Дейвид Гемел
Призрачният крал (3)

Предисловие

„Призрачният крал“ е фантазен роман без претенции за историческа достоверност. Въпреки това, градовете на Римска Британия, така както са назовани в книгата, наистина са съществували в районите, където се развива действието, както и някои от героите, подвизаващи се на тези страници.

Кунобелин е бил могъщ крал-воин, когото римският писател Светоний нарекъл Британорум Рекс, или „Британският лъв“. Кунобелин царувал четиридесет години от престола си в Камулодунум и навярно именно той е вдъхновил легендите за крал Артур.

Павлиний също е бил историческа личност и наистина е победил въстаналите икени на Будика. През същия период Девети легион наистина изчезнал. Някои историци твърдят, че легионерите попаднали на засада и били избити. Други предполагат, че е имало метеж, който римляните са предпочели да покрият.

Маневрите на римските военни части са описани с прецизността, позволена от проучванията и нуждите на повествованието.

Използваният език е сравнително съвременен и без съмнение мнозина ще се подразнят от много неща, включително и от „минутите“ и „секундите“.

На подобни аргументи може да бъде възразено, като се посочи, че езикът, говорен по онова време, не е бил английски, а диалектна смесица от латински и келтски, и всъщност става въпрос за превод, а преводът сам по себе си позволява известна свобода на интерпретацията.

За живота на Утер Пендрагон се знае малко. Това не е биография на историческата личност Утер, а роман в жанра фентъзи.

С други думи, това не е историята, каквато е била, а такава, каквато би трябвало да бъде.