смърт. Извършено е убийство и ние търсим виновника. Ако си невинен, помогни ни да го намерим. Какво прави от сряда до четвъртък сутринта? Твоят господар ти е дал поръчка в сряда вечер нали? Какво ти даде той? Една банкнота от хиляда франка ли?

— Не, това беше банкнота от петстотин франка, прошепна заподозреният.

— Сега ни кажи името на жената.

— Не го знам, господине.

— Тя е ниска, нали, доста хубава, кестенява и бледа с много големи очи?

— Значи я познавате? — каза Геспен с треперещ глас.

— Да, приятелю, и ако искаш да научиш нейното име, тя се казва Жени Фанси.

Геспен беше много изненадан. Той се питаше как този човек може да знае всичко това.

— Сега ми обясни как и защо граф Дьо Треморел ти даде тази банкнота от петстотин франка. Каква покупка трябваше да направиш за графа?

Геспен се поколеба. Той мислеше, че отново са му заложили капан и че е паднал в него.

— Ах! — провикна се той, като се обръщаше към г-н Льокок — вие ме заблудихте, вие не знаете нищо. Сега вие ще обърнете всички мои думи против мен. По-скоро ще умра, отколкото да кажа нещо.

Г-н Льокок и г-н Домини напразно се опитаха да изкопчат няколко думи. На всички въпроси той отговаряше: „Аз не знам“.

Г-н Льокок каза на стражите да отведат задържания. Следователят вече не се съмняваше.

— Приемете моите поздравления — каза той на г-н Льокок. — Вие сте много умен човек. А вашият разпит е шедьовър.

— Господине, приемам само половината от вашите похвали, позволете ми да поднеса другата половина на г-н мировия съдия.

Следователят стана и стисна ръката на г-н Льокок.

— Вие много ми помогнахте, господине — каза той. — Невинността на Геспен щеше да бъде призната рано или късно, но той щеше да остане дълги дни в затвора, аз щях да го разпитвам… Сега мога да дам заповед да го освободят още днес.

— Да — каза г-н Льокок. — Но защо той не ни казва нищо? Аз можах да възстановя главните факти, но не мога да знам подробностите. Каква е ролята на мис Фанси в тази афера? Дали е съучастница? Къде се е срещнала с Геспен?

— Но — каза г-н Домини — тази Фанси ще ни обясни всичко.

— И аз разчитам на това, господине, и се надявам да я намерим до четиридесет и осем часа.

При тези думи той стана и отиде да си вземе шапката.

— Преди да си тръгна… — каза той на следователя.

— Да, знам — прекъсна го г-н Домини. — Вие искате да получите заповед за арестуване на граф Ектор дьо Треморел. Ето я, вземете.

Г-н Льокок излезе със стария мирови съдия. На улицата г-н Планта каза на г-н Льокок:

— Бих искал да говоря с вас…

— За госпожица Куртоа, нали?

— Да, аз имам един план и ако желаете да ми помогнете…

Г-н Льокок стисна ръката на г-н Планта.

— Малко ви познавам, господине, но съм ви предан така, както бих бил на стар приятел. Ще направя всичко възможно, за да ви бъда приятен и полезен. Елате утре сутринта в девет, часа у дома на ул. „Монмартр“ №…