Емил Габорио
Убийство в Орсивал (2)

II

Дори да нямаше престъпление, то най-малкото в дома на граф Треморел бе станало нещо необичайно.

Стъклената врата към градината беше отворена и три стъкла бяха пръснати на хиляди парченца.

На белия мраморен под се виждаха тук-там капки кръв.

— Заведете ни на мястото, където сте видели тялото! — каза г-н Куртоа на двамата Берто.

— Би било по-разумно според мен — възрази г-н Планта — и по-логично да започнем с оглед на къщата.

— Да, тъкмо това си мислех и аз — отговори кметът.

Той накара всички да излязат, освен началника на жандармите и камериера, който трябваше да им бъде водач.

Тръгнаха по стълбата, по която имаше кървави петна. На площадката видяха отпечатък от окървавена ръка на една врата.

Кметът едва се държеше на краката си. Дори началникът на жандармите, някогашен участник в Кримската война, беше развълнуван. Само г-н Планта беше спокоен, сякаш се намираше в собствената си градина. Той отвори вратата и влезе в стаята, другите го последваха.

Това беше будоар, тапициран със син сатен, с диван и четири фотьойла, покрити със същия плат като стените. Един от фотьойлите беше съборен.

Минаха в спалнята.

Безпорядъкът там беше ужасяващ. По средата на стаята малката масичка беше обърната и около нея на килима имаше бучки захар, малки лъжички и парченца порцелан.

— Ах! — каза камериерът, — господинът и госпожата са пиели чай, когато проклетниците са влезли!

Табличката от камината беше хвърлена на земята, стенният часовник при падането беше спрял на три часа и двадесет минути. Балдахинът над леглото беше изскубнат и покриваше леглото. Всички мебели бяха съборени. Платът на фотьойлите беше разрязан с нож. Бяха изкъртили бюрото, чекмеджетата му бяха отворени и празни. Огледалото на гардероба беше на парченца и навсякъде имаше кръв — по килима, по мебелите. Очевидно Графът и графиня Дьо Треморел са се отбранявали дълго и храбро.

— Нещастните! — шепнеше горкият кмет. — Нещастните! Тук са ги убили — и се разплака.

Всички бяха паникьосани. Само мировият съдия си водеше бележки и оглеждаше ъглите.

— Сега — каза той — да отидем другаде.

В другите помещения цареше същия безпорядък. И най-вече в кабинета на графа. Книгите от библиотеката бяха пръснати на земята. Диваните, столовете бяха изпокъсани.

Качиха се на втория етаж.

В първата стая, в която влязоха, намериха брадва пред гардероба. Камериерът позна, че е от къщата. Партерът беше пощаден. Само че убийците бяха огладнели след убийството. Те бяха изяли всичко, което бяха намерили в бюфетите. На масата до осемте празни бутилки имаше пет чаши.

— Били са петима — прошушна кметът. И добави — преди да отидем да видим труповете, ще изпратя, една бележка на прокурора на Корбей. След един час ще пристигне следователят, който ще довърши нашата тежка задача.

Заповядаха на един жандарм да тръгне възможно най-бързо.

После се упътиха към реката.

От къщата до Сена няма повече от двеста крачки. За да се стигне до нея, се минава по една от двете алеи край тревната площ.

Но убийците не бяха минали оттам. Те бяха пресекли през тревата. Следите им личаха ясно по тревата. Насред пътя съдията намери един чехъл. По-нататък намериха бяло шалче: Камериерът често го беше виждал на шията на графа. По шалчето имаше кръв.

Накрая стигнаха до брега на водата и забелязаха трупа. На това място по пясъка имаше, дълбоки отпечатъци от стъпки. Всичко сочеше, че там е станала последната борба.

Господин Куртоа разбра цялото значение на тези следи.

— Никой да не мърда — каза той.

И последван само от съдията, той се доближи до тялото. Разпознаха графинята. Как ли се е оказала там?

Кметът предположи, че е избягала, че са я преследвали и че тук са й нанесли последните удари. Тази версия обясняваше следите от борбата. В такъв случай убийците са влачили по тревата тялото на графа.

Кметът говореше, разглеждаше почвата, правеше измервания. Внезапно му хрумна една идея.

— Ла Рипай — провикна се той, — елате. Старият бракониер се подчини.

— Казвате, че сте забелязали тялото от лодката?

— Да, господин кмете.

— Заведете ни при вашата лодка.

Старецът хвърли заплашителен поглед на сина си. Той пребледня.

Камериерът донесе една стълба и се опита да я постави над рова. Но кметът му викна:

— Спрете! Той забеляза следите, оставени от двамата Берто от двете страни на рова.

— Какво е това? — каза той. — Очевидно някой е минал оттук, и то неотдавна, тези следи от стъпки са съвсем пресни.

И той заповяда да сложат стълбата по-далече. Стигнаха до лодката.

— Това там ли е вашата лодка? — попита кметът Ла Рипай.

— Да, господине.

— Но тя е съвсем суха. Греблата не са мокрени от четиридесет и осем часа. Как сте могли да видите нещо от лодка, в която не сте се качвали? Освен това какви са следите по рова и от колко души са?

Двамата Берто стояха с наведени глави.

— Стражар — заповяда господин кметът, — в името на закона, арестувайте тези двама мъже и не им позволявайте да разговарят помежду си.

Докато стражарят отвеждаше двамата Берто, съдията и кметът се върнаха в парка.

— Обаче — шепнеше г-н Куртоа — няма следи от графа!

Трябваше да се вдигне трупът на графинята. Горката жена! Лицето й беше покрито с кръв и кал, а на челото й имаше рана. Дрехите й бяха разкъсани. Тя беше намушкана двадесет пъти с нож и сигурно е била ударена с тояга или по-скоро с чук, а после са я влачили за косите!

В лявата й ръка имаше парче обикновен сивкав плат, откъснат вероятно от дрехата на един от убийците.

— Да пренесем графинята в къщата! — заповяда съдията.

Току-що бяха поставили тялото на графинята в партера върху масата за билярд, когато следователят и един доктор пристигнаха.