Джейн Ан Кренц
Проклятието (19)

16.

Виктория Найт взе секретния си телефон и избра един номер. След няколко позвънявания новият й бизнес партньор отговори.

— Какво става? — прошепна Хъмфри Хълси. — Някакви новини ли има?

— Първоначалният експеримент определено е успешен. Мина повече от седмица и Уинтърс все още е жив. Не показва признаци на полудяване, нито състоянието му се влошава.

— Значи теорията ви се потвърждава — Хъмфри звучеше екзалтирано.

— Така изглежда — тя се стараеше да говори спокойно, за да не издаде собственото си въодушевление.

— Ясно. Трябва да намерите лампата и талант, който разчита енергията на сънищата, за да задейства лампата възможно най-скоро и да продължим напред.

— Оказва се, че извадихме късмет.

— В какъв смисъл? — попита Хълси.

— Сега и самият Уинтърс търси лампата — обясни тя. — Всъщност се оказва, че той е изоставил всичко друго, включително и бизнеса си, за да търси лампата. Съществува само една причина, която може да го застави да вложи толкова много усилия.

— Вторият му талант е започнал да се проявява.

— Излиза, че дядо ми е бил прав и за възрастта, която играе ролята на генетичен спусък в този процес. Джак Уинтърс е навършил трийсет и шест години преди няколко месеца. Сега той е на същата възраст, на която е бил Грифин Уинтърс, когато се е проявил вторият му талант.

— Логично е генетичната промяна да е обвързана с възрастта. Казахте, че Джак Уинтърс търси лампата?

— Наел е точно такъв талант, който разчита енергията на сънищата, за да му помогне в търсенето. Очевидно и той вярва на легендите.

— Къде е намерил такъв талант? — попита Хълси. — Те са голяма рядкост.

— Наел е някакъв незначителен частен детектив, който случайно притежава такъв талант. Изглежда, са постигнали някакъв успех.

— Откъде знаете?

— Двамата се качиха на самолет за Лас Вегас преди двайсет минути. Съмнявам се, че отиват там да играят хазарт.

— Възможно ли е да са открили лампата?

— Съвсем скоро ще разберем. Изпратила съм двама души да ги наблюдават.

Висшите ешелони на „Нощни сенки“ в момента привидно се бяха притаили, но всъщност битката за власт помежду им продължаваше да бушува. Това беше добре. Временният вакуум на върха на организацията осигуряваше добро прикритие за известно маневриране по йерархичната верига.

На членовете на ръководния Вътрешен кръг на „Нощни сенки“, официално наречен Борд на директорите, им трябваше известно време да се убедят, че техният основател и лидер на организацията вече не е жив. Уилям Крейгмор беше изключително опасен човек, който се бе превърнал в легенда, а такива хора не умираха лесно. Но в крайна сметка бордът заключи, че е мъртъв. Имаше някои въпросителни около причината за смъртта му. Не можеше да се установи със сигурност дали хората на „Аркейн“ бяха открили, че Крейгмор е създател на „Нощни сенки“, и го бяха премахнали, или наистина беше починал от сърдечен удар. Той вземаше стимуланта, приготвен по модифицираната формула, десетилетия наред. Не беше ясно какви са дългосрочните ефекти върху сърдечносъдовата му система. Във всички случаи възможно най-скоро организацията трябваше да поеме в нова посока.

В самото начало Крейгмор не наричаше своята организация „Нощни сенки“. Той я беше основал като напълно законна, но нерекламираща се корпорация. Драматичното название бе измислено от Фалън Джоунс като кодово обозначение на най-големия враг на „Аркейн“ през двайсет и първи век.

Крейгмор знаеше кодовото име благодарение на поста си в Управителния съвет на „Аркейн“. В крайна сметка този драматизъм му беше допаднал и бе възприел името. Навярно това имаше нещо общо с кариерата му в една от тайните държавни служби на младини. Каквато и да бе причината, последователите на тайната организация, основана от Крейгмор, сега се наричаха Нощни сенки.

Освен загубата на своя лидер и първоосновател, „Нощни сенки“ трябваше да превъзмогнат и тежкия удар, нанесен от „Джоунс и Джоунс“ с откриването и унищожаването на няколко тайни лаборатории, произвеждащи новия психостимулант. Без съмнение хората на върха бяха заети с това да се обвиняват взаимно. Виктория подозираше, че някои от най-високопоставените членове на организацията няма да запазят позициите си.

„Нощните сенки“ бяха жив пример за Дарвиновата теория за оцеляването. Не за пръв път политиката на организацията щеше да доведе до разчистване на сметки в редиците й.

Виктория не се интересуваше какво става във висшите ешелони. Още не. Все едно, не можеше да направи почти нищо, за да повлияе на изхода от боричканията за власт на този етап. Един ден тя щеше да придобие контрол над „Нощни сенки“, но моментът още не бе настъпил.

Непосредствената й цел беше да поеме ръководството на едната от трите оцелели лаборатории за производство на лекарството по модифицираната формула, по-точно лабораторията в Портланд, Орегон.

— Мислите ли, че талантът, когото Уинтърс е наел, е достатъчно силен, за да се справи с лампата? — попита Хълси разтревожено.

— В досиетата на „Джоунс и Джоунс“ фигурира като седма степен.

— Не съм сигурен, че това е достатъчно. Повечето хора с такъв талант виждат само малка част от спектъра на енергията на сънищата. Малцина могат наистина да въздействат на този тип енергия.

Виктория погледна компютърния екран, където можеше да се прочете информация за колоритното семейство Харпър.

— След числото седем има звездичка. „Джоунс и Джоунс“ подозират, че талантът й е много по-силен.

— Но не са сигурни?

— Тази жена никога не е била официално регистрирана в Обществото, нито е била подлагана на тестове. Всъщност семейство Харпър открай време избягват да имат вземане-даване с „Аркейн“. Сигурно това е още една причина Уинтърс да избере точно Клоуи Харпър. Той не би искал да се обърне към човек, който може да вдигне телефона и да съобщи на „Джоунс и Джоунс“ с какво се е захванал.

— Не можем да продължим с експеримента, докато Уинтърс не открие лампата — заяви Хълси. — Дръжте ме в течение.

— Разбира се, докторе.

Тя затвори телефона и още няколко минути обмисля плана си. Винаги имаше рискове, когато залогът беше толкова висок, но тя бе направила всичко възможно да ги ограничи максимално. Освен това си бе осигурила няколко пътя за бягство и възможност да се покрие, ако нещо се обърка.

Ако замисълът й се провалеше, нямаше да й е за пръв път да изчезне, без да остави следи. След катастрофата в Ориана преди няколко месеца тя беше принудена да унищожи старата си самоличност — Ники Плъмър, и то по начин, който трябваше да е убедителен както за „Нощни сенки“, така и за „Джоунс и Джоунс“. Това, че притежаваше силен талант на хипнотизатор, си имаше своите предимства. Като цяло обаче новото й начинание се развиваше доста успешно.

За разлика от повечето хора, тя вземаше на сериозно старите легенди и митове на обществото „Аркейн“. В края на краищата самата тя беше продукт на една такава легенда.