Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Притча
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Дао притчи
Българска, първо издание
Съставител: Елица Тодорова, 2008
Редактор: Юлиан Антонов
Дизайн на корицата: Миглена Деянова
Компютърно оформление: Миглена Деянова
Формат 16/60/84
Обем 12 п.к.
ISBN 978-954-607-769-1
Издателска къща ЛИК, 2008
История
- — Добавяне
Шъ Чънци видял Лао Дзъ и попитал:
— Чувал съм, че вие сте мъдър човек, учителю, и затова дойдох да се запозная с вас. Дългият път не ме спря. Минах през девет планини и девет реки, краката ми се покриха с мазоли, но не се отказах. Сега виждам, че вие не сте мъдрец: край мишите дупки има разсипани зрънца ориз; да го хвърляте безразборно е немилосърдно. Имате си предостатъчно както суров, така и варен, но вие продължавате да го събирате и трупате до безкрайност.
Лао Дзъ останал безразличен и мълчалив. На другия ден Шъ Чънци отново го срещнал и казал:
— Вчера ви се надсмях. Защо днес сърцето ми искрено отказва да го стори?
— Аз самият смятах, че съм се отървал от тези, които ловко жонглират с думите, за да се правят на проницателни и мъдри, — отговорил Лао Дзъ. — Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл така; ако ме бяхте нарекли магаре, щях да се съглася с вас. Ако един човек срещне някаква същност и й даде название, а ти не го приемеш, ще си навлечеш беда от този човек. Аз се покорих не защото бях покорен, а защото, покорявайки се, не се измених[1].