Емил Габорио
Убийство в Орсивал (11)

XI

На двадесет години граф Дьо Треморел беше наследил милиони. Той беше сърдечен и имаше много щедри идеи. Но разпиля всичко за шест години. На двадесет и шест години той притежаваше ужасния егоизъм на човек, който никога не се е налагало да се грижи за себе си, който никога не е страдал. Той се възхищаваше на себе си, вземайки за духовитост своя брутален цинизъм и за характер пренебрегването на всяка нравственост, неговата абсолютна безпринципност и идиотски скептицизъм.

На всичкото отгоре беше слаб, капризен, безволев.

В едно априлско утро един съдия-изпълнител дойде да му секвестира мебелите… Това не бе изненада за графа. Той разбираше своето положение, но не искаше изобщо да промени живота си, докато още беше време. Реши да си пръсне мозъка, когато настъпи фаталният ден. И този ден настъпи. Графът прошепна:

— Хайде, свършено е.

Той се облече, сложи в джоба на пардесюто си два пистолета, взе десет хиляди и неколкостотин франка, които му оставаха. С тази сума той можеше да живее, още два-три месеца. Но си помисли, че тези десет хиляди франка ще му позволят да извърши нещо, което ще накара хората да заговорят за него.

Реши да отиде на обяд при своята любовница и за десерт да й подари тези пари.

Той живо изпразни чекмеджетата в камината, без да гледа, без да избира. И подпали купчината книжа.

После излезе и тръгна към апартамента на своята любовница, известна под името Жени Фанси. Нейното истинско име беше Пелажи Тапоне. Тя не беше красива в класическия смисъл на думата, но това беше една „от хубавите“ парижанки, на които толкова се възхищават. Мис Фанси не беше много интелигентна, но тя се отличаваше със своите ексцентрични тоалети.

За нея Треморел беше един от най-отегчителните мъже.

В този ден тя не го очакваше толкова рано и остана много изненадана, когато го чу да казва, че идва да обядва.

Никога преди това той не е бил толкова любезен и весел. При десерта той й каза, че е разорен и й поднесе на чиния последните десет хиляди франка.

Тя не пожела да ги вземе. От мига, в който той й каза, че е останал без пукнато су, тя започна да го обича. Опита се да сложи банкнотите в джоба му.

— И какво ще стане с теб, боже мой? — попита тя.

— Ще си пръсна черепа.

— Не! — извика тя. — Не! Ти няма да го направиш! Ти, който винаги си бил богат, ти не знаеш какво значат десет хиляди франка, но аз знам. Човек може да живее дълго, доста дълго и много добре с тях. А ние можем да продадем всичко, което имаме тук — конете, колата, моите диаманти. После ще отидем да се скрием на другия край на Париж в един малък апартамент. Няма да имаме прислужници и ти ще видиш колко добре ще водя нашето малко домакинство… Докато имаме пари, ще се смеем. Когато се свършат, ако държиш на решението си, ще се убиеш.

Графът беше горд със страстта, която четеше в очите на мис Фанси, но я отблъсна. Той хвърли банкнотите на масата и излезе, като превъртя ключа два пъти. В преддверието даде почти всички пари, които му оставаха, на прислужниците.