Олаф Стейпълдън
Сириус (18)

Глава 16
Плакси е мобилизирана

През следващите няколко месеца често прекарвах почивните дни в Танивол. Колкото повече опознавах Сириус, толкова повече той ме привличаше. Разбира се, скритото и същевременно съзнателно съперничество за Плакси си оставаше. Ние тримата обаче твърдо бяхме решили да създадем поносими отношения помежду си, а напрежението между мен и Сириус силно намаля поради истинската симпатия, която изпитвахме един към друг. Понякога потиснатият конфликт излизаше на повърхността и само благодарение на взаимните героични усилия, такт и сдържаност успявахме да запазим приятелството си. Малко по малко тъждественият дух във всеки от нас, както се изразяваше Сириус, установи надмощие над различната ни природа и личните интереси. Ако не бях изживял тази тройна връзка, не бих повярвал, че такова нещо е възможно. А и нямаше да се справя с моята роля в нея, ако любовта ми към Плакси не беше поначало лишена от чувство за собственост поради факта, че и аз, също като Сириус по своя кучешки начин, бях се радвал на любов и другаде.

Тримата се сплотихме още и поради враждебността на малка, но активна част от местните хора. Преподобният Оуен Лойд-Томас вече няколко пъти изстрелваше прикрити заплахи от амвона. Намериха се и други свещеници, които вероятно подсъзнателно усещаха, че проповедите за „противоестествената любов“ между жената и кучето сигурно ще напълнят църквата и не можеха да устоят на изкушението да си послужат с тази тема. В резултат на това малък, но постоянно нарастващ брой хора, които по едни или други причини бяха емоционално незадоволени и се нуждаеха от обект за преследване, използваха Плакси и Сириус за същата цел, за която нацистите използваха евреите. Повечето съседи бяха приятелски настроени и не се поддаваха на такава фарисейска ненавист. Но в по-отдалечените места, всъщност из цял Северен Уелс, плъзнаха слухове за порочната връзка на двойката в уединената къщичка в Мерионет, която може би се занимава и с подривна дейност. Плакси започна да получава анонимни писма, които много я разстройваха. Нощем поставяха на вратата бележки, адресирани до „Хрътката на Сатаната“, в някои от които се казваше, че ако не освободи омагьосаното момиче, Сириус ще бъде застрелян. Няколко овце на Пю бяха намерени осакатени. Една беше заклана и оставена пред вратата на Танивол. По оградите се появиха неприлични рисунки, изобразяващи момиче и куче. Местният вестник публикува уводна статия, в която призоваваше населението към действия. В блатистата местност се проведе сражение между кучетата от Кар Блай и група момчета със свои кучета, дошли да убият Сириус. За щастие те нямаха оръжие и бяха отблъснати.

Междувременно събития от друго естество заплашваха да променят съдбата и на трима ни. Аз очаквах скоро да ме прехвърлят в чужбина. Поради тази вероятност Плакси започна да се държи към мен особено нежно. На Сириус също му беше много мъчно и ако се е преструвал, значи е имал забележителна актьорска дарба. Но по-лошо от перспективата за моето заминаване беше, че самата Плакси получи официално нареждане да постъпи в някоя от службите на гражданската отбрана. Надявахме се, че ще я оставят на спокойствие, защото работеше във ферма, но положението й беше необикновено. Властите не разбираха защо една жена с университетско образование трябва да живее сама с кучето си в дълбоката провинция просто защото доброволно работи в съседната ферма. Отначало чиновниците бяха добронамерени и склонни да тълкуват разпоредбите хуманно. Но тъкмо когато изглеждаше, че ще уважат молбата й да остане в Уелс, тонът им изведнъж силно се промени. Допускам, че някой от местните врагове на Сириус е раздухал фантазиите за скандалната и, както се подозираше, родоотстъпническа дейност на странната двойка. Така или иначе, каквато и да беше причината, Плакси получи отговор, че молбата й е отхвърлена. Пю изпрати настойчиво искане да я задържи, но му бе посочено, че лесно може да намери някое местно момиче да я замести, а Плакси трябва да даде своя принос за националната отбрана по начин, съответстващ на квалификацията й. Пю предложи да я назначи като работничка и да й плаща официално определената надница. Това вече явно намирисваше на измама и властите станаха подозрителни и непреклонни. Заявиха, че Плакси трябва или да постъпи в някоя от женските военни оргаизации, или да започне някаква административна работа. Тя предпочете второто, като се надяваше да я назначат в големите държавни учреждения, евакуирани в Ланкашир и Северен Уелс.

Плакси беше много разстроена от перспективата да замине.

— Това е моят живот — казала тя на Сириус. — Ти си моят живот, поне засега. Знам, че войната е ужасно важна, но не мога да го почувствам. Струва ми се толкова абсурдна. Пък и не мога да повярвам, че за хода на военните действия има някакво значение дали ще замина или ще остана. Убедена съм, че тук върша по-полезна работа. Имам чувството, че човешката ръка все повече и повече се обръща против нас. О, милият ми Сириус, какво ще правиш тук без мен, когато няма кой да разчесва козината ти и да те къпе! И кой ще ти помага за овцете!

— Ще се справя по някакъв начин — отвърнал той. — А и макар една част от теб да не иска да замине, другата го желае — желае отново да бъде само човек. Пък и ще се отървеш от това глупаво преследване.

— О, да, част от мен иска да замине. Но тази част не е истинското ми аз. Истинското ми аз, цялата истинска Плакси отчаяно желае да остане тук. Частицата от мен, която иска да замине, е само едно измислено аз. Единственото ми успокоение е, че може би като замина, теб ще те оставят на мира.

Накрая настъпил денят на заминаването. Сириус се пренесъл при Пю, но Танивол останал на тяхно разположение, за да бъдат заедно, ако Плакси успее да вземе отпуска. През последната сутрин Сириус положил всички усилия да й помогне да се приготви и държал опашката си гордо вдигната (когато се сетел за това). Скоро трябвало да пристигне селското такси, за да я откара до гарата. Плакси направила чай. Двамата седнали пред камината и мълчаливо го изпили.

— Колко се радвам — казала тя, — че тогава в Гарт реших да остана при теб!

— И аз — отвърнал той. — Само това да не те беше отдалечило толкова от човешкия род.

Чули клаксона на таксито, което свило от главния път и сега се изкачвало на първа скорост към къщата. Плакси въздъхнала дълбоко и казала:

— Човешкият род идва да ме раздели с теб. — После в изблик на чувства се хвърлила върху него и заровила лице в твърдата козина на врата му. Сириус се притиснал към нея и се сгушил в прегръдките й.

— Сега каквото и да се случи, винаги ще имаме тези няколко месеца, които прекарахме заедно — казал той. — Никой не може да ни ги отнеме.

Таксито спряло пред градинската порта и клаксонът пак изсвирил. Двамата се целунали. После тя станала, отметнала коса, грабнала багажа си и посрещнала шофьора на вратата. Плакси се качила в колата, отворила прозореца, протегнала ръка да погали Сириус и казала:

— Довиждане, дано имаш късмет!

Предварително били решили, че ще се разделят така и Сириус няма да я изпрати до гарата.