Олаф Стейпълдън
Сириус (17)

Глава 15
Необикновеният триъгълник

Вече разказах как открих Плакси и Сириус в Танивол. Ясно беше, че всеки опит от моя страна да я убедя, че трябва да го напусне би я отблъснал от мен. Едва няколко дни след първата ни среща и много разговори помежду ни, осъзнах колко интимни са станали техните отношения. Това откритие ми подейства като шок, но се постарах да не показвам отвращението си. След като видя, че проявявам съчувствие, Плакси скоро разкри сърцето си и изля в дълга изповед цялата история на емоционалната си връзка със Сириус. След дълги разговори на тази тема накрая установих, че се отърсвам от традиционните чувства на пренебрегнатия любовник. Разбирах, че любовта, която свързваше тези две различни по природа същества, е дълбока и благородна. Това обаче ме караше още повече да се страхувам, че никога няма да успея да си възвърна моята странна любима. Освен това бях дълбоко убеден, че не само за мое, но и за нейно добро, тя трябва накрая да се върне към човешкия начин на живот.

През останалите дни от отпуската си прекарвах много време в Танивол, понякога насаме с нея, понякога с двамата. Сириус беше зает през целия ден, но Плакси си позволи да отсъства от работа доста време, за да бъде с мен. Работехме заедно в градината и й помагах с чистенето и готвенето. Освен това направих различни подобрения, за да облекча труда й. Аз съм сравнително сръчен и ми беше много приятно да поставям полици и корнизи за пердетата и да измислям удобства за миене на чинии. Плетеният кош, в който Сириус спеше, се нуждаеше от поправка, но ми се видя по-добре да отложа това за по-нататък, когато установя приятелски отношения с него. Вършех тези дребни поправки и си приказвахме — ту сериозно, ту с предишното си чувство за хумор. Понякога дори си позволявах да я дразня за „кучешкия й съпруг“. Но при един такъв случай (Плакси миеше чиниите, а аз ги бършех), тя избухна в сълзи. Оттогава се държах по-тактично.

Моето намерение беше, разбира се, постепенно да откъсна Плакси от сегашния й живот, но не и да я разделям от Сириус. Не й предложих да дойде с мен. Всъщност в плана ми влизаше да убедя както нея, така и Сириус, че напълно приемам тяхната близост и начин на живот. Подобренията в къщата, които направих, имаха за цел да подсилят това впечатление. Но те послужиха и за нещо друго. Дадоха ми възможност да се изявя за сметка на Сириус, който не можеше да помага вкъщи по този начин. Виждах, че сръчността ми го измъчва, срамувах се, че му причинявам болка и въпреки това щом ми се предоставеше възможност, не можех да издържа на изкушението да покажа превъзходството си над него и да зарадвам любимата си. В края на краищата, казвах си, в любовта е като на война, всички средства са позволени. Но се срамувах от себе си. Още повече, че Сириус с нечовешко великодушие ме насърчаваше да помагам на Плакси. Може би беше добре, че си позволих да се държа така, защото благородството на Сириус ме накара бързо да разбера колко прекрасен дух има и започнах да се отнасям към него с топлота и уважение не само защото Плакси го обичаше, но заради самия него.

Общуването ми със Сириус отначало протичаше много неловко и по едно време се страхувах, че присъствието ни в една и съща къща ще се окаже непоносимо и за двама ни. Той не направи никакъв опит да се отърве от мен. Държеше се дружелюбно и учтиво. Виждах обаче, че му е неприятно да оставя Плакси насаме с мен. Очевидно се страхуваше, че тя всеки миг може да изчезне от живота му. Един от източниците на напрежение между нас двамата беше, че в началото трудно разбирах говора му. По-късно свикнах с неговия своеобразен английски и почти нямах затруднения, но при първото ми посещение в Уелс често изпадах в пълно недоумение, дори когато изговаряше всичко дума по дума и го повтаряше многократно. При тези обстоятелства беше почти невъзможно да се споразумеем. Все пак, преди да замина, успях поне да разсея първоначалните му страхове, като му показах, че не възнамерявам да играя ролята на ревнив любовник и не осъждам Плакси за връзката й с него. Дори го уверих, че не желая да заставам между тях. На това той отвърна с кратка реч, която с усилие установих, че означава:

— Но ти всъщност искаш да застанеш между нас. Не те упреквам. Искаш тя да живее с теб завинаги. Очевидно е, че тя трябва да бъде или с теб, или с някой друг мъж. Аз не мога да й дам всичко, от което има нужда. Този живот за нея е само временен. Тя е свободна да си тръгне, когато пожелае.

В думите му имаше достойнство и трезвост, и аз се почувствах неудобно заради неискреността си.

Посредством хитроумни маневри успях да си издействам продължение на отпуската, за да прекарам още десетина дни с Плакси и Сириус, като добросъвестно всяка вечер се връщах в хотела. Сириус предложи да спя в къщата, но аз изтъкнах, че това би раздухало допълнително скандала. Особено много ме измъчваше обстоятелството, че аз, който донякъде все още бях официален любовник на Плакси, всяка вечер я целувах за лека нощ пред дворната врата, докато Сириус тактично оставаше вътре. Обземаше ме граничещо с ужас възмущение, че я оставям сама с едно нечовешко същество, което тя по странен начин обича. Една вечер сигурно съм й предал мъчителното си усещане, защото тя страстно се притисна към мен. Обля ме вълна от радост и копнеж и дотам изгубих самообладание, че казах:

— Мила, замини с мен! Този живот е съвсем неподходящ за теб.

Тя се отскубна от прегръдките ми и каза:

— Не, Робърт, ти не разбираш. Аз наистина много те обичам по човешки, но… Как да ти обясня? По свръхчовешки начин, в областта на духа, но затова и чисто физически, обичам другото си скъпо същество, моя странен Сириус. А за него никога няма да има друга освен мен.

— Но той не може да ти даде това, от което имаш нужда. Той сам го каза.

— Разбира се — отвърна тя, — той не може да ми даде онова, от което аз като жена най-много се нуждая. Но аз не съм само жена. Аз съм различна от всички останали жени. Аз съм Плакси. А Плакси е само половината от Сириус-Плакси и е свързана с другата половина. — Тя замълча, но преди да се сетя какво да отговоря, продължи: — Трябва да тръгвам. Той ще си помисли, че никога няма да се върна.

Тя ме целуна и бързо се прибра вътре.

Следващият ден беше неделя, а по отношение на неделята в Уелс ужасно строго спазват християнските предписания. Във фермите не се работи, само хранят животните, затова Сириус беше свободен. Отидох в Танивол след закуска и заварих Плакси сама и доста смутена да работи в градината. Сириус, каза тя, излязъл и щял да се върне чак привечер. Учудих се и попитах защо, на което тя отговори:

— Каза, че дивото го зове. От време на време изпада в такова настроение, после му минава. Тръгна към Риног по Римските стълби за една ферма близо до Дъфрин при неговата фантастична Гуен. Тя е красива суперовчарка, сигурно вече се е разгонила и го очаква.

Канех се да изразя възмущение и съчувствие, но Плакси веднага ме прекъсна:

— Не ми е неприятно. Изпитвах това навремето, преди да разбирам нещата. Но сега ми изглежда напълно естествено и правилно. Освен това…

Настоявах да се доизкаже, но тя продължи мълчаливо да копае. Хванах ръцете й, за да я спра. Тя ме погледна в очите, засмя се и не каза нищо. Целунах я по топлата, загоряла от слънцето буза.

Двамата прекарахме деня в човешки секс и дълги разговори. Моята любима страстно отвръщаше на прегръдките ми, но въпреки това знаех, че не ме допуска до най-съкровената си същност. На моменти се хващах, че с ужас си представям как един звяр грубо притиска прелестните човешки форми, които аз сега така ловко прегръщах. Но понякога ми се струваше, че все пак гъвкавото същество в обятията ми, макар и човек, макар и с божествено тяло, все пак не е жена, а някаква изящна самодива или може би лисица, а може би някаква божествена котка, превъплътила се за кратко време в женско тяло. Дори това човешко тяло сякаш не беше съвсем човешко — то беше толкова стройно, изящно и силно, че напомняше повече нимфа, отколкото жена. По едно време Плакси каза:

— О, колко е хубаво! Хубаво е отново да бъдеш човек, дори за малко! Колко си подхождаме, скъпи мой!

— Плакси, мила, ти си създадена за това! — извиках аз с радост.

— За това е създадено тялото ми — отвърна Плакси, — но духом никога не мога изцяло да ти принадлежа.

Как мразех животното Сириус в този миг! Тя усети омразата ми, разплака се и поиска да се освободи от прегръдките ми. Но скоро се сдобрихме. Останалата част от деня прекарахме като всички влюбени — разхождахме се из хълмовете, седяхме в градината, готвихме, ядохме.

Когато слънцето се спусна много ниско на запад, аз се приготвих да тръгвам, но тя ме спря.

— Почакай, докато се върне Сириус. Толкова искам да сте приятели.

Късно вечерта седяхме и си приказвахме в малката кухничка, когато чухме да се отваря дворната врата. След миг Сириус застана на прага, като примигваше от светлината на лампата, а ноздрите му поемаха миризмата ни. Плакси го посрещна с разтворени обятия, хвана голямата му глава и я притисна към бузата си.

— Бъдете приятели вие двамата! — каза тя и хвана ръката ми.

Сириус ме погледна в очите и аз му се усмихнах. Той помаха с опашка.

През последните няколко дни виждах кучето по-често отпреди. Вече не се мъчехме да се избягваме взаимно. Освен това започнах да разбирам говора му много по-добре. Една сутрин, докато Плакси помагаше на мисис Пю да издои кравите, отидох със Сириус и учениците му до високите пасища. Беше удоволствие да го наблюдавам как направлява тези умни, но нечленоразделни същества с лай и напевни команди, неразбираеми за мен, и как те по сигнал от него хващат посочената овца и я държат на земята, докато господарят им преглежда краката или устата й и я маже с лекарство от кошничките, препасани на гърба на някой ученик. През почивките разговаряхме за Плакси и нейното бъдеще, за войната, за перспективите пред човешкия род. Разговорите бяха трудни, защото той трябваше често да повтаря думите си, но малко по малко станахме истински приятели. По пътя към къщи Сириус каза:

— Идвай по-често при нас, докато Плакси е все още тук. Хубаво е за нея. И за мен е хубаво, че сме приятели. Един ден, може би и аз ще ви дойда на гости на вас двамата, ако ме поканите.

Почувствах прилив на топлота към него и отвърнах:

— Ако ние с нея някога имаме дом, той непременно ще бъде и твой.