Джейн Ан Кренц
Проклятието (54)

51.

— Не можеш да отидеш там сам — каза Фалън Джоунс. — В момента разполагаме само с двама души, които виждат аури, но те не са подготвени за подобно нещо. Дай ми малко време и ще ти осигуря подкрепление.

— Дори и да успееш да намериш двама-трима ловци, това няма да свърши работа — отговори Джак. — Твоите хора ще бъдат по-малко от психарите на „Нощни сенки“.

— Знам, че сега си нещо повече от стратег — продължи Фалън настойчиво. — Но все пак си сам. Кое те кара да мислиш, че можеш да се справиш?

— Силата на позитивното мислене.

— Откъде знаеш, че Клоуи е във фитнес клуба? Хората, които го наблюдават, не са ми съобщили за никакво необичайно раздвижване около сградата.

— Там е. Тези копелета не са от ФБР или ЦРУ. И те не разполагат с неограничени ресурси.

— Имаш право — съгласи се неохотно Фалън.

— Сигурно са я вкарали през таен подземен вход. По дяволите, може би и мен са ме вкарали по същия начин.

— Възможно е. Ти какъв талант си сега, Джак?

— Според Клоуи все още съм стратег. Но изключително силен стратег. Изключвам си телефона, Фалън. Не искам да се раззвъни в неподходящ момент.

— Не, чакай, не затваряй…

Джак прекъсна и натисна бутона за изключване. Пусна телефона в джоба си, прекоси улицата и мина по алеята зад старата тухлена сграда, в която се помещаваше фитнес клубът. Беше едва шест часът, но по това време на годината вече бе започнало да се стъмва.

Пред задния вход имаше пазач, но Джак му изпрати вълна от паника и го накара да се взира с широко отворени очи към другия край на алеята. Когато мъжът осъзна, че атаката идва от противоположната посока, вече бе прекалено късно. Той се завъртя рязко, долавяйки движението зад гърба си, и бръкна под якето си с бързината на изкуствено създаден ловец.

Но дори и най-бързият ловец не можеше да се движи по-бързо от поток от енергия. Джак го порази с друга вълна от кошмари. Мозъкът на ловеца не можа да се справи с ужасите, които го връхлетяха. Пазачът рухна в безсъзнание на земята.

Джак го издърпа зад близкия контейнер за боклук, съблече го и взе ключовете и пистолета му.

Две минути по-късно, облечен в дрехите на пазача и нахлупил шапката му ниско над очите, той си отвори с ключовете и влезе през задния вход на клуба. Генерира слаби импулси на страх, за да е сигурен, че двамата намусени ловци, край които мина, няма да му обърнат внимание, а ще се почувстват заплашени и ще се обърнат в противоположната посока.

Фитнес клубът имаше малоброен персонал. Не бе и очаквал друго. Както бе казал на Фалън, „Нощни сенки“ също бяха принудени да се справят с ограничени ресурси — съвсем като „Джоунс и Джоунс“. Освен това трябваше да правят всичко възможно да останат незабелязани — правило номер едно за всяка конспиративна организация.

Намери стълбището и слезе в мазето, където се озова в познатия му коридор. Тъй като беше стратег, никога не бе имал проблеми с ориентацията.

Пред вратата отново имаше пазач, което бе сигурен знак, че Клоуи е вътре. Джак си забрани да мисли какво може да са й направили проклетите копелета. В противен случай щеше да изгуби контрол. А трябваше да запази концентрацията си и да я използва, за да спаси Клоуи.