Антоан дьо Сент-Екзюпери
Нощен полет (17)

XVII

Един от радистите на Комодоро Ривадавиа, летище в Патагония, направи внезапно движение и всички, които бдяха безпомощно в поста, се събраха около него и се наведоха.

Те се навеждаха над бяла, слабо осветена хартия. Ръката на радиста се колебаеше още и моливът се клатушкаше. Ръката на радиста държеше още пленените думи, но пръстите вече трепереха.

— Бури ли?

Радистът кимна „да“ с глава. Пращенето пречеше да се разбира.

После той отбеляза няколко неразгадаеми знака. После думи. И най-после текстът можа да се възстанови:

„Блокирани сме на три хиляди метра над бурята. Летим право на запад към вътрешността, защото се бяхме отклонили към морето. Под нас всичко е задръстено. Не знаем дали още не летим над морето. Съобщете дали бурята върлува и във вътрешността.“

За да стигне тая телеграма в Буенос Айрес, трябваше да се предава поради бурите от пост на пост. Съобщението вървеше в нощта като огън, запалван от кула на кула. Буенос Айрес поръча да отговорят:

— Буря в цялата вътрешност. Колко бензин ви остава?

— За половин час.

И тия думи — от дежурен на дежурен — стигнаха до Буенос Айрес.

Преди да изтекат тридесет минути, екипажът бе осъден да потъне в циклона, който щеше да го запрати на земята.