Джеф Ровин
Смъртоносна битка (31)

Двадесет и девета глава

Горо протегна една от масивните си ръце напред и посочи към Райдън.

— Ти не можеш да умреш, Боже на мълниите — каза обитателят на Отвъдния свят. — Но дори и безсмъртните могат да бъдат убити. И ние двамата сме тези, които ще те убият.

Райдън продължаваше да гледа напред, като следеше своите противници с периферното си зрение. Студеният блясък на очите му и вкаменените му челюсти не показваха какво мисли или чувства в този момент.

Червените очи на Горо мърдаха като малки механизми, докато той пристъпваше напред, приближавайки се към лявата му страна. Отдясно присвитите зеленикави очи на Влечугото и зловещата зелена маска изглеждаха неумолими. Облечен в плътно прилепнала към тялото му мантия, със зелени, плътно стегнати в бедрата гащи, черни меки обувки и плътна черна дреха около тялото, със зелени ивици, той се придвижваше с плавна елегантност, каквато липсваше у по-грубоватия му съюзник.

— Много говориш, Горо — обади се Влечугото, чийто съскащ глас отекна кухо изпод маската.

— Това поддържа тонуса мм — отвърна грубиянът, миг преди да връхлети върху Райдън.

Вместо да посрещне атаката, Райдън изчезна и Горо се усети, че връхлита върху Влечугото. Но змиеподобният представител на Отвъдното избегна сблъсъка, отскачайки встрани от пътя му. Той сграбчи надвисналия клон на близкото дърво и леко отскочи на него, мигове преди светкавицата, изстреляна от Райдън от по-горния клон да го пререже и да отпрати Влечугото към земята. Чудовището се срути с трясък.

Само след миг Влечугото се изправи на крака и изсъска високо, пръстите му се свиха като нокти на ястреб. Горо заби масивните си стъпала в земята, за да спре инерцията на полета си и вдигна гневно глава нагоре към Райдън.

— Бий се, страхливецо! — изрева Горо.

— Глупак! — извика Влечугото към Горо. — Той използва мозъка си, който е най-мощното бойно оръжие за всички тях!

Влечугото отметна глава назад и изхрачи киселина към ствола на дървото. Стволът изпращя и рухна сред мощен зелен поток от отровна течност, но Райдън вече бе отскочил със салто от дървото и се приземи точно зад Влечугото, преди дървото да рухне. Той изрита от въздуха воина от Отвъдния свят в тила и докато Влечугото залиташе напред, Райдън скочи на гърба му и едновременно с това го изтласка напред, използвайки го като трамплин. Приземи се отново върху гърба на човеко-змията с отскачащ ритник, при което ръцете и краката на Влечугото изхвърчаха встрани. Райдън вече бе отскочил от срутилия се негов противник и бе застанал с лице срещу Горо, когато четириръкият гигант нападна.

Този път Горо взе с отскок разделящите ги няколко стъпки и успя да хване скачащия Райдън за бедрата. Горо уви тялото на бога на мълниите с четирите си ръце, стегна го и нанесе удар с лявото си рамо в стомаха на Райдън. Бързо стегна с две от ръцете си китките на зашеметения Бог на мълниите, сключвайки ги така, че да не може да насочва своя огън.

— Все още залагам повече на мускулите, отколкото на ума! — изрева Горо и втренчи червените си очи в противника.

— Удари го! — извика Влечугото, като се олюляваше на краката си, все още разтърсен от падането си. — Той все още може…

Още преди да довърши думите си, Райдън изчезна сред блясъка на светкавица и Горо залитна напред към голата земя.

— По дяволите! — изпъшка воинът от Отвъдния свят. — Забравих…

— Зад теб е!

Горо се извъртя при вика на Влечугото, но закъсня и не успя да избегне страничния ритник на Бога на мълниите. Стъпалото му засегна странично челюстта на Горо и го завъртя така, че той рухна по гръб. Райдън завъртя ръцете си и ги насочи към своя съперник, но преди да успее да изстреля мълниите си, Влечугото отскочи към него — изчезвайки като облак сред въздушния ритник.

Райдън бе започнал да се отмества от пътя на полета му, съсредоточи се при изчезването на Влечугото и после политна назад, когато стъпалото на Отвъдния го порази високо в гърдите.

— Можеш да се телепортираш — изхърка нападателят зловещо, — но можеш ли да станеш невидим?

Райдън остана бе въздух, когато коляното го удари здраво в стомаха. Той успя да изстреля пред себе си мълния и видя силуета на Влечугото, отлитащ назад от взривната вълна, после отново го изгуби от погледа си, когато блясъкът изчезна… заместен този път от връхлитащия Горо.

Гигантът ръмжеше от гняв и този път се движеше по-бързо. Горните му две ръце се пресегнаха да стиснат врата на Райдън, но Богът на мълниите се сниши, протегна крака пред себе си, опря петите на стъпалата си в корема на Горо и използва инерцията на гиганта, за да го повдигне във въздуха и да го отхвърли зад себе си. Но въпреки че го бяха засекли изненадващо, Горо бе успял да протегне една от ръцете си зад себе си. С чудовищно дългия си обхват той успя да сграбчи левия крак на Райдън и когато Богът на мълниите се озова извърнат по корем, Влечугото му нанесе мълниеносен въздушен ритник в незащитения кръст на Райдън.

Богът изпъшка обезсилен, опита се да се телепортира, но се оказа неспособен да събере сили.

— Свършен е! — извика Горо, изправяйки се с помощта на шестте си крайника и заставайки на нозе. Той вдигна крак и здраво притисна с него Райдън между плешките.

— Победихме самия Райдън!

— Дръпни се — изсъска му Влечугото. — Искам да сложа край на тази история.

Горо направи няколко крачки встрани, докато неговият съюзник отмяташе глава назад. Райдън успя да пъхне дясната си ръка под тялото си, извърна се с мъка наляво и погледна към врага си. Опита се да събере силите си и да се отблъсне встрани в последната възможна секунда, преди Влечугото да изхрачи киселината си. Ръката му трепереше и той никак не беше сигурен, че ще успее…

Изведнъж Влечугото отхвърча наляво, отхвърлен от летящите стъпала на една фигура в черно. Краката на неочаквано появилия се силует летяха напред, гърбът му бе извърнат към земята. Още докато стъпалата му докосваха тялото на Влечугото, новодошлият направи въздушен пирует, при който лицето му се извърна надолу, и докато Влечугото политаше в една посока, фигурата в черно се приземи на ръцете си, направи стойка на ръце, която премина в ръчен отскок, приземи се с лице срещу Горо и го помете със серия от смъртоносни ъперкъти.

Изненаданият гигант замахна няколко пъти по посока на фигурата, която се сниши, удари го в корема и след това с отскок му нанесе силен ритник под брадичката. Бронзовото чудовище залитна назад, срути се върху едно дърво и то се разтърси, като от него се посипаха прекършени клони.

Райдън имаше нужда само от две скъпоценни секунди, за да се изправи на крака.

— Казвам се Лиу Кан — представи се фигурата в черно на Бога на мълниите, когато двамата се озоваха гръб в гръб, изчаквайки нови атаки.

Влечугото стоеше на едно коляно, безпомощно с прекършени ръце. Горо потриваше челюстта си отдръпвайки се от дървото.

— Благодаря ти, Лиу Кан — каза Райдън. — А сега се отдръпни… Тази битка не е твоя.

— Чух за този четирирък глупак — отвърна Лиу. — И ако се биете заради Кано и Шан Цунг, това е и моя битка.

Влечугото пристъпи напред, неуместно ухилен докато изтърсваше полепналите по бедрата му листа и трева.

— Аз също съм ти благодарен, Лиу Кан — каза той. — Сега Райдън има за кого да се безпокои. Той няма повече да може просто да се телепортира.

— Мога сам да се грижа за себе си — отвърна Лиу Кан.

Горо поднови атаката си с рев, но воинът на Белия лотос я посрещна с уверен страничен рит ник, който изрита горната част на лявата му ръка.

Горо обаче блокира ритника, обгърна с горната си лява длан крака на смъртния и здраво я изви.

— Вие, обитателите на Майчиното царство, направо ме удивлявате — засмя се Горо, въпреки че докато извиваше Лиу Кан, младежът стегна свободния си крак, завъртя се мълниеносно към гиганта и го стовари в брадичката му.

Горо изпусна по-дребния си противник, който се приземи като котка в мига, в които над главата му просветна мълния. Взривът улучи Горо в корема и го прегъна на две, след което съвзелият се Райдън се завъртя, за да посрещне атаката на Влечугото с втори взрив. Влечугото отскочи във въздуха над мълнията и се приземи до Райдън, вдясно от Бога на мълниите. Докато двамата си разменяха серия от боксови удари, примесени с блокади и ритници, Лиу Кан се сниши и отскочи встрани, извън обсега на разгневения Горо, засягайки гиганта с леки удари на ръцете и къси ритници.

Но изведнъж Райдън и Лиу Кан замръзнаха, след като върху двамата се изсипаха ледени облаци.

Горо и Влечугото отстъпиха назад и се втренчиха в осветените на изток небеса, откъдето бе излетяла ледената вълна. Към тях, откъм изгряващото слънце, пристъпи нечия фигура, мъж, облечен в синьо и черно, с метална маска над устата и черна гугла, надвиснала над очите му.

— Знаете ли — каза мъжът. — Доста освежаващо е да се появиш по този начин, вместо да дебнеш и да се криеш, както се очаква от мен.

— Кой си ти? — попита Влечугото, местейки поглед от непознатия към Райдън, който стоеше неподвижно, покрит с няколко сантиметра дебел леден слой.

— Работя за Шан Цунг — отвърна странникът. — Както разбирам, вие също. Бях нает, за да откъсна цветето на Белия лотос, онзи там вдясно. Що се отнася до другия отляво — добави той, пристъпвайки към двамата Отвъдни, — приемете го като подарък от Суб-Зеро.